ПАМЕТНИК НА МЪРШАТА
Киселова се обажда на Радостин Василев и му се оплаква, че я притискат да разбие групата на МЕЧ – а той, както си му е табиет, записва телефонния разговор*. Въпросната дама става за прилепяне, става и за записване, само че това е друга тематика. Вбесен от чутото, Р.В. заплашва**, че ще възпламени къщата на Бойко Борисов и ще поведе хората – и това ще бъде началото на сръбския и румънския вид в България.
Сетне, както е всекидневно в нашите неволи, революционният жар си остана в някакъв фризер с незнайно местонахождение; Киселова, в опит да се изсули от бъркотията, която сама бе провокирала, опря до Библията – било време за безмълвие и съграждане; „ подпалвачът “ Р.В. пък си падал по метафорите – „ пожарът “ бил една постна метафора, нищо съществено нямало да се случи. Почти всички парламентарни групи се опълчиха на ликвидирането на групата на МЕЧ, оповестено от Киселова – а самата тя, няколко дни по-късно, предложи два разновидността за съхраняването й (не бива да лишаваме на нашите конституционалисти правото да имат два акъла). Цялата история се оказа „ Иди ми – дойди ми “ – обичаното развлечение на нашите политикани.
С изключение на една детайлност: кой, в действителност, е притискал Киселова да бастиса групата на МЕЧ? Самата тя оповестява това на водача й. Но след това твърди, че това не е правилно. Кога истината й е налична, в кой ден от седмицата?
С гузното си безмълвие, може би подсказано й от Библията, Киселова недвусмислено насочва вниманието ни към Бойко – той е „ насилникът “, още повече, че и Р. В. го твърди изрично, а той няма от кое място другаде да го знае, с изключение на от телефонния диалог с Киселова. И интригата е пусната на пазара – без значение, че хората на Бойко първи се опълчиха на заличаването на групата на МЕЧ.
Жалка работа. И тя стана още по-жалка, когато някои заговориха за „ насилието “ против политиците – това към този момент в действителност е непоносимо словоблудство. Да приказваш за принуждение против Политическата Секта – когато огромна част от Народа ти е подложена от години на унищожително принуждение, напряко на пречистване – това е повече от позорно. Но у нас всичко е допустимо.
Историята на Прехода ще бъде запомнена с несъзнателно изтървани самопризнания, подхвърлени полуистини и най-много със сочни калташки номера. От самата душица на Прехода извира този нагон към мръсотийката – и още по-добре е, в случай че тя е добита по някакъв подлярски метод, тогава обезателно ще ѝ повярват.
Вече разполагаме с цяла история на Прехода, паралелна с „ формалната “, която е формирана от чутото от противозаконни подслушвания, секрети записи и прочие Имаше времена, когато „ първенците “ ни, в това число и всесилният в тези години Бойко, не можеха да се усещат спокойни даже в тоалетната. Вероятно, към момента си спомняте невероятния диалог на Бойко с министъра на земеделието – умилително именуван „ Мършата “, и градския прокурор, в акомпанимент с казанчето на една тоалетна в премиерската резиденция. Изпъстрена с сходни клозетни секрети, паралелната история на Прехода при всяко състояние ще е по-вълнуваща, а мнозина даже могат да сметнат, че е и по-достоверна от формалната.
И тъй като дебелокожието на първите ни хора е добре известно, те привикнаха да бъдат слушани и записвани и към този момент не обръщат внимание на похищенията над персоналния им живот. И публиката също се отегчи – а и някои от историите, които й бяха поднасяни, изглеждаха толкоз невъзможни, че като че ли бяха чиста небивалица.
Имаше и някои комични случаи – като, да вземем за пример, един диалог на премиера Бойко с починал към този момент началник на ГДБОП. Бойко поръчал на въпросния военачалник да се свърже с човек, който трябвало да бъде назначен на работа в митниците. Минало известно време и той се поинтересувал по какъв начин е протекъл диалога. Генералът, много обезпокоен, му признал, че никой не дава отговор на телефона, който Бойко му дал. „ Какъв телефон, това е егенето му! “ – ревнал Бойко. Направо да полудееш!
За жал, Прехода напълно сребролюбив ни доставя с сходни смехории. Останалото е неистини и мрак. И, в последна сметка, мърша. Мършата Преход. Впрочем, оня вид, който беше, по съвместителство с тарикатщините си, и министър на земеделието, получил красивия си прякор „ Мършата “, тъй като внесъл нейде от Южна Америка тонове месо с от дълго време изминал период на валидност и съумял да го пробута на нашия пазар. Ето това е метафора: Прехода пробутва Мърша – само че към момента има хора, които имат вяра в него.
Радостин Василев не за първи път безогледно провокира политическите си събратя. Сега с метафората си в действителност прекали, само че най-малко си призна, че от време на време го налягат поетични напъни. По-трудно обаче можем да понесем напъните на някои ситуационни хуманисти, които притворно и единствено на думи ожалиха Бойко, само че мълчаха като пукали, когато шайката на Кирчо арестува законния министър председател на страната – същият Бойко.
Иначе, когато не се увлича с непотребни метафори, Р. В. е доста сполучлив – спомнете си единствено записа, който той направи от сборището на „ Продължаваме Промяната “ – признанията в него на шарлатаните биха провокирали брутална чистка във всяка естествена страна. Не и тук – тук те бяха признати с мъчно обяснимо безразличие и не провокираха никакви разтърсвания, даже освен това – мнозина несъмнено са отронили по едно „ Евалла “, скритом, само че с възхита. Така ще я караме – ще вършим монументи, изцяло непотребни, на хора, за които другояче вършим всичко допустимо да бъдат забравени. Вместо да създадем един път – вечно един монумент на Мършата – един, само че най-малко с размерите на Хеопсовата пирамида.
Тъй или другояче, свидетелствата от въпросния запис, чиято достоверност е невероятно да бъде оспорвана, към този момент имат своето място и в формалната история на Прехода, те са неотменима част от нея. В някои случаи това не е заслужено, само че е реалност. Един образец: от мнозина към този момент се одобряват за достоверни изказванията за скритите връзки на Радев с неговите „ копелдаци “, които той вгради в тукашната политика, без да подозира за тяхната изначална порочна същина. Не е почтено към Радев, само че във въпросния запис има мерзки подмятания за ролята му във подправянето на изборите – това „ Ала Бала “, изречено от Шарлатанина Кирчо, само че приписвано на президента. Кирчовци трансфораха като цяло политиката в „ Ала Бала “ – какво да чакаме тогава от Историята, с изключение на да официализира клюки и мръсотии – и най-после да има ориста да се чете като тривиален разказ. При такива герои и това все е нещо.
Целият Преход е заседнал в скверни секрети и мистерии, той не може да съществува без тях. Водещите му играчи нямат нищо срещу това – за тях тайната е нещо като опиат, както споделяше Едгар Хувър. Жалят наивната Киселова, която не се е опазила от Р. В., обаче въобще не се сещат, че един Макрон ги приравни самите тях с жалки наивници – и то в очите на самата История. Тя сигурно ще ги анатемосва постоянно, когато се сеща, по какъв начин нашите мъници продадоха без никаква опозиция предишното ни в Македония – с всичката му горделивост, само че и безчислени премеждия. Един френски лаладжия с лекост ни уреди тази позорна договорка. Това би трябвало да го повтаряме непрестанно, най-малко този собствен дълг да не забравяме.
Имаме неизкоренимата уязвимост да мистифицираме всичко, с което се сблъскаме. И до момента си остава мистерия за какво Костов извърши клането на 11 свои министри в навечерието на Рождество Христово 1999 година – кръвопролитие, на което би завидял и самият Ал Капоне, който провежда касапницата в деня на „ Свети Валентин “ 1929 година, считана за кулминационната точка на кръвожадните гангстерски войни. Президентът, тогава Петър Стоянов, се охрабри, едвам навърже изречението „ Кажи си Иване, те ще те схванат “ и реши, че си е приключил работата. Иван, несъмнено, нищо не сподели – той с съображение и до момента счита, че в тукашната политика най-добре се схваща мълчанието. Желю Желев един път ми сподели: „ Костов си изигра най-добре картите “. И беше прав, несъмнено. Публиката нямаше волята, а и силата, да принуди Костов, и освен него, да вземат участие в един прям диалог за стореното от тях.
А това придаде на политиката, а и въобще на Миналото, нереален темперамент.
И през всичките години, до момента в който Мършата се угояваше, ние чухме единствено един почтен глас, този на забравения към този момент Нейчо Неев: „ Егати страната, на която аз съм вицепремиер! “
Дълго време тези негови думи се одобряваха като шеговита автопреценка – вместо да бъдат преценени такива, каквито са: един доверчив стон против срамните притворства, в които сме затънали.
…
*„ Тя ми се обади в сряда и ми сподели: „ Г-н Василев, има напън върху мен, от избрани групи, избрани хора “, че сега сме 9/девет души и няма група. Ако тя оспори, ще пусна запис на диалога в народен ефир “.
** „ Не могат да ме спрат, могат да ме убият. Хората виждат какво се случва, когато се опълчиш на Борисов. Затова мога да кажа, че къщата му ще гори както тази на цар Киро. Идва сръбският и румънският сюжет в България и аз ще поведа хората “.
Кеворк Кеворкян
www.trud.bg
Сетне, както е всекидневно в нашите неволи, революционният жар си остана в някакъв фризер с незнайно местонахождение; Киселова, в опит да се изсули от бъркотията, която сама бе провокирала, опря до Библията – било време за безмълвие и съграждане; „ подпалвачът “ Р.В. пък си падал по метафорите – „ пожарът “ бил една постна метафора, нищо съществено нямало да се случи. Почти всички парламентарни групи се опълчиха на ликвидирането на групата на МЕЧ, оповестено от Киселова – а самата тя, няколко дни по-късно, предложи два разновидността за съхраняването й (не бива да лишаваме на нашите конституционалисти правото да имат два акъла). Цялата история се оказа „ Иди ми – дойди ми “ – обичаното развлечение на нашите политикани.
С изключение на една детайлност: кой, в действителност, е притискал Киселова да бастиса групата на МЕЧ? Самата тя оповестява това на водача й. Но след това твърди, че това не е правилно. Кога истината й е налична, в кой ден от седмицата?
С гузното си безмълвие, може би подсказано й от Библията, Киселова недвусмислено насочва вниманието ни към Бойко – той е „ насилникът “, още повече, че и Р. В. го твърди изрично, а той няма от кое място другаде да го знае, с изключение на от телефонния диалог с Киселова. И интригата е пусната на пазара – без значение, че хората на Бойко първи се опълчиха на заличаването на групата на МЕЧ.
Жалка работа. И тя стана още по-жалка, когато някои заговориха за „ насилието “ против политиците – това към този момент в действителност е непоносимо словоблудство. Да приказваш за принуждение против Политическата Секта – когато огромна част от Народа ти е подложена от години на унищожително принуждение, напряко на пречистване – това е повече от позорно. Но у нас всичко е допустимо.
Историята на Прехода ще бъде запомнена с несъзнателно изтървани самопризнания, подхвърлени полуистини и най-много със сочни калташки номера. От самата душица на Прехода извира този нагон към мръсотийката – и още по-добре е, в случай че тя е добита по някакъв подлярски метод, тогава обезателно ще ѝ повярват.
Вече разполагаме с цяла история на Прехода, паралелна с „ формалната “, която е формирана от чутото от противозаконни подслушвания, секрети записи и прочие Имаше времена, когато „ първенците “ ни, в това число и всесилният в тези години Бойко, не можеха да се усещат спокойни даже в тоалетната. Вероятно, към момента си спомняте невероятния диалог на Бойко с министъра на земеделието – умилително именуван „ Мършата “, и градския прокурор, в акомпанимент с казанчето на една тоалетна в премиерската резиденция. Изпъстрена с сходни клозетни секрети, паралелната история на Прехода при всяко състояние ще е по-вълнуваща, а мнозина даже могат да сметнат, че е и по-достоверна от формалната.
И тъй като дебелокожието на първите ни хора е добре известно, те привикнаха да бъдат слушани и записвани и към този момент не обръщат внимание на похищенията над персоналния им живот. И публиката също се отегчи – а и някои от историите, които й бяха поднасяни, изглеждаха толкоз невъзможни, че като че ли бяха чиста небивалица.
Имаше и някои комични случаи – като, да вземем за пример, един диалог на премиера Бойко с починал към този момент началник на ГДБОП. Бойко поръчал на въпросния военачалник да се свърже с човек, който трябвало да бъде назначен на работа в митниците. Минало известно време и той се поинтересувал по какъв начин е протекъл диалога. Генералът, много обезпокоен, му признал, че никой не дава отговор на телефона, който Бойко му дал. „ Какъв телефон, това е егенето му! “ – ревнал Бойко. Направо да полудееш!
За жал, Прехода напълно сребролюбив ни доставя с сходни смехории. Останалото е неистини и мрак. И, в последна сметка, мърша. Мършата Преход. Впрочем, оня вид, който беше, по съвместителство с тарикатщините си, и министър на земеделието, получил красивия си прякор „ Мършата “, тъй като внесъл нейде от Южна Америка тонове месо с от дълго време изминал период на валидност и съумял да го пробута на нашия пазар. Ето това е метафора: Прехода пробутва Мърша – само че към момента има хора, които имат вяра в него.
Радостин Василев не за първи път безогледно провокира политическите си събратя. Сега с метафората си в действителност прекали, само че най-малко си призна, че от време на време го налягат поетични напъни. По-трудно обаче можем да понесем напъните на някои ситуационни хуманисти, които притворно и единствено на думи ожалиха Бойко, само че мълчаха като пукали, когато шайката на Кирчо арестува законния министър председател на страната – същият Бойко.
Иначе, когато не се увлича с непотребни метафори, Р. В. е доста сполучлив – спомнете си единствено записа, който той направи от сборището на „ Продължаваме Промяната “ – признанията в него на шарлатаните биха провокирали брутална чистка във всяка естествена страна. Не и тук – тук те бяха признати с мъчно обяснимо безразличие и не провокираха никакви разтърсвания, даже освен това – мнозина несъмнено са отронили по едно „ Евалла “, скритом, само че с възхита. Така ще я караме – ще вършим монументи, изцяло непотребни, на хора, за които другояче вършим всичко допустимо да бъдат забравени. Вместо да създадем един път – вечно един монумент на Мършата – един, само че най-малко с размерите на Хеопсовата пирамида.
Тъй или другояче, свидетелствата от въпросния запис, чиято достоверност е невероятно да бъде оспорвана, към този момент имат своето място и в формалната история на Прехода, те са неотменима част от нея. В някои случаи това не е заслужено, само че е реалност. Един образец: от мнозина към този момент се одобряват за достоверни изказванията за скритите връзки на Радев с неговите „ копелдаци “, които той вгради в тукашната политика, без да подозира за тяхната изначална порочна същина. Не е почтено към Радев, само че във въпросния запис има мерзки подмятания за ролята му във подправянето на изборите – това „ Ала Бала “, изречено от Шарлатанина Кирчо, само че приписвано на президента. Кирчовци трансфораха като цяло политиката в „ Ала Бала “ – какво да чакаме тогава от Историята, с изключение на да официализира клюки и мръсотии – и най-после да има ориста да се чете като тривиален разказ. При такива герои и това все е нещо.
Целият Преход е заседнал в скверни секрети и мистерии, той не може да съществува без тях. Водещите му играчи нямат нищо срещу това – за тях тайната е нещо като опиат, както споделяше Едгар Хувър. Жалят наивната Киселова, която не се е опазила от Р. В., обаче въобще не се сещат, че един Макрон ги приравни самите тях с жалки наивници – и то в очите на самата История. Тя сигурно ще ги анатемосва постоянно, когато се сеща, по какъв начин нашите мъници продадоха без никаква опозиция предишното ни в Македония – с всичката му горделивост, само че и безчислени премеждия. Един френски лаладжия с лекост ни уреди тази позорна договорка. Това би трябвало да го повтаряме непрестанно, най-малко този собствен дълг да не забравяме.
Имаме неизкоренимата уязвимост да мистифицираме всичко, с което се сблъскаме. И до момента си остава мистерия за какво Костов извърши клането на 11 свои министри в навечерието на Рождество Христово 1999 година – кръвопролитие, на което би завидял и самият Ал Капоне, който провежда касапницата в деня на „ Свети Валентин “ 1929 година, считана за кулминационната точка на кръвожадните гангстерски войни. Президентът, тогава Петър Стоянов, се охрабри, едвам навърже изречението „ Кажи си Иване, те ще те схванат “ и реши, че си е приключил работата. Иван, несъмнено, нищо не сподели – той с съображение и до момента счита, че в тукашната политика най-добре се схваща мълчанието. Желю Желев един път ми сподели: „ Костов си изигра най-добре картите “. И беше прав, несъмнено. Публиката нямаше волята, а и силата, да принуди Костов, и освен него, да вземат участие в един прям диалог за стореното от тях.
А това придаде на политиката, а и въобще на Миналото, нереален темперамент.
И през всичките години, до момента в който Мършата се угояваше, ние чухме единствено един почтен глас, този на забравения към този момент Нейчо Неев: „ Егати страната, на която аз съм вицепремиер! “
Дълго време тези негови думи се одобряваха като шеговита автопреценка – вместо да бъдат преценени такива, каквито са: един доверчив стон против срамните притворства, в които сме затънали.
…
*„ Тя ми се обади в сряда и ми сподели: „ Г-н Василев, има напън върху мен, от избрани групи, избрани хора “, че сега сме 9/девет души и няма група. Ако тя оспори, ще пусна запис на диалога в народен ефир “.
** „ Не могат да ме спрат, могат да ме убият. Хората виждат какво се случва, когато се опълчиш на Борисов. Затова мога да кажа, че къщата му ще гори както тази на цар Киро. Идва сръбският и румънският сюжет в България и аз ще поведа хората “.
Кеворк Кеворкян
www.trud.bg
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ