Ким Чен-ун и Доналд Тръмп Като телевизионно шоу бе неустоимо.

Ким Чен-ун и Доналд Тръмп

Като телевизионно шоу бе неустоимо. Звездата от " Стажантът " (американско риалити шоу с водещ Доналд Тръмп от 2004 до 2015 г.-бел.ред.) крачи властно по аления килим и протяга ръка, подготвен да подписа договорката на живота си. Отсреща е Ким Чен-ун, водач на най- потисническата тирания в света, който в своя костюм в жанр " Мао ", прическа и искания, е като импортиран непосредствено от 1950-те и който единствено преди девет месеца даде обещание да " укроти с огън изкуфелия американски дядка ". Накрая се оказа, че огън не е нужен: прекратяването на тестванията на оръжия и поканата за среща на върха бяха задоволителни, написа английското сп. " Икономист " в коментар на историческата среща сред американския президент и водача на Северна Корея в Сингапур.

Президентът Доналд Тръмп сподели, че за него е " чест " да се срещне с Ким, който надлежно даде обещание " цялостна денуклеаризация " в подмяна на гаранции за сигурността. " Това беше доста популярен миг в историята на света ", сподели Тръмп на конференция.

Ако историята играе някаква роля във всичко това, то тя е в наклонността да се повтаря. Северна Корея още веднъж и още веднъж обещаваше да се разоръжи в течение на последните 30 години, всякога отказвайки се, откакто прибере обилно показаните ѝ тласъци. Ако с паянтовото съглашение, подписано от Тръмп и Ким в Сингапур, се случи противоположното, както твърди Тръмп, то Америка би трябвало да е пределно ясна и точна във връзка с нуклеарния режим, който договаря със Северна Корея. Уви, досега Тръмп наподобява по-запален да си играе на договаряния за повдигане на рейтинга, което заплашва освен опцията за смислена договорка, само че също и американските позиции в Азия, разяснява " Икономист ".

Сингапурски обятия

От срещата тази седмица произтече едно несъмнено положително нещо. Да се водят диалози е доста по-добре, в сравнение с войнствената замяна на обвинявания преди този момент. Светът би трябвало да е признателен, тъй като войната изглеждаше на дневен ред.

Другото хубаво нещо е проблясъкът на вяра. Никога не трябва изцяло да се отхвърля концепцията, че Ким има намерение да промени курса. Той е към 30-годишен (както множеството неща в неговата страна, по този начин и точната му възраст е тайна) и може да се усеща подтиснат от мрачната вероятност да прекара целия си живот в нуклеарна конкуренция. За да издържи режимът му, той се нуждае от задоволително пари да купува стандартни оръжия и да умиротворява градската междинна класа, която в последните години стартира да се радва на някакъв нищожен лукс. Може би не го устройва и това, че страната му е подвластна за всичко от Китай – от нефт и парични преводи - до самолета, с който Ким хвърча до Сингапур.

Ако Ким гледа на нуклеарните оръжия отчасти като на разменна монета, това е нещото, което Съединени американски щати могат да употребяват сега за оптимален напън. Това би трябвало да е времето за диалози.

Тръмп беше прав да тества тази опция. Потенциалната премия включва освен отдръпване с крачка обратно от диалозите за война, само че и унищожаване на непрекъсната опасност над Азия, а в последно време и над Съединени американски щати. Освен това, като се имат поради разногласията на Китай с Америка за търговията и сигурността, Северна Корея може да стане пример за това по какъв начин две суперсили могат да работят дружно, във съвместен интерес.

От позиция на сходни упоритости, обаче, Сингапур бе отчаяние. Тръмп се хвали с невероятното достижение, че просто е бил там; в реалност Северна Корея бе тази, която от самото начало искаше диалози.

За Ким, предлагането да се срещне като еднакъв с настоящия президент на Съединените щати, е удостоверение извън за неговия богоподобен статус вкъщи – за него това беше непредвиден и дълго желан подарък.

Той можеше да употребява срещата като сигнал за поврат в досегашната процедура на измами от страна на Северна Корея. Независимо от хипотетичните интензивни договаряния преди Сингапур, обаче, съглашението от тази седмица не съдържа никакви обвързващи Пхенян задължения, отбелязва " Икономист ".

" Пълната денуклеаризация " звучи добре, само че Северна Корея не е сложила график. Тя може, както в предишното, да употребява този термин по повод отдръпването на американските войски от Южна Корея или даже за разоръжаването на самата Америка, която теоретично е обвързана да направи това според Договора за неразпространение на нуклеарно оръжие, от който Северна Корея инцидентно се отхвърли.

В съглашението също по този начин не се загатва за верификация. Екипът на Тръмп упорства, че това би било забранен достъп, само че до момента " доказателствата " на Ким за заличаване на изпитателни полигони са се ограничавали до позволява на няколко публицисти да следят от безвредно разстояние.

Верификацията би трябвало да включва инспектори, които имат право да посещават който и да е от стотиците севернокорейски обекти, цивилен и военни, освен това в къс период след искане на инспекцията. Готовността на Ким да одобри подобен режим е действителният тест за това дали съглашението е съществено.

Обезпокоително е, че Тръмп наподобява решен да е " продавачът " на договорката. На конференцията, до момента в който докато правеше излияния за качествата на Ким, той разгласи, че Америка безразсъдно е отменила военните учения с Южна Корея, до момента в който са в ход договарянията със Северна.

Като се има поради, че южнокорейската войска се нуждае от чести учения, с цел да остане в бойна подготвеност, това беше огромна отстъпка, против която Тръмп очевидно не получи нищо. Той сподели, че глобите против Северна Корея ще останат, до момента в който процесът на разоръжаване не стане необратим. Освен това призна, че Китай към този момент ползва глобите не толкоз прецизно (Китай упорства за по-нататъшното им смекчаване), " само че това е ОК ".

Ким би трябвало да знае, че Тръмп ще се бори останалите страни още веднъж да затегнат ограниченията против Пхенян.

Тръмп хвърли много труд за съглашението със Северна Корея, само че по този начин, както се отдръпна от положителното нуклеарно съглашение с Иран, по този начин трябваше да е подготвен да се откаже от неприятното съглашение със Северна Корея, другояче Ким ще го води за носа. Това е тест за сериозността на Тръмп.

Задръжте с Нобеловата премия

Азиатските съдружници на Америка са прави да се тревожат дали Тръмп ще пожертва тяхната сигурност в името на договорка, водеща до задънена улица. Той не предизвести Южна Корея и Япония, че анулира военните учения (използвайки севернокорейското определение, че това са " провокативни " учения). Той приказва за американските задължения към Азия като за скъпоструващо задължение, по едно и също време казвайки, че желае да изтегли войските си вкъщи.

Договарянето със Северна Корея е късмет за Тръмп да укрепи Договора за неразпространение на нуклеарните оръжия и pax Americana. Той с огромна възможност ще отслаби и двете, рискувайки районни оръжейни съревнования и даже война.

Ким, от своя страна, за шест месеца израсна от парий до общественик. Отвратителният метод, по който неговият режим се отнася със личния си народ, е в забележителна степен пропуснат. Частично му бе простено за това, че неведнъж нарушава контракти и резолюции на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.

Сключването на каквато и да е договорка с сходна фигура е неприятно. Сключването на неприятна договорка бе било морална и дипломатическа злополука, обобщава английското списание " Икономист ".