Щеше ли да останеш с мен, ако видиш какво има в телефона ми?
Казват, че можем да разберем какъв в действителност е един човек, в случай че забележим какво прави и по какъв начин се държи, когато си мисли, че никой не го гледа. Аз имам вяра в едно малко по-различно изказване - можем да разберем какъв в действителност е един човек, в случай че разгледаме телефона му и забележим с кого си написа, какво снима и какво преглежда в интернет.
Смартфоните са нашите черни кутии. Те съхраняват доста от нашите благи мемоари и мръсни секрети. Те ни свързват със света и в същото време ни отделят от него. Смесват виртуалност и действителност, до момента в който не изгубим визия по кое време би трябвало да бъдем онлайн и офлайн. Изграждат ни една нереална визия за самите нас, тъй като през екраните с лекост слагаме самочувствието си в ръцете на изцяло непознати, чакайки да ни дадат оценка, лайк, сърце, да ни последват, да ни сметнат за задоволително забавни и съумели.
Istock
Хората сме пъклен чупливи същества. А смарт телефоните ни вършат още по-уязвими. Всичките ни ползи, секрети, стремежи, визиите ни за самите нас... те са там, зад пикселите, тройните камери и екраните, които светят до късно в тъмнината всяка вечер. Толкова сме чупливи, а продължаваме да слагаме себе си в дребни кутийки с екрани и бутони, които имат силата да ни унищожат - безусловно.
Ако не сте попадали на италианския филм Perfetti sconosciuti или в превод на български "Перфектни непознати ", то би трябвало да поправите тази неточност и да го гледате. Спечелил редица награди, измежду които най-важното италианско отличие за кино – Давид на Донатело – за най-хубав филм и най-хубав сюжет, "Перфектни непознати " е филм, който се оказва изпълнен с клишета единствено 2 години след излизането си на екран. Но не тъй като не е добър, не е заслужил тези награди и нещо му куца в режисурата, а тъй като е толкоз отнасящ се към действителността, в която живеем, че на човек му става леко скучно и предвидимо. Защото всеки един от нас може да се припознае в героите до някаква степен.
Istock
Няма да описвам сюжета, само че ще кажа следното - нито един от нас няма да излезе напълно чист, в случай че е подложен в обстановка да би трябвало да споделя пред най-близките си всеки диалог, който организира, всяко известие, което получава и всяка фотография, която си прави. Защото всеки един човек има три живота: един обществен, един частен и един скришен. Въпросът е - кой ще остане с теб, откакто разбере всичко за оня скришен живот в телефона ти? Още по-интересният въпрос е - има ли потребност някой да научава за този живот и не би трябвало ли той да си остане тъкмо подобен - скришен?
А моят отговор е доста елементарен - в случай че с тези секрети знаеш, че нараняваш някого и тяхното откриване би предизвикало болежка и обръщаш телефона си с екрана надолу всякога, когато го слагаш на масата, то тайният ти живот те трансформира в страшилище.
Istock
Ако те е грижа за някого, въобще не слагай телефона си на масата. Забрави за него. Направи този някого приоритет. Не единствено когато е елементарно, а когато ви е мъчно. Забрави за думите, те са елементарни и безсилни спрямо дейностите. Просто бъди добър човек. Твърде доста са егоистите, които държат нечие непознато сърце в ръцете си и не ги е грижа за него. Твърде доста хора се усещат самодостатъчни и елементарно загърбват това, което имат.
Моля те, в случай че обичаш някого, защитавай тази обич и не я прави пленник на смарт телефона. Защото всички имаме своите секрети, само че нормално тези в телефоните ни имат силата да ни трансфорат в чудовища. Затова, в случай че обичаш някого - остави телефона си. Живей в действителността.
Смартфоните са нашите черни кутии. Те съхраняват доста от нашите благи мемоари и мръсни секрети. Те ни свързват със света и в същото време ни отделят от него. Смесват виртуалност и действителност, до момента в който не изгубим визия по кое време би трябвало да бъдем онлайн и офлайн. Изграждат ни една нереална визия за самите нас, тъй като през екраните с лекост слагаме самочувствието си в ръцете на изцяло непознати, чакайки да ни дадат оценка, лайк, сърце, да ни последват, да ни сметнат за задоволително забавни и съумели.
Istock Хората сме пъклен чупливи същества. А смарт телефоните ни вършат още по-уязвими. Всичките ни ползи, секрети, стремежи, визиите ни за самите нас... те са там, зад пикселите, тройните камери и екраните, които светят до късно в тъмнината всяка вечер. Толкова сме чупливи, а продължаваме да слагаме себе си в дребни кутийки с екрани и бутони, които имат силата да ни унищожат - безусловно.
Ако не сте попадали на италианския филм Perfetti sconosciuti или в превод на български "Перфектни непознати ", то би трябвало да поправите тази неточност и да го гледате. Спечелил редица награди, измежду които най-важното италианско отличие за кино – Давид на Донатело – за най-хубав филм и най-хубав сюжет, "Перфектни непознати " е филм, който се оказва изпълнен с клишета единствено 2 години след излизането си на екран. Но не тъй като не е добър, не е заслужил тези награди и нещо му куца в режисурата, а тъй като е толкоз отнасящ се към действителността, в която живеем, че на човек му става леко скучно и предвидимо. Защото всеки един от нас може да се припознае в героите до някаква степен.
Istock Няма да описвам сюжета, само че ще кажа следното - нито един от нас няма да излезе напълно чист, в случай че е подложен в обстановка да би трябвало да споделя пред най-близките си всеки диалог, който организира, всяко известие, което получава и всяка фотография, която си прави. Защото всеки един човек има три живота: един обществен, един частен и един скришен. Въпросът е - кой ще остане с теб, откакто разбере всичко за оня скришен живот в телефона ти? Още по-интересният въпрос е - има ли потребност някой да научава за този живот и не би трябвало ли той да си остане тъкмо подобен - скришен?
А моят отговор е доста елементарен - в случай че с тези секрети знаеш, че нараняваш някого и тяхното откриване би предизвикало болежка и обръщаш телефона си с екрана надолу всякога, когато го слагаш на масата, то тайният ти живот те трансформира в страшилище.
Istock Ако те е грижа за някого, въобще не слагай телефона си на масата. Забрави за него. Направи този някого приоритет. Не единствено когато е елементарно, а когато ви е мъчно. Забрави за думите, те са елементарни и безсилни спрямо дейностите. Просто бъди добър човек. Твърде доста са егоистите, които държат нечие непознато сърце в ръцете си и не ги е грижа за него. Твърде доста хора се усещат самодостатъчни и елементарно загърбват това, което имат.
Моля те, в случай че обичаш някого, защитавай тази обич и не я прави пленник на смарт телефона. Защото всички имаме своите секрети, само че нормално тези в телефоните ни имат силата да ни трансфорат в чудовища. Затова, в случай че обичаш някого - остави телефона си. Живей в действителността.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ