„По ръба“ с Калина Андролова: Winter is coming…
Кирил Петков обясни в Давос, че България, която е 90% подвластна от съветския газ, е станала за една седмица 0% подвластна от Русия.Мога да допълня двусмислицата по следния метод: за една седмица може, само че по-късно ще дойдат и други седмици, някои от които зимни. Макар че живеем във века на митоманията и паралелната действителност, въпреки всичко съществуват и така наречен справедливи обстоятелства, съществува колкото и да е необичайно за някои хора – истината. А ето и каква е истината за газа и за неефективните придвижвания на нашето държавно управление във връзка на газовата рецесия. Комисията, която публично съобщи, че Европейски Съюз няма да се поддаде на изнудването на Москва, явно избра тактиката на „енергийната неяснота“, оставяйки корпорациите да си работят креативен, заобикаляйки глобите. И компаниите откриха своята заобиколна скица.
Както разочаровано написа Washington Post: Европейците „желаят да заобиколят някои спънки, с цел да избегнат енергийна рецесия „.Трябва да признаем, че в началото Европейска комисия беше срещу дублирането на двойни сметки, само че под натиска на индустриалците и икономическите потребности Европейска комисия беше принудена да каже, че фирмите в последна сметка могат да купуват съветски газ без да нарушават глобите. Един тип официализира това, което към този момент се случваше. Дето се споделя, решението беше насила от живота, от действителността.
Повечето европейски компании купуват газ от Русия, само че без доста звук. От гръцките медии излиза наяве, че: „Всички гръцки компании, внасящи съветски газ, са приели новия развой на заплащане на „Газпром“ и няма да има спиране на доставките“ . Яни Иконому, представител на гръцкото държавно управление, споделя: „Платихме в евро, ще продължим да плащаме в евро, по какъв начин тези суми ще бъдат конвертирани в рубли това е механически проблем „.Гърция мъдро си заплати, с цел да не стопират газовите доставки, макар обстоятелството, че едвам 39% от вноса на газ в Гърция идва от Русия. Гърция разполага с Ревитуса и с размери, идващи по TAP (Трансадриатическия газопровод).
А ето какво споделя Кирил Петков: „На много от странитее препоръчано, че самото заплащане в евро e задоволително и не би трябвало да се тормозят за превалутиране. Явно има разнообразни условия“. Всъщност няма разнообразни условия. Начинът, по който страните от Европейски Съюз, в това число Гърция, заплащат задълженията си към „Газпром“ за доставката на газ, е обществено притежание. Начинът за заобикалянето на глобите се обсъждаше във всички европейски медии и стопански конгреси, корпорациите си работеха, а нашето държавно управление, което първо трябваше да търси решение, към момента задава въпроси. Ситуацията с газа е образец, който съставлява шедьовър в описанието на това, какъв брой несамостоятелно и безнадеждно е нашето политическо ръководство. Управленците ни приказват за независимост и народна власт, а се опасяват да поемат отговорност за решение, което е обосновано от икономическия интерес на нацията. Имаме власт, която изцяло е изгубила способността за независими решения.
А, когато тази власт по изключение работи бързо, то дейностите са подбудени от това държавните оператори и сдружения да бъдат сложени в колапс и заместени с различни решения от частния бизнес бранш. Т.нар. скрита или неявна „ликвидация“ на сдруженията и надлежно асимилиране на трасетата от частни компании. А става дума за монополни или олигополни трасета, които генерират сигурни свръхпечалби, да вземем за пример закупуването и превозването на природен газ. До този миг „Булгаргаз“ имаше извънреден контракт с „Газпром“ за доставки на газ и представляваше квазипазар с контролирана 2% облага. В момента обаче се нагласят новите схеми. И новите хора, които ще доставят газа. Много бързо ще се обясни, че повече търговци не значи по-ниски цени, както е при класическите пазарни правила. Газовата и нефтената промишленост е обвързвана с големи вложения, по тази причина планирането и дълготрайните контракти са от решаващо значение. Ниски цени се договарят само при дълготрайни контракти. Дългосрочният контракт на Унгария с съветския снабдител на газ е до 2036 година и обезпечава на унгарците пет пъти по-евтин газ от цените на борсата в Европа.
Разликата сред нашия министър председател и министър председателите на сполучливите страни в Европа е, че те макар нужната доза русофобия и проблемите с Русия търсят по-изгоден стопански вид за страните си. А нашият министър председател употребява русофобията и форсмажора за прикритие, с цел да наложи по-неизгоден вид за енергийни доставки, несъмнено, описвайки словесно обстановката като невиждана бизнес полза. След като Кирил Петков е направил България самостоятелна от съветския газ за една седмица, за какво държавното управление съобщи, че ще пита Европейска комисия може ли да купува съветски газ? Има нещо несъответно.
Докато държавното управление ни пита Европейска комисия, нашите съседи, както към този момент споделих, работят интелигентно. За разлика от Кирил Петков гръцкият министър председател Мицотакис направи историческо послание пред американския Конгрес. Изключително умна тирада, доста естетично и професионално готова. Виждаме, че Мицотакис си купува съветски газ и отново е почитан. Кирил Петков отхвърля да заплаща, само че отново го заобикалят. Мога да обясня за какво. Ако се държиш като прислужник, насреща получаваш господарско отношение. Ако си интелигентен боец, въпреки и с дребна войска, отговорът е партньорство.
Мицотакис разгласи няколко пъти, че Гърция ще се трансформира в енергиен хъб за Балканите. Гърците възнамеряват да завършат терминал за полутечен газ в Александруполис в края на идната година, като с изключение на него имат намерение да прибавят към инфраструктурата си още 4 плаващи терминала в опит да се понижи зависимостта на Югоизточна Европа от Русия. В същото време предходната година Гърция е внесла от „Газпром“ над 3 милиарда куб. метра газ, на практика колкото цялото ползване на България. Гърците имат настоящ контракт с „Газпром“ до 2026 година И през януари тази година гръцкият министър на енергетиката съумя да контракти нови, по-добри цени за съветския газ. Докато Гърция има тактика, то икономическата просветеност на българското държавно управление стига само до такава степен, че да прекрати контракта с „Газпром“ при съвсем цялостна взаимозависимост от съветския снабдител, а по-късно да чака съседите ни да се трансфорат в енергиен хъб.
Както разочаровано написа Washington Post: Европейците „желаят да заобиколят някои спънки, с цел да избегнат енергийна рецесия „.Трябва да признаем, че в началото Европейска комисия беше срещу дублирането на двойни сметки, само че под натиска на индустриалците и икономическите потребности Европейска комисия беше принудена да каже, че фирмите в последна сметка могат да купуват съветски газ без да нарушават глобите. Един тип официализира това, което към този момент се случваше. Дето се споделя, решението беше насила от живота, от действителността.
Повечето европейски компании купуват газ от Русия, само че без доста звук. От гръцките медии излиза наяве, че: „Всички гръцки компании, внасящи съветски газ, са приели новия развой на заплащане на „Газпром“ и няма да има спиране на доставките“ . Яни Иконому, представител на гръцкото държавно управление, споделя: „Платихме в евро, ще продължим да плащаме в евро, по какъв начин тези суми ще бъдат конвертирани в рубли това е механически проблем „.Гърция мъдро си заплати, с цел да не стопират газовите доставки, макар обстоятелството, че едвам 39% от вноса на газ в Гърция идва от Русия. Гърция разполага с Ревитуса и с размери, идващи по TAP (Трансадриатическия газопровод).
А ето какво споделя Кирил Петков: „На много от странитее препоръчано, че самото заплащане в евро e задоволително и не би трябвало да се тормозят за превалутиране. Явно има разнообразни условия“. Всъщност няма разнообразни условия. Начинът, по който страните от Европейски Съюз, в това число Гърция, заплащат задълженията си към „Газпром“ за доставката на газ, е обществено притежание. Начинът за заобикалянето на глобите се обсъждаше във всички европейски медии и стопански конгреси, корпорациите си работеха, а нашето държавно управление, което първо трябваше да търси решение, към момента задава въпроси. Ситуацията с газа е образец, който съставлява шедьовър в описанието на това, какъв брой несамостоятелно и безнадеждно е нашето политическо ръководство. Управленците ни приказват за независимост и народна власт, а се опасяват да поемат отговорност за решение, което е обосновано от икономическия интерес на нацията. Имаме власт, която изцяло е изгубила способността за независими решения.
А, когато тази власт по изключение работи бързо, то дейностите са подбудени от това държавните оператори и сдружения да бъдат сложени в колапс и заместени с различни решения от частния бизнес бранш. Т.нар. скрита или неявна „ликвидация“ на сдруженията и надлежно асимилиране на трасетата от частни компании. А става дума за монополни или олигополни трасета, които генерират сигурни свръхпечалби, да вземем за пример закупуването и превозването на природен газ. До този миг „Булгаргаз“ имаше извънреден контракт с „Газпром“ за доставки на газ и представляваше квазипазар с контролирана 2% облага. В момента обаче се нагласят новите схеми. И новите хора, които ще доставят газа. Много бързо ще се обясни, че повече търговци не значи по-ниски цени, както е при класическите пазарни правила. Газовата и нефтената промишленост е обвързвана с големи вложения, по тази причина планирането и дълготрайните контракти са от решаващо значение. Ниски цени се договарят само при дълготрайни контракти. Дългосрочният контракт на Унгария с съветския снабдител на газ е до 2036 година и обезпечава на унгарците пет пъти по-евтин газ от цените на борсата в Европа.
Разликата сред нашия министър председател и министър председателите на сполучливите страни в Европа е, че те макар нужната доза русофобия и проблемите с Русия търсят по-изгоден стопански вид за страните си. А нашият министър председател употребява русофобията и форсмажора за прикритие, с цел да наложи по-неизгоден вид за енергийни доставки, несъмнено, описвайки словесно обстановката като невиждана бизнес полза. След като Кирил Петков е направил България самостоятелна от съветския газ за една седмица, за какво държавното управление съобщи, че ще пита Европейска комисия може ли да купува съветски газ? Има нещо несъответно.
Докато държавното управление ни пита Европейска комисия, нашите съседи, както към този момент споделих, работят интелигентно. За разлика от Кирил Петков гръцкият министър председател Мицотакис направи историческо послание пред американския Конгрес. Изключително умна тирада, доста естетично и професионално готова. Виждаме, че Мицотакис си купува съветски газ и отново е почитан. Кирил Петков отхвърля да заплаща, само че отново го заобикалят. Мога да обясня за какво. Ако се държиш като прислужник, насреща получаваш господарско отношение. Ако си интелигентен боец, въпреки и с дребна войска, отговорът е партньорство.
Мицотакис разгласи няколко пъти, че Гърция ще се трансформира в енергиен хъб за Балканите. Гърците възнамеряват да завършат терминал за полутечен газ в Александруполис в края на идната година, като с изключение на него имат намерение да прибавят към инфраструктурата си още 4 плаващи терминала в опит да се понижи зависимостта на Югоизточна Европа от Русия. В същото време предходната година Гърция е внесла от „Газпром“ над 3 милиарда куб. метра газ, на практика колкото цялото ползване на България. Гърците имат настоящ контракт с „Газпром“ до 2026 година И през януари тази година гръцкият министър на енергетиката съумя да контракти нови, по-добри цени за съветския газ. Докато Гърция има тактика, то икономическата просветеност на българското държавно управление стига само до такава степен, че да прекрати контракта с „Газпром“ при съвсем цялостна взаимозависимост от съветския снабдител, а по-късно да чака съседите ни да се трансфорат в енергиен хъб.
Източник: front.bg
КОМЕНТАРИ