По документи: Канада счита, че Кирил Петков е бил канадец, докато е бил министър
Кирил Петков внесе документите за поданството си в Конституционния съд (КС) и e изискал да бъде изслушан в намерено съвещание. Това събощава правния уебсайт.
Сатът твърди, че е изискал от екипа на Петков информация за импортираните в Конституционен съд документи и за направените претенции. В отговор екипът на Петков е изпратил удостоверението за отвод от канадско поданство. Публикуваме го в оригинал на британски език и със удостоверен превод на български език (). Предоставено е и настояването на Петков до Конституционен съд ().
Самото уверение няма дата на издаване, само че в него се показва, че „ Посредством актуалното се удостоверява, че лицето, чието име е посочено нагоре (Кирил Петков- бел. ред.) публично се е отказало от канадско поданство и според З акона за поданството ще престане да бъде жител на 20 август 2021 година “. Представянето на документа беше поискано от Конституционен съд. В определение той изиска от Петков „ формален писмен документ, от способния държавен орган на Канада, удостоверяващ освобождение от канадско поданство с посочена дата на това освобождение “.
Сега от документа става видно, че Канада приема, че той не е неин жител от 20 август 2021 г . Сега следва Конституционен съд да реши от по кое време България ще одобри, че той няма двойно поданство. Самият Петков съобщи неведнъж пред медиите, че е подал заявката си за отвод от канадско поданство на 21 април 2021 година А за министър беше назначен на 10 май 2021 година
Това не е единственият документ, който Конституционен съд изиска преди да се произнесе по проблема. Президентът би трябвало да показа декларацията, която Петков е подал преди назначението си. Министърът на правораздаването проф. Янаки Стоилов – документ, удостоверяващ съществуването или неналичието на българско поданство на Кирил Петков все още на издаване на указа на президента. А министърът на външните работи Светлан Стоев трябваше по дипломатически път да изиска информация от Канада за съществуването или неналичието на канадско поданство на Петков към 10 май 2021 година
На 12 октомври Конституционен съд ще се произнесе по доказателствата, които е получил и се чака да разгласява документите.
![Илиян Василев: Кирил Петков наподобява захласнат от личната си персона]( "Илиян Василев: Кирил Петков наподобява захласнат от личната си персона")
Илиян Василев: Кирил Петков наподобява захласнат от личната си персона
" Tова момче наподобява захласнато от личната си персона и проекцията и върху събитията у нас. Естествено е да има искания, само че преди п...
Искането за чуване
Заедно с документите за поданството Кирил Петков е внесъл в съда и искане, в което упорства да бъде изслушан от Конституционния съд и да му се даде опция да показа документално мнение по делото.
В него Петков първо излага визията, изразено и от президента Румен Радев в мнение по делото, че то би трябвало да бъде прекъснато заради изнемощял предмет.
(Тук следва да се подсети, че предходната година Конституционният съд одобри. и в него постанови, че „ оповестените за противоконституционни ненормативни актове – закони във фиктивен смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от приемането или издаването им “. Т.е. в тази ситуация надзор за конституционосъобразност е позволен и Конституционен съд дължи изговаряне, а не преустановяване на делото. В настояването на Петков, стъпвайки на това решение, както и на по-стара процедура на Конституционен съд (решение № 14 от 2013 година по к.д. №17/2013 г.) се акцентира, че актовете на Петков като министър на стопанската система остават действителни без значение от изхода от делото в Конституционен съд, т.е. няма смисъл делото за указа да продължи.
![Щом имаш непознато поданство, не може да си на обществен пост - за какво?]( "Щом имаш непознато поданство, не може да си на обществен пост - за какво?")
Щом имаш непознато поданство, не може да си на обществен пост - за какво?
Казусът с Кирил Петков и поданството му е добър спор да бъде издигнат въпроса дали е свястно да има ограничаване в поданството, к...
„ В случай че приемете, че актуалното произвеждане е възможно и следва да бъде прегледано всъщност, апелирам доверителят ми господин Кирил Петков да бъде постоянно конституиран като заинтригувана страна, да бъде представляван от юрист и изслушан в намерено съвещание пред Конституционния съд и да му бъде дадена опция в едномесечен период да показа документално мнение по отношение на предмета на делото, доколкото решението по делото ще породи правни последствия в неговата правна сфера “, написа отбраната на Петков.
И сочи, че правният му интерес да взе участие в делото пред Конституционен съд произтича от това, че решението на Конституционния съд ще се отрази на неговата правна сфера и ще има непосредствени правни последствия за правото му да бъде определен за министър с оспорения декрет на президента. Като се показва, че изходът от делото „ ще има трайно отражение върху публичното мнение и оценка за дейностите и положително име на Кирил Петков “ и би трябвало да му бъде предоставена опция да отбрани правата си.
В настояването се дават серия от образци от практиката на Конституционен съд, когато разнообразни наранени лица са били конституирани като страни и са изразявали мнения – Жорж Ганчев, някогашният народен представител Иван Иванов, претендентите за депутати Ирена Маринова и Венцеслав Димитров. Даден е образец и с делото за закона за царските парцели, по което като заинтригувани са конституирани Симеон Борисов Кобургготски, Мария Луиза Хробок, Джована Савойска, Фердинанд декор Вюртемберг, Александър декор Вюртемберг, Ойген декор Вюртемберг, Софи дьо Вюртемберг и Маргрит дьо Шевини.
„ Не смятам, че са налице безапелационни причини, които да обосноват даването на по-добри благоприятни условия за отбрана и присъединяване в конституционното произвеждане на жителите, когато се визира тяхното право на благосъстоятелност (били те и наследствени монарси), по отношение на жители, при които се засягат правото да избират и да бъдат избирани в органите на страната, както и правото им на цялост на личността и положително публично име. Всички тези права следва да са обезпечени по идентичен метод в българския правов ред и на равнище право на Европейски Съюз, сред тях не съществува йерархична причинност и градуиране, заради което няма съображение да бъдат третирани друго от страна на Конституционния съд “, се акцентира в настояването.
В него са изложени и серия причини, свързани с правото на дейно средство за отбрана и на обективен правосъден развой, обезпечени от Конституцията, Европейската спогодба за правата на индивида (ЕКПЧ) и от Хартата на главните права на Европейски Съюз.Искане за събиране на нови доказателства и мотив за genuine link
![ЦИК: И Кирил Петков ще бъде тестван за двойно поданство в ГРАО, както всички претенденти]( "ЦИК: И Кирил Петков ще бъде тестван за двойно поданство в ГРАО, както всички претенденти")
ЦИК: И Кирил Петков ще бъде тестван за двойно поданство в ГРАО, както всички претенденти
" ЦИК действа по един и същи метод с всички претенденти, прави се инспекция дали дават отговор на условията на Изборния кодекс и респек...
Аргументи от региона на Международното обществено право (МПП) стоят в основата на друго искане на Петков – за събиране на нови доказателства. Като отбраната на Петков акцентира, че Конституционен съд се произнася едвам откакто събере задоволително доказателства, които да му разрешат да построи вътрешно разбиране за приложението на Конституцията към правния спор.
„ В случай че Конституционният съд реши, че моментът, към който господин Кирил Петков е изгубил канадско поданство, се дефинира според разпоредбите на канадското законодателство, тогава Съдът следва да събере задоволително доказателства за наличието на канадското право. Представеният Сертификат № 8138 не е годно доказателствено средство за определяне наличието на непознат правопорядък. Този документ съставлява изказване за факт (посочва дата), само че не удостоверява и не открива правото на Канада във връзка с момента на освобождение от поданство, заради което Конституционният съд следва да събере в допълнение доказателства в тази тенденция “, се твърди в настояването.
В него се сочи, че от значително значение за вярното разрешаване на проблема са правилата и източниците на интернационалното обществено право, което само контролира връзките сред страните по отношение на поданството.
„ Правото на Република България да дефинира по кое време едно лице става неин жител несъмнено принадлежи само на България като израз на българския държавен суверенитет. …Не по този начин стои обаче въпросът за правото, съотв. задължението на Република България да признае второ поданство, обещано или отнето от непозната страна на българските жители. Второ поданството, предоставено на едно лице от дадена страна, е обвързващо за другите страни единствено в случай че е предоставено в сходство с използваните правила на МПП, които изискват съществуването и запазването във времето на така наречен „ действителна връзка “ (genuine link) “, написа отбраната на Петков. И особено цитира Европейската спогодба за поданството (чл. 3): „ Това законодателство (относно поданството – авт. бел.) би трябвало да бъде признато от другите страни дотолкоз, доколкото е в сходство с използваните интернационалните конвенции, с нормалното интернационално право и с общоприетите правни правила по въпросите на поданството “.
Пред Конституционен съд се изброява, че Кирил Петков е направил всички вероятни дейности, нужни за отвод от канадско поданство, и е уведомил съответно канадските управляващи, с което трайно е прекратил всевъзможни връзки с Канада. Той е върнал канадския си паспорт, повече от 10 години не обитава на територията на Канада, данъчнозадължено лице е само в България и тук се намират неговото семейство и центърът на виталните му ползи.
![Продължаваме промяната: Кирил Петков няма двойно поданство в ГРАО]( "Продължаваме промяната: Кирил Петков няма двойно поданство в ГРАО")
" Продължаваме промяната ": Кирил Петков няма двойно поданство в ГРАО
" Уведомяваме Ви, че в системата ГРАО Кирил Петков попада като български жител и не са налице спънки за регистрирането му като кан...
Като мотив за нуждата да се изследва съществуването на действителна връзка на лицето с страната в подтекста на поданството се дава образец с политиката на Русия на „ паспортизация “ в конфликтни зони. Така в Южна Осетия, Русия дава едностранно съветско поданство на огромен брой грузинци, които нямат действителна връзка с съветската страна и територия. Международноправната литература е безапелационна, че Грузия няма обвързване да признае съветското поданство на тези хора.
В настояването си Петков се базира и на практиката на Конституционен съд (Решение № 15 от 13 септември 1995 година по к.д. № 21/95 г.): „ Поначало съществуването на непознато, с изключение на българското, поданство на едно пълнолетно, дееспособно лице е въпрос на личен избор. Чуждото поданство не е външно, натрапено качество на българския жител. Когато този жител желае да взе участие в упражняването на властта в Република България, задоволително е да се освободи от непознатото си поданство и да резервира единствено българското “.
В него се застъпва тезата, че за изясняване на въпроса по кое време едно непознато поданство става „ външно “ и „ натрапено “, „ изключително в условия на осъществяване на всички дейности от българския жител за освобождение от непознатото поданство, които са зависещи от неговата воля и свободен избор, е належащо събирането на в допълнение доказателства и определяне на наличието на правния бит като източник на интернационалното обществено право досежно съществуването на „ действителна връзка “ за ценене на непознатото поданство “.
Затова Кирил Петков моли да му бъде предоставена опция да показа пред Конституционния съд „ мнение от интернационален специалист по въпросите на приложимостта на интернационалното обществено право и правото, надлежно задължението на Република България да зачете или отхвърли съществуването на канадско поданство в изискванията на осъществен едностранен отвод, пресеклив „ действителната връзка “ сред него и Канада.
Т.е. удостоверението от Канада сочи от по кое време тя приема, че Петков е изгубил поданството си, а тезата на Петков е, че България би трябвало да реши сама за себе си, съгласно разпоредбите на МПП, от кой миг е станало това.
Сатът твърди, че е изискал от екипа на Петков информация за импортираните в Конституционен съд документи и за направените претенции. В отговор екипът на Петков е изпратил удостоверението за отвод от канадско поданство. Публикуваме го в оригинал на британски език и със удостоверен превод на български език (). Предоставено е и настояването на Петков до Конституционен съд ().
Самото уверение няма дата на издаване, само че в него се показва, че „ Посредством актуалното се удостоверява, че лицето, чието име е посочено нагоре (Кирил Петков- бел. ред.) публично се е отказало от канадско поданство и според З акона за поданството ще престане да бъде жител на 20 август 2021 година “. Представянето на документа беше поискано от Конституционен съд. В определение той изиска от Петков „ формален писмен документ, от способния държавен орган на Канада, удостоверяващ освобождение от канадско поданство с посочена дата на това освобождение “.
Сега от документа става видно, че Канада приема, че той не е неин жител от 20 август 2021 г . Сега следва Конституционен съд да реши от по кое време България ще одобри, че той няма двойно поданство. Самият Петков съобщи неведнъж пред медиите, че е подал заявката си за отвод от канадско поданство на 21 април 2021 година А за министър беше назначен на 10 май 2021 година
Това не е единственият документ, който Конституционен съд изиска преди да се произнесе по проблема. Президентът би трябвало да показа декларацията, която Петков е подал преди назначението си. Министърът на правораздаването проф. Янаки Стоилов – документ, удостоверяващ съществуването или неналичието на българско поданство на Кирил Петков все още на издаване на указа на президента. А министърът на външните работи Светлан Стоев трябваше по дипломатически път да изиска информация от Канада за съществуването или неналичието на канадско поданство на Петков към 10 май 2021 година
На 12 октомври Конституционен съд ще се произнесе по доказателствата, които е получил и се чака да разгласява документите.
" Tова момче наподобява захласнато от личната си персона и проекцията и върху събитията у нас. Естествено е да има искания, само че преди п...
Искането за чуване
Заедно с документите за поданството Кирил Петков е внесъл в съда и искане, в което упорства да бъде изслушан от Конституционния съд и да му се даде опция да показа документално мнение по делото.
В него Петков първо излага визията, изразено и от президента Румен Радев в мнение по делото, че то би трябвало да бъде прекъснато заради изнемощял предмет.
(Тук следва да се подсети, че предходната година Конституционният съд одобри. и в него постанови, че „ оповестените за противоконституционни ненормативни актове – закони във фиктивен смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от приемането или издаването им “. Т.е. в тази ситуация надзор за конституционосъобразност е позволен и Конституционен съд дължи изговаряне, а не преустановяване на делото. В настояването на Петков, стъпвайки на това решение, както и на по-стара процедура на Конституционен съд (решение № 14 от 2013 година по к.д. №17/2013 г.) се акцентира, че актовете на Петков като министър на стопанската система остават действителни без значение от изхода от делото в Конституционен съд, т.е. няма смисъл делото за указа да продължи.
Казусът с Кирил Петков и поданството му е добър спор да бъде издигнат въпроса дали е свястно да има ограничаване в поданството, к...
„ В случай че приемете, че актуалното произвеждане е възможно и следва да бъде прегледано всъщност, апелирам доверителят ми господин Кирил Петков да бъде постоянно конституиран като заинтригувана страна, да бъде представляван от юрист и изслушан в намерено съвещание пред Конституционния съд и да му бъде дадена опция в едномесечен период да показа документално мнение по отношение на предмета на делото, доколкото решението по делото ще породи правни последствия в неговата правна сфера “, написа отбраната на Петков.
И сочи, че правният му интерес да взе участие в делото пред Конституционен съд произтича от това, че решението на Конституционния съд ще се отрази на неговата правна сфера и ще има непосредствени правни последствия за правото му да бъде определен за министър с оспорения декрет на президента. Като се показва, че изходът от делото „ ще има трайно отражение върху публичното мнение и оценка за дейностите и положително име на Кирил Петков “ и би трябвало да му бъде предоставена опция да отбрани правата си.
В настояването се дават серия от образци от практиката на Конституционен съд, когато разнообразни наранени лица са били конституирани като страни и са изразявали мнения – Жорж Ганчев, някогашният народен представител Иван Иванов, претендентите за депутати Ирена Маринова и Венцеслав Димитров. Даден е образец и с делото за закона за царските парцели, по което като заинтригувани са конституирани Симеон Борисов Кобургготски, Мария Луиза Хробок, Джована Савойска, Фердинанд декор Вюртемберг, Александър декор Вюртемберг, Ойген декор Вюртемберг, Софи дьо Вюртемберг и Маргрит дьо Шевини.
„ Не смятам, че са налице безапелационни причини, които да обосноват даването на по-добри благоприятни условия за отбрана и присъединяване в конституционното произвеждане на жителите, когато се визира тяхното право на благосъстоятелност (били те и наследствени монарси), по отношение на жители, при които се засягат правото да избират и да бъдат избирани в органите на страната, както и правото им на цялост на личността и положително публично име. Всички тези права следва да са обезпечени по идентичен метод в българския правов ред и на равнище право на Европейски Съюз, сред тях не съществува йерархична причинност и градуиране, заради което няма съображение да бъдат третирани друго от страна на Конституционния съд “, се акцентира в настояването.
В него са изложени и серия причини, свързани с правото на дейно средство за отбрана и на обективен правосъден развой, обезпечени от Конституцията, Европейската спогодба за правата на индивида (ЕКПЧ) и от Хартата на главните права на Европейски Съюз.Искане за събиране на нови доказателства и мотив за genuine link
" ЦИК действа по един и същи метод с всички претенденти, прави се инспекция дали дават отговор на условията на Изборния кодекс и респек...
Аргументи от региона на Международното обществено право (МПП) стоят в основата на друго искане на Петков – за събиране на нови доказателства. Като отбраната на Петков акцентира, че Конституционен съд се произнася едвам откакто събере задоволително доказателства, които да му разрешат да построи вътрешно разбиране за приложението на Конституцията към правния спор.
„ В случай че Конституционният съд реши, че моментът, към който господин Кирил Петков е изгубил канадско поданство, се дефинира според разпоредбите на канадското законодателство, тогава Съдът следва да събере задоволително доказателства за наличието на канадското право. Представеният Сертификат № 8138 не е годно доказателствено средство за определяне наличието на непознат правопорядък. Този документ съставлява изказване за факт (посочва дата), само че не удостоверява и не открива правото на Канада във връзка с момента на освобождение от поданство, заради което Конституционният съд следва да събере в допълнение доказателства в тази тенденция “, се твърди в настояването.
В него се сочи, че от значително значение за вярното разрешаване на проблема са правилата и източниците на интернационалното обществено право, което само контролира връзките сред страните по отношение на поданството.
„ Правото на Република България да дефинира по кое време едно лице става неин жител несъмнено принадлежи само на България като израз на българския държавен суверенитет. …Не по този начин стои обаче въпросът за правото, съотв. задължението на Република България да признае второ поданство, обещано или отнето от непозната страна на българските жители. Второ поданството, предоставено на едно лице от дадена страна, е обвързващо за другите страни единствено в случай че е предоставено в сходство с използваните правила на МПП, които изискват съществуването и запазването във времето на така наречен „ действителна връзка “ (genuine link) “, написа отбраната на Петков. И особено цитира Европейската спогодба за поданството (чл. 3): „ Това законодателство (относно поданството – авт. бел.) би трябвало да бъде признато от другите страни дотолкоз, доколкото е в сходство с използваните интернационалните конвенции, с нормалното интернационално право и с общоприетите правни правила по въпросите на поданството “.
Пред Конституционен съд се изброява, че Кирил Петков е направил всички вероятни дейности, нужни за отвод от канадско поданство, и е уведомил съответно канадските управляващи, с което трайно е прекратил всевъзможни връзки с Канада. Той е върнал канадския си паспорт, повече от 10 години не обитава на територията на Канада, данъчнозадължено лице е само в България и тук се намират неговото семейство и центърът на виталните му ползи.
" Уведомяваме Ви, че в системата ГРАО Кирил Петков попада като български жител и не са налице спънки за регистрирането му като кан...
Като мотив за нуждата да се изследва съществуването на действителна връзка на лицето с страната в подтекста на поданството се дава образец с политиката на Русия на „ паспортизация “ в конфликтни зони. Така в Южна Осетия, Русия дава едностранно съветско поданство на огромен брой грузинци, които нямат действителна връзка с съветската страна и територия. Международноправната литература е безапелационна, че Грузия няма обвързване да признае съветското поданство на тези хора.
В настояването си Петков се базира и на практиката на Конституционен съд (Решение № 15 от 13 септември 1995 година по к.д. № 21/95 г.): „ Поначало съществуването на непознато, с изключение на българското, поданство на едно пълнолетно, дееспособно лице е въпрос на личен избор. Чуждото поданство не е външно, натрапено качество на българския жител. Когато този жител желае да взе участие в упражняването на властта в Република България, задоволително е да се освободи от непознатото си поданство и да резервира единствено българското “.
В него се застъпва тезата, че за изясняване на въпроса по кое време едно непознато поданство става „ външно “ и „ натрапено “, „ изключително в условия на осъществяване на всички дейности от българския жител за освобождение от непознатото поданство, които са зависещи от неговата воля и свободен избор, е належащо събирането на в допълнение доказателства и определяне на наличието на правния бит като източник на интернационалното обществено право досежно съществуването на „ действителна връзка “ за ценене на непознатото поданство “.
Затова Кирил Петков моли да му бъде предоставена опция да показа пред Конституционния съд „ мнение от интернационален специалист по въпросите на приложимостта на интернационалното обществено право и правото, надлежно задължението на Република България да зачете или отхвърли съществуването на канадско поданство в изискванията на осъществен едностранен отвод, пресеклив „ действителната връзка “ сред него и Канада.
Т.е. удостоверението от Канада сочи от по кое време тя приема, че Петков е изгубил поданството си, а тезата на Петков е, че България би трябвало да реши сама за себе си, съгласно разпоредбите на МПП, от кой миг е станало това.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ