Казусът Пелоси: Защо САЩ си създават от Китай нов враг?
Китай е извънредно безразличен от военно решение на казуса с Тайван.
Скандалното посещаване на ръководителя на Конгреса на Съединени американски щати Нанси Пелоси в Тайван неизбежно предизвика ответните ограничения на Пекин. Някои от тези ограничения - военни маневри на китайския флот, стопански и политически наказания против Тайпе и Съединените щати - към този момент започнаха да влизат в действие.
Нанси Пелоси по време на визитата си на Тайван. Taiwan Presidential Office
Всяка открита страна има деликатно създадени и многовариантни проекти за деяние при положение на осъществяване на всевъзможни сюжети, засягащи нейните ползи. Няма подозрение, че Китай, страна-цивилизация, със своята велика история и амбициозно настояще, от дълго време е подготвяла своите отговори на провокациите от своя главен съперник Съединени американски щати.
Очевидно е също, че тези отговори са направени в сходство с китайския нрав и философия. Китай е родното място на Сун Дзъ, създателят на известния етюд " Изкуството на войната ", написан няколко века преди новата ера; ограниченията, взети от Пекин, се вписват идеално в логиката на главните тактики на Сун Дзъ - да победят без война, да схванат проектите на съперника и да ги разбият, налагайки свои правила, лична самодейност.
Подробностите на проектите, създадени от военно-политическото управление на Китай, евентуално са известни единствено на него, само че е явно, че те се основават точно на китайския народен нрав.
Наблюдатели, които чакаха неотложен боен отговор от Пекин, че Народноосвободителната войска на Китайската национална република неотложно ще нападна Тайван, ще смъкна или прихване аероплан с високопоставени американски чиновници на борда, не са взели поради националния фактор в това нескончаем спор.
Армията на КНР (cc) William Ide
Китай е извънредно безразличен от военно решение на казуса с Тайван. Реакцията на по този начин наречената " международна общественост ", образувана основно от груповия Запад, е изцяло маловажна за Пекин. Китайското управление няма да вземе поради вероятните стопански наказания, само че ще вземе поради последствията от тях.
Антируските наказания засегнаха Запада толкоз мъчително, че там цените и инфлацията са рекордно високи. Антикитайските наказания могат да доведат до окончателния стопански и политически колапс на Съединени американски щати и техните съдружници, което добре схващат в Пекин и, въз основа на опита им с Русия, стартират да схващат и на Запад.
Точно тъй като обединяването с Тайван е толкоз значимо, даже екзистенциално, за КНР, Пекин ще употребява военна мощ, с цел да се сплоти още веднъж със сепаратисткия остров единствено в краен случай, да вземем за пример, в случай че Съединени американски щати признаят независимостта на Тайван.
Пряка военна опасност за континентален Китай от Тайпе с поддръжката на Вашингтон и неговите съдружници, даже и без публично самопризнание, също неизбежно ще докара до китайска специфична военна интервенция за демилитаризиране на Тайван.
Досега КНР се ограничи до широкомащабни военноморски учения с бойни стрелби, като на процедура блокира външните връзки на острова. Има известия за симулирана офанзива от силите на НОАК против Тайван.
Основните сили на КНР са съсредоточени на югоизток, където ударната група на американските самолетоносачи, пристигнала да обезпечи защитата на високопоставена делегация, водена от Нанси Пелоси, се отдръпна на няколкостотин благи. Освен това китайското военно командване не влиза в контакт с американските си сътрудници, което провокира сериозна угриженост във Вашингтон.
Независимо от това Индия и Съединените щати са възнамерявали военни учения през октомври във високите елементи на Хималаите в Утаракханд покрай индийско-китайската граница. Отношенията сред Китай и Индия исторически са били конфронтационни и провеждането на учения в региона на териториалните разногласия сред двете страни с присъединяване на Съединени американски щати ще се схване в Пекин като следващата провокация.
Тайпе има намерение да организира своите военни учения през септември. Военната ескалация, даже и с демонстративна цел, ще се усили, най-малко в близко бъдеще, а с това ще се усилят и рисковете от по този начин наречения инцидентен изстрел с непредсказуеми последици.
Визитата на Пелоси в Тайван, Taiwan presidential office
Основната борба сред Съединени американски щати и Китай се разпростира в икономическата сфера. Страните, които са най-тясно свързани в търговията, не са съгласни по политически въпроси. Това не е изолирано събитие - това се следи много постоянно, в това число в постсъветското пространство. Но една пълномащабна комерсиална и санкционна война сред Съединени американски щати и Китай е в положение да погребе международната стопанска система, спирайки световните вериги за доставки, към този момент наранени от пандемията.
През 2021 година комерсиалният оборот сред Китай и Съединени американски щати възлиза на повече от 750 милиарда $, с позитивен баланс на Китай от към 400 милиарда, т.е. повече от половината от общия оборот.
Пълното спиране на търговско-икономическите връзки не е в интерес и на двете страни, само че ще удари по-силно китайската стопанска система заради ориентацията й към експорт и продължаващата й взаимозависимост от щатския $ като съществена валута за разплащане.
Въпреки това Пекин към този момент разгласи замразяването на редица взаимни планове с американски компании, които включват вложения в произвеждане в Съединени американски щати. Пекин към момента не е подхванал съществени стъпки за ограничение на взаимната търговия и е малко евентуално те да бъдат тотални, защото вредите за самия Китай могат да бъдат неприемливи.
Въпреки това, защото въпросът с Тайван е жизненоважен приоритет за Пекин, продължителната и постепенна ескалация на комерсиалните войни сред Китай и Съединените щати наподобява неизбежна. Невъзможно е бързо да се отървем от взаимозависимостта на двете тясно свързани най-големи стопански системи в света.
В търговско-икономическите връзки с Тайван, за който Китай остава главен сътрудник, Пекин ще бъде заставен да демонстрира нерешителност и даже известна тактичност.
Китай към този момент забрани износа на пясък за Тайван, а също по този начин наложи строги ограничавания върху доставката на морски блага. Пясъкът е освен значим материал за строителната промишленост, само че и източник на кварц, който е нужен за производството на полупроводници и чипове – основата на високотехнологичната стопанска система на Тайван и неговия експорт.
Пясъкът не е дефицитна стока на пазара, само че многократното нарастване на транспортното рамо неизбежно ще докара до повишение на цената на крайния артикул и удар върху конкурентоспособността на тайванската стопанска система.
Освен това тайванските компании към момента би трябвало да намерят продавачи и да договорят нужните размери, т.е. губят темпове на произвеждане, което значи спомагателни загуби.
Флаговете на Тайван и Китай, (cc) Supreme Dragon
Икономическите ограничавания на Китай против Тайван ще бъдат целенасочени и сдържани: за Пекин е значимо популацията на острова да хвърли виновността за влошаващата се икономическа обстановка не на континентален Китай, а на неговото сепаратистко управление и Вашингтон, който го поддържа.
Това е изключително значимо след добре познатите безредици в Хонконг (Сянган). Събитията в този специфичен административен регион на КНР демонстрираха минусите на концепцията „ една страна – две системи “, създадена от бащата на китайските промени Дън Сяопин още при започване на 80-те години на предишния век.
Концепцията планува най-широка политическа и икономическа автономност при опазване на суверенитета на КНР върху върнатите територии. Масовите безредици в Хонконг прибавиха песимизъм към концепцията за " една страна, две системи " към към този момент разграниченото тайванско общество.
Вероятно по време на идния 20-ти конгрес на Комунистическата партия на Китай тази идея ще бъде преразгледана в сходство с условията на сегашното. Във всеки случай Пекин ще бъде заставен да прояви въздържаност в своята изразителност и стопански ограничавания против Тайван, като упреква за неизбежните разноски сепаратисткото управление и търси лоялността на популацията.
Въпреки тесните стопански връзки с континента, общия език и история, от ден на ден и повече поданици на острова се самоопределят като тайванци, а не като китайци, съгласно данни от обществени изследвания.
Ръководителят на тайванския сепаратистки режим Цай Инг-уен по време на провокативното посещаване на Нанси Пелоси приказва за тайванския народ, а не за китайския народ на Тайван. Постепенната смяна в самоидентификацията на популацията не може да не безпокои Пекин и да ограничи периодите за осъществяване на проектите му за обединяване с острова.
Изминаха повече от 70 години от евакуацията на Чан Кайши в Тайван и образуването на Китайската република там (това е формалното самопровъзгласено име на острова), няколко генерации се смениха, всяко от които става от ден на ден и повече прозападно и по-малко китайско изключително на фона на влошаващите се китайско-американски връзки. Засега това съответствие остава почти равно, само че не е належащо да се приказва за стратегически времеви запас за Пекин.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Скандалното посещаване на ръководителя на Конгреса на Съединени американски щати Нанси Пелоси в Тайван неизбежно предизвика ответните ограничения на Пекин. Някои от тези ограничения - военни маневри на китайския флот, стопански и политически наказания против Тайпе и Съединените щати - към този момент започнаха да влизат в действие.
Нанси Пелоси по време на визитата си на Тайван. Taiwan Presidential Office
Всяка открита страна има деликатно създадени и многовариантни проекти за деяние при положение на осъществяване на всевъзможни сюжети, засягащи нейните ползи. Няма подозрение, че Китай, страна-цивилизация, със своята велика история и амбициозно настояще, от дълго време е подготвяла своите отговори на провокациите от своя главен съперник Съединени американски щати.
Очевидно е също, че тези отговори са направени в сходство с китайския нрав и философия. Китай е родното място на Сун Дзъ, създателят на известния етюд " Изкуството на войната ", написан няколко века преди новата ера; ограниченията, взети от Пекин, се вписват идеално в логиката на главните тактики на Сун Дзъ - да победят без война, да схванат проектите на съперника и да ги разбият, налагайки свои правила, лична самодейност.
Подробностите на проектите, създадени от военно-политическото управление на Китай, евентуално са известни единствено на него, само че е явно, че те се основават точно на китайския народен нрав.
Наблюдатели, които чакаха неотложен боен отговор от Пекин, че Народноосвободителната войска на Китайската национална република неотложно ще нападна Тайван, ще смъкна или прихване аероплан с високопоставени американски чиновници на борда, не са взели поради националния фактор в това нескончаем спор.
Армията на КНР (cc) William Ide
Китай е извънредно безразличен от военно решение на казуса с Тайван. Реакцията на по този начин наречената " международна общественост ", образувана основно от груповия Запад, е изцяло маловажна за Пекин. Китайското управление няма да вземе поради вероятните стопански наказания, само че ще вземе поради последствията от тях.
Антируските наказания засегнаха Запада толкоз мъчително, че там цените и инфлацията са рекордно високи. Антикитайските наказания могат да доведат до окончателния стопански и политически колапс на Съединени американски щати и техните съдружници, което добре схващат в Пекин и, въз основа на опита им с Русия, стартират да схващат и на Запад.
Точно тъй като обединяването с Тайван е толкоз значимо, даже екзистенциално, за КНР, Пекин ще употребява военна мощ, с цел да се сплоти още веднъж със сепаратисткия остров единствено в краен случай, да вземем за пример, в случай че Съединени американски щати признаят независимостта на Тайван.
Пряка военна опасност за континентален Китай от Тайпе с поддръжката на Вашингтон и неговите съдружници, даже и без публично самопризнание, също неизбежно ще докара до китайска специфична военна интервенция за демилитаризиране на Тайван.
Досега КНР се ограничи до широкомащабни военноморски учения с бойни стрелби, като на процедура блокира външните връзки на острова. Има известия за симулирана офанзива от силите на НОАК против Тайван.
Основните сили на КНР са съсредоточени на югоизток, където ударната група на американските самолетоносачи, пристигнала да обезпечи защитата на високопоставена делегация, водена от Нанси Пелоси, се отдръпна на няколкостотин благи. Освен това китайското военно командване не влиза в контакт с американските си сътрудници, което провокира сериозна угриженост във Вашингтон.
Независимо от това Индия и Съединените щати са възнамерявали военни учения през октомври във високите елементи на Хималаите в Утаракханд покрай индийско-китайската граница. Отношенията сред Китай и Индия исторически са били конфронтационни и провеждането на учения в региона на териториалните разногласия сред двете страни с присъединяване на Съединени американски щати ще се схване в Пекин като следващата провокация.
Тайпе има намерение да организира своите военни учения през септември. Военната ескалация, даже и с демонстративна цел, ще се усили, най-малко в близко бъдеще, а с това ще се усилят и рисковете от по този начин наречения инцидентен изстрел с непредсказуеми последици.
Визитата на Пелоси в Тайван, Taiwan presidential office
Основната борба сред Съединени американски щати и Китай се разпростира в икономическата сфера. Страните, които са най-тясно свързани в търговията, не са съгласни по политически въпроси. Това не е изолирано събитие - това се следи много постоянно, в това число в постсъветското пространство. Но една пълномащабна комерсиална и санкционна война сред Съединени американски щати и Китай е в положение да погребе международната стопанска система, спирайки световните вериги за доставки, към този момент наранени от пандемията.
През 2021 година комерсиалният оборот сред Китай и Съединени американски щати възлиза на повече от 750 милиарда $, с позитивен баланс на Китай от към 400 милиарда, т.е. повече от половината от общия оборот.
Пълното спиране на търговско-икономическите връзки не е в интерес и на двете страни, само че ще удари по-силно китайската стопанска система заради ориентацията й към експорт и продължаващата й взаимозависимост от щатския $ като съществена валута за разплащане.
Въпреки това Пекин към този момент разгласи замразяването на редица взаимни планове с американски компании, които включват вложения в произвеждане в Съединени американски щати. Пекин към момента не е подхванал съществени стъпки за ограничение на взаимната търговия и е малко евентуално те да бъдат тотални, защото вредите за самия Китай могат да бъдат неприемливи.
Въпреки това, защото въпросът с Тайван е жизненоважен приоритет за Пекин, продължителната и постепенна ескалация на комерсиалните войни сред Китай и Съединените щати наподобява неизбежна. Невъзможно е бързо да се отървем от взаимозависимостта на двете тясно свързани най-големи стопански системи в света.
В търговско-икономическите връзки с Тайван, за който Китай остава главен сътрудник, Пекин ще бъде заставен да демонстрира нерешителност и даже известна тактичност.
Китай към този момент забрани износа на пясък за Тайван, а също по този начин наложи строги ограничавания върху доставката на морски блага. Пясъкът е освен значим материал за строителната промишленост, само че и източник на кварц, който е нужен за производството на полупроводници и чипове – основата на високотехнологичната стопанска система на Тайван и неговия експорт.
Пясъкът не е дефицитна стока на пазара, само че многократното нарастване на транспортното рамо неизбежно ще докара до повишение на цената на крайния артикул и удар върху конкурентоспособността на тайванската стопанска система.
Освен това тайванските компании към момента би трябвало да намерят продавачи и да договорят нужните размери, т.е. губят темпове на произвеждане, което значи спомагателни загуби.
Флаговете на Тайван и Китай, (cc) Supreme Dragon
Икономическите ограничавания на Китай против Тайван ще бъдат целенасочени и сдържани: за Пекин е значимо популацията на острова да хвърли виновността за влошаващата се икономическа обстановка не на континентален Китай, а на неговото сепаратистко управление и Вашингтон, който го поддържа.
Това е изключително значимо след добре познатите безредици в Хонконг (Сянган). Събитията в този специфичен административен регион на КНР демонстрираха минусите на концепцията „ една страна – две системи “, създадена от бащата на китайските промени Дън Сяопин още при започване на 80-те години на предишния век.
Концепцията планува най-широка политическа и икономическа автономност при опазване на суверенитета на КНР върху върнатите територии. Масовите безредици в Хонконг прибавиха песимизъм към концепцията за " една страна, две системи " към към този момент разграниченото тайванско общество.
Вероятно по време на идния 20-ти конгрес на Комунистическата партия на Китай тази идея ще бъде преразгледана в сходство с условията на сегашното. Във всеки случай Пекин ще бъде заставен да прояви въздържаност в своята изразителност и стопански ограничавания против Тайван, като упреква за неизбежните разноски сепаратисткото управление и търси лоялността на популацията.
Въпреки тесните стопански връзки с континента, общия език и история, от ден на ден и повече поданици на острова се самоопределят като тайванци, а не като китайци, съгласно данни от обществени изследвания.
Ръководителят на тайванския сепаратистки режим Цай Инг-уен по време на провокативното посещаване на Нанси Пелоси приказва за тайванския народ, а не за китайския народ на Тайван. Постепенната смяна в самоидентификацията на популацията не може да не безпокои Пекин и да ограничи периодите за осъществяване на проектите му за обединяване с острова.
Изминаха повече от 70 години от евакуацията на Чан Кайши в Тайван и образуването на Китайската република там (това е формалното самопровъзгласено име на острова), няколко генерации се смениха, всяко от които става от ден на ден и повече прозападно и по-малко китайско изключително на фона на влошаващите се китайско-американски връзки. Засега това съответствие остава почти равно, само че не е належащо да се приказва за стратегически времеви запас за Пекин.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ