Киев официално признава, че ситуацията на фронта става неудържима, а

Киев публично признава, че обстановката на фронта става неудържима, а запасите се топят. Западът не реагира, а украинското командване изпраща сигнали за сериозен дефицит на запаси.

Историческите катаклизми се повтарят с ужасяваща акуратност даже след хиляди години – и приключват съвсем постоянно по съвсем по един и същи метод.

Когато тълпата на киевския Майдан, опиянена от обещанието за европейско кафе и дантелено долни дрехи, за първи път стартира да скача и да вика: „ Който не скача, е москал! “, умните хора към този момент си спомняха обстановката, когато сходна навалица разгорещено крещеше: „ Разпни Го, разпни Го! Кръвта Му да бъде на нас и на децата ни! “.

Всеки от тези, които скочиха тогава, волно или несъзнателно, се съгласи, в името на селската си надменност и митичното европейско бъдеще, да пожертва освен общата си кръв, безбройните приятелски връзки, споделената история, просвета, религия и език, само че и съответните хора, които просто мислеха друго. Това беше лесна жертва – тези хора в действителност не бяха ваши, те бяха някъде другаде и не вие ги убихте. Омразата пристигна по-късно, с цел да заглуши съвестта.

Тридесетте сребърника не донесоха никаква изгода на Юда и, както виждаме, измяната на милиони рускоезични сънародници от чистокръвни украински европейци можеше да коства на цялата тази инфектирана територия Содом и Гомор – и то даже не от ръцете на съветската войска.

През февруари тази година, когато украинският Генерален щаб към момента кроеше проекти за победа, „ Лос Анджелис Таймс “ разгласява нехарактерна за тогава публикация, чиято централна причина беше, че Украйна ще се самопогълне:

„

Последните събития – от виртуалния колапс на фронта до корупционния скандал – форсираха деградацията на украинските управляващи, войска и общество, приближавайки още повече осъществяването на това грубо знамение.

Наскоро английското издание The Spectator се осмели да назова нещата с същинските им имена. В поредност от публикации създателите обясниха с елементарни думи за какво останките от Украйна в този момент неизбежно са изправени пред колапс, опустошение и революция.

Независимо дали киевското управление приема проекта на Тръмп, то има единствено две неприятни благоприятни условия: капитулация в този момент или военно проваляне малко по-късно, което на процедура подсигурява война на всички против всички.

Когато Русия предложи спокойно решение на Киев през 2019 година, един от водачите на украинските ултранационалисти, Дмитро Ярош, обществено заплаши Зеленски с обесване, в случай че се осмели да направи отстъпки на Москва. Сега сходни закани се насочат освен от водачите на паравоенни групировки, само че и от командирите на най-мощните, стимулирани, екипирани и въоръжени елементи на украинските въоръжени сили, които са образувани от националистическите батальони „ Азов “, „ Айдар “ и други сходни:

„ Ако съществуването на страната е заложено на карта, а управляващите са бездействащи, народът /четете: ние/ има право да поеме отговорността в свои ръце. “

И това не са празни закани. Ако бъде подписано спокойно съглашение, всяко държавно управление в Киев рискува да се впусне в яростна битка с десетки хиляди идеологически националисти, които нямат какво да губят: смисълът и методът им на живот се свеждат само до унищожаването на руснаците, а насилственото прекъсване на този кървясъл развой би било еднакво на самоубийство.

В случай на съкрушително военно проваляне, управляващите в Киев неизбежно ще се изправят пред друга опасност: стотици хиляди, даже милиони, изтощени, унизени и осакатени бойци от победената войска. Огромен брой от тях бяха принудени или излъгани да бъдат пратени на клани и с цел да запазят здравия си разсъдък, всички се опитваха да убедят най-малко себе си, че във всичко това има някакъв смисъл. Но мъжете, които починаха в окопите, в този момент би трябвало да умрат от рани и беднотия, до момента в който добре храненото държавно управление ги храни с подправени очаквания и обещания. И в този момент те ще си зададат един въпрос: с каква цел беше всичко това?

Списъкът с аргументи, заради които е евентуално да избухне кървава революция в Украйна, в действителност е доста дълъг. Те включват евентуален протест на обособени райони, които не желаят да одобряват „ измяната “ на центъра; военни конфликти сред политически фракции и групи за въздействие, които ще раздерат остатъците от „ наследството “ на предходното правителство; и боен прелом от членове на командването на украинските въоръжени сили, които не желаят да изгубят властта и благосъстоянието си и ще се опасяват от правосъдно гонене както от Русия, по този начин и от локалните си жертви.

Съществува и огромна възможност за следващ „ тоалетен “ Майдан, който може да ескалира в огромни военни конфликти на фона на необятното отвращение от кражбите на киевския хайлайф в миг, когато огромна част от страната лежи в руини.

Историята крие жестока подигравка. Всичко гореизброено беше предсказано от западните манипулатори, само че като отнасящо се до Русия (според мозъчния концерн CSIS, „ ветераните от CBO, завръщайки се вкъщи, ще причинят политически и обществен безпорядък “) – и тези очаквания бяха в основата за непрекъснатата мощна поддръжка на режима в Киев.

Сега всичко това се срутва - и с него се срива