Божинката избухна. A Левски кога?
Казват, че всичко е добре, щом свърши добре. Но ФК Левски от дълго време не се вписва в никакви постулати и национални поговорки. На " Герена " в никакъв случай денят не си проличава от сутринта, а на сърдиткопетковците торбата им в никакъв случай не е празна, все има нещо вътре, като в множеството случаи това е в задоволително огромни количества.
Централната изборна комисия още не бе оповестила окончателните публични резултати, когато Левски посредством балотаж съумя да влезе във футболния Европарламент. Пак с клизма, отново с триста зора, отново с последния вероятен трен.
Близо 7 хиляди запалянковци станаха живи очевидци на тези спонтанни избори. И цяло полувреме, даже доникъде на второто, се чудеха по какъв начин пък по този начин постоянно пред очите им се случват едни и същи събития. Миналата година по това време Левски отново игра бараж, само че вкара цели 4 гола на обичайно сложния Черно море. Състоянието на отбора и тогава не бе положително, финансовото положения още по-зле, а треньор бе отбранителният занаятчия Делио Роси. Сега сините напряко изтезаха и топката, и феновете си. Куриозното е, че сегашната групировка на Левски след Роси бе водена от искрено офанзивния Славиша Стоянович, от разнообразния Гошо Дерменджиев и от изключителния мотиватор и познавач на сините юноши Георги Тодоров. А на сцената резултатът в края на сезона е един нищо неиграещ и неставащ за гледане тим.
Друг куриоз - Етър на Краси Балъков, който се водеше по-затворен треньор, си игра своя си жанр. Виолетовите единствено малко бавиха общителните си домакини, да видят да не би сините да са се трансформирали радикално за няколко дни. Жалко е в действителност за Етър, че Балъков отива в националния, този отбор заслужаваше да бъде развъртян, да помъдрее още и следващата година да играе по-сериозна роля в шампионата. Дано Станислав Генчев да бъде заслужен последовател на концепциите на именития си доскорошен старши. В моментите, в които Левски опитваше да прави преса във виолетовата (в случая бялата) половина, хората на Балъков за момент не се огънаха, не се опитваха да кюскат топката в реката, или пък просто да я разкарат напред, а опитваха с подавания да изнесат играта напред. Етър бе сериозен конкурент и игра по-правилен и стойностен футбол. Гостите търсеха своето, на моменти даже трайно държаха топката и с постепенни офанзиви опитваха да стигнат до удари към Николай Михайлов. Само че нямаха Валери Божинов.
Божинката още веднъж е тук. Когато вкара гол, секунди след появяването си на терена, той в яда си като че ли искаше да изкрещи, че мястото му въобще не е на аварийна пейка. И това е един от проблемите на сините, в случай че следващата година по това време не желаят да им подсещаме още от същото. Генерално видяно, с цел да е сполучлив идващият сезон за Левски, в отбора би трябвало да има нападател, който да е класа над Станислав Костов, а Валери Божинов да избухва в ето такива специфични и изключителни случаи. И когато на " Герена " има по един подобен с класа от горната страна във всяка линия, в това число и вратар, ще може до края на шампионата да е в борбата за купата (купата е друга бира), пък най-после каквото сабя (в случая съдия) покаже. Няма по какъв начин, безконечният противник се скъсва да показва нови играчи, до момента в който ти още играеш бараж и нямаш развиване по селекцията. За разградския противник е още по-ясно, там организационно и структурно, и спортно-технически са много напред с материала.
Божинката сподели, че желае да остане тук. Ясно е, че той и идващият треньор би трябвало да спрат да си спомнят за минали събития и изречения. Както е ясно, че Божинката, в каквато и да е роля, с какъвто и да е статут, би трябвало да остане тук. Това момче, когато приказва за Левски и изключително за публиката на Левски, му треперят челюстите, очите му се присвиват, проличава си, че не го прави от учтивост и в думите му няма и минимална доза показност. Хубаво е в клуба да помислят по въпроса, без значение каква е заплатата на резервата Божинов. Той си изкара парите единствено с този гол против Етър, без появяването му се обрисуваше сериозна възможност Левски да гледа Европа през оня, кривия, макарон.
В задачата се пита: Ами в случай че Божинката не бе тук? В края на мача, като се замисли човек, Левски нямаше забележими вероятности да отърве дузпите. Божинката се появи на точното място в точния миг и избухна по този начин, както той си може. Въпросът от тук насетне е Левски по кое време ще избухне. Някак си не имаме вяра, че това ще се случи скоро, само че пък нали в края на всеки сезон тези, които напущат стадиона, си споделят, че идващия път, като дойдат, ще има нови играчи, по-добър тим и малко по малко всичко ще се оправи. Така беше и предходната година. А имаше времена, към този момент станаха 10 години, когато в края на сезона публиката пълнеше стадиона, с цел да участва на награждаване, да пее шампионски песни, да пусне една сълза и едвам тогава си тръгваше.
Централната изборна комисия още не бе оповестила окончателните публични резултати, когато Левски посредством балотаж съумя да влезе във футболния Европарламент. Пак с клизма, отново с триста зора, отново с последния вероятен трен.
Близо 7 хиляди запалянковци станаха живи очевидци на тези спонтанни избори. И цяло полувреме, даже доникъде на второто, се чудеха по какъв начин пък по този начин постоянно пред очите им се случват едни и същи събития. Миналата година по това време Левски отново игра бараж, само че вкара цели 4 гола на обичайно сложния Черно море. Състоянието на отбора и тогава не бе положително, финансовото положения още по-зле, а треньор бе отбранителният занаятчия Делио Роси. Сега сините напряко изтезаха и топката, и феновете си. Куриозното е, че сегашната групировка на Левски след Роси бе водена от искрено офанзивния Славиша Стоянович, от разнообразния Гошо Дерменджиев и от изключителния мотиватор и познавач на сините юноши Георги Тодоров. А на сцената резултатът в края на сезона е един нищо неиграещ и неставащ за гледане тим.
Друг куриоз - Етър на Краси Балъков, който се водеше по-затворен треньор, си игра своя си жанр. Виолетовите единствено малко бавиха общителните си домакини, да видят да не би сините да са се трансформирали радикално за няколко дни. Жалко е в действителност за Етър, че Балъков отива в националния, този отбор заслужаваше да бъде развъртян, да помъдрее още и следващата година да играе по-сериозна роля в шампионата. Дано Станислав Генчев да бъде заслужен последовател на концепциите на именития си доскорошен старши. В моментите, в които Левски опитваше да прави преса във виолетовата (в случая бялата) половина, хората на Балъков за момент не се огънаха, не се опитваха да кюскат топката в реката, или пък просто да я разкарат напред, а опитваха с подавания да изнесат играта напред. Етър бе сериозен конкурент и игра по-правилен и стойностен футбол. Гостите търсеха своето, на моменти даже трайно държаха топката и с постепенни офанзиви опитваха да стигнат до удари към Николай Михайлов. Само че нямаха Валери Божинов.
Божинката още веднъж е тук. Когато вкара гол, секунди след появяването си на терена, той в яда си като че ли искаше да изкрещи, че мястото му въобще не е на аварийна пейка. И това е един от проблемите на сините, в случай че следващата година по това време не желаят да им подсещаме още от същото. Генерално видяно, с цел да е сполучлив идващият сезон за Левски, в отбора би трябвало да има нападател, който да е класа над Станислав Костов, а Валери Божинов да избухва в ето такива специфични и изключителни случаи. И когато на " Герена " има по един подобен с класа от горната страна във всяка линия, в това число и вратар, ще може до края на шампионата да е в борбата за купата (купата е друга бира), пък най-после каквото сабя (в случая съдия) покаже. Няма по какъв начин, безконечният противник се скъсва да показва нови играчи, до момента в който ти още играеш бараж и нямаш развиване по селекцията. За разградския противник е още по-ясно, там организационно и структурно, и спортно-технически са много напред с материала.
Божинката сподели, че желае да остане тук. Ясно е, че той и идващият треньор би трябвало да спрат да си спомнят за минали събития и изречения. Както е ясно, че Божинката, в каквато и да е роля, с какъвто и да е статут, би трябвало да остане тук. Това момче, когато приказва за Левски и изключително за публиката на Левски, му треперят челюстите, очите му се присвиват, проличава си, че не го прави от учтивост и в думите му няма и минимална доза показност. Хубаво е в клуба да помислят по въпроса, без значение каква е заплатата на резервата Божинов. Той си изкара парите единствено с този гол против Етър, без появяването му се обрисуваше сериозна възможност Левски да гледа Европа през оня, кривия, макарон.
В задачата се пита: Ами в случай че Божинката не бе тук? В края на мача, като се замисли човек, Левски нямаше забележими вероятности да отърве дузпите. Божинката се появи на точното място в точния миг и избухна по този начин, както той си може. Въпросът от тук насетне е Левски по кое време ще избухне. Някак си не имаме вяра, че това ще се случи скоро, само че пък нали в края на всеки сезон тези, които напущат стадиона, си споделят, че идващия път, като дойдат, ще има нови играчи, по-добър тим и малко по малко всичко ще се оправи. Така беше и предходната година. А имаше времена, към този момент станаха 10 години, когато в края на сезона публиката пълнеше стадиона, с цел да участва на награждаване, да пее шампионски песни, да пусне една сълза и едвам тогава си тръгваше.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ