Лекарят на трагично починалия Маричков: Беше здрав!
„ Кирил Маричков беше здрав! Пиеше единствено медикаменти за кръвно и се оплакваше от болки в прешлените. В понеделник, на 7 октомври, 5 дни преди да почине, беше в кабинета ми. Прегледах го, а той ми донесе билети за юбилейния му концерт на 30 октомври. Направихме си фотография. Вероятно последната му... " Това описа пред отоневрологът доктор Боримир Фурнаджиев, по-известен като доктор Бари, експерт по уши, нос, гърло. Лекарят беше непосредствен другар с рок легендата Кирил Маричков, който издъхна след безразсъден случай, падайки от сцената на 11 октомври.
“Аз проследявам гласа му и в понеделник пристигна да погледна гласните му връзки, тъй като вървяха турнетата му – добавя доктор Бари. – Прегледах всичко - и носа му, носоглътката, ушите. Нямаше никакъв проблем. На апаратурата видях и вестибуларния му уред. Не залиташе. След като ми даде билетите, желаех да си платя, само че той отхвърли. След това, в сряда (9 октомври) ми се обади, че гласът му се е оправил, но слухът му не е напълно добре
Казах му да минат концертите и може да се забележим, а в този момент, в случай че има нещо, да поставя олио два дни. Това са неща от кухнята. Слухът му е добър за годините, само че към този момент не можеше да разграничи скъпа цигулка от евтина. Това е обикновено, тъй като с придвижване на възрастта отслабват така наречен обертонове. А гласните му връзки поддържах с медикаменти и капки в носа. Единствено се оплакваше от болките в прешлените. Сподели ми, че се е смалил с 4 см поради тях. Сложили му костен цимент в 4 прешлена. Заради този проблем ходеше и по-бавно. С интелекта и диалозите обаче нямаше проблеми. И в петък прочетох неприятната вест. Стана ми необичайно, като оповестиха, че е паднал внезапно по лице, без даже да си е поставил ръката, с цел да се защищити. Може и инфаркт да е получил. ”
Двамата се познават от 20 година, само че стават близки преди към 10 година, когато артистът търси помощ от лекаря, тъй като е паднал гласът му, написа 24 часа.
“Хората му се радваха, тъй като беше малко загори тенджера – смее се доктор Фурнаджиев. - Например аз не му вземах пари за обзор, само че той ми донесе едно зелено прасе касичка и ми сподели: “Ти, Бари, ще обеднееш от другари, по тази причина ти я донесох, с цел да ти поставят който каквото сума реши, с цел да имаш за възнаграждения за сестрата и счетоводителката ”. Двамата си говорехме за музика и медицина. Веднъж го помолих да ме научи да свиря по-хубаво на китара.
Бяхме в кабинета ми, а той ме накара да засвиря, тъй като тук имам 3 китари. Послуша ме и ми заръча да изсвирвам всеки ден по два часа. Беше доста почтен човек и даже внезапен на моменти. Казваха, че е горд. Нямаше такова нещо. Беше доста сензитивен. Широко скроен, не беше свидлив. Казваше ми, че съм му фамилният лекар. Всичко ми споделяше за здравословното си положение и освен. Веднъж даже ми донесе една торба с негови дискове и плочи, с цел да ги запазя. Беше доста сладкодумен, скачаше от тематика в тематика, само че и доста ерудиран. Говореше и за внучето си в Италия, което, когато било на 6 година, разказвало, че дядо му е огромна рок звезда. Учителите казвали на родителите му, че има развинтена фикция, а те обяснили, че дядо му в действителност е прочут, само че в България. ”
Д-р Бари показва и че един от най-важните моменти в живота на Кирил Маричков бил основаването на книгата му “На прага на времето ”. Когато я пишел, се затварял в дребното си студио и не разрешавал на никого да влиза при него и да го тормози. Предпочитал да бъде на тишина. Ядосвал се и че издателите желали да сменят стила му, а той доста си го харесвал.
Вероятно в тези моменти с него бил и талисманът му, който го пазел от първия му ден на този свят. Това е една дребна икона на Св. Богородица с младенеца, която получава по забавен метод.
Кирил Маричков се ражда в София на 30 октомври 1944 година в бурни времена. Превратът на 9 септември още отеквал, България била във война със Съветския съюз, а част от страната окупирана от Червената войска. Майка му Ирина била в болница “Шейново ”, където съветски военнослужещи проверявали за “врагове на народа ”. Една от тях влезнала в стаята с родилките и неизвестно за какво се насочила тъкмо към Маричкова, която държала бебето си в ръце. Попитала я на съветски: “Как завут? ” (Как се казваш?), а тя дала отговор: “Ирина ”. Рускинята траяла: “А ваш ребьонък? ” (А вашият наследник?) и тя промълвила изплашено: “Кирил ”. Тогава военнослужещата извадила от джоба на куртката си дребна икона и я подарила на Ирина с думите: “Когато потеглих на война, моята майка ми я даде, с цел да ме пази. Сега аз ви я правя подарък на вас, с цел да пази вашия дребен Кирил ”.
“И в най-жестоките години е имало положително и това се е показало в оня миг – споделял е музикантът по този въпрос приживе. - Не я държа постоянно в джоба си, само че стои на нощното ми шкафче. ”
Покойният артист вярвал, че иконата му помагала за някои неща, тъй като от време на време му се случвало да сънува песни с тяхната естетика и мелодия. Ставал бързо, до момента в който не ги е не запомнил, и тичал на пианото, с цел да запише на касетка. В тези моменти оставал с убеждението, че божието изображение имало принос.
Талисманът му постоянно го прибирал и към уроците, които му завещали родителите му. Те го учели да споделя истината и да не се опасява да споделя какво мисли, тъй като по този начин спял и живял по-спокойно. Дълги години следвал тази норма. Веднъж обаче се изправил пред учителката си по история и си разрешил да каже, че намира Френската гражданска война за нещо кърваво и гадно. Бил осъден, а татко му, който е приключил дипломация, му дал и идващия значим урок: “Човек би трябвало да споделя истината, само че от време на време може да си я спести ”.
До края на живота си Кирил Маричков бе непосредствен и не премълчаваше на никому нищо. А в този момент Щуреца е на небесната сцена. Там твори следващия си шедьовър.
“Аз проследявам гласа му и в понеделник пристигна да погледна гласните му връзки, тъй като вървяха турнетата му – добавя доктор Бари. – Прегледах всичко - и носа му, носоглътката, ушите. Нямаше никакъв проблем. На апаратурата видях и вестибуларния му уред. Не залиташе. След като ми даде билетите, желаех да си платя, само че той отхвърли. След това, в сряда (9 октомври) ми се обади, че гласът му се е оправил, но слухът му не е напълно добре
Казах му да минат концертите и може да се забележим, а в този момент, в случай че има нещо, да поставя олио два дни. Това са неща от кухнята. Слухът му е добър за годините, само че към този момент не можеше да разграничи скъпа цигулка от евтина. Това е обикновено, тъй като с придвижване на възрастта отслабват така наречен обертонове. А гласните му връзки поддържах с медикаменти и капки в носа. Единствено се оплакваше от болките в прешлените. Сподели ми, че се е смалил с 4 см поради тях. Сложили му костен цимент в 4 прешлена. Заради този проблем ходеше и по-бавно. С интелекта и диалозите обаче нямаше проблеми. И в петък прочетох неприятната вест. Стана ми необичайно, като оповестиха, че е паднал внезапно по лице, без даже да си е поставил ръката, с цел да се защищити. Може и инфаркт да е получил. ”
Двамата се познават от 20 година, само че стават близки преди към 10 година, когато артистът търси помощ от лекаря, тъй като е паднал гласът му, написа 24 часа.
“Хората му се радваха, тъй като беше малко загори тенджера – смее се доктор Фурнаджиев. - Например аз не му вземах пари за обзор, само че той ми донесе едно зелено прасе касичка и ми сподели: “Ти, Бари, ще обеднееш от другари, по тази причина ти я донесох, с цел да ти поставят който каквото сума реши, с цел да имаш за възнаграждения за сестрата и счетоводителката ”. Двамата си говорехме за музика и медицина. Веднъж го помолих да ме научи да свиря по-хубаво на китара.
Бяхме в кабинета ми, а той ме накара да засвиря, тъй като тук имам 3 китари. Послуша ме и ми заръча да изсвирвам всеки ден по два часа. Беше доста почтен човек и даже внезапен на моменти. Казваха, че е горд. Нямаше такова нещо. Беше доста сензитивен. Широко скроен, не беше свидлив. Казваше ми, че съм му фамилният лекар. Всичко ми споделяше за здравословното си положение и освен. Веднъж даже ми донесе една торба с негови дискове и плочи, с цел да ги запазя. Беше доста сладкодумен, скачаше от тематика в тематика, само че и доста ерудиран. Говореше и за внучето си в Италия, което, когато било на 6 година, разказвало, че дядо му е огромна рок звезда. Учителите казвали на родителите му, че има развинтена фикция, а те обяснили, че дядо му в действителност е прочут, само че в България. ”
Д-р Бари показва и че един от най-важните моменти в живота на Кирил Маричков бил основаването на книгата му “На прага на времето ”. Когато я пишел, се затварял в дребното си студио и не разрешавал на никого да влиза при него и да го тормози. Предпочитал да бъде на тишина. Ядосвал се и че издателите желали да сменят стила му, а той доста си го харесвал.
Вероятно в тези моменти с него бил и талисманът му, който го пазел от първия му ден на този свят. Това е една дребна икона на Св. Богородица с младенеца, която получава по забавен метод.
Кирил Маричков се ражда в София на 30 октомври 1944 година в бурни времена. Превратът на 9 септември още отеквал, България била във война със Съветския съюз, а част от страната окупирана от Червената войска. Майка му Ирина била в болница “Шейново ”, където съветски военнослужещи проверявали за “врагове на народа ”. Една от тях влезнала в стаята с родилките и неизвестно за какво се насочила тъкмо към Маричкова, която държала бебето си в ръце. Попитала я на съветски: “Как завут? ” (Как се казваш?), а тя дала отговор: “Ирина ”. Рускинята траяла: “А ваш ребьонък? ” (А вашият наследник?) и тя промълвила изплашено: “Кирил ”. Тогава военнослужещата извадила от джоба на куртката си дребна икона и я подарила на Ирина с думите: “Когато потеглих на война, моята майка ми я даде, с цел да ме пази. Сега аз ви я правя подарък на вас, с цел да пази вашия дребен Кирил ”.
“И в най-жестоките години е имало положително и това се е показало в оня миг – споделял е музикантът по този въпрос приживе. - Не я държа постоянно в джоба си, само че стои на нощното ми шкафче. ”
Покойният артист вярвал, че иконата му помагала за някои неща, тъй като от време на време му се случвало да сънува песни с тяхната естетика и мелодия. Ставал бързо, до момента в който не ги е не запомнил, и тичал на пианото, с цел да запише на касетка. В тези моменти оставал с убеждението, че божието изображение имало принос.
Талисманът му постоянно го прибирал и към уроците, които му завещали родителите му. Те го учели да споделя истината и да не се опасява да споделя какво мисли, тъй като по този начин спял и живял по-спокойно. Дълги години следвал тази норма. Веднъж обаче се изправил пред учителката си по история и си разрешил да каже, че намира Френската гражданска война за нещо кърваво и гадно. Бил осъден, а татко му, който е приключил дипломация, му дал и идващия значим урок: “Човек би трябвало да споделя истината, само че от време на време може да си я спести ”.
До края на живота си Кирил Маричков бе непосредствен и не премълчаваше на никому нищо. А в този момент Щуреца е на небесната сцена. Там твори следващия си шедьовър.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ