Трима русенци са най-яките и търсени рокаджии в Катар
Китаристът на “The Doha band ” споделя, че след последното нарастване на бензина в Катар, цената му достигнала 1 лев
Българската рок група “The Doha band ” е безспорен шлагер в Катар от години. Музикантите се събират с концепция за тайфа през 2011 година, а мотори на този план са вокалистката Гала Борисова и Владислав Маринов – Джак (по-известен в Русе като Владо Фаворит, поради първата група, в която стартира групарската му кариера - „ Фаворит “ – бел. ред.).
“The Doha band ” става факт, откакто Гала и Владо се събират с още единрусенски музикант - Светльо Казаков. Към тримата русенци се причислява и англичанинът на барабаните - Steve Shoebridge. Групата се постанова бързо на пазара най-много поради разнообразния си в стилово отношение репертоар. Свирят съвсем всичко - от джаз до метъл, преминавайки през реге, фламенко и още стилове, споделя.
Издават първия си независим сингъл “Song for all ” през 2021 година, заеха 1-во място в класацията на платформата ReverbNation като “Номер 1 актьор на Катар ”.
Сингълът излезе в разгара на пандемията и задачата беше да стимулира и да повдигне духа на меломаните и музикантите, които бяха едни от най-ощетените по време на пандемията. Катарското QBS радио завърта парчето на всеки час в продължение над две седмици, френският канал Oryx FM също го излъчва постоянно.
Песента става “Песен на месеца ” на Българското национално радио. Отскоро звучи и в ефира на Marlow FM във Англия.
Китаристът Владимир Маринов споделя за персоналния си път и живот в Доха. Той е роден на 14 ноември 1968 година в Русе. Понастоящем живее в Доха. Тази година няма да се прибере за новогодишните празници в родния Русе.
Здравей, Владо, напомни по кое време тъкмо отпътува за Катар?
Преди 18 години (2004 г.) аз и певицата Галина Борисова дойдохме като дуо музиканти с твърдото желание да работим 3 месеца. Но преди да се усетим, към този момент имахме предложение да работим като учители по музика в едно от учебните заведения тук. През 2007 година изтеглих и фамилията си в Доха.
Жена ми си откри съвсем незабавно работа като детска учителка. И до през днешния ден се занимава с това. Голямата ми щерка приключи университет, дребната и тя е на път да приключи. Гордея се доста, тъй като и двете получиха стипендии поради високия си триумф. Иначе трябваше да си продавам бъбреците, дробовете,... каквото там може да се продава (Владо вкарва черния си хумор). Образованието тук е дооооста скъпо. За разлика от бензина, който след последното нарастване стана 1 лев.
Как се стигна до основаването на групата?
Въпреки даскалуването не можахме да спрем да се занимаваме с музика. Така че започнахме участия във всички 5-звездни хотели в столицата на Катар - Доха. Но през 2011 година взехме решение, че е време за нещо по-голямо. И ето че, ориста ни събра с още един русенски музикант - Светльо Казаков. И по този начин беше даден стартът на " The Doha Band ". Трима русенци и англичанин на барабаните - Steve Shoebridge. Учудващо бързо успяхме да се наложим на пазара. Най-вече поради разнообразния ни в стилово отношение репертоар. Почти всичко от джаз до метъл, преминавайки през реге, фламенко и какво ли още не. Освен това, Светльо се превръщаше с диджей през паузите, по този начин, че " да не изпускаме празненството от надзор ". В момента барабанист ни е Анимеш от Бангладеж (има рима, смее се Владо). Имаме и втори китарист - Найджъл от Индия, който прочее преди няколко години пристигна да свири с нас в Макс Клуб - Русе. И няма самообладание да пристигна отново. Толкова за Дохбанд... Това е групата, която ми оказа помощ да запълня ненапълно празнината от неналичието на " Попокатепетл " - динозаврите на русенския рок. Аз и със тях свирих по Скайп през 2012 година.
Но по кое време Ви заля известността, в случай че може да се каже по този начин?
През 2015 година взехме решение да навлезем по-дълбоко в музикалния бизнес и с изключение на като реализатори, започнахме да работим и като медиатори сред хотели и музиканти. И тогава регистрирахме " Гала Ентертейнмънт ", с помощта на която " Фондацията ", Орлин Горанов, " Ритон ", Тони Димитрова и много други посетиха Катар. Не мога да не се похваля, че в наши дни организацията ни към този момент се употребява с голямо доверие от страна на хотелите и музикантите. За 2020 година не ми се споделя. Тогава, когато целият свят затвори порти поради коронавирус. Всичкият ни бизнес бе замразен. Спестяванията ми се трансфораха в " Dust in the wind " (огромен шлагер на групата „ Канзас “, превежда се като „ прахуляк във вятъра “ – бел. ред.). За 2 години безработица за мен стартира интервалът на заемите. Но пък се случиха и някои позитивни неща. С групата успяхме да запишем първия си сингъл " Song for all ", като снимахме и видеоклип. Направихме и ария за международното по футбол 2022 (Yalla Shabab). Междувременно, дружно с Краси Дяков и Чочо Ангелов (русенски музиканти, Чочо бе част от емблематичната група „ Фаворит “ - бел. ред.) започнахме да работим по напълно нови хрумвания, за нов албум на „ Фаворит “. (Надеждата умира последна, акцентира Владо). В момента към момента нямаме приключена ария. Трудно и съвсем невероятно се репетира от разстояние. Особено, когато сме в три разнообразни дестинации. В момента с изключение на с организацията, групата и дуото, се занимавам и с преподаване на частни уроци по китара. Преди обяд преподавам и в учебно заведение. Но тук не мога да кажа, че се случва нещо забавно. По-скоро е повтаряне, повтаряне, повтаряне.... Но чарът на това е в погледа на децата, които се занимават с изкуство. Наистина има разлика. По-одухотворени са. А когато от време на време някой малчуган се ускори и ме прегърне в коридорите... това не може да се опише.
Ти си в сърцето на международното състезание по футбол, какви са страстите там?
А по отношение на международното... Животът не е почтен. Ако брат ми беше в този момент тук в Катар, това за него щеше да е парадайс. А аз минавам на метри от стадионите, без въобще да ме интересува какво става вътре. Даже не знам кой с кого и по кое време играе. През годините поставих доста старания да се заинтригувам от футбол. Неуспешно. Явно съм повреден. Но за толкоз години съумях да видя по какъв начин една пустиня (без кактуси дори) се трансформира в извънредно актуален град за живеене. Е! Поизтърпяхме няколко години със затворени пътища, автомагистрали и прахуляк от градежите, само че темпото на застрояване в действителност бе впечатляващо. Днес мъчно се кара без GPS. Ако 2-3 месеца не посетя някой от кварталите, не мога да се ориентирам. Улици, здания... всичко е друго. Стадионът за финалния мач се намира в град Люсейл. Преди 10 години този град с повърхност 38 кв. км го нямаше. Само пясък. А в този момент е град на бъдещето!
Българската рок група “The Doha band ” е безспорен шлагер в Катар от години. Музикантите се събират с концепция за тайфа през 2011 година, а мотори на този план са вокалистката Гала Борисова и Владислав Маринов – Джак (по-известен в Русе като Владо Фаворит, поради първата група, в която стартира групарската му кариера - „ Фаворит “ – бел. ред.).
“The Doha band ” става факт, откакто Гала и Владо се събират с още единрусенски музикант - Светльо Казаков. Към тримата русенци се причислява и англичанинът на барабаните - Steve Shoebridge. Групата се постанова бързо на пазара най-много поради разнообразния си в стилово отношение репертоар. Свирят съвсем всичко - от джаз до метъл, преминавайки през реге, фламенко и още стилове, споделя.
Издават първия си независим сингъл “Song for all ” през 2021 година, заеха 1-во място в класацията на платформата ReverbNation като “Номер 1 актьор на Катар ”.
Сингълът излезе в разгара на пандемията и задачата беше да стимулира и да повдигне духа на меломаните и музикантите, които бяха едни от най-ощетените по време на пандемията. Катарското QBS радио завърта парчето на всеки час в продължение над две седмици, френският канал Oryx FM също го излъчва постоянно.
Песента става “Песен на месеца ” на Българското национално радио. Отскоро звучи и в ефира на Marlow FM във Англия.
Китаристът Владимир Маринов споделя за персоналния си път и живот в Доха. Той е роден на 14 ноември 1968 година в Русе. Понастоящем живее в Доха. Тази година няма да се прибере за новогодишните празници в родния Русе.
Здравей, Владо, напомни по кое време тъкмо отпътува за Катар?
Преди 18 години (2004 г.) аз и певицата Галина Борисова дойдохме като дуо музиканти с твърдото желание да работим 3 месеца. Но преди да се усетим, към този момент имахме предложение да работим като учители по музика в едно от учебните заведения тук. През 2007 година изтеглих и фамилията си в Доха.
Жена ми си откри съвсем незабавно работа като детска учителка. И до през днешния ден се занимава с това. Голямата ми щерка приключи университет, дребната и тя е на път да приключи. Гордея се доста, тъй като и двете получиха стипендии поради високия си триумф. Иначе трябваше да си продавам бъбреците, дробовете,... каквото там може да се продава (Владо вкарва черния си хумор). Образованието тук е дооооста скъпо. За разлика от бензина, който след последното нарастване стана 1 лев.
Как се стигна до основаването на групата?
Въпреки даскалуването не можахме да спрем да се занимаваме с музика. Така че започнахме участия във всички 5-звездни хотели в столицата на Катар - Доха. Но през 2011 година взехме решение, че е време за нещо по-голямо. И ето че, ориста ни събра с още един русенски музикант - Светльо Казаков. И по този начин беше даден стартът на " The Doha Band ". Трима русенци и англичанин на барабаните - Steve Shoebridge. Учудващо бързо успяхме да се наложим на пазара. Най-вече поради разнообразния ни в стилово отношение репертоар. Почти всичко от джаз до метъл, преминавайки през реге, фламенко и какво ли още не. Освен това, Светльо се превръщаше с диджей през паузите, по този начин, че " да не изпускаме празненството от надзор ". В момента барабанист ни е Анимеш от Бангладеж (има рима, смее се Владо). Имаме и втори китарист - Найджъл от Индия, който прочее преди няколко години пристигна да свири с нас в Макс Клуб - Русе. И няма самообладание да пристигна отново. Толкова за Дохбанд... Това е групата, която ми оказа помощ да запълня ненапълно празнината от неналичието на " Попокатепетл " - динозаврите на русенския рок. Аз и със тях свирих по Скайп през 2012 година.
Но по кое време Ви заля известността, в случай че може да се каже по този начин?
През 2015 година взехме решение да навлезем по-дълбоко в музикалния бизнес и с изключение на като реализатори, започнахме да работим и като медиатори сред хотели и музиканти. И тогава регистрирахме " Гала Ентертейнмънт ", с помощта на която " Фондацията ", Орлин Горанов, " Ритон ", Тони Димитрова и много други посетиха Катар. Не мога да не се похваля, че в наши дни организацията ни към този момент се употребява с голямо доверие от страна на хотелите и музикантите. За 2020 година не ми се споделя. Тогава, когато целият свят затвори порти поради коронавирус. Всичкият ни бизнес бе замразен. Спестяванията ми се трансфораха в " Dust in the wind " (огромен шлагер на групата „ Канзас “, превежда се като „ прахуляк във вятъра “ – бел. ред.). За 2 години безработица за мен стартира интервалът на заемите. Но пък се случиха и някои позитивни неща. С групата успяхме да запишем първия си сингъл " Song for all ", като снимахме и видеоклип. Направихме и ария за международното по футбол 2022 (Yalla Shabab). Междувременно, дружно с Краси Дяков и Чочо Ангелов (русенски музиканти, Чочо бе част от емблематичната група „ Фаворит “ - бел. ред.) започнахме да работим по напълно нови хрумвания, за нов албум на „ Фаворит “. (Надеждата умира последна, акцентира Владо). В момента към момента нямаме приключена ария. Трудно и съвсем невероятно се репетира от разстояние. Особено, когато сме в три разнообразни дестинации. В момента с изключение на с организацията, групата и дуото, се занимавам и с преподаване на частни уроци по китара. Преди обяд преподавам и в учебно заведение. Но тук не мога да кажа, че се случва нещо забавно. По-скоро е повтаряне, повтаряне, повтаряне.... Но чарът на това е в погледа на децата, които се занимават с изкуство. Наистина има разлика. По-одухотворени са. А когато от време на време някой малчуган се ускори и ме прегърне в коридорите... това не може да се опише.
Ти си в сърцето на международното състезание по футбол, какви са страстите там?
А по отношение на международното... Животът не е почтен. Ако брат ми беше в този момент тук в Катар, това за него щеше да е парадайс. А аз минавам на метри от стадионите, без въобще да ме интересува какво става вътре. Даже не знам кой с кого и по кое време играе. През годините поставих доста старания да се заинтригувам от футбол. Неуспешно. Явно съм повреден. Но за толкоз години съумях да видя по какъв начин една пустиня (без кактуси дори) се трансформира в извънредно актуален град за живеене. Е! Поизтърпяхме няколко години със затворени пътища, автомагистрали и прахуляк от градежите, само че темпото на застрояване в действителност бе впечатляващо. Днес мъчно се кара без GPS. Ако 2-3 месеца не посетя някой от кварталите, не мога да се ориентирам. Улици, здания... всичко е друго. Стадионът за финалния мач се намира в град Люсейл. Преди 10 години този град с повърхност 38 кв. км го нямаше. Само пясък. А в този момент е град на бъдещето!
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ