КГБ. Врагът е навсякъде
„ Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е най-емблематичната и най-страшната от тайните служби “, обобщава Бернар Льоконт, който родните читатели познават от „ Тайните на Кремъл “, в своята нова книга на български – „ Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Истинската история на руските секрети служби “. В нея френският публицист и експерт по съветските въпроси написа, че историята на тази политическа полиция, основана през 1917 година и разпусната през 1991-ва, подхожда доста навръх историята на Съюз на съветските социалистически републики, и предизвестява, че врагът е на всички места.
Между страниците на новото четиво Льоконт прави подробен и занимателен роман за войната на тихия фронт освен в Русия, само че и в чужбина, за изумителното невидимо въздействие на съветските служби в международната история и за дълбочината на проникването им в демократичния свят.
Изданието с логото на „ Кръг “ излезе на 13 януари в превод от френски на Гриша Атанасов и с корица на Стоян Атанасов от Kontur Creative.
Бернар Льоконт (р. 1949) е известен френски публицист, редактор и създател на документални книги. Възпитаник е на Националния институт за ориенталски езици и цивилизации, където учи съветски и полски, както и на Парижкия институт за политически проучвания. Отразявал е всички основни за последните години на Студената война събития, като тематиките, които го вълнуват изключително мощно, са разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, краят на комунизма в Европа, съветско-френските връзки и други
През пролетта на 2022 година издателство „ Кръг “ разгласява най-популярната му книга „ Тайните на Кремъл “, чието самобитно продължение е „ Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Истинската история на руските секрети служби “.
Представяме ви фрагмент:
XVI. Всичко или нищо през лятото на 1991 година
В Русия протестите постоянно са трагични,
но постоянно приключват с фарс.
Оскар Уайлд,
„ Вера или нихилистите “ (1880 г.)
Неделя, 4 август 1991 година Михаил Горбачов лети до Форос в Крим за няколко дни фамилна отмора. Президентът на Съюз на съветските социалистически републики се колебае дали да напусне Москва, защото политическата обстановка там е напрегната от няколко седмици. Но той наистина би трябвало да си почине преди идната си стратегическа среща на 20 август, която дава обещание да бъде комплицирана: на този ден би трябвало да бъде подписан известният „ съюзен контракт “ с деветте републики – в това число Русия – които са се съгласили да открият нови, по-либерални и децентрализирани отношения сред централната власт и периферията на Съюз на съветските социалистически републики. Според него този „ съюзен контракт “ е единственият метод, може би последният късмет, да се реформира и укрепи връзката сред Съюз на съветските социалистически републики и неговите републики, преди дрейфащата империя да се разпадне на хиляди националистически фрагменти.
Горбачов се движи по ръба на ножа. Личното му положение в никакъв случай не е било толкоз парадоксално. Никога след 1985 година той не е съчетавал толкоз доста пълномощия и почести: общоприет секретар на партията, президент на Съюз на съветските социалистически републики, носител на Нобелова премия за мир! И въпреки всичко, в никакъв случай индивидът на перестройката не е бил толкоз беззащитен пред събитията: сериозен дефицит на храна, общ спад на приходите, икономическа парализа, изтощение на федералната страна, дълбока отпадналост на армията, автономност на републиките, възходящо съревнование сред Съюз на съветските социалистически републики и Русия и така нататък
Горбачов, президент на Съюз на съветските социалистически републики? Разбира се, той е подобен от 14 март 1990 година, само че какво остава от властта му над републиките, и по-специално над най-мощната от тях – Русия? Генерален секретар на Комунистическата партия? Несъмнено, само че каква е действителната власт на тази институция след историческото гласуване на Конгреса на националните депутати на 12 март 1990 година, с което е анулиран прословутият член 6 от Конституцията, отреждащ ù „ управителна роля “1 в страната и обществото? Що се отнася до Нобеловата премия за мир, Горбачов даже не отива в Осло, с цел да я получи, толкоз ниска е известността ù измежду популацията, което съгласно всички анкети не се интересува от чужбина и всеобщо се стреми към връщане на реда!
Но кой може да възвърне реда в тази разпадаща се държава? Партията е на части, армията е в хаос, военнопромишленият комплекс е в рецесия. Остава, в сенките, Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Разочарован и потиснат, безспорно, само че мощен и единен. Твърде заети с битката с Комунистическата партия, демократите не виждат, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) незабелязано се преобразува в политическа мощ. Още на локалните избори през 1990 година повече от 2000 агенти на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са определени, постоянно още на първия тур, с обещанието да вкарат ред в страната. Създадените за тази цел екипи от комуникатори дискретно са помагали на тези претенденти да разработят своите предизборни тактики. Сякаш с цел да подготвят бъдещето.
Умелият политик, неуморимият оратор, несравнимият диалектик Горбачов като че ли е изчерпал всичките си козове: той приказва, пледира, хитрува, заплашва, успокоява, както постоянно, само че никой към този момент не му има вяра – нито демократите (Елцин, Собчак, Попов, Шеварднадзе), от които ясно се е дистанцирал, нито консерваторите (Лигачов, Язов, Крючков), които му нямат доверие. Световната преса е очарована, само че се чуди какъв брой дълго този въжеиграч ще се люшка сред две толкоз противоречиви политически сили.
Ако към момента не е изтласкан настрани от едните или от другите, то е, първо, тъй като отстраняването му би хвърлило страната в още по-голяма анархия; второ, тъй като към момента само той може да контракти финансова помощ от Запада, който се кълне в него – като Джордж Буш, признат в Кремъл с огромна пищност седмица по-рано. И въпреки всичко той се връща с празни ръце на 19 юли от Лондон, където се е надявал, че Г-7, която го кани за първи път, ще му даде изключителна финансова помощ...
Човекът, който шепне в ухото на Горбачов
В началото на 1991 година един човек придобива доста влияние над Горбачов: Владимир Крючков, бившето протеже на Андропов, който през 1988 година става ръководител на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Един по един стълбовете на перестройката се отдръпват от президента на Съюз на съветските социалистически републики: хора като Шеварднадзе, Яковлев, Петраков и Шаталин се отдръпват, постоянно с цел да се причислят към демократите. Единственият, който му остава правилен, министър-председателят Рижков, получава сърдечен удар на 26 де-кември! Горбачов, воден от инстинкта си да се контракти с консерваторите, владеещи към момента апарата на Комунистическа партия на Съветския съюз, която той не желае да напусне, се оказва заобиколен от Генадий Янаев (вицепрезидент), Валентин Павлов (министър-председател), Дмитрий Язов (министър на отбраната), Борис Пуго (министър на вътрешните работи). И най-интелигентния, най-образования, най-информирания от всички негови нови приятели: Владимир Крючков.
В продължение на месеци той засипва президента с поверителни докладни мемоари, „ разкриващи “, че демократичните водачи, „ междурегионалната “ група в Народното събрание и обкръжението на Борис Елцин усърдно подкопават основите на руското общество. Някои от тези „ строго секретни “ записки упрекват някогашните му другари Яковлев или Шеварднадзе, че организират тактики, водещи до злополука, или даже че заговорничат против него! Горбачов чете всички тези документи с интерес. Включително, както научаваме по-късно, пикантните детайлности, получени от доносниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) за персоналния живот на всеки от тях...
Горбачов няма време да чете вестници. Той получава информацията си от прегледите на пресата, които всяка заран се изготвят от неговия кабинет, т.е. от Службата за защита, бившето Девето основно ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Подборът на статиите явно е привързан. Често досиетата съдържат анкети, проведени от самия Комитет за Държавна сигурност (на СССР)! Статиите, уличаващи реформаторите, се акцентират грижливо – което изяснява за какво през последните месеци президентът се скарва с множеството от редакторите на емблематичните вестници на гласността.
Влиянието на Крючков се оказва решаващо. По това време наподобява изненадващо, че Горбачов води акция за връщане на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на предната линия на отбраната на институциите. На 26 януари 1991 година той издава декрет, с който уголемява правомощията на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) до целия стопански бранш: чекистите могат да претърсват всяка компания, да ревизират акциите ù, да запорират сметките ù, да получават достъп до банковите ù сметки и така нататък На 28 февруари утвърждава проектозакона, който би трябвало да „ легализира “ Комитет за Държавна сигурност (на СССР): текст, който връща на същите чекисти правото (член 14) да преглеждат частна преписка, да подслушват всеки телефон, да влизат във всяка къща, в която пожелаят, като в същото време гарантира, че всичко това ще бъде следено в името на човешките права от специфична парламентарна комисия.
Изненадващо е и това, че Горбачов е толкоз обезпокоен на 13 януари 1991 година, откакто група А-7 на Седмо основно управление на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) (прословутият „ Спецназ “) предизвиква гибелта на 14 литовски жители при военна намеса по искане на загадъчен „ комитет за национално избавление “, доста непосредствен до управлението на локалния литовски Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Според някои източници президентът на Съюз на съветските социалистически републики е дал единодушието си на Крючков да откри метод за оповестяване на изключително състояние в трите балтийски републики – и незабавно е отдръпнал решението си, когато е видял трагичния процес на събитията.
По това време самият началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в изявление за в. „ Известия “ афишира редица разбърквания по върховете на службите.* Малцина познават новодошлите: Виктор Грушко (първи заместник-председател), Генадий Титов (управление за контраразузнаване), Валерий Воротников (управление за отбрана на Конституцията). Западните „ кремлинолози “ си скубят косите**: правилно е, че те заменят старите апаратчици, носталгиращи по блажената епоха на Андропов, като печално известния военачалник Филип Бобков, индивида, преследвал дисидентите, само че има всички учредения да се счита, че и новодошлите не са горещи последователи на перестройката.
Още по темата
Между страниците на новото четиво Льоконт прави подробен и занимателен роман за войната на тихия фронт освен в Русия, само че и в чужбина, за изумителното невидимо въздействие на съветските служби в международната история и за дълбочината на проникването им в демократичния свят.
Изданието с логото на „ Кръг “ излезе на 13 януари в превод от френски на Гриша Атанасов и с корица на Стоян Атанасов от Kontur Creative.
Бернар Льоконт (р. 1949) е известен френски публицист, редактор и създател на документални книги. Възпитаник е на Националния институт за ориенталски езици и цивилизации, където учи съветски и полски, както и на Парижкия институт за политически проучвания. Отразявал е всички основни за последните години на Студената война събития, като тематиките, които го вълнуват изключително мощно, са разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, краят на комунизма в Европа, съветско-френските връзки и други
През пролетта на 2022 година издателство „ Кръг “ разгласява най-популярната му книга „ Тайните на Кремъл “, чието самобитно продължение е „ Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Истинската история на руските секрети служби “.
Представяме ви фрагмент:
XVI. Всичко или нищо през лятото на 1991 година
В Русия протестите постоянно са трагични,
но постоянно приключват с фарс.
Оскар Уайлд,
„ Вера или нихилистите “ (1880 г.)
Неделя, 4 август 1991 година Михаил Горбачов лети до Форос в Крим за няколко дни фамилна отмора. Президентът на Съюз на съветските социалистически републики се колебае дали да напусне Москва, защото политическата обстановка там е напрегната от няколко седмици. Но той наистина би трябвало да си почине преди идната си стратегическа среща на 20 август, която дава обещание да бъде комплицирана: на този ден би трябвало да бъде подписан известният „ съюзен контракт “ с деветте републики – в това число Русия – които са се съгласили да открият нови, по-либерални и децентрализирани отношения сред централната власт и периферията на Съюз на съветските социалистически републики. Според него този „ съюзен контракт “ е единственият метод, може би последният късмет, да се реформира и укрепи връзката сред Съюз на съветските социалистически републики и неговите републики, преди дрейфащата империя да се разпадне на хиляди националистически фрагменти.
Горбачов се движи по ръба на ножа. Личното му положение в никакъв случай не е било толкоз парадоксално. Никога след 1985 година той не е съчетавал толкоз доста пълномощия и почести: общоприет секретар на партията, президент на Съюз на съветските социалистически републики, носител на Нобелова премия за мир! И въпреки всичко, в никакъв случай индивидът на перестройката не е бил толкоз беззащитен пред събитията: сериозен дефицит на храна, общ спад на приходите, икономическа парализа, изтощение на федералната страна, дълбока отпадналост на армията, автономност на републиките, възходящо съревнование сред Съюз на съветските социалистически републики и Русия и така нататък
Горбачов, президент на Съюз на съветските социалистически републики? Разбира се, той е подобен от 14 март 1990 година, само че какво остава от властта му над републиките, и по-специално над най-мощната от тях – Русия? Генерален секретар на Комунистическата партия? Несъмнено, само че каква е действителната власт на тази институция след историческото гласуване на Конгреса на националните депутати на 12 март 1990 година, с което е анулиран прословутият член 6 от Конституцията, отреждащ ù „ управителна роля “1 в страната и обществото? Що се отнася до Нобеловата премия за мир, Горбачов даже не отива в Осло, с цел да я получи, толкоз ниска е известността ù измежду популацията, което съгласно всички анкети не се интересува от чужбина и всеобщо се стреми към връщане на реда!
Но кой може да възвърне реда в тази разпадаща се държава? Партията е на части, армията е в хаос, военнопромишленият комплекс е в рецесия. Остава, в сенките, Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Разочарован и потиснат, безспорно, само че мощен и единен. Твърде заети с битката с Комунистическата партия, демократите не виждат, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) незабелязано се преобразува в политическа мощ. Още на локалните избори през 1990 година повече от 2000 агенти на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са определени, постоянно още на първия тур, с обещанието да вкарат ред в страната. Създадените за тази цел екипи от комуникатори дискретно са помагали на тези претенденти да разработят своите предизборни тактики. Сякаш с цел да подготвят бъдещето.
Умелият политик, неуморимият оратор, несравнимият диалектик Горбачов като че ли е изчерпал всичките си козове: той приказва, пледира, хитрува, заплашва, успокоява, както постоянно, само че никой към този момент не му има вяра – нито демократите (Елцин, Собчак, Попов, Шеварднадзе), от които ясно се е дистанцирал, нито консерваторите (Лигачов, Язов, Крючков), които му нямат доверие. Световната преса е очарована, само че се чуди какъв брой дълго този въжеиграч ще се люшка сред две толкоз противоречиви политически сили.
Ако към момента не е изтласкан настрани от едните или от другите, то е, първо, тъй като отстраняването му би хвърлило страната в още по-голяма анархия; второ, тъй като към момента само той може да контракти финансова помощ от Запада, който се кълне в него – като Джордж Буш, признат в Кремъл с огромна пищност седмица по-рано. И въпреки всичко той се връща с празни ръце на 19 юли от Лондон, където се е надявал, че Г-7, която го кани за първи път, ще му даде изключителна финансова помощ...
Човекът, който шепне в ухото на Горбачов
В началото на 1991 година един човек придобива доста влияние над Горбачов: Владимир Крючков, бившето протеже на Андропов, който през 1988 година става ръководител на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Един по един стълбовете на перестройката се отдръпват от президента на Съюз на съветските социалистически републики: хора като Шеварднадзе, Яковлев, Петраков и Шаталин се отдръпват, постоянно с цел да се причислят към демократите. Единственият, който му остава правилен, министър-председателят Рижков, получава сърдечен удар на 26 де-кември! Горбачов, воден от инстинкта си да се контракти с консерваторите, владеещи към момента апарата на Комунистическа партия на Съветския съюз, която той не желае да напусне, се оказва заобиколен от Генадий Янаев (вицепрезидент), Валентин Павлов (министър-председател), Дмитрий Язов (министър на отбраната), Борис Пуго (министър на вътрешните работи). И най-интелигентния, най-образования, най-информирания от всички негови нови приятели: Владимир Крючков.
В продължение на месеци той засипва президента с поверителни докладни мемоари, „ разкриващи “, че демократичните водачи, „ междурегионалната “ група в Народното събрание и обкръжението на Борис Елцин усърдно подкопават основите на руското общество. Някои от тези „ строго секретни “ записки упрекват някогашните му другари Яковлев или Шеварднадзе, че организират тактики, водещи до злополука, или даже че заговорничат против него! Горбачов чете всички тези документи с интерес. Включително, както научаваме по-късно, пикантните детайлности, получени от доносниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) за персоналния живот на всеки от тях...
Горбачов няма време да чете вестници. Той получава информацията си от прегледите на пресата, които всяка заран се изготвят от неговия кабинет, т.е. от Службата за защита, бившето Девето основно ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Подборът на статиите явно е привързан. Често досиетата съдържат анкети, проведени от самия Комитет за Държавна сигурност (на СССР)! Статиите, уличаващи реформаторите, се акцентират грижливо – което изяснява за какво през последните месеци президентът се скарва с множеството от редакторите на емблематичните вестници на гласността.
Влиянието на Крючков се оказва решаващо. По това време наподобява изненадващо, че Горбачов води акция за връщане на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на предната линия на отбраната на институциите. На 26 януари 1991 година той издава декрет, с който уголемява правомощията на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) до целия стопански бранш: чекистите могат да претърсват всяка компания, да ревизират акциите ù, да запорират сметките ù, да получават достъп до банковите ù сметки и така нататък На 28 февруари утвърждава проектозакона, който би трябвало да „ легализира “ Комитет за Държавна сигурност (на СССР): текст, който връща на същите чекисти правото (член 14) да преглеждат частна преписка, да подслушват всеки телефон, да влизат във всяка къща, в която пожелаят, като в същото време гарантира, че всичко това ще бъде следено в името на човешките права от специфична парламентарна комисия.
Изненадващо е и това, че Горбачов е толкоз обезпокоен на 13 януари 1991 година, откакто група А-7 на Седмо основно управление на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) (прословутият „ Спецназ “) предизвиква гибелта на 14 литовски жители при военна намеса по искане на загадъчен „ комитет за национално избавление “, доста непосредствен до управлението на локалния литовски Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Според някои източници президентът на Съюз на съветските социалистически републики е дал единодушието си на Крючков да откри метод за оповестяване на изключително състояние в трите балтийски републики – и незабавно е отдръпнал решението си, когато е видял трагичния процес на събитията.
По това време самият началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в изявление за в. „ Известия “ афишира редица разбърквания по върховете на службите.* Малцина познават новодошлите: Виктор Грушко (първи заместник-председател), Генадий Титов (управление за контраразузнаване), Валерий Воротников (управление за отбрана на Конституцията). Западните „ кремлинолози “ си скубят косите**: правилно е, че те заменят старите апаратчици, носталгиращи по блажената епоха на Андропов, като печално известния военачалник Филип Бобков, индивида, преследвал дисидентите, само че има всички учредения да се счита, че и новодошлите не са горещи последователи на перестройката.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ