Казват, че Макс Борн е Айнщайн, но не в областта

Казват, че Макс Борн е Айнщайн, само че не в региона на времето и пространството, а в региона на градежа на кристалната решетка. Със сигурност той е един от най-големите учени на нашето време, физикът на физиците, както го назовават неговите възпитаници и един от създателите на квантовата механика.

Борн е немски физик и математик, роден на 11 декември 1882 година в Бреслау, Германска империя, през днешния ден Вроцлав, Полша. През 1932 година става декан на научния факултет в Гьотинген. След идването на Хитлер на власт този факулет престана да съществува и Борн се мести в Англия, където преподава в Кеймбридж.

През 1954 година става притежател на Нобеловата премия за физика.

По време на Първата международна война прави проучвания и оценки на изобретенията в региона на артилерията. По това време стартира другарство му с Алберт Айнщайн. Той заимства доста хрумвания от Айнщайн и  теорията на относителността и основава, нов банален способ за пресмятане на масата на електрона.

Макс Борн е един от учените, които изключително се вълнуват от религиозните въпроси и който съумява да сплоти науката и религията, които в неговия незабравим разум въобще не си опонират.

Макс Борн оставя след себе си и качествено потомство – негова внучка е известната актриса и певица Оливия Нютън-Джон.

Големият физик  умира на 5 януари 1970 година в Гьотинген на 87 години, години изпълнени с постоянно търсене на тайните на вселената.

(Max Born, 1965, © Paul Swiridoff)

Изучавах философите от всички времена и срещнах у тях доста положителни хрумвания, само че не можах да видя постоянен прогрес към по-дълбоко знание и схващане на същността на нещата. Науката, в противен случай, ме изпълва с възприятие за непрекъснат напредък и съм уверен, че същинската философия е теоретичната физика.

Вярвам, че няма философска автомагистрала със знаци в науката за познанието. Не, ние сме в джунглата и намираме пътя си чрез опита и грешката, изграждайки път зад нас, до момента в който вървим напред.

Тези, които споделят, че проучването на науката прави индивида безбожник, би трябвало да са много глупави хора.

Науката оставя въпроса за Бога изцяло открит. Тя няма право да го разисква.

Ако Бог е направил света съвършен механизъм, Той най-малко призна толкоз доста на нашия посредствен разсъдък, че с цел да предскажем дребни елементи от него, не е нужно да решаваме безчет диференциални уравнения, а можем да използваме зар със същия триумф.

Атомът и аз бяхме задружни до напълно скоро. Аз виждах в него ключ към най-съкровените секрети на природата и той ми откри величието на творението и на Твореца.

Науката предявява към учения голям брой морални и етични условия. Ако ученият има вяра в Бога, той по-лесно би ги извършил. Ученият би трябвало да има голямо самообладание и примирение, а тези качества могат да му бъдат дадени от религията.

Няма подозрение, че човечеството е в положение на остра рецесия. В сегашния миг единствено страхът обезпечава един неустойчив мир. Това обаче е едно нестабилно положение на нещата, което би трябвало да се замести с нещо по-добро. Няма потребност да се отива надалеч, с цел да се откри по-здрава основа за справяне с проблемите. За тази цел може да се употребява правилото на всички огромни религии, с който всички философи-моралисти са съгласни. В нашата част от света той се проповядва от Християнството.

Интелектът прави разлика сред вероятното и невъзможното; разсъдъкът разграничава рационалното от безсмисленото. Дори вероятното може да бъде безсмислено.

В практическите каузи, изключително в политиката, са нужни хора, които съчетават човешкия опит и интереса към човешките взаимоотношения с познанието за науката и технологиите.

Христос проповядва какви би трябвало да бъдат връзките сред хората. Досега страните постъпваха по този начин, като че ли тези заповеди работят единствено на тяхна територия, само че не и в връзките сред тях. Това е коренът на злото. Ние можем да оживеем единствено, в случай че в интернационалната сфера недоверието се замести с съгласие, ревността – с готовност за помощ, омразата – с обич.

Свободното признание на разликите и заместването на враждебността сред народите с чувството за тяхното взаимно допълнение – това е пътят за доближаване на народите… За християните надали са нужни толкоз нереални формулировки. Достатъчно е да се одобряват съществено проповедите на църквата и да се мери положителното и злото не с национална, а с човешка мярка.

Вярвам, че хрумвания като безспорна убеденост, безспорна акуратност, дефинитивна истина и така нататък са измислици на въображението, което не би трябвало да бъдат възможни във всяка област на науката... Тази независимост в мисленето ми се коства като най-голямата благословия, която ни е дала науката. Защото вярата в единствената истина и в нейното владеене е главната причина за всяко зло на света.

Никога не съм харесвал тясната специализация и постоянно съм бил дилетант - даже и в това, което се счита за моя компетентност. Не можах да се приспособявам към днешната просвета, която се прави от екипи от експерти. Философската страна на науката ме интересува повече от специфичните резултати.

От всички общности, които съществуват, мога да се посветя единствено на обществото на същинските търсачи, което има доста малко членове във всички времена.

Трябва да създадем свят, в който се раждат по-малко деца, и в които се грижим по-добре за тях.

Снимки: T-Online, Stiftung Haus der Geschichte der Bundesrepublik Deutschland