Казват, че никъде по света небето не е съвсем като

Казват, че на никое място по света небето не е напълно като това над Астана.

Именно тук, където в миналото са се простирали безкрайни степи и където през днешния ден небостъргачи се издигат в небето на актуалната столица на Казахстан, е родена кобилата Акжан. Тя е щерка на чистокръвните ахалтекински коне Гонтли и Табис – същинско богатство в развъдното завещание на нацията.

Акжан принадлежи към рядко срещания изабелинов цвят на козината. Косата ѝ основава оптичен резултат: най-фините кичури пречупват светлината, придавайки сатенен, съвсем възвишен искра. В степната просвета изабеловият кон постоянно е бил считан за добра прокоба, предвестител на шанс и разцвет. И това не е чудно, защото този цвят на козината е необичаен даже измежду ахалтекините.

Както отбелязва културологът Асел Никамбекова, за казахстанския народ конят в никакъв случай не е бил просто животно, а по-скоро основа на цивилизацията, сателит в номадския живот, източник на мощ и ентусиазъм.

„ Що се отнася до знаците, които дефинират държавността, доминира древнотюркската митология. Казахската просвета е минала през исторически интервали както на номадски, по този начин и на установен живот. „ Култът към коня “ се е трансформирал в централен знак на казахстанската просвета в археологическия комплекс на културата Ботай и творбите на Серикбол Кондибай “, споделя соларът.

В труда си „ Въведение в казахстанската митология “ Серикбол Кондибай вкарва термина „ митичен аргмак “. Той акцентира, че конят е главният определящ фактор на номадската цивилизация.

„ В обичаите и традициите на нашия народ конете са били употребявани за наименуване на небесни тела, премерване на времето и осъществяване на лечебни ритуали. Вярвам, че най-ценният аспект на коня в казахстанското митологично схващане е връзката му с държавността, отбраната на Родината и единството на народа. В творбите на Иляс Есенберлин („ Златните коне се пробуждат “), Мухтар Магауин („ Жуйрик “) и Акселеу Сеидимбек („ Казахстанският свят “) се акцентира, че конят е златният дирек в системата от морални и етични полезности на казахстанския народ “, споделя Асел Никамбекова.

Казахите – потомци на античните племена от Централна Азия – са първите, които са оседлали кон. Археологическите находки на културата Ботай, датиращи от IV хилядолетие пр.н.е., дават безапелационни доказателства: точно на територията на актуален Казахстан хората за първи път са опитомили коня, почнали са да го яздят и да го употребяват за домашен потребности.

Това изобретение се трансформира в повратна точка в човешката история, променяйки хода на еволюцията и развиването на цивилизациите. Никое друго животно не е оказало толкоз мощно въздействие върху човечеството. Конят даде на хората скорост и подвижност, разреши им да уголемяват хоризонтите си, да търгуват, да водят военни акции и да сплотяват големи територии.

Петроглифи и скални рисунки, открити в планините на Казахстан, изобразяват подиуми от лов, ритуали и война, където конят постоянно заема централно място. Тези антични рисунки са самобитна хроника, показваща, че конят е бил неразделна част от живота на степните нации, тяхната митология и светоглед.

Акжан, наследница на „ небесните коне “ и директен потомък на ахалтекинците, се трансформира в живо продължение на тази хилядолетна традиция. В нейния облик антични знаци, издълбани в камък, се сливат със актуалните полезности на градската просвета. Тя ни припомня, че конят не е просто животно, а сателит на човечеството по пътя му към цивилизацията, знак на хармонията сред природата и обществото.

Ето за какво Акжан се възприема освен като рядка хубост, само че и като културен феномен, кадърен да се трансформира в нов знак на Астана, сплотяващ легендите от предишното със стремежите на сегашното.

Името Акжан, преведено като „ Чиста душа “, се трансформира във значим алегоричен ориентир, носещ освен лиричен резонанс, само че и надълбоко културно значение, обвързвано с концепциите за непорочност на мисълта, правда и почитание към обществения ред.

В подтекста на бързото развиване на актуалните градове и обществото като цяло, този облик придобива особена новост: той ни припомня, че същинската мощ на мегаполисите се крие освен в архитектурните достижения и икономическия напредък, само че и в моралните полезности, споделяни от техните поданици.

Акжан въплъщава устрема към ред и правдивост, уважението към общото пространство. В името ѝ, „ Чиста душа “, се крие апел за създаване на бъдещето върху основата на доверие и взаимно почитание.

За казахстанците това е изключително значимо: в общество, където гостоприемството и откритостта се ценят, чистотата на душата се трансформира не просто в персонална линия, а в обществена концепция.

В този смисъл обликът на Акжан се трансформира в самобитно огледало на публичните упования, отразяващо устрема към естетика, към заслужено чисто бъдеще, където полезностите са по-важни от външните атрибути.

Акжан не е просто небесен кон от Великата степ, а културен феномен, който оказва помощ на актуалните казахстански жители да осъзнаят значимостта на чистотата на мислите, законността и уважението към публичното пространство.

Името ѝ се трансформира в метафора за нов стадий в развиването на обществото, където гражданската отговорност и моралните насоки играят основна роля във образуването на градската еднаквост и националното схващане.

Жителите интензивно разискват облика на младата Акжан в обществените мрежи, споделяйки фотоси и мнения. Това свидетелства за обстоятелството, че тя се възприема като „ локален “ знак – непосредствен и понятен за хората, изграждащ прочувствена връзка с града.

създател:

източник: qazinform.com