“Казват, че изпитанията, които ни поднася животът, са такива, каквито

“Казват, че тестванията, които ни сервира животът, са такива, каквито можем да превъзмогнем. Вече въобще не съм сигурна в това... Ще липсваш на всички ни, приятелю. С трезвата преценка, оптимистичния взор и салдото, който внасяше, когато прекомерно залитахме в страсти... Благодаря за опцията и времето, прекомерно малко, в което работихме дружно. Светло да ти е там, където си. ” Това написа в памет на Анастас Стефанов колежката му в Изследователския център “Тренд ” Ирен Ценкова, представена от " 24 часа ".

Политологът, който е съосновател на организацията, умря ненадейно на 25 август след двумесечно боледуване от рядка болест. Семейството, сътрудниците и приятелите му към момента са шокирани от гибелта на младия мъж и не могат да повярват, че той към този момент не е измежду тях. От “Тренд ” оповестиха, че Стефанов си е отишъл единствено на 35 година, като оставя брачната половинка си и дребната си щерка, които обожавал. Той бил отличен политолог, с опит в разбора на българския политически развой и консултирането на предизборни акции. Участвал в разнообразни проучвателен планове, касаещи българския преход.

“Чувствам се безкрайно наказана и ядосана, че няма да го виждам, до момента в който съм жива – споделя пред “168 часа ” социологът Евелина Славкова, която дружно с Димитър Ганев и Анастас е от хората, които основават “Тренд ”. -  Тъжно ми е за тези, които не са имали опция да го познават добре. Не мога да опиша качествата му. Те са толкоз доста. Но желая хората да знаят, че беше извънредно занимателен човек. Така, както той ме е разсмивал, не мисля, че някой различен го е правил. Не мога да опиша какво благосъстояние съм имала, че той е мой другар. ”

Евелина и Стефанов се срещат в университета посредством нейна колежка. Стават близки, когато ѝ трябвала помощ да кандидатства в магистърска степен. “Веднага откликна – добавя Славкова. - Оттам се зароди едно неповторимо и доста особено другарство. Тази поддръжка, която съм имала от него за всяко нещо, не мога да я опиша. Нямам думи, с които да обясня какво значи той за мен. Прощавайте, само че ми е мъчно да приказвам за него в минало време. Не мога с една история да опиша за него. Ние всеки ден преживявахме нещо дружно. Толкова доста неща сме изживели. И неприятни, и хубави. Борили сме се един до друг за “Тренд ”. Споделяли сме си толкоз доста. Наско не може да бъде събран в няколко въпроса и моите отговори. ”

Без да подозира, че е за последно, Евелина приказва по телефона с Анастас, а по-късно си написа с него в обществените мрежи за кръщенето на една от дъщерите ѝ, на която желала той да е кръстник. Социоложката споделя и по какъв начин основават “Тренд ”.

“Анастас измисли името на организацията – показва тя. - Идеята се беше породила много преди основаването, даже постоянно на смешка. Никой от нас нямаше 30 години, когато я създадохме. Празнуваме на 1 юни. Тази година направихме 6 години. Беше огромно предизвикателство, само че бяхме обединени и с ясно схващане какво желаеме да реализираме. Наско постоянно е бил прелестен балансьор. Докато ние с Димитър Ганев сме по-склонни да се палим. През тези 6 година в никакъв случай не видях Наско ядосан, сърдит, да каже неприятна дума на някого. Невероятен човек. Всеки, който се е докоснал до него, може да го удостовери. Той оставя огромно завещание. Обичаше работата си. И ние ще продължим неговото дело. ”

Всъщност Стефанов първо се среща с Димитър Ганев, с който дружно учат политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски ”.

“През октомври тази година щяха да се навършат 16 година от запознанството ни с Анастас, което се случи в аудиторията на Софийския университет като първокурсници – споделя доктор Димитър Ганев. - Това не са просто 16 години на другарство, а 16 години на ежедневна връзка. Още в университета участвахме дружно в разнообразни планове, имахме куп общи начинания и постоянно сме били наясно, че в случай че ще вършим един ден бизнес, ще бъдем дружно. Така и стана. След завършването на университета започнахме работа на разнообразни места. 5 години по-късно, когато се почувствахме задоволително уверени да създадем нещо ново, наше, въпросът за съдружието посред ни не стоеше под въпрос. ”

Разбира се, преди да се впуснат в сериозните задължения, двамата минават през вълнуващи завършения в университета и неотлъчно другарство.

“Историите са хиляди, тъй като имахме доста интензивни студентски години, само че имаше една линия, която ги маркираше – спомня си Ганев. - Наско работеше като барман от няколко месеца, преди да се срещнем, в доста съвременен тогава столичен клуб. До огромна степен аз, идвайки от Варна, не познавах софийския нощен живот и той беше този, който ме вкара в неговите глъбини. В студентските ни години той смени няколко клуба, в които работеше, а аз бях съвсем всеки уикенд при него на бара.

Бях безпаричен студент, а Наско с типичната си щедрост намираше начин как да ме почерпи, без да ме кара да се усещам неловко от обстановката. ”

Двамата се чуват по телефона за последно в края на юли, говорили по работа, никой не очаквал, че единствено месец по-късно ще има подобен съдбовен край.

“Клиширано би било да изреждам негови качества, а пък и мъчно бих могъл да бъда обстоен – показва Димитър Ганев. - Самият факт, че 16 години сме били толкоз близки другари, мисля, че приказва задоволително. Искам единствено да прибавя, че за този интервал нито един път не сме се скарали, нито сме имали някакъв вид конфликтна обстановка. А имайте поради, че в границите на тези 16 години сме изкарали 6 години като съдружници, което единствено по себе си предпоставя доста обстановки, които могат да породят спор. И нито един път, нито един път не сме имали съществено напрежение между тях. В “Тренд ” тримата с Наско и Ева бяхме постигнали превъзходен баланс в връзките си. ”

В организацията доста ценели острия като бръснач разум на Анастас и отличните му политически разбори. Месец преди парламентарните избори през 2021 година през март той предвижда, че ще има ниска интензивност на вота, на който ще гласоподават най-вече твърдите партийни ядра. Действително интензивността по отношение на парламентарния избор през 2017 година спада с 4 на 100 - от 54,07% до 50,61%.

“Все по-широкото отваряне на партиите за “граждански претенденти ” приказва и за липса на ефикасна селекция на фрагменти, а може би и за интерес към професионалната политика ”, показва тогава политологът.

През април водачът на ГЕРБ Бойко Борисов подреди на депутатите си да внесат план за мажоритарна изборна система - един от основните цели на класиралата се тогава на второ място партия на Слави Трифонов “Има подобен народ ”. В изявление за “24 часа ” тогава Анастас Стефанов разяснява, че внасянето на това предложение звучи като обезоръжаване и изземване на самодейността от тези, които преследват най-вече тази цел. И в действителност след това тематиката за мажоритарния избор остана на назад във времето. Покрай блестящата си работа Стефанов съумява да създаде много другарства и едно от тях е с основния секретар на мюфтийството в България Джемал Фаик. “С Наско се запознахме преди към 5 години около взаимен план от Министерство на външните работи за изследване за настройките на мюсюлманите в България – споделя пред “168 часа ” Фаик. - Още от първия път ми направи усещане, че е доста бодър, насочен, не увърта, непосредствено приказва, паснахме си като характери. Имахме проект тази зима да вървим дружно на ски в Боровец, само че за жалост, това няма да се случи. ”

Двамата се чуват за последно преди месец и половина и тогава младият политолог обяснил, че има здравословни проблеми.

“Не смятах, че ситуацията е съществено, въпреки всичко беше младеж – добавя Джемал. - Когато разбрах, че е умрял, бях покъртен, не мога да допускам. Той беше доста доброжелателен, даваше справедливи оценки. Никога не съм го чул да бъде краен за дадена партия. Често около неговата работа сме обсъждали политическите настройки, само че той постоянно е бил извънредно справедлив. Наистина искаше да се случат хубави неща в България. Беше патриот. Но най-много бе доста добър татко. Например когато му звъннех да се забележим на по кафе, Наско постоянно ми споделяше, че би трябвало да остави щерка си, която е някъде към 5-годишна, в детската градина и по-късно може да се забележим. Винаги срещите ни бяха след 10,30 часа.

Обичаше си семейството

Помагаше доста на брачната половинка си. Той бе прекрасен човек. Няма да не помни в изборната вечер, когато първа политическа мощ беше станала партията на Слави Трифонов и той бе доста зает, непрекъснато идваха данни за разбор и аз взех решение да му се обадя в най-горещия миг в 20 часа вечерта. Той ми подвигна и аз го попитах: “Казвай, приятелю, кой печели? ”. А той с най-уравновесения глас ми отговори, че след 2 минути ще ми върне позвъняване и ще ми каже. На негово място най-вероятно въобще нямаше да подвигна. ”

Джемал се възхищава на Стефанов, тъй като до края политологът не се отказал от служебните си задължения, а вършел работата си даже с последни сили.

Главният секретар на мюфтийството само съжалява, че не е съумял да изпрати Анастас в последния му път, тъй като фамилията му поискало да няма поклонение. Тялото на политолога ще бъде кремирано. Всички негови другари, които дълго време ще скърбят за него, споделят, че Господ прибира рано единствено положителните хора при себе си, където евентуално Анастас ще продължи да прави задълбочените си разбори.