Керемида с изображение на сурвакар, датирана от XVIII – XIX век, се съхранява във фонда Регионалния исторически музей в Търговище
Керемида с изображение на сурвакар, датирана от XVIII – XIX век, се съхранява във фонда на Регионалния исторически музей (РИМ) в Търговище. Тя бе измежду експонатите, подбрани да красят страниците на настолен календар на музея, а занапред се чака да бъде показвана и като част от новата етнографска експозиция, подготвяна от институцията.
Наглед елементарна, керемидата е открита през 1965 година при срутване на остаряла сграда на ул. „ Преслав “ №6 в регионалния град Търговище. Улиевидна, светлокафява, шуплеста, с отчупен ъгъл, тя е като хиляди други, употребявани десетилетия наред, сподели за Българска телеграфна агенция уредникът в отдел „ Етнография “ в РИМ - Търговище Диана Жекова.
По думите й, обаче, още първите й откриватели откриват в керемидата нещо извънредно - върху изпъкналата ѝ част е отпечатана човешка фигура, с разперени ръце, с крайници, показани отстрани, с шапчица с пискюл на главата и нещо като сурвачка в лявата ръка. Определят я като стилизиран облик на сурвакар, обвързван с новогодишния бит „ Сурваки “. При направата майсторът е употребявал четири разнообразни дребни печата, евентуално от дърво, с цел да сътвори лицето, тялото, украсата и даже сурвачката — всичко това, до момента в който глината още не е била изсъхнала, споделя Жекова.
Тя показва, че първи необикновената керемида изследват и разказват историците Иван Якимов и Димитър Овчаров. Тяхна публикация по тематиката, именувана „ За обичая „ Суроваки “ през Възраждането “, е оповестена в списание „ Музеи и монументи на културата “ от 1967 година, в книга Втора.
От описаното в публикацията научаваме, че „ по сведения на намервача и наследниците на Петър Колев (ул. „ Преслав “ № 6) керемидата е била използвана вторично в постройката, която в този момент е разрушена “. Затова Якимов и Овчаров показват, че с огромна възможност може да се допусна, че тя е датирана от преди 120 – 130 години.
Керемидата е улиевидна, като в единия край е по-широка, написа в публикацията на Иван Якимов и Димитър Овчаров. Те показват, че като се изключат двете черти, направени с пръсти по края на изпъкналата част, до момента в който керемидата е била още влажна, по нея няма никакви знаци. Общо взето, тя е добре непокътната, като единствено в тесния си край е леко отчупена. Дълга е 36 см, необятна 17 см, а в най-тясната част – 13,2 см.
В обявата от 1967 година написа още: „ Това, което притегля вниманието и буди интерес в този по този начин елементарен предмет, е изображението върху изпъкналата част на керемидата. Веднага може да се дефинира, че това е фигура на сурвакар. Той е изобразен анфас, с дребна шапчица с пискюлче на нея, с разперени настрана ръце, като в лявата държи суровачка с пет клончета. Само краката са показани отстрани заради наумението на рисувача “.
Фактически, изображението може да се назова рисунка единствено условно, показват още историците. „ За построяването на фигурката са били използвани четири типа печатчета, издялани евентуално от дърво. Те са били употребявани, до момента в който глината е била още влажна. Описано е, че най-голямо присъединяване за изображението има щемпел под формата на четири дребни квадратчета, ситуирани едно върху друго. С него са обрисувани главата с шапката и пискюла, веждите, трупът, ръцете, краката и суровачката. Главата, ръцете и краката са обрисувани единствено контурно, като печатчето е натиснато поредно в една линия по своята дължина, а при натрупа и ръцете то е полагано паралелно и начесто, с което евентуално е издирван резултатът на компактност и обемност “, показват откривателите.
Използван е щемпел и под формата на розетка с осем листчета и пъпка в средата. Той е използван 16 пъти, като с него са маркирани очите, ушите, китките на ръцете и пъпките на суровачката. Същият щемпел е положен и четири пъти декоративно под натрупа на фигурката.
Използван е и щемпел като декорация. Той е ромбовиден, с релефни пресичащи се линии. Положен е три пъти настрана от шията и под тялото на изображението.
Последният тип употребен щемпел е триъгълник, разграничен напряко към основата си с релефни линии и с пъпка в средата. С него е изобразена устата.
В обявата Иван Якимов и Димитър Овчаров означават: Общото усещане от „ рисунката “ е, че тя е примитивна, шаблонизирана и лишена от всевъзможни художествени достолепия. Несъмнено е обаче нейното огромно значение за етнографията. За пръв път се открива монумент от сходен жанр с изображение, обвързвано с един необятно публикуван измежду нашия народ бит. „ Суровакането “, „ сурваки “ е познато по описания, оставени ни още от средата на предишния век.
Двамата показват и изложение на обичая, по сведения на един от първите откриватели на националния обичай, какъвто е бил Петко Р. Славейков. Той написа: „ По градища и огромните села сурвакнята бива по този метод: Като пусти, черква децата, които са от седем години надолу, носят в ръка дрянова пръчка, обнизана с пари, алена свила или конци, и вървят от къща в къща да сурвакат и най-първо домакина, щат го потупват с речената пръчка (сурвакница) излика и думат: „ Сурва, сурва година, радостна година, клас на равнища, снопи на гумно, грозд на лозе, цялостна торбичка с пари. Амин. “ Напокон и домакинята и нея щат по този начин да благословят: „ Сурва, сурва година, радостна година, пашкул на леса, лен в градина, гръсти на лъка, цялостна ракла с платно. Амин. “ Така бива до обед и роба изхвърлят сурвакниците на открито от у дома, с цел да не се въдят бълхи през годината “.
Описанието на Славейков е скъпо заради обстоятелството, че е едно от най-ранните – още от 1855 година, само че и поради подробното изложение на метода, по който става сурвакането и на сурвакарските такъми, показват Иван Якимов и Димитър Овчаров и означават, че в Търговищко „ сурваки “ се чества по описания метод.
За историците остава отворен въпросът с каква цел е било направено изображението върху невероятната керемида. Якимов и Овчаров в обявата си показват, че по всяка възможност, то няма избрана цел, а е направено по хрумването на тухларя. Пишат също, че не познават сравними експонати с сходно изображение.
Днес етнографът Диана Жекова показва, че се знае за съществуването на още една керемида, открита при с. Мадара, с изображение на човек – този път избран като „ шаман “, датирана доста по-рано и изпълнена с друга техника. Но и двете фигури – тази от Търговище и онази от Мадара – имат няколко поразителни прилики: и двете са улиевидни, и двете фигури са изобразени с лица анфас и крайници отстрани, обърнати наляво, и на двете десният ъгъл е отчупен. Въпросът е дали това е съвпадане, случайност или някакъв тип последователност – отговорът ще се търси и отсега нататък.
Наглед елементарна, керемидата е открита през 1965 година при срутване на остаряла сграда на ул. „ Преслав “ №6 в регионалния град Търговище. Улиевидна, светлокафява, шуплеста, с отчупен ъгъл, тя е като хиляди други, употребявани десетилетия наред, сподели за Българска телеграфна агенция уредникът в отдел „ Етнография “ в РИМ - Търговище Диана Жекова.
По думите й, обаче, още първите й откриватели откриват в керемидата нещо извънредно - върху изпъкналата ѝ част е отпечатана човешка фигура, с разперени ръце, с крайници, показани отстрани, с шапчица с пискюл на главата и нещо като сурвачка в лявата ръка. Определят я като стилизиран облик на сурвакар, обвързван с новогодишния бит „ Сурваки “. При направата майсторът е употребявал четири разнообразни дребни печата, евентуално от дърво, с цел да сътвори лицето, тялото, украсата и даже сурвачката — всичко това, до момента в който глината още не е била изсъхнала, споделя Жекова.
Тя показва, че първи необикновената керемида изследват и разказват историците Иван Якимов и Димитър Овчаров. Тяхна публикация по тематиката, именувана „ За обичая „ Суроваки “ през Възраждането “, е оповестена в списание „ Музеи и монументи на културата “ от 1967 година, в книга Втора.
От описаното в публикацията научаваме, че „ по сведения на намервача и наследниците на Петър Колев (ул. „ Преслав “ № 6) керемидата е била използвана вторично в постройката, която в този момент е разрушена “. Затова Якимов и Овчаров показват, че с огромна възможност може да се допусна, че тя е датирана от преди 120 – 130 години.
Керемидата е улиевидна, като в единия край е по-широка, написа в публикацията на Иван Якимов и Димитър Овчаров. Те показват, че като се изключат двете черти, направени с пръсти по края на изпъкналата част, до момента в който керемидата е била още влажна, по нея няма никакви знаци. Общо взето, тя е добре непокътната, като единствено в тесния си край е леко отчупена. Дълга е 36 см, необятна 17 см, а в най-тясната част – 13,2 см.
В обявата от 1967 година написа още: „ Това, което притегля вниманието и буди интерес в този по този начин елементарен предмет, е изображението върху изпъкналата част на керемидата. Веднага може да се дефинира, че това е фигура на сурвакар. Той е изобразен анфас, с дребна шапчица с пискюлче на нея, с разперени настрана ръце, като в лявата държи суровачка с пет клончета. Само краката са показани отстрани заради наумението на рисувача “.
Фактически, изображението може да се назова рисунка единствено условно, показват още историците. „ За построяването на фигурката са били използвани четири типа печатчета, издялани евентуално от дърво. Те са били употребявани, до момента в който глината е била още влажна. Описано е, че най-голямо присъединяване за изображението има щемпел под формата на четири дребни квадратчета, ситуирани едно върху друго. С него са обрисувани главата с шапката и пискюла, веждите, трупът, ръцете, краката и суровачката. Главата, ръцете и краката са обрисувани единствено контурно, като печатчето е натиснато поредно в една линия по своята дължина, а при натрупа и ръцете то е полагано паралелно и начесто, с което евентуално е издирван резултатът на компактност и обемност “, показват откривателите.
Използван е щемпел и под формата на розетка с осем листчета и пъпка в средата. Той е използван 16 пъти, като с него са маркирани очите, ушите, китките на ръцете и пъпките на суровачката. Същият щемпел е положен и четири пъти декоративно под натрупа на фигурката.
Използван е и щемпел като декорация. Той е ромбовиден, с релефни пресичащи се линии. Положен е три пъти настрана от шията и под тялото на изображението.
Последният тип употребен щемпел е триъгълник, разграничен напряко към основата си с релефни линии и с пъпка в средата. С него е изобразена устата.
В обявата Иван Якимов и Димитър Овчаров означават: Общото усещане от „ рисунката “ е, че тя е примитивна, шаблонизирана и лишена от всевъзможни художествени достолепия. Несъмнено е обаче нейното огромно значение за етнографията. За пръв път се открива монумент от сходен жанр с изображение, обвързвано с един необятно публикуван измежду нашия народ бит. „ Суровакането “, „ сурваки “ е познато по описания, оставени ни още от средата на предишния век.
Двамата показват и изложение на обичая, по сведения на един от първите откриватели на националния обичай, какъвто е бил Петко Р. Славейков. Той написа: „ По градища и огромните села сурвакнята бива по този метод: Като пусти, черква децата, които са от седем години надолу, носят в ръка дрянова пръчка, обнизана с пари, алена свила или конци, и вървят от къща в къща да сурвакат и най-първо домакина, щат го потупват с речената пръчка (сурвакница) излика и думат: „ Сурва, сурва година, радостна година, клас на равнища, снопи на гумно, грозд на лозе, цялостна торбичка с пари. Амин. “ Напокон и домакинята и нея щат по този начин да благословят: „ Сурва, сурва година, радостна година, пашкул на леса, лен в градина, гръсти на лъка, цялостна ракла с платно. Амин. “ Така бива до обед и роба изхвърлят сурвакниците на открито от у дома, с цел да не се въдят бълхи през годината “.
Описанието на Славейков е скъпо заради обстоятелството, че е едно от най-ранните – още от 1855 година, само че и поради подробното изложение на метода, по който става сурвакането и на сурвакарските такъми, показват Иван Якимов и Димитър Овчаров и означават, че в Търговищко „ сурваки “ се чества по описания метод.
За историците остава отворен въпросът с каква цел е било направено изображението върху невероятната керемида. Якимов и Овчаров в обявата си показват, че по всяка възможност, то няма избрана цел, а е направено по хрумването на тухларя. Пишат също, че не познават сравними експонати с сходно изображение.
Днес етнографът Диана Жекова показва, че се знае за съществуването на още една керемида, открита при с. Мадара, с изображение на човек – този път избран като „ шаман “, датирана доста по-рано и изпълнена с друга техника. Но и двете фигури – тази от Търговище и онази от Мадара – имат няколко поразителни прилики: и двете са улиевидни, и двете фигури са изобразени с лица анфас и крайници отстрани, обърнати наляво, и на двете десният ъгъл е отчупен. Въпросът е дали това е съвпадане, случайност или някакъв тип последователност – отговорът ще се търси и отсега нататък.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ