Експерт: Масовото ниво на киберсигурност сред българските бизнеси не е високо
Киберпрестъпността, в случай че беше страна или стопанска система, щеше да е третата в света. Тя е световна стопанска система, не почита държавни граници, закони и регулации. Това съпоставяне направи Миглен Евлогиев, ръководител на управителния съвет на Българската асоциация по киберсигурност (БАК), в предаването " Светът е бизнес " на Bloomberg TV Bulgaria.
„ Множество от тези измамници са разположени в страни, в които нито Европа, нито Съединени американски щати имат надзор “, уточни той. По думите му не би трябвало да забравяме, че предварителната защита е доста значима, а бизнесът и жителите би трябвало да влагат в познаване на казуса.
Председателят на БАК разяснява, че постоянно регулациите на Европейския съюз изпреварват нововъведенията на Стария континент в устрема си да предпазят жителите и техните персонални данни, когато рестриктивните мерки се отнасят до бранша на киберсигурността. И изясни, че те от време на време забавят бизнеса, само че въпреки това го пазят.
„ С развиването на технологиите злонамерените играчи в киберпространството също усъвършенстват инструментите и офанзивите си. Големият проблем е, че постоянно нормативната рамка е забавена от административни тежести, което я прави закъсняла по отношение на тези нови закани “, означи специалистът.
Евлогиев счита, че изкуственият разсъдък е част от киберсигурността, като технологията може да се употребява като потребен инструмент или оръжие. Той уточни, че една от модерните трендове в киберсигурността е Zero trust, която допуска, че системите не би трябвало да се доверяват на устройствата в дадена организация, защото някое от тях може да е компрометирано. И даде образец с казино в Съединени американски щати, което е станало обект на офанзива посредством уязвим термостат в аквариум.
Експертът изрази мнение, че всеобщото равнище на киберсигурност измежду българските бизнеси не е високо. Според него доста постоянно компании попадат под ударите на злонамерени играчи. „ Освен познатите фишинг офанзиви и криптиране на данни за откуп, се появява нов тип машинация, включваща клониране на фактура на партньорска компания, която се изпраща на даден бизнес и трансакцията попада в сметката на измамниците, а не на мечтаната компания “, заяви специалистът.
По думите му, постоянно фирмите не показват обществена информация за хакерските атаки, които са били сполучливи против тях, защото това нанася имиджови вреди. Евлогиев разкри, че най-малко 10 компании всеки месец стават жертва на хакерска атака, от която губят стотици хиляди, а от време на време и милиони левове. Той се надява страната да трансформира и вкарва закони за предварителна защита.
Председателят на БАК посочи, че в България има „ положително количество киберспециалисти, които желаят да работят в сферата “, само че счита, че „ извънредно квалифицираните фрагменти “ се намират доста мъчно. Той се надява, че изкуственият разсъдък ще се употребява като инструмент в сферата, с цел да направи работата на експертите по-ефективна. „ Често технологията намира приложение като сътрудник, който търси дадени аномалии и може да взима решение при открити нарушавания “, добави Евлогиев.
„ Множество от тези измамници са разположени в страни, в които нито Европа, нито Съединени американски щати имат надзор “, уточни той. По думите му не би трябвало да забравяме, че предварителната защита е доста значима, а бизнесът и жителите би трябвало да влагат в познаване на казуса.
Председателят на БАК разяснява, че постоянно регулациите на Европейския съюз изпреварват нововъведенията на Стария континент в устрема си да предпазят жителите и техните персонални данни, когато рестриктивните мерки се отнасят до бранша на киберсигурността. И изясни, че те от време на време забавят бизнеса, само че въпреки това го пазят.
„ С развиването на технологиите злонамерените играчи в киберпространството също усъвършенстват инструментите и офанзивите си. Големият проблем е, че постоянно нормативната рамка е забавена от административни тежести, което я прави закъсняла по отношение на тези нови закани “, означи специалистът.
Евлогиев счита, че изкуственият разсъдък е част от киберсигурността, като технологията може да се употребява като потребен инструмент или оръжие. Той уточни, че една от модерните трендове в киберсигурността е Zero trust, която допуска, че системите не би трябвало да се доверяват на устройствата в дадена организация, защото някое от тях може да е компрометирано. И даде образец с казино в Съединени американски щати, което е станало обект на офанзива посредством уязвим термостат в аквариум.
Експертът изрази мнение, че всеобщото равнище на киберсигурност измежду българските бизнеси не е високо. Според него доста постоянно компании попадат под ударите на злонамерени играчи. „ Освен познатите фишинг офанзиви и криптиране на данни за откуп, се появява нов тип машинация, включваща клониране на фактура на партньорска компания, която се изпраща на даден бизнес и трансакцията попада в сметката на измамниците, а не на мечтаната компания “, заяви специалистът.
По думите му, постоянно фирмите не показват обществена информация за хакерските атаки, които са били сполучливи против тях, защото това нанася имиджови вреди. Евлогиев разкри, че най-малко 10 компании всеки месец стават жертва на хакерска атака, от която губят стотици хиляди, а от време на време и милиони левове. Той се надява страната да трансформира и вкарва закони за предварителна защита.
Председателят на БАК посочи, че в България има „ положително количество киберспециалисти, които желаят да работят в сферата “, само че счита, че „ извънредно квалифицираните фрагменти “ се намират доста мъчно. Той се надява, че изкуственият разсъдък ще се употребява като инструмент в сферата, с цел да направи работата на експертите по-ефективна. „ Често технологията намира приложение като сътрудник, който търси дадени аномалии и може да взима решение при открити нарушавания “, добави Евлогиев.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ