Вацев: В България чак такъв илюзионизъм в сградата на Министерски съвет не е имало
„ Кирил Петков не е министър председател - това е човек, който идва отнякъде за малко и си отива отново някъде след малко време. В България чак подобен илюзионизъм в постройката на Министерски съвет не е имало. “ Това споделя в изявление за Валерия Велева и „ Епицентър “ политологът Валентин Вацев.
- Намирате ли за съответни дейностите на българското Външно министерство по рецесията в връзките сред Москва и Вашингтон, сред Русия и НАТО и ясна ли е позицията на България по спора в Украйна, господин Вацев?
- В момента, когато се смени световният геополитически сюжет в света, когато американската, европейската, китайската преса се занимават непрестанно с тези процеси, българското Министерство на външните работи държи да разберем, че нямаме Външно министерство. В кабинета на българския министър е бил кой ли не - като тръгнем от Иван Башев и Петър Младенов, минем през Стоян Ганев, извънземния Соломон Паси и свършим с хубавото Наде, само че такова знамение като сегашния външен министър не е било! Никога! Никога българските външни връзки не са били ръководени отдолу под бюрото на министъра.
- Не сте ли краен?
- Не, не! Уважаемата госпожа (б.а.Теодора Генчовска, ИТН), която заради игра на случайностите в този момент работи външен министър, реши да ръководи българските външни връзки отдолу под бюрото си. Тя се е скрила там и чака да ѝ кажат по телефона от едно несъмнено посолство какво да каже. В България цари световен провинциализъм. Можем да приемем, че сме едно племе, което живее по долното поречие на Амазонка и не се интересува какво се случва в света. А в света ври и кипи, става световно събитие – от средата на декември м.г. връзките Москва-Вашингтон са качествено и коренно изменени и не престават да се трансформират.
- В каква посока ще продължи тази смяна?
- В посока на несигурност. Русия не е страна, съгласна, че е изгубила война. Путин е на позицията, че Русия загуби войната не против Америка, а против себе си. Затова американското мнение, че спечелилият получава всичко, а победеният си натиска парцалите, не е настоящо в дадения миг. Русия има военно превъзходство над Съединени американски щати и то ще продължи идващите 5-6 години, до момента в който Щатите не го компенсират със своите научно-технически проучвания. Но през днешния ден Русия има материалните и политическите благоприятни условия да изиска промяна на световните връзки сред Москва и Вашингтон.
А във Вашингтон са разграничени на два лагера, които се бият пред очите на цялото четящо човечество. Там се вижда, че има линия на Байдън и линия на Блинкен - линия на Белия дом и линия на Държавния департамент. Не се знае кой ще победи, а от това зависи по какъв начин ще се развиват руско-американските връзки. Байдън и неговият персонален представител Съливън са на правилото, че Съединени американски щати доста мъчно може да одобряват или въобще няма да одобряват предложенията на Русия за връщане на НАТО към границите на 1997 година Но са подготвени да разискват тези въпроси и да не приключват двустранните политически връзки, тъй като разковничето на днешната обстановка е преговорът. Блинкен е на противоположната позиция – той твърди, че съперникът би трябвало да бъде премазан. Становището на НАТО е мнението на Блинкен.
- Но пък Москва сподели, че към този момент няма да се интересува от мнението на НАТО.
- Да, това е извънредно ненадейно. Това не се е случвало в историята от времето на Първото египетско фараонско царство. За първи път външен министър на Русия, в тази ситуация Лавров, съобщи, че не се интересува от мненията на НАТО. И с цел да не наподобява, че това е негово персонално скимване или изблик на яд, той разпореди на формалната говорителка на съветското външно Мария Захарова да огласи, че Москва не се интересуват повече от мнението на Столтенберг. За първи път в международната история на дипломацията една политическа мощ публично оповестява, че не се интересува от мнението на управлението на един доста сериозен и мощен боен пакт. Това значи, че оттук-нататък съветското Външно министерство ще беседва не с НАТО, а за НАТО с действителния началник и притежател на НАТО, което е Съединени американски щати. Такова знамение не е било в никакъв случай! И на фона на всичко това България продължава да се държи като дълбока, забравена от Бога и историята провинция.
- Не сте прави! В тази „ дълбока провинция “ президентът и висш главнокомандващ свика съвещание на Консултативния съвет, където всички виновни фактори на страната умуваха 6 часа, с цел да излязат с констатацията, че армията ни не е боеспособна?
- Това е опит за увъртане на дребно. От една страна, събиране на най-авторитетния орган, който непосредствено касае проблемите на българската национална сигурност и там с умни физиономии откриват химическата формула на водата, откриват, че 2 и 2 е равно на 4. и в този момент от обществото се чака да им ръкопляска. Този вид увъртане не се котира в огромната политика. България е неприятно предпазена страна, заради окаяното положение на въоръжените сили и това окаяно положение няма да се промени, в случай че на българска почва дебаркират не 1000 американски бойци, а 5 000 даже! Защото от военна позиция това е козметика, това е декор дьо загар. Те не трансформират с нищо действителния баланс на българската национална сигурност. Това е символика. Българските атлантици желаят непременно да потвърдят, че България е обичаната жена на султана. Русия разполага с 900 000 бойци въоръжена мощ, да не приказваме за танкове, ракети, артилерия и така нататък
- Но пък ние се хвалим, че ще комплектоваме един батальон, който ще помогне на НАТО да укрепи източния фланг.
- Даже половин батальон. Те се пробват да създадат батальона тактическа група, тъй като не можем да го осигурим с нужните военни средства – да е заздравен с танкове, ракети, артилерия, понякога даже батальоните са с няколко хеликоптера. Това е главната тактическа единица на войната от позиция на Русия. В момента няма батальонни тактически групи, има дивизионни тактически групи, които са същите, само че едното е по-голямо, другото е по-малко.
- Искате да кажете, че се залъгваме с този батальон, по този начин ли?
- По-лошо. Българският политически хайлайф залъгва себе си, като продължава наивно да има вяра, че някой му има вяра. Българското общество от дълго време се ориентира по нюх за тези неща. Ако ще да е чисто нова американска батальонна тактическа група, това не трансформира с безусловно нищо степента на българската национална сигурност. Да оставим настрани, че на този стадий ние не можем да бъдем обект на съветска въоръжена интервенция, тъй като на българска територия към момента няма устройства за изстрелване на крилати ракети, въпреки че някой доста би желал да има и се бори за това. Докато ние не сме разположили ударни системи на българска територия, няма по какъв начин да стигнем до частта съветските стратези да ни извърнат внимание. Тоест, ние сме очевидци на една куца женитба, която подвига пушилка за вътрешния консуматор на измислени обстоятелства.
- Вашата рецензия е към външната министърка, а в действителност би трябвало да бъде ориентиран към висшия главнокомандващ, към министъра на защитата, към премиера. Те са значимите фактори.
- Прави сте. Става дума за скучния български хайлайф, който сега носи бремето на властта. Отделна тематика в границите на този диалог е, за какво българският министър председател е толкоз несъответстващ, обособен диалог е, за какво българският висш главнокомандващ се прави, че не схваща защо става дума. За какво се бори Радев - дали вместо да се занимава боеготовността и положението на българските въоръжени сили, той се занимава с връзките сред институциите. Аз не преставам да считам, че на президента не му беше работа да конструира толкоз грижовно служебни държавни управления, които по-късно да продължат да работят и когато се избере постоянно държавно управление. Българският висш главнокомандващ трябваше по-сериозно да се отнесе към своите непосредствени конституционни отговорности. Той продължава да не се изрича по насъщни въпроси.
- Напротив, президентът стартира напълно „ насъщно “ да подлага на критика и това държавно управление, в чийто състав половината министри са негови персонални назначения. Да не приказваме за избора на министър председател.
- Президентът е задължен да стартира да се разграничава от премиера, тъй като при него това е въпрос на политическо богатство. Ако Радев не се разграничи от това държавно управление в действително време, и това не стане докъм Великден, по-късно за него ще бъде късно да се явява като участник в българския политически живот.
- Защо докъм Великден?
- Защото към Великден е времевият небосвод на днешната управническа гарнитура на България.
- Но това е доста скоро.
- Кирил Петков и неговите съдружници във властта живеят ден за ден. Не вземат решение огромните проблеми пред България, а извършват своята авансово спусната им триединна задача – обезпечаването на американско наличие в България, премахването на българските възражения против влизането на Македония в Европейски Съюз и решаването на дребния, само че доста символен въпрос за Истанбулската спогодба. Те се занимават с тези спуснати задания, а когато имат свободно време напъните им отиват за споразумяване на техни братовчеди, фамилии, баджанаци, интимно доближени лица.
„ Продължаваме промяната “ е същата клиентелна обществена конструкция, която беше построила и ГЕРБ. Същата по план, по принцип, по химически състав. Същата конструкция, само че с по-голям вкус! Ако българското държавно управление продължава да ръководи по същия метод или да не ръководи, неговият времеви небосвод е докъм след Великден, когато всевъзможни случайности могат да го съборят. То няма да падне единствено, само че ще стане уязвимо на случайностите в българския политически живот.
- Имате ли отговор на въпроса за какво е " толкоз несъответстващ министър председателят "?
- Такъв го избраха. Той е това, което е. Неговият психически и културен облик е изписан към този момент, аз нямам какво да прибавя. Това не е министър председател, това е човек, който идва отнякъде за малко и си отива отново някъде след малко време. В България чак подобен илюзионизъм в постройката на Министерски съвет не е имало. Аз разбирам, че българският президент бърза и употребява всяка опция да се разграничи от това държавно управление. Той е задължен да го направи, на негово място аз бих направил същото. Но мен ме интересува методът, по който България взе участие в световното геополитическо събитие.
У нас нито една политическа мощ, в случай че не броим Атлантическия съюз, само че това би било смешна неточност, не е взела отношение по въпроса. Те не престават да се занимават с това дали в 3 часа Путин ще нападне Украйна, което провокира смях в Кремъл. Нивото на разбиращо присъединяване на България в световната политика е под всякаква рецензия, ние сме под безспорната нула. Това значи липса на интерес в българския политически хайлайф към това, което става в действителност. И отговорът, който ще получим е трагичен, никой няма да се интересува от нас. Вижте Полша, Унгария, Хърватия – те се борят! Ние какво вършим? Завираме се под бюрото на външната министърка.
- Намирате ли за съответни дейностите на българското Външно министерство по рецесията в връзките сред Москва и Вашингтон, сред Русия и НАТО и ясна ли е позицията на България по спора в Украйна, господин Вацев?
- В момента, когато се смени световният геополитически сюжет в света, когато американската, европейската, китайската преса се занимават непрестанно с тези процеси, българското Министерство на външните работи държи да разберем, че нямаме Външно министерство. В кабинета на българския министър е бил кой ли не - като тръгнем от Иван Башев и Петър Младенов, минем през Стоян Ганев, извънземния Соломон Паси и свършим с хубавото Наде, само че такова знамение като сегашния външен министър не е било! Никога! Никога българските външни връзки не са били ръководени отдолу под бюрото на министъра.
- Не сте ли краен?
- Не, не! Уважаемата госпожа (б.а.Теодора Генчовска, ИТН), която заради игра на случайностите в този момент работи външен министър, реши да ръководи българските външни връзки отдолу под бюрото си. Тя се е скрила там и чака да ѝ кажат по телефона от едно несъмнено посолство какво да каже. В България цари световен провинциализъм. Можем да приемем, че сме едно племе, което живее по долното поречие на Амазонка и не се интересува какво се случва в света. А в света ври и кипи, става световно събитие – от средата на декември м.г. връзките Москва-Вашингтон са качествено и коренно изменени и не престават да се трансформират.
- В каква посока ще продължи тази смяна?
- В посока на несигурност. Русия не е страна, съгласна, че е изгубила война. Путин е на позицията, че Русия загуби войната не против Америка, а против себе си. Затова американското мнение, че спечелилият получава всичко, а победеният си натиска парцалите, не е настоящо в дадения миг. Русия има военно превъзходство над Съединени американски щати и то ще продължи идващите 5-6 години, до момента в който Щатите не го компенсират със своите научно-технически проучвания. Но през днешния ден Русия има материалните и политическите благоприятни условия да изиска промяна на световните връзки сред Москва и Вашингтон.
А във Вашингтон са разграничени на два лагера, които се бият пред очите на цялото четящо човечество. Там се вижда, че има линия на Байдън и линия на Блинкен - линия на Белия дом и линия на Държавния департамент. Не се знае кой ще победи, а от това зависи по какъв начин ще се развиват руско-американските връзки. Байдън и неговият персонален представител Съливън са на правилото, че Съединени американски щати доста мъчно може да одобряват или въобще няма да одобряват предложенията на Русия за връщане на НАТО към границите на 1997 година Но са подготвени да разискват тези въпроси и да не приключват двустранните политически връзки, тъй като разковничето на днешната обстановка е преговорът. Блинкен е на противоположната позиция – той твърди, че съперникът би трябвало да бъде премазан. Становището на НАТО е мнението на Блинкен.
- Но пък Москва сподели, че към този момент няма да се интересува от мнението на НАТО.
- Да, това е извънредно ненадейно. Това не се е случвало в историята от времето на Първото египетско фараонско царство. За първи път външен министър на Русия, в тази ситуация Лавров, съобщи, че не се интересува от мненията на НАТО. И с цел да не наподобява, че това е негово персонално скимване или изблик на яд, той разпореди на формалната говорителка на съветското външно Мария Захарова да огласи, че Москва не се интересуват повече от мнението на Столтенберг. За първи път в международната история на дипломацията една политическа мощ публично оповестява, че не се интересува от мнението на управлението на един доста сериозен и мощен боен пакт. Това значи, че оттук-нататък съветското Външно министерство ще беседва не с НАТО, а за НАТО с действителния началник и притежател на НАТО, което е Съединени американски щати. Такова знамение не е било в никакъв случай! И на фона на всичко това България продължава да се държи като дълбока, забравена от Бога и историята провинция.
- Не сте прави! В тази „ дълбока провинция “ президентът и висш главнокомандващ свика съвещание на Консултативния съвет, където всички виновни фактори на страната умуваха 6 часа, с цел да излязат с констатацията, че армията ни не е боеспособна?
- Това е опит за увъртане на дребно. От една страна, събиране на най-авторитетния орган, който непосредствено касае проблемите на българската национална сигурност и там с умни физиономии откриват химическата формула на водата, откриват, че 2 и 2 е равно на 4. и в този момент от обществото се чака да им ръкопляска. Този вид увъртане не се котира в огромната политика. България е неприятно предпазена страна, заради окаяното положение на въоръжените сили и това окаяно положение няма да се промени, в случай че на българска почва дебаркират не 1000 американски бойци, а 5 000 даже! Защото от военна позиция това е козметика, това е декор дьо загар. Те не трансформират с нищо действителния баланс на българската национална сигурност. Това е символика. Българските атлантици желаят непременно да потвърдят, че България е обичаната жена на султана. Русия разполага с 900 000 бойци въоръжена мощ, да не приказваме за танкове, ракети, артилерия и така нататък
- Но пък ние се хвалим, че ще комплектоваме един батальон, който ще помогне на НАТО да укрепи източния фланг.
- Даже половин батальон. Те се пробват да създадат батальона тактическа група, тъй като не можем да го осигурим с нужните военни средства – да е заздравен с танкове, ракети, артилерия, понякога даже батальоните са с няколко хеликоптера. Това е главната тактическа единица на войната от позиция на Русия. В момента няма батальонни тактически групи, има дивизионни тактически групи, които са същите, само че едното е по-голямо, другото е по-малко.
- Искате да кажете, че се залъгваме с този батальон, по този начин ли?
- По-лошо. Българският политически хайлайф залъгва себе си, като продължава наивно да има вяра, че някой му има вяра. Българското общество от дълго време се ориентира по нюх за тези неща. Ако ще да е чисто нова американска батальонна тактическа група, това не трансформира с безусловно нищо степента на българската национална сигурност. Да оставим настрани, че на този стадий ние не можем да бъдем обект на съветска въоръжена интервенция, тъй като на българска територия към момента няма устройства за изстрелване на крилати ракети, въпреки че някой доста би желал да има и се бори за това. Докато ние не сме разположили ударни системи на българска територия, няма по какъв начин да стигнем до частта съветските стратези да ни извърнат внимание. Тоест, ние сме очевидци на една куца женитба, която подвига пушилка за вътрешния консуматор на измислени обстоятелства.
- Вашата рецензия е към външната министърка, а в действителност би трябвало да бъде ориентиран към висшия главнокомандващ, към министъра на защитата, към премиера. Те са значимите фактори.
- Прави сте. Става дума за скучния български хайлайф, който сега носи бремето на властта. Отделна тематика в границите на този диалог е, за какво българският министър председател е толкоз несъответстващ, обособен диалог е, за какво българският висш главнокомандващ се прави, че не схваща защо става дума. За какво се бори Радев - дали вместо да се занимава боеготовността и положението на българските въоръжени сили, той се занимава с връзките сред институциите. Аз не преставам да считам, че на президента не му беше работа да конструира толкоз грижовно служебни държавни управления, които по-късно да продължат да работят и когато се избере постоянно държавно управление. Българският висш главнокомандващ трябваше по-сериозно да се отнесе към своите непосредствени конституционни отговорности. Той продължава да не се изрича по насъщни въпроси.
- Напротив, президентът стартира напълно „ насъщно “ да подлага на критика и това държавно управление, в чийто състав половината министри са негови персонални назначения. Да не приказваме за избора на министър председател.
- Президентът е задължен да стартира да се разграничава от премиера, тъй като при него това е въпрос на политическо богатство. Ако Радев не се разграничи от това държавно управление в действително време, и това не стане докъм Великден, по-късно за него ще бъде късно да се явява като участник в българския политически живот.
- Защо докъм Великден?
- Защото към Великден е времевият небосвод на днешната управническа гарнитура на България.
- Но това е доста скоро.
- Кирил Петков и неговите съдружници във властта живеят ден за ден. Не вземат решение огромните проблеми пред България, а извършват своята авансово спусната им триединна задача – обезпечаването на американско наличие в България, премахването на българските възражения против влизането на Македония в Европейски Съюз и решаването на дребния, само че доста символен въпрос за Истанбулската спогодба. Те се занимават с тези спуснати задания, а когато имат свободно време напъните им отиват за споразумяване на техни братовчеди, фамилии, баджанаци, интимно доближени лица.
„ Продължаваме промяната “ е същата клиентелна обществена конструкция, която беше построила и ГЕРБ. Същата по план, по принцип, по химически състав. Същата конструкция, само че с по-голям вкус! Ако българското държавно управление продължава да ръководи по същия метод или да не ръководи, неговият времеви небосвод е докъм след Великден, когато всевъзможни случайности могат да го съборят. То няма да падне единствено, само че ще стане уязвимо на случайностите в българския политически живот.
- Имате ли отговор на въпроса за какво е " толкоз несъответстващ министър председателят "?
- Такъв го избраха. Той е това, което е. Неговият психически и културен облик е изписан към този момент, аз нямам какво да прибавя. Това не е министър председател, това е човек, който идва отнякъде за малко и си отива отново някъде след малко време. В България чак подобен илюзионизъм в постройката на Министерски съвет не е имало. Аз разбирам, че българският президент бърза и употребява всяка опция да се разграничи от това държавно управление. Той е задължен да го направи, на негово място аз бих направил същото. Но мен ме интересува методът, по който България взе участие в световното геополитическо събитие.
У нас нито една политическа мощ, в случай че не броим Атлантическия съюз, само че това би било смешна неточност, не е взела отношение по въпроса. Те не престават да се занимават с това дали в 3 часа Путин ще нападне Украйна, което провокира смях в Кремъл. Нивото на разбиращо присъединяване на България в световната политика е под всякаква рецензия, ние сме под безспорната нула. Това значи липса на интерес в българския политически хайлайф към това, което става в действителност. И отговорът, който ще получим е трагичен, никой няма да се интересува от нас. Вижте Полша, Унгария, Хърватия – те се борят! Ние какво вършим? Завираме се под бюрото на външната министърка.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ