Кеворк Кеворкян заподозря Киселова в отъркване“: ПОТ И СЪЛЗИ. Легендата

Кеворк Кеворкян заподозря Киселова в „ отъркване “: ПОТ И СЪЛЗИ. Легендата на родната публицистика Кеворк Кеворкян разгласява във Facebook този следобяд безсърдечен коментар по адрес на избараната за ръководител на 51-то Народно заседание доцент Наталия Киселова. На прицела на Кеворкян станаха думите на Киселова към депутатите, че следва работа с „ пот и сълзи “. Журналистът я заподозря и в „ стремително отъркване в същинските първенци на политиката “, което съгласно него „ издава една особена настройка “.

SafeNews разгласява целия текст без редакторска интервенция:

ПОТ И СЪЛЗИ След срамни пазарлъци, избраха Киселова за ръководител на Парламента – и тя незабавно реши да се изложи на едро, както се поставя на подобен пост. Обеща „ пот и сълзи “ – нямало да бъде елементарно, „ само че напъните трябвало да си костват, тъй като българските жители желали една страна, която да мисли за тях “. Пот и сълзи?! Киселова употребява думи на Чърчил – прочее, напълно ненужни, неоправдани и неприложими за нашия балкански батак. И даже не си направи труда да заяви с половин уста, кой е техният създател. В първата си тирада като министър-председател пред Камарата на общините – 13 май 1940 година, Чърчил споделя: „ Нямам да предложа нищо друго с изключение на кръв, тежък труд, сълзи и пот. “ Това е една от най-прочутите изречения в международната история. Киселова безогледно ни припомня за нея – може би в някакъв несдържан блян да я провидим като нашия Чърчил. И на кого, в действителност, дава обещание тя „ пот и сълзи “ – на Народа или на себеподобните си? И дали въобще й минава през мозъка, че „ пот и сълзи “ би трябвало да се пролеят на първо време в борбата против нелепостта в Парламента. В нейният случай, това стремително отъркване в същинските първенци на политиката издава една особена настройка. Но когато самата страна е в положение на безотговорност, няма по какъв начин това да не се отрази и на тези, които с една провинциална самоувереност се сбутват да вършат политиката й. Впрочем, „ потта и сълзите “ на Киселова не направиха усещане на никого в парламентарната зала – и това за прощален път потвърждава, че думите не костват нищо там. Киселова стигна и по-далеч: разгласи, че не бяга от отговорност и била подготвена да одобри премиерския пост. Виж се, бе, жена, от кое място толкоз кураж да поемеш в ръчичките си страната. За какво я мислите тази страна – за някаква гюдерия ли или за нещо, с което може да се упражнява всеки високомерен нахалник. И по какъв начин не се откри най-малко един да откаже държавен пост, да признае, че не е подобаващ за него – един Мунчо, който по този метод да стачкува против случайниците в политиката, против позорната й несмисленост. Трябва да се учреди най-сетне премия за оня, който откаже пост – и това би трябвало да е най-високата премия у нас. Историкът Пол Джонсън, създател на може би най-хубавата биография на Чърчил, цитира следните негови думи: „ Всички сме инсекти. Но, съгласно мен, аз съм светулка… “ Имаме шанс, че Киселова незабавно не си призна, че също е светулка. *** Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо общо с мен. ***

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews

Още вести четете в: Коментари За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News