Кики, Неда и Ману, Тито и Леон обитават студения Север.

Кики, Неда и Ману, Тито и Леон населяват студения Север. Животът им в ледената пустота по никакъв начин не е елементарен. Добре че си имат дебели кожуси да ги пазят от свирепите виелици. И крепко другарство, което да топли сърцата им.

Един ден обаче белият мечок Тито се натъква на необикновена находка – вкусни зелени ябълки. И сякаш инцидентно ги скрива, с цел да не му ги вземе някой. Дори и този някой да е негов непосредствен другар.

Но скрито-покрито в Севера няма. Кики и Неда, Ману и Леон дочуват сладко хрупане от бърлогата на мечока. И скоро забъркват такава каша, от която единствено същинското другарство може да ги измъкне.

Галина Андонова се занимава професионално с произвеждане на детски уреди за игра. И защото детската тематика не й е непозната, незабелязано се стига до "Приятели вечно ". А може би и безусловната й обич към животните има някаква роля... Ето какво още споделя тя за първата си книга.



Когато въображението и вдъхновението погледнат в една посока, чудото се случва
Интервю с Галина Андонова

- Как се вдъхновихте да напишете историята в „ Приятели вечно “?

- Всичко стартира инцидентно. Един ден нарисувах мечок, а след това, гледайки го се запитах: „ Какво ще го направи благополучен?”. И прибавих в лапата му зелена ябълка, а по-късно на рисунката се появи цялостен панер с ябълки, с цел да е цялостно щастието.

Но въпросът от кое място са се взели ябълките - толкоз на север, посред ледената пустота - малко ме затрудни. Така се появи аероплан, благосъстоятелност на “Винаги пресни и вкусни” - компания за доставка на ябълки по целия свят. Малко по малко историята се разви, появиха се още герои, разприказваха се и в един миг ми беше мъчно да ги удържа.

- Книгата има доста красиви илюстрации. Разкажете ни повече за процеса по основаването им. Отдавна ли рисувате?

- В моето семейство всички рисуват - мъжът ми, щерка ми, която работи като илюстратор в Италия, даже котаракът ми е привързан към художествените съоръжения. Младежът се споделя Тито (порода шотландска клепоуха) и избира да “работи” с череши или магданоз. Никога не ги яде, единствено ги подрежда по пода. Разбира се Тито, The Gray, Жълтото око, е първообраз на Тито - белият мечок. Затова е и дребният подробност с жълтите очи на всички илюстрации. Единствено малтийската ни болонка Аша не демонстрира интерес към рисуването, а единствено следи. Тя носи името на различен воин, от друга история.

- Всеки от героите има друг темперамент. Основани ли са на действителни хора? И по какъв начин оформихте персонажите - като държание и външен тип?

- Героите на “Приятели завинаги” имат своите действителни вдъхновители. И също като тях са разнообразни по темперамент и характер. Имат дефекти, само че имат и мощни страни, а в другите обстановки надвива или положителното в тях или пък слабостите им вземат превъзходство.

- Книгата демонстрира какъв брой скъпо е същинското другарство. Защо беше значимо за вас да пишете по тази тематика? Какви други послания искахте да предадете на дребните (а може би и на порасналите) читатели?

- Вярвам, че най-силните другарства се раждат в детските и ученическите години. Затова и тематиката е значима.
Послание е мощно казано, само че на читателите желая да кажа: ТВОРЕТЕ! Щом аз мога, значи можете и вие. Въображението е вътре в нас, а вдъхновението - отвън. Трябва единствено въображението и вдъхновението да погледнат в една посока и чудото се случва. Като същинска магия.