Кеворк Кеворкян: Бутафорията не понася логични въпроси. Един от най-емблематичните

Кеворк Кеворкян: Бутафорията не понася разумни въпроси. Един от най-емблематичните публицисти в историята на България Кеворк Кеворкян направи коментар за считаното за мнозина бутафорно осъществяване на ритуалите към българските национални празници. В епицентъра на коментара е отминалия ден на независимостта. Ето какво написа Кеворкян в най-новия си разбор.

SafeNews разгласява коментара без редакторска интервенция:

www.kevorkkevorkian.com ПРАЗНИ РИТУАЛИ Ритуалът се състоя. Вече това е значимото. „ Денят на Независимостта “ мина и отпътува. „ Рапорт даден – доклад признат “- в случай че си напомним едновремешното инфантилно-възторжено отчитане на чавдарчетата/пионерчетата, които надали си даваха сметка пред кого/какво тъкмо рапортуват. Бутафорията не понася разумни въпроси. Днес, ритуалите към някои национални празници не са по-малко озадачаващи – само че в този момент се държим детско напряко пред самата История. Различните празнични ритуали показват и друга степен на неестественост. Едно са насилените дандании във връзка Априлското въстание, безусловно включващи немощното кихане на някое черешово топче настояща изработка – а също по този начин, за отплата, и гръмогласния плач на Боримечката. Така една кървава драма се заменя/опакова с едно днешно народно/ритуално забавление. То пък е доста надалеч, да вземем за пример, от ритуала във връзка „ Денят на Независимостта “, който ще става все по-изискан – тъй като би трябвало да извисява оптимално ролята на Фердинанд. И даже това да става за сметка на историческата достоверност, никой не се плаши от тази замяна. Тъй де – жестоко казано, Боримечката губи от пощеливеца Фердинанд. Него пък, от ден дневно, го възвеличават от ден на ден и повече. Оправял дамите на министрите си – и като схванал, че всичко му е простено, взел, че оправил цялата страна – не с една, а с цели две национални произшествия. Онождачът, който ни надарил с Независимост. Дори и Боримечката няма да повярва на тая небивалица. Ние обаче зареждаме с пресиления ритуалите си, тъй като се надяваме, че най-малко те ще ни извисят някак, нанякъде. Надигаме се на пръсти, с цел да станем по-приемливи за Истината. В случая с „ независимостта “ изключително екзалтирано го вършим в последно време – и все не се изравняваме с Истината, ние си оставаме тук, а тя – някъде другаде, в миражното за българина „ другаде “. Впрочем, минете един път по жълтите, хайлайфните павета – нашата осъществена фантазия да се допрем до това „ другаде “ – минете единствено един път по тях и вижте по какъв начин фантазията ще покрие с прахуляк обувките ви… Обаче ритуалът би трябвало да се състои: умни хора да го обговорят, още и още, и от този ъгъл – и от оня, мъдро, та чак и сладострастно. Телевизиите пък би трябвало да смесят гласовете им с тия на някакви малчугани, с цел да чуем какъв брой се радват те, че сме самостоятелни – през днешния ден малчуганите рапортуват напряко пред Истината, това е внушението. Но, както се случва и с всичко друго, и в тази ситуация няма цялостно благополучие – и нещо непроменяемо разрушава от вътрешната страна Ритуала. Колкото пъти някоя интелигентна глава венцехвали „ Денят на Независимостта “, толкоз пъти, че и доста повече, телевизионното „ простолюдие “ – и народецът въобще – се пита: Наистина самостоятелни ли сме през днешния ден, откакто имаме/почитаме Ден на Независимостта? От кого сме самостоятелни? От какво сме самостоятелни? Независими ли сме най-малко от лъжите, с които ни зареждат – от отровния биберон, който не смъкват от устите ни? Най-накрая: самостоятелни ли сме от себе си – от личните си заблуди, от личното си примирие? Независимост? Ние едни келяви украински яйца не можем да спрем, само че се хвалим с „ Денят на Независимостта “. Хвалим се, думкаме тъпаните поради един мираж, поради една илюзия. Резилим се за следващ път, и без въобще да се тормозим, пред самата История – и тя в никакъв случай няма да ни елементарни поради тия волности. Всеки народ по някакъв метод изживява своето „ пиене “ – само че нашето продължава безспир. И в този момент сме се оставили в ръчичките на Европейската комисия, на урсулките, да решат какво да вършим с украинските яйца: да ги пускаме ли и по този начин да затрием българските производители – или да ги стопираме и да се почувстваме най-сетне и ние в нещо „ самостоятелни “. Дотам сме я докарали – някакви яйца да са арбитърът в нашите терзания. Лигавим се с „ Денят на Независимостта “, въпреки че няма нищо по-противно от олигавен празник – а, в това време, безропотно поносим всички провокации, с които ни унижават. Отдавна трябваше да имаме и „ Ден на Покорството “. Има ли нещо, с което да сме се захванали – и от него да не се усеща вонята на покорството. Търпим робията на питателните вериги – и нали сме си самостоятелни, би трябвало да бъдем и ларж, и по този начин ни пробутват боклуците си, които, от горната страна на всичко, са най-скъпи тук. Най-бедните европейци получават най-скъпите храни. Хайде, уредете и един „ Ден на самостоятелните идиоти “. И каква е тази страна, щом не може да се пребори с очевидната безочливост на някакви хранителни вериги – ще излезе, че по-лесно сме се отървали от турските окови/вериги, в сравнение с от измамите на днешните задгранични бакали. Телевизиите също напълно са покорени от тях – те са се трансформирали в рекламния плацдарм на „ веригите “, излъчват раболепно лъжите им и заобикалят даже да поглеждат към клетите българи – клети, обаче разполагат с „ Ден на Независимостта “. Изговореното за „ Денят на Независимостта “ звучи от ден на ден предизвикателно – и то тогава, когато е явно, че ние напълно сме подвластни на извечната си колебливост. Несмисленото говорене единствено отключва враждебните инстинкти на публиката. Помислете си и се сетете най-малко за едно нещо, в което България е самостоятелна – политически решения, обществена политика, обучение – където натискът е яростен, енергетика. Водени от едно непомерно смирение, властниците ни унижават даже Конституцията ни. Член 24, алинея 2 от нея гласи: „ „ Основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната… “ Ние обаче сме единствената страна в Европейски Съюз, която на практика няма външна политика, непринудено се отказахме от нея – и тя бе сменена с нелепи ритуали. И все пак, бълнуваме за някаква „ самостоятелност “. Задоволяваме се с хвалипръцковщини. Царе сме и на преиграването. Фердинанд – Мегаломанът – към този момент е представян като приключен патриот, 24-каратов българофил. Истината няма думата. Скоро късните царедворци ще настояват, че Фердинанд еднолично е извоювал „ Независимостта “. Няма да има кой да се занимава с детайлностите – да вземем за пример, че тя е резултат на комплициран пазарлък сред Русия и Турция. Не се научихме да бъдем обективни с Миналото – и по тази причина ще бъдем грубо осъдени. Отдадохме се на ритуалите и те като че ли помътниха разсъдъка ни. Да предпочетеш ритуалите пред Истината – е, това е в действителност свинщина. Не се научихме и да претърпяваме откровено и празниците си, без да натрапваме някакво насилено, шумно поклонение. То пък отблъсква младите, които и без друго са предоволно комплицирани. Дори райският газ няма да разсъни в дискотечните генерации някакъв интерес към Миналото. А спекулациите с него поголовно развращават всички. Преди години, по времето на Плевнелиев, президентството отвори вратите си за простолюдието, с цел да му покажат „ Манифеста на Фердинанд “ – обаче сгънат по този начин, че да не се чете началото му. Крием Миналото – крием се от Миналото. И, все пак, без никакво терзание кръстиха пространството, където се намират главните властови институции, така наречения „ Триъгълник на властта “ – площад „ Независимост “. Кръстиха го по този начин таман ония, които считат независимостта за грях. Но бъдете спокойни. Всичко, което се изговаря в този момент, ритуалите и прочие – всичко това е единствено едно безсилно скимтене в подножието на Истината. „ Изтърбушена отвред страна – само че не пропуща един път в годината да си напомни за „ Деня на Независимостта! “ Каква ли е тази „ самостоятелност “, когато сме лишени даже от най-плахото схващане за достолепие? Сякаш сме урочасани да носим проклятието на Самуиловата драма – обаче мъничко редактирана от фондация „ Америка за България “: еднооки са водени от слепци, които хитруват на дребно. “* *** Така приключих преди цели осем години дописката си „ Каква самостоятелност празнува България “. Нищо не се е трансформирало от този момент. 23 септември 2024 г. *** Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо общо с мен. *** СПЕЦИАЛНО УТОЧНЕНИЕ! Нямам нищо общо и с „ Личен блог на Кеворк Кеворкян “ – без значение, че той е илюстриран с корица на моя книга и се твърди, че е списван от мои почитатели. Това за сведение и на тези 106 хиляди души, които са почитатели на въпросния артикул. За повече детайлности вижте обявата ми „ Фалшификат “ от 4 януари 2021 година. ***

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на 

Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News