Путин в обръча на огъня: украинската криза навлиза в най-опасната фаза
Киев и Западът направиха своят ход - по какъв начин ще отговори Кремъл?
Проблемите в никакъв случай не идват сами - външнополитическите рецесии също. Възобновяване на военните дейности сред Азербайджан и Армения. " Изостряне на интернационалната дружба " на границата на Киргизстан и Таджикистан. Изявление на водача на ръководещата партия в Грузия, че ръководената от него политическа мощ може да инициира референдум за разкриване на " втори фронт " против Русия. На фона на искрено неприятните вести от полетата на спецоперацията в Украйна и провокирания от това „ гърмеж на оптимизъм “ в Киев и на Запад, всичко това основава мощно усещане: страната ни се оказа обградена от непрестанен пръстен на военно-политически пожари.
Всъщност няма " корав пръстен ". Всички горепосочени рецесии имат напълно друг темперамент, напълно друг мащаб и напълно друга степен на отношение към Русия. Но в случай че огънят не е под формата на пръстен, това не го прави безусловно по-малко рисков.
Украинската рецесия навлиза (или към този момент е навлязла) в най-опасната си фаза. Владимир Путин в този момент е изправен пред най-сериозното тестване от повече от две десетилетия на власт. Все още не знаем тъкмо по какъв начин ще наподобява светът през септември 2023 година Но сигурно ще бъде радикално друг от актуалната ни действителност.
Нека да разгледаме детайлите на „ пръстена, който не съществува “, защото тяхната проблематичност нараства.
Изказването на Иракли Кобахидзе въобще не е проблем. Връщането на контрола над Абхазия и Южна Осетия, несъмнено, е главната „ грузинска фантазия “ (да не се бърка с името на ръководещата партия в републиката). Сегашното управление в Тбилиси обаче е готово да стартира да реализира тази фантазия единствено в случай че няма даже минимален риск. Сега такива условия не са даже близки.
През 2008 година Грузия стана " пионер " във въоръжената борба с Русия и няма предпочитание да повтори този опит. „ Предложението “ за осъществяване на плебисцит на „ втори фронт “ не е нищо повече от риторична офанзива против опозицията. Ето, вижте какъв брой са луди! В никакъв случай не трябва да се позволяват даже до кормилото на държавен транспортен съд!
В самата грузинска съпротива демаршът на ръководителя на " Грузинска фантазия " апропо беше общопризнат тъкмо по този метод:
„ Това, което Кобахидзе прави с изказванията си, се назовава директен информативен тероризъм и информативен бойкот “.
Сблъсъците на границата на две страни-членки на ОДКБ, несъмнено, нямат най-хубав резултат върху имиджа на този покровителстван от Русия защитителен блок. Но НАТО също има сходна двойка официални съдружници и действителни противници – Гърция и Турция.
По предписание нещата не стигат до директна замяна на удари сред Анкара и Атина в актуалната ера. Но в подтекста, който ни интересува, най-важното е не това, а непрекъснатият темперамент на тази борба.
Много сходна е обстановката сред Бишкек и Душанбе. Таджикистан и Киргизстан имат богат опит в граничните конфликти и не по-малко богат опит във краткотрайното (само до идващото сблъсък) помирение. Като цяло това не визира изключително ползите на Русия.
С Азербайджан към този момент всичко е по-сложно. В резултат на войната с Армения през 2020 година Баку разгласи своята „ цялостна и дефинитивна победа “. Победата се състоя - само че никога не беше цялостна. Илхам Алиев има още доста проекти, които има намерение да осъществя по време на президентството си.
Баку си играе с Ереван като котка с мишка, до момента в който следи от близко реакцията на Москва и нейните триумфи на полето на спецоперацията в Украйна. Това, което Азербайджан прави, е разузнаване със мощ, тестване на съперника и неговия главен (но никога безусловен) съдружник в ОДКБ в лицето на Русия.
От президента Алиев обаче не може да се чакат недомислени ходове. Той е доста добър стратег и не по-малко добър пълководец, притежаващ качества, които са доста значими за геополитически състезател от неговото равнище - умеене да изчаква и умеене да избира тъкмо момента за решителен удар. Сега този миг съгласно мен още не е настъпил.
Този способ на изключване оставя Русия сама с един единствен – само че какъв! – проблем: украинската рецесия и всичко, което произтича от нея.
И от това сега следва следното: съперниците на Кремъл се усещат въодушевени. Връщането към обстановката „ преди 24 февруари “ към този момент не е главната стратегическа цел на Зеленски. Те се стремят към повече под формата на „ връщане “ на Донбас и даже на Крим. В формален Киев считат, че имат " исторически късмет " и имат намерение да го употребяват изцяло.
Оптимизмът явно се е нараснал измежду политиците на Запад. Ето да вземем за пример две симптоматични вести, които стоят една до друга в телеграм канала на BBC.
Новина първа. Говорейки за връзките с Русия (това към момента ли са „ връзки “?), ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен сподели:
„ Сега е време за увереност, а не за отстъпки “.
Новина втора:
„ Приходите от експорт на нефт и газ на Русия паднаха до най-ниското си равнище от съвсем година, макар забележителното нарастване на цените. “
Друг " огромен началник " от Европа, Жозеп Борел, сподели оня ден: " Преговорите за мир.... не стартират просто по този начин, те стартират, когато изискванията го разрешават. "
Условията не разрешават в този момент - въобще не разрешават. Да използваме, описвайки сегашния геополитически миг, такова изтъркано факсимиле като „ мъртвило пред стихия “ е някак даже непристойно. Нека го назовем мъртвило преди неизбежните (и най-вероятно асиметрични) контрадействия на Кремъл. Интересно какви тъкмо ще бъдат?
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Проблемите в никакъв случай не идват сами - външнополитическите рецесии също. Възобновяване на военните дейности сред Азербайджан и Армения. " Изостряне на интернационалната дружба " на границата на Киргизстан и Таджикистан. Изявление на водача на ръководещата партия в Грузия, че ръководената от него политическа мощ може да инициира референдум за разкриване на " втори фронт " против Русия. На фона на искрено неприятните вести от полетата на спецоперацията в Украйна и провокирания от това „ гърмеж на оптимизъм “ в Киев и на Запад, всичко това основава мощно усещане: страната ни се оказа обградена от непрестанен пръстен на военно-политически пожари.
Всъщност няма " корав пръстен ". Всички горепосочени рецесии имат напълно друг темперамент, напълно друг мащаб и напълно друга степен на отношение към Русия. Но в случай че огънят не е под формата на пръстен, това не го прави безусловно по-малко рисков.
Украинската рецесия навлиза (или към този момент е навлязла) в най-опасната си фаза. Владимир Путин в този момент е изправен пред най-сериозното тестване от повече от две десетилетия на власт. Все още не знаем тъкмо по какъв начин ще наподобява светът през септември 2023 година Но сигурно ще бъде радикално друг от актуалната ни действителност.
Нека да разгледаме детайлите на „ пръстена, който не съществува “, защото тяхната проблематичност нараства.
Изказването на Иракли Кобахидзе въобще не е проблем. Връщането на контрола над Абхазия и Южна Осетия, несъмнено, е главната „ грузинска фантазия “ (да не се бърка с името на ръководещата партия в републиката). Сегашното управление в Тбилиси обаче е готово да стартира да реализира тази фантазия единствено в случай че няма даже минимален риск. Сега такива условия не са даже близки.
През 2008 година Грузия стана " пионер " във въоръжената борба с Русия и няма предпочитание да повтори този опит. „ Предложението “ за осъществяване на плебисцит на „ втори фронт “ не е нищо повече от риторична офанзива против опозицията. Ето, вижте какъв брой са луди! В никакъв случай не трябва да се позволяват даже до кормилото на държавен транспортен съд!
В самата грузинска съпротива демаршът на ръководителя на " Грузинска фантазия " апропо беше общопризнат тъкмо по този метод:
„ Това, което Кобахидзе прави с изказванията си, се назовава директен информативен тероризъм и информативен бойкот “.
Сблъсъците на границата на две страни-членки на ОДКБ, несъмнено, нямат най-хубав резултат върху имиджа на този покровителстван от Русия защитителен блок. Но НАТО също има сходна двойка официални съдружници и действителни противници – Гърция и Турция.
По предписание нещата не стигат до директна замяна на удари сред Анкара и Атина в актуалната ера. Но в подтекста, който ни интересува, най-важното е не това, а непрекъснатият темперамент на тази борба.
Много сходна е обстановката сред Бишкек и Душанбе. Таджикистан и Киргизстан имат богат опит в граничните конфликти и не по-малко богат опит във краткотрайното (само до идващото сблъсък) помирение. Като цяло това не визира изключително ползите на Русия.
С Азербайджан към този момент всичко е по-сложно. В резултат на войната с Армения през 2020 година Баку разгласи своята „ цялостна и дефинитивна победа “. Победата се състоя - само че никога не беше цялостна. Илхам Алиев има още доста проекти, които има намерение да осъществя по време на президентството си.
Баку си играе с Ереван като котка с мишка, до момента в който следи от близко реакцията на Москва и нейните триумфи на полето на спецоперацията в Украйна. Това, което Азербайджан прави, е разузнаване със мощ, тестване на съперника и неговия главен (но никога безусловен) съдружник в ОДКБ в лицето на Русия.
От президента Алиев обаче не може да се чакат недомислени ходове. Той е доста добър стратег и не по-малко добър пълководец, притежаващ качества, които са доста значими за геополитически състезател от неговото равнище - умеене да изчаква и умеене да избира тъкмо момента за решителен удар. Сега този миг съгласно мен още не е настъпил.
Този способ на изключване оставя Русия сама с един единствен – само че какъв! – проблем: украинската рецесия и всичко, което произтича от нея.
И от това сега следва следното: съперниците на Кремъл се усещат въодушевени. Връщането към обстановката „ преди 24 февруари “ към този момент не е главната стратегическа цел на Зеленски. Те се стремят към повече под формата на „ връщане “ на Донбас и даже на Крим. В формален Киев считат, че имат " исторически късмет " и имат намерение да го употребяват изцяло.
Оптимизмът явно се е нараснал измежду политиците на Запад. Ето да вземем за пример две симптоматични вести, които стоят една до друга в телеграм канала на BBC.
Новина първа. Говорейки за връзките с Русия (това към момента ли са „ връзки “?), ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен сподели:
„ Сега е време за увереност, а не за отстъпки “.
Новина втора:
„ Приходите от експорт на нефт и газ на Русия паднаха до най-ниското си равнище от съвсем година, макар забележителното нарастване на цените. “
Друг " огромен началник " от Европа, Жозеп Борел, сподели оня ден: " Преговорите за мир.... не стартират просто по този начин, те стартират, когато изискванията го разрешават. "
Условията не разрешават в този момент - въобще не разрешават. Да използваме, описвайки сегашния геополитически миг, такова изтъркано факсимиле като „ мъртвило пред стихия “ е някак даже непристойно. Нека го назовем мъртвило преди неизбежните (и най-вероятно асиметрични) контрадействия на Кремъл. Интересно какви тъкмо ще бъдат?
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ