Кирил Маричков е легенда. За легендите не бива да се

Кирил Маричков е легенда. За легендите не трябва да се приказва в минало време. Те и да желаят не могат да си отидат. Поне не  в действителност. По простата причина, че са оставили толкоз доста посредством своето изкуство, което не им разрешава просто по този начин да изгорят като свещици. Изкуството им ги издига над вятъра, трансформира атмосферното налягане, обръща небето наобратно, пренарежда звездите. И го прави с лекост, невероятна лекост, като че ли не е нищо комплицирано.  Тези митове, за които приказвам, най-често не наподобяват като такива. Сред тях има едно постоянно момче, непроменяемо усмихнато, радостно и осъзнало с безпределна изясненост, че в никакъв случай няма да порасне. Защото не желае.

Кирил Маричков в никакъв случай не се е държал високомерно. Никога не се е приемал за освен това. Обратно – на него му харесваше да поддържа младите музиканти, да им дава криле, да ги държи за ръка по пътя, за тях той не желаеше да бъде сериозният господин Маричков. Напротив – за тях той беше Кирчо. Хлапето, което в никакъв случай не се отхвърли от своите диви хрумки. В последна сметка самият рокендрол е една цялостна простотия, в най-хубавия смисъл на думата. Именно по тази причина музиката на " Щурците " постоянно ще бъде достоверен стопроцентов рокендрол. Съвсем освен поради звука. Най-вече поради посланието си. 

Посланието на тази музика е свободата. Свободата, за която живееше Кирил Маричков. Свободата, която той обичаше и на която служеше до последния си мирис. Така избра. Така реши. За какво другояче бе живял? Героите ни би трябвало да са достоверни, да са същински и без маски, безусловно излезли от всякаква роля и предпочели да бъдат себе си, тъй като единствено това има значение. Всичко останало е в живот без песни. Живот в тишина, който не поисквам на никого. И измежду цялостната тишина е хубаво да чуваш най-малко по какъв начин свири един щурец. За да знаеш, че има някой до теб, който ще ти подаде ръка и в неприятен за тебе час. За да знаеш, че не си самичък.

Доста неща се изписаха от през вчерашния ден до през днешния ден. Появи се изявлението, че е можело Кирил Маричков още да е жив. Ако не беше паднал. Ако си беше стоял у дома, вместо да върви по концерти. Това са цялостни нелепости. " Ако " изключва Господ. Рокендролът в никакъв случай не си стои у дома. Той е игра на живот и гибел, в която единствено легендите умират на сцената. Няма време да бъдем внимателни. Няма време да си дадем сметка на какъв брой години сме. Няма и никакво значение. Приятелските неточности би трябвало да бъдат простени. Великите персони би трябвало да бъдат помнени. Винаги и вечно. Доколкото зависи от мен – ще ви подсещам за тях. Заклех се.