Казват, че една снимка е колкото хиляда думи. Но в

Казват, че една фотография е колкото хиляда думи. Но в ерата на интернет от време на време е належащо малко повече от фотография, с цел да се стигне до истината. Въпреки че изображенията на „ Принцеса Каджар “ стават доста известни през последните няколко години, същинската история на тази дама е по-друга. по-сложна.

Според изявления в обществените мрежи, за времето си тя е била въплъщение на хубостта. На някои места даже се твърди, че „ 13 мъже се самоубиват “, тъй като тя ги отхвърля. Подобни изказвания обаче опонират на действителните събития.

Ето същинската история зад известните фотоси на „ Принцеса Каджар “.

Захра Ханум „ Тадж ал-Салтане “, към 1890 година

През последните няколко години редица нейни фотоси се популяризират в интернет, където имат хиляди лайкове и споделяния. Те постоянно следват една и съща съществена линия:

Една обява във Фейсбук от 2017 година, с над 100 000 лайкове, гласи: „ Запознайте се с принцеса Каджар! Тя е знак на хубостта в Персия (днешен Иран). 13 млади мъже даже се самоубиват, тъй като тя ги отхвърля. “

Друга обява с съвсем 10 000 лайкове от 2020 година също предлага сходна версия на историята, обяснявайки: „ Принцеса Каджар е считана за най-яркият знак на хубостта в Персия през началото на 20 век. Дори 13 млади мъже се самоубиват, тъй като тя отхвърля любовта им. “

Но истината зад тези два поста е по-заплетена, в сравнение с наподобява. Като начало, изображенията в тях са на две разнообразни персийски принцеси, а не една.

И до момента в който „ Принцеса Каджар “ в действителност в никакъв случай не е съществувала, и двете дами са били принцеси по време на персийската династия Каджар, която продължава от 1789 до 1925 година

Насер ал-Дин Шах Каджар

В офанзива против „ неуместните исторически изказвания в интернет “, написана от лекар Виктория Ван Орден Мартинес от Университета Линчьопинг, тя изяснява по какъв начин тази известни изявления са объркали редица обстоятелства.

Като начало, фотосите са на две полусестри, а не една-единствена жена. Мартинес споделя, че изявленията изобразяват принцеса Фатиме Ханум Есмат ал-Даулех, родена през 1855 година, и принцеса Захра Ханум Тадж ал-Салтане, родена през 1884 година

И двете са принцеси от 19-ти век, дъщери на Насер ал-Дин Шах Каджар. Шахът развива фикс идея по фотографията в ранна възраст, поради което има толкоз доста фотоси на сестрите – той обича да снима също и харема си, както и котката си Бабри Хан.

И двете обаче се омъжват доста млади и евентуално в никакъв случай не са срещали мъже, които не са им били родственици, чак до след браковете си. Следователно е малко евентуално те в миналото да са привличали или отхвърляли 13-те упоменати ухажори. Във всеки случай и двете дами са живели живот надалеч по-богат и трогателен, в сравнение с допускат изявления във Facebook.

Втората щерка на Насер ал-Дин Шах Каджар, Есмат ал-Даулех се омъжва, когато е на към 11 години. През целия си живот тя учи пиано и бродерия от френски преподавател и приема съпругите на европейски дипломати, които идват да видят татко й, шаха.

По-малката й полусестра, Тадж ал-Салтане, е 12-тата щерка на татко си. Тя можеше и да се изгуби в бъркотията от деца, само че ал-Салтане си построява име като феминистка, националистка и надарена писателка.

Омъжена, когато е на 10, Тадж ал-Салтане се развежда с общо двама съпрузи през живота си и написа записките „ Мъката на короната: Мемоарите на една персийска принцеса от харема до модерните времена “.

„ Уви! “ написа тя, „ Персийските дами са били отделени от човечеството и сложени дружно с добитъка и животните. Те живеят целия си живот в обезсърчение в затвор, смазани под тежестта на горчиви идеали. “

В различен миг тя споделя: „ Когато пристигна денят, в който видя моя пол еманципиран и моята страна по пътя към напредъка, аз ще се жертвам на бойното поле на свободата и ще пролея свободно кръвта си под краката на моите свободолюбиви кохорти, търсещи правата си. “

И двете дами са живели незабравим живот, доста по-голям от всяка една обява в обществените медии. Но тези постове уцелват едно нещо – концепцията за персийските дами и хубостта през 19-ти век.

Women’s Worlds in Qajar Iran

Есмат ал-Даулех, в центъра, с майка си и щерка си.

В доста от постовете с „ Принцеса Каджар “, акцентът е подложен върху пухкавите косми на горната й джука. Всъщност мустаците на дамите са били считани за красиви в Персия през 19-ти век (Не 20-ти век, както допускат някои от публикациите).

Историкът от Харвард Афсане Наджмабади написа цяла книга по тематиката, наречена „ Жени с мустаци и мъже без бради: Пол и полови паники на иранската модерност “.

В книгата си той разказва по какъв начин мъжете и дамите в Персия от 19-ти век са имали присъщи стандарти за хубост: дамите ценят високо гъстите си вежди и космите над устните си – дотам, че от време на време ги боядисват със серпантина, с цел да наподобяват по-гъсти.

По същия метод голобрадите мъже с „ деликатни “ черти се считат за доста привлекателни. „ Амрад “, млади мъже без бради, и „ наухат “, юноши с първите си косъмчета по лицето, въплъщават това, което персите виждаха като красиво по това време.

Тези стандарти за хубост, изяснява Наджмабади, стартират да се трансформират, когато този народ стартира да пътуват от ден на ден и повече до Европа. Тогава те стартират да се преценяват с европейските стандарти за хубост и да не помнят своите.

Но те прекомерно опростяват и драматизират истината. Няма принцеса Каджар – само че има принцеса Фатиме Ханум „ Есмат ал-Дауле “ и принцеса Захра Ханум „ Тадж ал-Салтане “. И няма 13 ухажори.

Всъщност, макар че тези две дами в действителност въплъщаваха стандартите за хубост на своето време, те също имат доста, доста повече качества от външния си тип. Есмат ал-Даулех е горда щерка на шах, който е хазаин на значимите му гости; Тадж ал-Салтане е жена, изпреварила времето си, която има мощни послания за феминизма и персийското общество.

Популярни изявления като тези за „ Принцеса Каджар “ може да са занимателни и лесни за шерване – само че тук има доста повече, в сравнение с наподобява на пръв взор. И макар че е елементарно да разцъкаме небрежно през социалките, от време на време несъмнено си коства да се потърси цялата истина.