Кичка Бодурова призна пред в. "Шоу" коя е най-голямата щуротия в живота ѝ - влязла в болница и сащисала лекарите
Кичка Бодурова е една от най-големите и обичани звезди в българската музика към този момент над 40 години. Независимо от това, че към този момент 27 година живее надалеч от България, тя съумя да резервира любовта на публиката. Талантливата бургазлийка стартира кариерата си в България, трансформира се в звезда в Гърция, с цел да се откри в Америка. Кичка Бодурова записа със златни букви името си в историята на българската известна музика, като изпя песните „ Обичам те, майко Българийо ”, ”У дома ”, „ Големият час ” и други и е обичана певица на към този момент три генерации българи. Певицата даде първото си изявление за тази година, дни откакто кацна на родна земя, първо за „ ШОУ ”.
- Само преди броени дни кацна на родна земя. С какви усеща се връщаш за следващ път в България?
- Мило ми е постоянно, когато самолетът от третия полет стартира да се приземява над София и усмивката ми блества на лицето. Честно казано малко се поуморих - толкоз години този дълъг път... Но като знам, че ще видя още веднъж тези, които просто чакат зимата да отмине, с цел да се забележим...
- В края на предходната година продаде паметния си парцел в Симеоново. Защо го направи и съжаляваш ли? Къде ще отседнеш тази година?
- Не знам какво имаш поради под паметен, само че домът ми бе прелестен, тъй като бе изработен с доста обич. Естествено, че ми е малко мъчително. Този дом го построих с фантазията да се завърна в България един ден като остарея. Направих и улицата с железобетон, само че след няколко години бе разрушена. Общината не се погрижи даже да я поправи, а представете си, в случай че изобщо не я бях направила - щеше още да бъде като дере. Ние живущите там плащахме много високи налози, само че защо тъкмо не знам. И това е влиятелен квартал на България?! Лъскат и оправят центъра единствено. Това ми наподобява на тези, дето не се къпят, а си поставят грим и парфюм - за пред света. Миналата година за кой ли път се спука тръба на „ Софийска вода”. Дворът ми стана тресавище. Уж пристигнаха да оправят казуса и спукаха тръбата на друго място. А тръбите изгнили, по-стари от мен. После ми изпратиха сметка от 500 лева за вода.
Пък и една къща желае поддръжка. Не може да не се живее в нея. Толкова доста я обичах, само че най-малко я дадох на младежи, които ще й се радват и грижат. Най-много ми е мъчително за моите прелестни рози. Те постоянно ме чакаха – разцъфнали, красиви. Не можех да им се нарадвам. А къде ще отседна в този момент - до моето море. И без това се връщам единствено лятото.
- През 2017 година осъществя огромно турне в най-големите български градове. Тази година още веднъж ще имаш доста срещи с публиката, само че единствено един огромен концерт на билети. Да считаме ли, че това е мъртвило пред стихия и следващата година ще зарадваш хилядите си почитатели с огромен концерт в София и още веднъж в други градове?
- Миналата година станаха 40 година от появяването ми на “Златният Орфей” - бях още студентка. По-скоро моите почитатели ми направиха празнично и юбилейно турнето - подариха ми кристална статуетка “40 години на сцена”, торта - букет с моите обичани оранжеви рози, подариха ми на сцената корона на последния концерт във Варна. Турнето ми мина прелестно. А концертът в НДК през 2014 година бе финален там - най-малко към този момент по този начин мисля. Затова го нарекох «Благодаря ви». Не го разгласих финален, тъй като можеше да има отрицателни мнения, че желая да си изпълня залата и по тази причина го споделям. Отсега нататък ще върша единствено един концерт в годината на билети. Иначе участия ще имам, тъй като те не са по този начин натоварващи.
- Точно преди една година направи величествен концерт в един от най-престижните и остарели театри в Европа - „ Ла Латина “ в сърцето на испанската столица Мадрид. Каква е публиката в чужбина и в България? Какви паралели правиш, поради обстоятелството, че и ти самата си бежанец?
- Този, който не е бил бежанец, не знае какво е възприятието да си надалеч от родината. „ Мръсно, кално, но Родина “ - споделил бащата на червейчето, когато трябвало да слизат още веднъж подземен, откакто видели тревичката и слънцето. Всеки е тръгнал да търси шанса си или за по-добър живот. Концертите пред тези сънародници са доста вълнуващи. Има сълзи на наслада, сълзи на носталгия. Вълнуващо е, изключително когато пея “У дома”, “Къде си тръгнал, сине”, “Обичам те, майко Българийо”. Няма по какъв начин да се опише с думи. Два часа след концерта не можахме да се разделим с публиката. Обичам да пея пред българите в чужбина, тъй като техните усеща са ми близки.
- Коя е Кичка Бодурова в наши дни?
- Аз нося доста религия в себе си и бих споделила позитивизъм. Хората, които са покрай мен, го знаят - към момента имам вяра в положителното, в другарството, в това, че можеш да накажеш с положително. Вярвам, че даже на врага си, в случай че пожелаеш неприятно, ще те стигне и теб. Прощавам и си споделям – той (тя) не е отговорен, с цел да е неприятен. Който има неприятни мисли, той се изтезава - не аз. Иначе, доста елементарно се запалвам, само че пък бързо ми минава. Не мога да ненавиждам, само че мога да бъда даже груба, когато ме атакуван, само че не с обидни думи. Не съм посланик и споделям нещата с същинските им имена, а множеството хора избират да ги излъжеш. Не е елементарно да ми бъдеш сътрудник, тъй като аз пребивавам на доста високи обороти и малко биха издържали темпото ми. За мен всяка минута в живота е скъпа и би трябвало да се употребява. Продължавам да пребивавам по този начин, като че ли няма да ми стигне времето да свърша всичко. Както моят другар Развигор Попов ме назовава - „ Ураганът Кичка “.
Кичка е измежду най-обичаните и приветствани звезди в България
- Има ли нещо, което не си постигнала, а към момента искаш да ти се случи?
- Ако кажа, че нищо повече не желая, по-добре е да се гръмна. Може би фантазиите ми оттук насетне са свързани с моята щерка - да бъде здрава и щастлива. И да ме подари с внуче (смее се). Искам в България да настъпи баланс, хората да станат по-добри, по-уважителни. Почти всеки ден има някакъв набожен празник. Значи религията е покрай народа, а в действителност няма боязън от Бога. Колко хубаво би било да имаме вяра в положителното, да не се изтезаваме със злоба и завист. Мисля, че нашите държавници държат повече на егото си, в сравнение с да бъдат в интерес на обществото. Няма един, който да излезе и да не приказва против другата партия, няма почитание и самопризнание на конкуренцията. Народът ни е отчаян, безпаричен, изстрадал. Защо? Това желая да видя - в България да има щастливи хора, положителни и положителни.
- Не мога да подмина тематиката и за чаровната ти щерка Кристи. Как е тя, какво се случва към нея? Разбрах, че неотдавна е почнала второ висше обучение?
- Колкото и да я чернят медиите в България, тя е просто едно съвременно младо момиче, което следва модата на своето съвремие. И макар че има татуси, тя е с висок морал, още е с първото си гадже, работи от 16-годишна, приключи с цялостно отличие гимназия и по тази причина получи тапия от президента, приключи и публицистика. Въпреки че работи, в края на предходната година кандидатства и бе призната в влиятелния „ ДЮК” университет в Северна Каролина и учи интегративна медицина. Тя споделя, че желае да оказва помощ на хората - това ще я прави щастлива. Вече сме ужасно близки, споделяме си всичко, всеки ден след работа ми звъни и ми споделя по какъв начин е минал денят й и търси моето мнение по всеки един въпрос.
- Съжаляваш ли за нещо в живота си?
- Разбира се, че има защо да скърбя. Ако можех да върна лентата обратно, в никакъв случай нямаше да упорствам детето ми да дружи единствено с българчета и да се сблъсква с лошотията българска. (Бел.ав. - Преди време Кичка Бодурова призна, че щерка й е била обиждана като дребна от бабата на българче-емигрантче в Съединени американски щати, която я е нарекла “Грозната Кристи” и в резултат на това е получила комплекс за непълноценност, който дълго време е таяла в себе си. Наскоро Кристи направила самопризнание пред майка си, че точно тази контузия от детството я е предизвикала да направи еротични и провокативни фотоси, с които да потвърди на себе си и на света, че не е грозна и може да бъде и “секси, but not trashy (но не боклукчийската”.) Съжалявам, че в персоналния си живот направих малко отклоняване и нараних най-близките си хора, макар че имаше за какво. Дъщеря ми първо ме осъждаше, само че след това, когато порасна и разбра обстоятелствата ми сподели: „ Мамо, в случай че в миналото бъда сложена в сходна обстановка, бих реагирала тъкмо като теб. “ Съжалявам за това, че не съм била повече по живота, че отхвърлих кариера в Гърция. За мен се приказват доста неща, само че истината е, че в никакъв случай не съм се продала за кариера или каквото и да било. И може би по тази причина Бог ми е помагал и съм направила задоволително, пък и поправих някои неточности.
- Коя е най-голямата полуда, която си правила, и би ли се определила като щура глава? Знаем, че през житейския си път си правила не една и две дивотии, само че постоянно в името на това да бъдеш себе си и да следваш своето вътрешно възприятие. С две думи кротна ли се Кичка Бодурова?
- Може би раждането на щерка ми е най-голямата ми дивотия. Когато бях бременна, докторите се пробваха няколко пъти да извърнат бебето в мен, с цел да може да се роди обикновено, само че не съумяха и ми насрочиха дата на раждане с цезарово сечение. Аз си споделих: “Откъде - накъде те ще ми кажат по кое време ще се роди детето ми?” Понеже имам вяра доста на нумерологията изчислих дата, съгласно която детето ми да бъде мощно и сполучливо. Казах си, че аз и татко й сме малко големички и в случай че нещо се случи с нас, както на мен се случи, би трябвало да бъде мощна и борбена. И по този начин взех решение на коя дата би трябвало да я родя, направих се, че имам болки и конвулсии и ме заведоха в болничното заведение. Сложиха ми един уред на корема - от сутринта до следобяд той нищо не показваше. По едно време аз натиснах корема си и хоп виждам стрелката на апарата мръдна. Айде отново направих това и разбрах, че би трябвало да натискам корема. Абе не желая да ми се смеете, само че бе един спектакъл. Идва сестрата и като видя какво е отчел апаратът за минути ме вкараха да раждам. И по този начин стана това, което бях решила. Луда глава, а? Ами това е ситуацията!
- Искам да преминем и на една по-сериозна тематика. Като човек, който живее през множеството време в един различен, по-уреден и добър свят, следиш ли какво се случва в България? Наскоро се разяснява въпросът за повдигане на пенсионната възраст, заради обстоятелството, че доста емигранти оставяли околните си тук да ги гледа страната...
- Това е сложното при мен, че първоначално, като си дойда съм доста радостна, след това стартирам да се нервирам на всякакви простотии, да съпоставям двата свята. А те са просто несравними. Отношенията сред хората, отговорността и правата ти на жител, уважението... У нас народът се помирява и приема живота подобен какъвто му се сервира, никой не пита за какво няма един политик в пандиза, по какъв начин всички станаха богати, за какво сме най-бедната страна в Европа и като е по този начин за какво парламентьорите карат нови мерцедеси?!
Наистина неотдавна прочетох в интернет, че младите тръгвали по чужбина и оставяли родителите си на грижата на страната. Как тъкмо се грижи?! Като им подмятат пенсия, с която могат да си купят една кора самун?! Ако не са децата им да пращат пари, по какъв начин ще живеят тези хора?! Аз съм сигурна, че кучетата на множеството от парламентьорите им костват като разход повече на месец, в сравнение с една пенсия на измъчения български пенсионер.
- Разбрах, че си имала покана за «ВИП брат All Stars». Каква бе повода да откажеш и тази година би ли приела една сходна покана?
- Не бих желала да разясня. Все отново това са диалози сред мен и продуцентите. Но бих споделила, че те си правят добре работата. В последна сметка задачата е високият рейтинг и те го реализират. Нищо, че някои споделят, че не гледат предаването, те го гледат скрито. Екипът е мощен и им поисквам триумф!
Дъщеря й блестна на корица на американско списание
- Наскоро загубихме Тончо Русев. Какви мемоари пазиш от него?
- Тончо бе колосът, патриархът на българската поп-музика. Неговите песни се отличаваха от останалите. Той присъстваше на всички мои концерти в НДК. Бе пристигнал и на представянето на книгата ми „ Това съм аз “ в Столична библиотека. От него получих висока оценка за нея. Даже ми показа, че я дал на Евтим Евтимов да я прочете и той му споделил: „ Невъзможно е сама да я е написала. Та тя се чете на един мирис. “ А Тончо му споделил: „ Така приказваш, тъй като не я познаваш “. На един от концертите ми в НДК Тончо изиска микрофона и сподели прелестни думи за моята книга. Аз също пристигнах особено за неговия юбилеен концерт в зала 1.
- В репертоара ти участват няколко негови песни, писани особено за теб, както ти акцентира на концерта ти в зала 1 на НДК през 2010 година, само че малко по-късно записа песента му „ Измислица “, позната и от репертоара на Лили Иванова. Има ли някакъв спор сред теб и нея, в какви връзки сте? И каква бе повода да изпееш към този момент пята ария на Тончо? Можем ли да приемем, че той е желал да подразни Лили по този метод, като даде нейна ария на друга колежка?
- Аз почитам безпределно Лили за нейния гений и мощен дух, а техните връзки са били техни. Бях в дома на Тончо на посетители във връзка юбилейния му концерт и седяхме тримата със брачната половинка му и той я попита: “Абе какво ще кажеш Кичка да изпее «Измислица», такава хубава ария, а умря. Така ми се желае да я направи по този начин, както тя може.” Затова дадох концепция на Димитър Гетов по какъв начин желая да се аранжира и я направих тотално друга. Тончо Русев не бе човек, който би желал да подразни някого - той в никакъв случай не би се принизявал към ниските пристрастености.
- Как ще коментираш обстоятелството, че един от огромните до неотдавна другари на дует „ Ритон “ - Филип Киркоров, зае твоята страна и те отбрани в един от многото ваши разногласия, още във времето, в което се водеше, че е техен добър другар?
- Не желая да се връщам обратно и да си припомням случки, свързани с който и да било, щом са отрицателни, само че благодаря на Филип, който избра да застане зад истината и сподели пред медиите, че е бил на моя концерт в “Сизърс палас”, без значение че аз не съм се снимала с него. Филип е освен огромна звезда, само че и заслужен сътрудник. Аз съм била на негови концерти в Лас Вегас и в Москва. Ние, хората, съдим другите по своите действия - в случай че имаме вяра, то е не тъй като сме наивни, а просто тъй като сме се научили да споделяме истината. Ако лъжем, мислим, че и другите лъжат.
- Как си обясняваш конфликтното държание на някои твои сътрудници? Защото в последните години името ти се забърка в много кавги? Намираш ли виновност в себе си? Скандална ли си, издирван резултат ли е това или просто те самите се нервират на твоя метод на живот и триумфи? Как си го обясняваш?
- Аз не мисля, че съм скандална персона. Дълго време се правех, че не виждам злобата и завистта, само че в един миг се уморих и взех решение, че имам право да им кажа да слязат на земята. Никога не съм обидила или злепоставила сътрудник, преди да съм получила горчилка от другата страна.
Дълго си споделях: “Прощавай, има защо да завиждат.” За кариерата ми – започнах като вокалистка с великия Емил Димитров едвам на 18 години, явих се на “Златният Орфей” още като студентка в конкурс за реализатори и завоювах премията на музикалните дейци на България. Имам кариера в Германия. Кита Борова, както беше артистичният ми псевдоним там, звучеше по немското радио и беше всеки месец в телевизионни шоу стратегии. В Гърция работих в стратегии със Стратос Дионисиу, Кокотас, Митропанос, Пападопулу, Пандазис и други Турнета и записи съм правила под дърво и камък. Живея и съм жител на света. Успях да стана майка на едно прелестно създание, брачният партньор ми ме обожава. След 40 години кариера имам почитатели от 3 генерации, които ме назовават тяхна Кралица. Но най-силният миг в кариерата ми е фактът, че след толкоз години и от толкоз надалеч, съумях да запазя любовта на генерации българи. Изглеждам прелестно за моите 62 години. Звучи непретенциозно, нали?! Е.... има защо да ми се завижда. Аз в никакъв случай не виждам в непознатия двор, а се веселя на плодовете в моя.
- Минаха много години от издаването на биографичната ти книга. Ако би трябвало да я напишеш в този момент какво сигурно би допълнила и има ли нещо, което би икономисала и съжаляваш, че си споделила преди няколко години?
- Разбира се, че има какво да допълня. Но не скърбя за нищо, което съм написала. Когато писах книгата, се усещах длъжна да опиша всичко по този начин, както е било в моя живот. Откъде съм тръгнала, през какви пътеки съм предходна, моите неточности, моите разочарования, моите болки, щастливите ми мигове. Затова и книгата ми се споделя „ Това съм аз “ - аз съм човек, който обича истината. Получих поздравления от министъра на културата Надежда Захариева - обади ми се една заран и ми сподели: „ Не съм спала, цяла нощ я четох. Млада моя фенка, студентка тогава в НАФТИЗ, я назова „ учебник по оцеляване “. Радвам се, че съумях да намеря сили да опиша истината на моя живот.
Интервю на Евгени Боянов
- Само преди броени дни кацна на родна земя. С какви усеща се връщаш за следващ път в България?
- Мило ми е постоянно, когато самолетът от третия полет стартира да се приземява над София и усмивката ми блества на лицето. Честно казано малко се поуморих - толкоз години този дълъг път... Но като знам, че ще видя още веднъж тези, които просто чакат зимата да отмине, с цел да се забележим...
- В края на предходната година продаде паметния си парцел в Симеоново. Защо го направи и съжаляваш ли? Къде ще отседнеш тази година?
- Не знам какво имаш поради под паметен, само че домът ми бе прелестен, тъй като бе изработен с доста обич. Естествено, че ми е малко мъчително. Този дом го построих с фантазията да се завърна в България един ден като остарея. Направих и улицата с железобетон, само че след няколко години бе разрушена. Общината не се погрижи даже да я поправи, а представете си, в случай че изобщо не я бях направила - щеше още да бъде като дере. Ние живущите там плащахме много високи налози, само че защо тъкмо не знам. И това е влиятелен квартал на България?! Лъскат и оправят центъра единствено. Това ми наподобява на тези, дето не се къпят, а си поставят грим и парфюм - за пред света. Миналата година за кой ли път се спука тръба на „ Софийска вода”. Дворът ми стана тресавище. Уж пристигнаха да оправят казуса и спукаха тръбата на друго място. А тръбите изгнили, по-стари от мен. После ми изпратиха сметка от 500 лева за вода.
Пък и една къща желае поддръжка. Не може да не се живее в нея. Толкова доста я обичах, само че най-малко я дадох на младежи, които ще й се радват и грижат. Най-много ми е мъчително за моите прелестни рози. Те постоянно ме чакаха – разцъфнали, красиви. Не можех да им се нарадвам. А къде ще отседна в този момент - до моето море. И без това се връщам единствено лятото.
- През 2017 година осъществя огромно турне в най-големите български градове. Тази година още веднъж ще имаш доста срещи с публиката, само че единствено един огромен концерт на билети. Да считаме ли, че това е мъртвило пред стихия и следващата година ще зарадваш хилядите си почитатели с огромен концерт в София и още веднъж в други градове?
- Миналата година станаха 40 година от появяването ми на “Златният Орфей” - бях още студентка. По-скоро моите почитатели ми направиха празнично и юбилейно турнето - подариха ми кристална статуетка “40 години на сцена”, торта - букет с моите обичани оранжеви рози, подариха ми на сцената корона на последния концерт във Варна. Турнето ми мина прелестно. А концертът в НДК през 2014 година бе финален там - най-малко към този момент по този начин мисля. Затова го нарекох «Благодаря ви». Не го разгласих финален, тъй като можеше да има отрицателни мнения, че желая да си изпълня залата и по тази причина го споделям. Отсега нататък ще върша единствено един концерт в годината на билети. Иначе участия ще имам, тъй като те не са по този начин натоварващи.
- Точно преди една година направи величествен концерт в един от най-престижните и остарели театри в Европа - „ Ла Латина “ в сърцето на испанската столица Мадрид. Каква е публиката в чужбина и в България? Какви паралели правиш, поради обстоятелството, че и ти самата си бежанец?
- Този, който не е бил бежанец, не знае какво е възприятието да си надалеч от родината. „ Мръсно, кално, но Родина “ - споделил бащата на червейчето, когато трябвало да слизат още веднъж подземен, откакто видели тревичката и слънцето. Всеки е тръгнал да търси шанса си или за по-добър живот. Концертите пред тези сънародници са доста вълнуващи. Има сълзи на наслада, сълзи на носталгия. Вълнуващо е, изключително когато пея “У дома”, “Къде си тръгнал, сине”, “Обичам те, майко Българийо”. Няма по какъв начин да се опише с думи. Два часа след концерта не можахме да се разделим с публиката. Обичам да пея пред българите в чужбина, тъй като техните усеща са ми близки.
- Коя е Кичка Бодурова в наши дни?
- Аз нося доста религия в себе си и бих споделила позитивизъм. Хората, които са покрай мен, го знаят - към момента имам вяра в положителното, в другарството, в това, че можеш да накажеш с положително. Вярвам, че даже на врага си, в случай че пожелаеш неприятно, ще те стигне и теб. Прощавам и си споделям – той (тя) не е отговорен, с цел да е неприятен. Който има неприятни мисли, той се изтезава - не аз. Иначе, доста елементарно се запалвам, само че пък бързо ми минава. Не мога да ненавиждам, само че мога да бъда даже груба, когато ме атакуван, само че не с обидни думи. Не съм посланик и споделям нещата с същинските им имена, а множеството хора избират да ги излъжеш. Не е елементарно да ми бъдеш сътрудник, тъй като аз пребивавам на доста високи обороти и малко биха издържали темпото ми. За мен всяка минута в живота е скъпа и би трябвало да се употребява. Продължавам да пребивавам по този начин, като че ли няма да ми стигне времето да свърша всичко. Както моят другар Развигор Попов ме назовава - „ Ураганът Кичка “.
Кичка е измежду най-обичаните и приветствани звезди в България
- Има ли нещо, което не си постигнала, а към момента искаш да ти се случи?
- Ако кажа, че нищо повече не желая, по-добре е да се гръмна. Може би фантазиите ми оттук насетне са свързани с моята щерка - да бъде здрава и щастлива. И да ме подари с внуче (смее се). Искам в България да настъпи баланс, хората да станат по-добри, по-уважителни. Почти всеки ден има някакъв набожен празник. Значи религията е покрай народа, а в действителност няма боязън от Бога. Колко хубаво би било да имаме вяра в положителното, да не се изтезаваме със злоба и завист. Мисля, че нашите държавници държат повече на егото си, в сравнение с да бъдат в интерес на обществото. Няма един, който да излезе и да не приказва против другата партия, няма почитание и самопризнание на конкуренцията. Народът ни е отчаян, безпаричен, изстрадал. Защо? Това желая да видя - в България да има щастливи хора, положителни и положителни.
- Не мога да подмина тематиката и за чаровната ти щерка Кристи. Как е тя, какво се случва към нея? Разбрах, че неотдавна е почнала второ висше обучение?
- Колкото и да я чернят медиите в България, тя е просто едно съвременно младо момиче, което следва модата на своето съвремие. И макар че има татуси, тя е с висок морал, още е с първото си гадже, работи от 16-годишна, приключи с цялостно отличие гимназия и по тази причина получи тапия от президента, приключи и публицистика. Въпреки че работи, в края на предходната година кандидатства и бе призната в влиятелния „ ДЮК” университет в Северна Каролина и учи интегративна медицина. Тя споделя, че желае да оказва помощ на хората - това ще я прави щастлива. Вече сме ужасно близки, споделяме си всичко, всеки ден след работа ми звъни и ми споделя по какъв начин е минал денят й и търси моето мнение по всеки един въпрос.
- Съжаляваш ли за нещо в живота си?
- Разбира се, че има защо да скърбя. Ако можех да върна лентата обратно, в никакъв случай нямаше да упорствам детето ми да дружи единствено с българчета и да се сблъсква с лошотията българска. (Бел.ав. - Преди време Кичка Бодурова призна, че щерка й е била обиждана като дребна от бабата на българче-емигрантче в Съединени американски щати, която я е нарекла “Грозната Кристи” и в резултат на това е получила комплекс за непълноценност, който дълго време е таяла в себе си. Наскоро Кристи направила самопризнание пред майка си, че точно тази контузия от детството я е предизвикала да направи еротични и провокативни фотоси, с които да потвърди на себе си и на света, че не е грозна и може да бъде и “секси, but not trashy (но не боклукчийската”.) Съжалявам, че в персоналния си живот направих малко отклоняване и нараних най-близките си хора, макар че имаше за какво. Дъщеря ми първо ме осъждаше, само че след това, когато порасна и разбра обстоятелствата ми сподели: „ Мамо, в случай че в миналото бъда сложена в сходна обстановка, бих реагирала тъкмо като теб. “ Съжалявам за това, че не съм била повече по живота, че отхвърлих кариера в Гърция. За мен се приказват доста неща, само че истината е, че в никакъв случай не съм се продала за кариера или каквото и да било. И може би по тази причина Бог ми е помагал и съм направила задоволително, пък и поправих някои неточности.
- Коя е най-голямата полуда, която си правила, и би ли се определила като щура глава? Знаем, че през житейския си път си правила не една и две дивотии, само че постоянно в името на това да бъдеш себе си и да следваш своето вътрешно възприятие. С две думи кротна ли се Кичка Бодурова?
- Може би раждането на щерка ми е най-голямата ми дивотия. Когато бях бременна, докторите се пробваха няколко пъти да извърнат бебето в мен, с цел да може да се роди обикновено, само че не съумяха и ми насрочиха дата на раждане с цезарово сечение. Аз си споделих: “Откъде - накъде те ще ми кажат по кое време ще се роди детето ми?” Понеже имам вяра доста на нумерологията изчислих дата, съгласно която детето ми да бъде мощно и сполучливо. Казах си, че аз и татко й сме малко големички и в случай че нещо се случи с нас, както на мен се случи, би трябвало да бъде мощна и борбена. И по този начин взех решение на коя дата би трябвало да я родя, направих се, че имам болки и конвулсии и ме заведоха в болничното заведение. Сложиха ми един уред на корема - от сутринта до следобяд той нищо не показваше. По едно време аз натиснах корема си и хоп виждам стрелката на апарата мръдна. Айде отново направих това и разбрах, че би трябвало да натискам корема. Абе не желая да ми се смеете, само че бе един спектакъл. Идва сестрата и като видя какво е отчел апаратът за минути ме вкараха да раждам. И по този начин стана това, което бях решила. Луда глава, а? Ами това е ситуацията!
- Искам да преминем и на една по-сериозна тематика. Като човек, който живее през множеството време в един различен, по-уреден и добър свят, следиш ли какво се случва в България? Наскоро се разяснява въпросът за повдигане на пенсионната възраст, заради обстоятелството, че доста емигранти оставяли околните си тук да ги гледа страната...
- Това е сложното при мен, че първоначално, като си дойда съм доста радостна, след това стартирам да се нервирам на всякакви простотии, да съпоставям двата свята. А те са просто несравними. Отношенията сред хората, отговорността и правата ти на жител, уважението... У нас народът се помирява и приема живота подобен какъвто му се сервира, никой не пита за какво няма един политик в пандиза, по какъв начин всички станаха богати, за какво сме най-бедната страна в Европа и като е по този начин за какво парламентьорите карат нови мерцедеси?!
Наистина неотдавна прочетох в интернет, че младите тръгвали по чужбина и оставяли родителите си на грижата на страната. Как тъкмо се грижи?! Като им подмятат пенсия, с която могат да си купят една кора самун?! Ако не са децата им да пращат пари, по какъв начин ще живеят тези хора?! Аз съм сигурна, че кучетата на множеството от парламентьорите им костват като разход повече на месец, в сравнение с една пенсия на измъчения български пенсионер.
- Разбрах, че си имала покана за «ВИП брат All Stars». Каква бе повода да откажеш и тази година би ли приела една сходна покана?
- Не бих желала да разясня. Все отново това са диалози сред мен и продуцентите. Но бих споделила, че те си правят добре работата. В последна сметка задачата е високият рейтинг и те го реализират. Нищо, че някои споделят, че не гледат предаването, те го гледат скрито. Екипът е мощен и им поисквам триумф!
Дъщеря й блестна на корица на американско списание
- Наскоро загубихме Тончо Русев. Какви мемоари пазиш от него?
- Тончо бе колосът, патриархът на българската поп-музика. Неговите песни се отличаваха от останалите. Той присъстваше на всички мои концерти в НДК. Бе пристигнал и на представянето на книгата ми „ Това съм аз “ в Столична библиотека. От него получих висока оценка за нея. Даже ми показа, че я дал на Евтим Евтимов да я прочете и той му споделил: „ Невъзможно е сама да я е написала. Та тя се чете на един мирис. “ А Тончо му споделил: „ Така приказваш, тъй като не я познаваш “. На един от концертите ми в НДК Тончо изиска микрофона и сподели прелестни думи за моята книга. Аз също пристигнах особено за неговия юбилеен концерт в зала 1.
- В репертоара ти участват няколко негови песни, писани особено за теб, както ти акцентира на концерта ти в зала 1 на НДК през 2010 година, само че малко по-късно записа песента му „ Измислица “, позната и от репертоара на Лили Иванова. Има ли някакъв спор сред теб и нея, в какви връзки сте? И каква бе повода да изпееш към този момент пята ария на Тончо? Можем ли да приемем, че той е желал да подразни Лили по този метод, като даде нейна ария на друга колежка?
- Аз почитам безпределно Лили за нейния гений и мощен дух, а техните връзки са били техни. Бях в дома на Тончо на посетители във връзка юбилейния му концерт и седяхме тримата със брачната половинка му и той я попита: “Абе какво ще кажеш Кичка да изпее «Измислица», такава хубава ария, а умря. Така ми се желае да я направи по този начин, както тя може.” Затова дадох концепция на Димитър Гетов по какъв начин желая да се аранжира и я направих тотално друга. Тончо Русев не бе човек, който би желал да подразни някого - той в никакъв случай не би се принизявал към ниските пристрастености.
- Как ще коментираш обстоятелството, че един от огромните до неотдавна другари на дует „ Ритон “ - Филип Киркоров, зае твоята страна и те отбрани в един от многото ваши разногласия, още във времето, в което се водеше, че е техен добър другар?
- Не желая да се връщам обратно и да си припомням случки, свързани с който и да било, щом са отрицателни, само че благодаря на Филип, който избра да застане зад истината и сподели пред медиите, че е бил на моя концерт в “Сизърс палас”, без значение че аз не съм се снимала с него. Филип е освен огромна звезда, само че и заслужен сътрудник. Аз съм била на негови концерти в Лас Вегас и в Москва. Ние, хората, съдим другите по своите действия - в случай че имаме вяра, то е не тъй като сме наивни, а просто тъй като сме се научили да споделяме истината. Ако лъжем, мислим, че и другите лъжат.
- Как си обясняваш конфликтното държание на някои твои сътрудници? Защото в последните години името ти се забърка в много кавги? Намираш ли виновност в себе си? Скандална ли си, издирван резултат ли е това или просто те самите се нервират на твоя метод на живот и триумфи? Как си го обясняваш?
- Аз не мисля, че съм скандална персона. Дълго време се правех, че не виждам злобата и завистта, само че в един миг се уморих и взех решение, че имам право да им кажа да слязат на земята. Никога не съм обидила или злепоставила сътрудник, преди да съм получила горчилка от другата страна.
Дълго си споделях: “Прощавай, има защо да завиждат.” За кариерата ми – започнах като вокалистка с великия Емил Димитров едвам на 18 години, явих се на “Златният Орфей” още като студентка в конкурс за реализатори и завоювах премията на музикалните дейци на България. Имам кариера в Германия. Кита Борова, както беше артистичният ми псевдоним там, звучеше по немското радио и беше всеки месец в телевизионни шоу стратегии. В Гърция работих в стратегии със Стратос Дионисиу, Кокотас, Митропанос, Пападопулу, Пандазис и други Турнета и записи съм правила под дърво и камък. Живея и съм жител на света. Успях да стана майка на едно прелестно създание, брачният партньор ми ме обожава. След 40 години кариера имам почитатели от 3 генерации, които ме назовават тяхна Кралица. Но най-силният миг в кариерата ми е фактът, че след толкоз години и от толкоз надалеч, съумях да запазя любовта на генерации българи. Изглеждам прелестно за моите 62 години. Звучи непретенциозно, нали?! Е.... има защо да ми се завижда. Аз в никакъв случай не виждам в непознатия двор, а се веселя на плодовете в моя.
- Минаха много години от издаването на биографичната ти книга. Ако би трябвало да я напишеш в този момент какво сигурно би допълнила и има ли нещо, което би икономисала и съжаляваш, че си споделила преди няколко години?
- Разбира се, че има какво да допълня. Но не скърбя за нищо, което съм написала. Когато писах книгата, се усещах длъжна да опиша всичко по този начин, както е било в моя живот. Откъде съм тръгнала, през какви пътеки съм предходна, моите неточности, моите разочарования, моите болки, щастливите ми мигове. Затова и книгата ми се споделя „ Това съм аз “ - аз съм човек, който обича истината. Получих поздравления от министъра на културата Надежда Захариева - обади ми се една заран и ми сподели: „ Не съм спала, цяла нощ я четох. Млада моя фенка, студентка тогава в НАФТИЗ, я назова „ учебник по оцеляване “. Радвам се, че съумях да намеря сили да опиша истината на моя живот.
Интервю на Евгени Боянов
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ