Киното е отражение на глобалните проблеми и процеси, свързани с

Киното е отражение на световните проблеми и процеси, свързани с политиката и доверието. В годините обратно са се правели филми, които звучат плашещо настоящо и искрено и от днешна позиция и с някои послания, които са общовалидни. Това сподели журналистът и радиоводещ Лъчезар Христов в предаването " Сториборд “ на Радио " Фокус “ с водещ Благой Иванов.

Двамата приказваха за въздействието на политиката в киното и за филмите, свързани с политика и избори.

" Да разлаем кучетата “ на режисьора Бари Левинсън от средата на 90-те години е сатирична драма с комедийни детайли, която демонстрира част от процесите, протичащи се в границите на предизборните акции, или свързани с имиджа на дадени политици, метода, по който публиката може да бъде манипулирана и да й бъде отвлечено вниманието. " Волно или несъзнателно, филмът е основан по времето на абсурда към аферата сред Бил Клинтън и Моника Люински, само че първоизточникът е книжовен, като самата книга предшества абсурда. Във кино лентата се приказва за същото – за една секс спекулация на тогавашния президент на Съединени американски щати. Неговите PR гурута се пробват да изместят фокуса на вниманието. Тогава те измислят една мнима война в Албания с нуклеарна опасност. Наемат един продуцент, който измисля и режисира тази война с американски бойци, герои и по какъв начин президентът позволява спора. Култов филм, не кино шедьовър, само че фактически индикативен и за политическите процеси, и за обвързаността на политиката, протичаща се през медиите и през огромния екран “, описа Лъчезар Христов.

" Цялото президентско войнство “ на Алън Пакула е основан година след аферата " Уотъргейт “. Според журналиста филмът е " подобаващ за попълване на исторически знания “. " Този филм охарактеризира една част от американската нова вълна на режисьорите от 70-те години. Той идва в едно фактически доста характерно време, каквото е и днешното, в американския културен, обществен, политически живот. Тогава е директно след войната във Виетнам и демократичните хрумвания имат положително поле за изява, пречупени през призмата на киното. Тогава е прощъпулникът на изконно демократичното като политическа концепция и изява в американския живот. Филмът е доста индикативен за Америка на 70-те години с оня вид усещания, настроения и чувство и метода, по който се трансформира “, разяснява Христов.

" Промяна на играта “ от 2012 година споделя за акцията на Джон Маккейн и Сара Пейлин като претендент за негов вицепрезидент.

Филмът " Вице “ споделя историята на Дик Чейни, който два следващи мандата е вицепрезидент на Джордж Буш. " В продължение на осем години този човек в действителност играеше ролята на скрития президент на Съединени американски щати и ненапълно един от най-важните хора в сянка на цялата международна история “, напомни Лъчезар Христов.

Водещият на предаването Благой Д. Иванов счита, че политиката дава извънреден набор от микро и макросюжети за киното.  " Боб Робъртс “ е псевдодокументален, показан като риалити филм, само че в действителност е напълно живописен. Тим Робинс, който играе и основната роля във кино лентата, е режисьор и сценарист. " Той споделя за президента Робърт Робъртс-младши, който посредством разнообразни измами и схеми, посредством доста неистини се издига нагоре. Смятам, че " Боб Робъртс “ е доста добре уцелващ в тезите и задачите си филм “, разяснява Благой Д. Иванов.

Той показа и " Съперници “ – един от ранните филми на Алекзандър Пейн. " Той споделя за учебни избори, като на процедура сатиризира просветителната система и политическата обстановка в Америка “, разясни водещият.