Килон бил атинянин от аристократичен произход, живял през VII в

Килон бил атинянин от благороден генезис, живял през VII в прочие Хр., прочут с опита си да откри робия в Атина. Той бил победител в надпреварата по тичане на трийсет и петите Олимпийски игри (640 година прочие Хр.). Това му донесло голяма популярност и престиж като „ олимпиец “ и затова човек, покровителстван от боговете. Възползвайки се от тесните си връзки с мегарския деспот Теаген и от тогавашното въодушевление на популацията, недоволно от своеволието на знатните, Килон се опитал да стане деспот в Атина. Подкрепа за това начинание оказал и Делфийския пророк, който посъветвал Килон да завземе Акропола. По време на празниците в Олимпия, през месец юни, отдадени на Зевс, Килон извършил пророчеството на оракула, като дружно с група знатни младежи овладял Акропола.
Присъствието на непознати войски обаче настроило популацията против Килон и не доста по-късно армията му била унищожена. Смята се, че той бил един от дребното оживели.
Наскоро археолози от Атина оповестиха, че може би са намерили някои от останките на армията на Килон (80 скелета на мъже) в всеобщ гроб във Флирон, на 6 километра южно от центъра на Атина.
Мъжете, млади и добре изхранени, били открити, лежащи в немаркиран гроб. Всички били оковани с стоманени вериги и ръцете на към 52 от тях били завързани над главите им.



Друг всеобщ гроб (1500 скелета, измежду които детски) бил открит напролет на предходната година в една от най-големите разкопки, на които Гърция в миналото се е натъквала.
Повече от 100 от откритите черепи носели белезите на жестока гибел. Учените считат, че този всеобщ гроб също принадлежал на армията на Килон, само че доказателствата до този миг са незадоволяващи.







В момента учените организират редица генни, радиографски и изотопни разбори на откритите скелети.
Биоархеологическите учени употребяват съдебномедицински проучвания, като профилирането на ДНК, с цел да проверяват и в последна сметка разкрият по какъв начин хората са живели и умрели.
“Дори телата, по които не са открити белези от принуждение, изключително стотиците детски остатъци, имат история, която си заслужава да се разкаже”, сподели Панайотис Карканас, лабораторен шеф и гео-археолог в лабораторията на Малкълм Х. Винер в Американската школа по типичен проучвания в Атина.
Костите могат да разкрият скъпа информация за метода на живот и здравословното положение на децата, което от своя страна ще обогати знанията ни за античната просвета и история на Атина.