Нов документален филм разказва за творчеството на Стивън Кинг, родило блестящи филми
" Кинг на екрана " усърдно показва кинематографичното завещание на Стивън Кинг, което не е по никакъв начин малко, като обгръща повече от 80 кино и телевизионни плана (някои от които повторения) в продължение на съвсем 50 години. Почти незабелязано новият документален филм акцентира какъв брой разнородни са били всички тези продукции, с прозрения за това къде и по какъв начин въодушевените от Кинг филми блестят и къде не.
Във кино лентата най-вече режисьорите разискват провокациите, които съпътстват преместването на плодотворния създател на екрана - и присъщите разлики сред книгите и филмовите им версии - ускорява възхищението както от широтата на библиографията на Кинг, по този начин и от проблемите, които са се появили при превръщането ѝ в известно развлечение.
В исторически проект всички пътища водят до " Кери ", акомодацията на режисьора Брайън Де Палма от 1976 година на историята на Кинг за момиче медиум, изиграно от Сиси Спейсек. Това е филмът, в който проехтява една от най-запомнящите се кино реплики в историята: " Ако имате усет към ужаса, заведете Кери на бала си ".
Знаковият миг за Кинг настава няколко години по-късно, когато той изпитва мощна злост към версията на " Сиянието " на известния режисьор Стенли Кубрик от 1980 година (Един от режисьорите със смях си спомня, че при първата си среща с Кинг загатва какъв брой доста харесва кино лентата, което, едвам не проваля срещата му с писателя).
В обстойно изявление за Deadline от 2016 година Кинг упорства, че не съжалява за подписаните от него кино или телевизионни контракти, като акцентира няколко, при които е " в действителност удовлетворен от резултата " - " Кери ", " Мъртвата зона ", " Мизъри " и " Изкуплението Шоушенк " - като в същото време прибавя, че когато даден план не се получи (на разум идва неуспехът на " Тъмната кула " на Идрис Елба и Матю Макконъхи през 2017 г.), " мога да кажа, че те са отишли и са дали най-хубавото от себе си, само че аз нямам нищо общо с това. Аз съм просто непряк наблюдаващ в някои кино произшествия ", споделя Кинг.
Отстрани това звучи като здравословен съвет за създатели, които се осмеляват да продадат творбите си на Холивуд. Той също по този начин отразява признанието на Кинг, че печатното слово рядко е свещено, когато се пробва да служи на образните потребности на филмовото изкуство.
И противоположното, интервюираните режисьори показват почитание към творчеството на Кинг макар свободата, която мнозина са си разрешили да създадат с неговото произведение. Франк Дарабонт, режисьорът на три акомодации по Кинг - " Шоушенк ", " Мъглата " и " Зеленият път " обобщава това, като отбелязва в документалния филм, че задачата е да се предадат същите страсти и прекарвания като в книгата, даже когато " коват желязото малко по-различно ".
Както излиза наяве от " Кинг на екрана ", във филмографията на Кинг се следят трендове. Телевизията, с нейната независимост да се отдаде на по-дълги, по-романови разкази, постоянно надминава филмите, а по-непретенциозните заглавия на Кинг постоянно надскачат емблематичните хорър щампи.
Режисиран от Дафне Байвир, " Кинг на екрана " служи като групово увещание за това какъв голям отпечатък е оставил Стивън Кинг в киното през последните шест десетилетия - от поредицата високо оценени минисериали на ABC до възраждането на работата му след римейка на " То " в две елементи, който излетя с големи облаги в боксофиса./БГНЕС
