Най-добрата ми приятелка разби живота ми и остави дъщеря ми без баща
Казват, че другарството е като виното – колкото е по-старо, толкоз е по-хубаво! Но, както всяко предписание, и това има изключение. С Деси се познавахме от деца и с времето тя се трансформира в най-хубавата ми другарка. Имах й повече доверие, в сравнение с околните си. След като завършихме гимназия, пътищата ни краткотрайно се разделиха: тя отпътува да следва, а аз се омъжих за приятеля си Тошо, с който имахме връзка от две години. Но с Деси запазихме другарството си и постоянно се чувахме по телефона. След като приключи, тя се върна в бащиния си дом, в нашия квартал. Бях толкоз щастлива, че ще бъде още веднъж до мен, и не подозирах, че тъкмо тя ще разбие живота ми и ще остави щерка ми Цвета без татко.
Един ден ми се обадиха, че майка ми, която живее сама в провинцията, е доста болна и се постанова да отпътува. Чудех се по какъв начин да оставя Тошо и детето и споделих казуса си с Деси. За моя наслада тя одобри на драго сърце да се грижи за тях и дома, до момента в който ме няма. Смятах, че ще не присъствам седмица, само че нещата се трансформираха. Мама претърпя тежка интервенция, след това постепенно се възстановяваше и трябваше цялостен месец да съм компактно до нея. Чувах се непрестанно с мъжа си, той ме уверяваше, че се оправят отлично, и макар че двамата с Цвета ми липсваха, бях спокойна.
Една вечер по телефона ми се обади съседката, с която бяхме близки, и разтревожено ми сподели незабавно да се прибирам, тъй като подозирала, че сред Тошо и Деси имало нещо доста повече от нормално другарство. Разсмях се: по какъв начин може приятелката ми, която обичах като родна сестра, да стане държанка на брачна половинка ми! Безрезервно имах вяра и на двамата, по тази причина одобрих думите й като клевета. Когато след 10 дни се прибрах, още от вратата щерка ми ме посрещна разплакана. Хвърли се на врата ми, прегърна ме и ми зададе въпрос, който прекатурна цялата ми визия за другарство, обич и честност: „ Мамо, в действителност ли вуйна Деси ще ми стане втора майка и ще имам две фамилии? “ Потресена, затворих очи, усещах, че изгубвам почва под краката си, само че отчаянието в очите на Цвета ме накара да се съвзема. Хванах я за ръка и двете влязохме в хола. Онемях! На дивана се бяха разположили компактно един до различен Деси и Тошо, а на масата – като че ли честваха нещо, имаше кана с вино и разнообразни мезета. Нямаше „ добре пристигнала “, нито обятия – все едно не бях отсъствала цялостен месец. Седнах против тях, налях си чаша вино, поех си въздух, погледнах приятелката си и без да извъртам, я попитах какво друго, с изключение на другарство, я свързва с Тошо. Деси почервеня и наведе очи. Откровеният ми въпрос очевидно я накара да загуби присъщата си приказливост. Вместо нея отговори моят брачен партньор: „ Виж какво, влюбих се в Деси още когато ни срещна. Но тогава, поради другарството ви, тя отхвърли любовта ми. През всичките тези години не съм спрял да мисля за нея. Когато ти отпътува, и двамата си дадохме сметка, че прекомерно дълго сме чакали, с цел да бъдем дружно. И се случи… “
Ще спра дотук – не желая още веднъж да изживявам оня ужасяващ момент, в който двамата най-близки хора ми забиха нож в гърба…
Още същата вечер Тошо си събра багажа и се реалокира при някогашната ми другарка – на няколко крачки от вкъщи ми. Ща не ща, се постановяваше всеки ден да виждам двамата влюбени предатели, които изглеждаха безпределно щастливи. Измяната им ме унищожи душевен и напълно скоро рухнах. Спрях да полагам старание за себе си, всяка нощ пиех и ходех на работа несъответстваща. Поведението ми в службата не остана прикрито и един ден шефът ми предложи сама да напусна, с цел да не се стига до уволняване. Сякаш не ми бяха задоволителни тъгите, които изтърпях, а трябваше да изгубя и работата си.
След напускането се проточиха дълги дни и нощи, в които намирах разтуха само в алкохола. Нямах сили да се изправя и да си потърся нова работа, а парите от компенсацията свършиха. Една вечер Цвета изиска нещо да яде, само че хладилникът беше празен, а в кухненския долап имаше единствено две филии самун. Отчаяна и засрамена, се разплаках, а на вратата се позвъни. Не чаках никого в този късен час, а и външният ми тип не беше за посетители. Но звъненето ставаше все по-настойчиво, по тази причина ядосана отворих. С подути очи едвам съзрях силуета на Веско – непосредствен другар на Тошо. Поканих го да влезе, смутена от безпорядъка, който цареше вкъщи. Оказа се, че не е знаел за неуспеха на брака ни и остана учуден, като разбра за изневярата на приятеля си, който на всичко от горната страна е оставил фамилията си в сходна мизерия.
Тази нощ разкрих душата си пред непредвидения посетител. Нищо не скрих: описах му, че има дни, в които гладуваме, и че довечера Цвета няма какво да яде. Веско нищо не сподели и излезе, а след половин час се върна с две торби, цялостни с артикули, беше купил и играчки за детето. От този ден стартира постоянно да ни гостува и в никакъв случай не идваше с празни ръце. Вечерите, в които оставаше да нощува вкъщи, се превръщаха в същински празник. Играеше си с щерка ми, а лицето ми сияеше от благополучие, когато ги виждах да оцветяват дружно картинки или да редят лего. Присъствието и помощта му ме накараха да допускам, че в живота се случват и красиви неща. Вече не бях сама! Веско беше до мен в деня на развода с Тошо и от самото начало стискаше крепко ръката ми. Той самият беше разведен и знаеше какво преживявам…
Днес съм щастливо омъжена за Веско и съвсем забравих болката от измяната на двамата, които считах за най-близки, а те се подиграха с доверието ми. И постоянно ще им бъда признателна, тъй като, в случай че не бяха те, в никакъв случай нямаше да имам толкоз лоялен и добър брачен партньор.
Виолета
Инфо: Лична драма
