„На изток от...” Перник – мизерия, алкохолизъм и убийства
Казват, че няма толкоз огромен грях, който Бог да не може да елементарни. Дали е по този начин обаче, когато оскотял от пиене човек за едното нищо може да пребие до гибел набожен в същия този Бог, тръгнал на поклонение в символ на респект и страхопочитание пред Него?! В тази Пернишка покруса няма библейска метафора.
Днес наблюдаващият прокурор по това зверско дело пък разгласи в ефира на Нова тв, че огромен брой серджии гледали безучастно по какъв начин освирепелият им съселянин налагал до гибел вярващия в положителното и справедливостта поддръжник Коста Янков. Тези кибици няма да е зле да бъдат подведени като съучастници на впиянчения хулиган.
Да напомня, че през вчерашния ден Коста Янков беше открит мъртъв край пътя сред Пернишките села Дрен и Долна Диканя. За закононарушението е арестуван мъж на 46 година По данни на прокуратурата във съдбовната нощ на 26 юли поради влошеното си зрение Коста Янков объркал пътя и вместо в черквата влезнал в частна вила. Малко по-късно там доста пийнал се прибрал хипотетичният причинител и пребил до гибел възрастния човек.
Ирония на ориста ли е такава гибел да застигне добросърдечен и набожен човек, който и на мравката прави път, както споделя народът ни? Не знам.
Зная обаче, че в Пернишките села мнозина не пият от тъга или наслада, а от сутринта. Безброй са случаите, в които алкохолизирани видове от там пребиват, убиват, а след това бягат зад граница – съвсем като килъра на бай Коста.
Само преди няма и две години по подобен метод трима пияници погубиха живота на 19-годишния студент Роберт Величков. Едва ли има смисъл да се връщаме още обратно и да припомняме всички сходни убийства, осъществени след смъртоносно дрогиране с огнена вода.
Но несъмнено има смисъл да се работи по предварителна защита против всеобщото алкохолизиране. Как да стане това обаче, е въпрос с неразбираеми отговори към този момент. Преди този тип зависимости се лекуваха в психиатричните клиники, само че както е известно те се топят като ланшния сняг и от година на година броят им понижава. Такава лечница примерно преди имаше в пернишкото село Мурено, само че заради сиромашия и неспособност да се поддържа, беше закрита.
Преди няма и месец общественият министър Бисер Петков разгласи, че психиатриите се пукат по шевовете от претъпканост, а близо 700 души, нуждаещи се от лекуване, чакали на опашка да бъдат настанени в тях. Правителството се видя в знамение и отпусна още 2 милиона лв. за тези лечебни заведения, само че и тази сума се оказва незадоволителна. Защото заболяванията, съсипващи менталното здраве на българина нарастват с гневни темпове.
Разбира се, не е обикновено грижата за здравето да е ангажимент единствено и само на страната и по остарял обичай от соца да се изисква и търси отговорност единствено от страната и държавното управление.
В един по-добър свят индивидите биха полагали повече грижи за своята духовна и душевна хигиена и евентуално биха имали нужда по-често да се отбиват в църквата, в сравнение с в кръчмата. Щяха да имат боязън от Бога и да знаят, че шестата Му заповед гласи: Не убивай! И биха се съобразявали с границите, които никое човешко създание не трябва да прекрачва. Но в този момент у нас знаещите това са единици - като убития бай Коста.
За убийците му остава опцията да получат наказване, отмъщение не е допустимо на този свят, посредством силата на закона. Защото той влиза там, където потвърдено хората не могат да се схващат по човешки.
"В сърцето си някои хора са другари на целия свят, до момента в който други, които първо себе си ненавиждат, разстилат цялата си ненавист в близост като масло върху комат парещ самун. " Написал го е носителят на Нобелова премия Джон Стайнбек в „ На изток от Рая” – една в действителност библейска метафора.
Днес наблюдаващият прокурор по това зверско дело пък разгласи в ефира на Нова тв, че огромен брой серджии гледали безучастно по какъв начин освирепелият им съселянин налагал до гибел вярващия в положителното и справедливостта поддръжник Коста Янков. Тези кибици няма да е зле да бъдат подведени като съучастници на впиянчения хулиган.
Да напомня, че през вчерашния ден Коста Янков беше открит мъртъв край пътя сред Пернишките села Дрен и Долна Диканя. За закононарушението е арестуван мъж на 46 година По данни на прокуратурата във съдбовната нощ на 26 юли поради влошеното си зрение Коста Янков объркал пътя и вместо в черквата влезнал в частна вила. Малко по-късно там доста пийнал се прибрал хипотетичният причинител и пребил до гибел възрастния човек.
Ирония на ориста ли е такава гибел да застигне добросърдечен и набожен човек, който и на мравката прави път, както споделя народът ни? Не знам.
Зная обаче, че в Пернишките села мнозина не пият от тъга или наслада, а от сутринта. Безброй са случаите, в които алкохолизирани видове от там пребиват, убиват, а след това бягат зад граница – съвсем като килъра на бай Коста.
Само преди няма и две години по подобен метод трима пияници погубиха живота на 19-годишния студент Роберт Величков. Едва ли има смисъл да се връщаме още обратно и да припомняме всички сходни убийства, осъществени след смъртоносно дрогиране с огнена вода.
Но несъмнено има смисъл да се работи по предварителна защита против всеобщото алкохолизиране. Как да стане това обаче, е въпрос с неразбираеми отговори към този момент. Преди този тип зависимости се лекуваха в психиатричните клиники, само че както е известно те се топят като ланшния сняг и от година на година броят им понижава. Такава лечница примерно преди имаше в пернишкото село Мурено, само че заради сиромашия и неспособност да се поддържа, беше закрита.
Преди няма и месец общественият министър Бисер Петков разгласи, че психиатриите се пукат по шевовете от претъпканост, а близо 700 души, нуждаещи се от лекуване, чакали на опашка да бъдат настанени в тях. Правителството се видя в знамение и отпусна още 2 милиона лв. за тези лечебни заведения, само че и тази сума се оказва незадоволителна. Защото заболяванията, съсипващи менталното здраве на българина нарастват с гневни темпове.
Разбира се, не е обикновено грижата за здравето да е ангажимент единствено и само на страната и по остарял обичай от соца да се изисква и търси отговорност единствено от страната и държавното управление.
В един по-добър свят индивидите биха полагали повече грижи за своята духовна и душевна хигиена и евентуално биха имали нужда по-често да се отбиват в църквата, в сравнение с в кръчмата. Щяха да имат боязън от Бога и да знаят, че шестата Му заповед гласи: Не убивай! И биха се съобразявали с границите, които никое човешко създание не трябва да прекрачва. Но в този момент у нас знаещите това са единици - като убития бай Коста.
За убийците му остава опцията да получат наказване, отмъщение не е допустимо на този свят, посредством силата на закона. Защото той влиза там, където потвърдено хората не могат да се схващат по човешки.
"В сърцето си някои хора са другари на целия свят, до момента в който други, които първо себе си ненавиждат, разстилат цялата си ненавист в близост като масло върху комат парещ самун. " Написал го е носителят на Нобелова премия Джон Стайнбек в „ На изток от Рая” – една в действителност библейска метафора.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ