Кевин Картър е роден в Йоханесбург и израства в католическо

Кевин Картър е роден в Йоханесбург и израства в католическо семейство.

Рядко излиза от квартала за бели в града, в който не са били допускани чернокожи. Споделя, че е имал много нещастно детство.

След гимназия учи за малко фармация, след което се причислява към Военновъздушните сили, в които служи четири години.

Следва катарзис – той е пребит от негови сътрудници, откакто се пробва да отбрани негър сервитьор.

Кариерата си с фотоапарат стартира първо като състезателен фоторепортер, само че малко по-късно се концентрира в зверствата на апартейда.

Кевин Картър добре знаеше по какъв начин смърди гибелта. Като член на  Bang-Bang Club, квартет от смели фотографи, които разказват ужасите в Южна Африка по времето на апартейда, съзнанието му пое повече смут, в сравнение с можеше да понесе.

Всеки фотограф, който взе участие в тези истории е обиден. Променяте се вечно. Никой не работи тази работа, с цел да се усеща добре. Много е мъчно да продължиш.

През 1993 година той отива в Судан, с цел да снима глада по тези земи. Изтощен след през целия ден снимане в село Айод, той се запътва към околните шубраци, от където чува циврене и се натъква на измършавяло малко дете, което се е сринало по пътя към центъра за хранене.

На публицистите е било неразрешено да допират локалните поради заплаха от преместване на болести.

Докато снима, наоколо каца бухнал лешояд. Картър чака 20 минути лешоядът да отлети. Това не става. Картър  успява да го изплаши, след което детето продължава към центъра.

Картър пали цигара, приказва с Бог, плаче.

Той продава фотографията на New York Times и печели с нея Пулицър.

Освен на международно самопризнание той става обект и на доста обвинявания.

Човекът, който настройва техниката си, с цел да направи съвършена фотография на детското страдалчество може би също е див звяр, още един лешояд в фрагмента.

Този мъчителен случай стана мотив за развълнуван спор по кое време и дали фотографите би трябвало да се намесват.

В този случай, въпросното момиченце е оживяло, само че е умряло 14 години по-късно от маларийна тресчица.

Картър печели Пулицър за фотографията си, само че мракът на този безоблачен ден в никакъв случай не напуща душата му.

Три месеца, откакто печели огромното отличие, Кевин Картър се самоубива.

Той е единствено на 33 години. В бележката, която остава написа:

Преследват ме ярки облици на убийства и трупове и яд и болка… облици на умиращи от апетит или ранени деца, на безумци с пръст на спусъка, на убийци-екзекутори…