Казват, че човек се учи от историята, но за целта

Казват, че човек се учи от историята, само че за задачата първо би трябвало да я разбере. А както много постоянно се оказва, в действителност въобще не я разбираме. Неща, които постоянно сме считали за исторически обстоятелства, в действителност са толкоз точни, колкото е наясно едно 6-годишно за секса.

5. Огромните средновековни борби са били извънредно редки

Историческите епоси като „ Игра на тронове “ и „ Властелинът на пръстените “ са ни научили, че средновековната война е била огромен, отблъскващ театър. Редици конница докъдето стига погледа, мъже с цветни щитове и копия, океан от (компютърно генерирани) бронирани войски зад тях. Сещате се, като в „ Небесно царство “.

Не споделяме, че тези неща не са се случвали – борбата, която виждате нагоре, несъмнено се е състояла. Казваме обаче, че известният поробител Ричард I Лъвското сърце е водил цели три борби в цялата си кариера. Хенри II, един от най-известните френски водачи, е водил единствено една. Дори най-известните средновековни борби, като историческите британски победи при Креси и Аженкур, са били единствено встъпление към много скучни обсади – доста по-честа тактичност, при която армиите просто са стоели пред замъка месеци и години наред, до момента в който на хората вътре не им свърши храната и не се предадат. Истината е, че тези огромните, всеобщи борби са влезнали в учебниците по история характерно, тъй като са били толкоз невероятни.

Защо? Въпреки всички речи на господин Смело сърце за славата на войната, в действителност всеки избира път към успеха, който не включва разчленяването на половината му хора – армиите въпреки всичко са били скъпи. Така, вместо да се съгласят 20 000 мъже да се изправят против други 20 000 мъже навън поле, армиите са търсели пряк конфликт единствено, в случай че успеха е била сигурна, като тогава по-слабата страна се е затваряла в замъка и се е стигало до блокада. Откритата борба е била избягвана непременно, като водачите са предпочитали да тормозят врага с нападения, отслабвайки го с колкото се може повече изпепелени села и завладяни замъци.

Повечето от бойните дейности изобщо не са били като нещата, за които написа в поемите. Плячкосването е била съществена тактичност на деня, най-много тъй като въпреки да ни се желае да имаме вяра, че епичните спорове са се водели за независимост, религия и убита принцеса, в действителност войните са били поради стопански проблеми. След като поданиците са били в общи линии запас (те са давали храна и данъци), погазването им е бил елементарен метод да нараниш врага, без да рискуваш да получиш стрела в задника.

В редките случаи, когато в действителност е имало огромни борби, единствено армии, командвани от цялостни идиоти, са се впускали в нормалното обстрелване със стрели и последващото меле, в което всеки е самичък за себе си. Скаути и шпиони са били употребявани за следене на придвижването на врага. Армиите са употребявали терена, окопи и тактическо позициониране, с цел да получат предимство. Освен това са се опитвали да скрият хората си. Командири са изучавали предходни борби и учебници. Просто не са можели да хвърлят талази от мъже едни към други. Не са имали задоволително, с цел да си го разрешат.

И по този начин, всяка сцена, в която героят самоуверено се ускорява право към врага, в действителност демонстрира, че е цялостен глупак. Истинският воин ще избие обърканите селяни и ще им открадне кравите.

4, Англия не е била остров

Вероятно помните от уроците по география, че континентите в миналото са били свързани, само че постепенно са се отдалечили в течение на милиони години. Но въпреки всичко одобряваме, че международната карта е изглеждала общо взето като през днешния ден през по-голямата част от човешката история – въпреки всичко за огромни промени се изисква доста време.

Англия може да гласоподава за овакантяване на Европейския съюз, само че това не е първият път, когато яростно се отхвърля от континента. И последният път е бил още по-хаотичен и замайващ от Брекзит, тъй като преди не доста хиляди години, Англия физически се е отделила от Европа.

Към края на последната ледникова епоха, преди 12 000 години, това което през днешния ден познаваме като остров Англия е представлявало горния завършек на европейския континент. Голямото парче земя, свързващо Британия с Европа се наричало Догърленд.

Това не е било някакво случайно парче лед. Знаем, че Догърленд е бил населяван от хора. Днешните риболовци от време на време попадат на копия и кости от мамути, а археолозите неотдавна са се сдобили с технология, която им разрешава да изследват вълшебното царство, прикрито под Английския канал и Северно море. Учените се пробват да основат триизмерна карта на изгубената земя и даже възнамеряват да вземат ДНК проби, с цел да видят кои са били хората, живеещи там.

Догърленд е имал един проблем: бил е равнина. Когато ледовете почнали да се топят и равнището на океана да се покачва… е, чували сте за Атлантида. През 7500г.пр.Хр. гигантско свлачище от брега на Норвегия основало цунами, което опустошило района. През 6000г.пр.Хр. хората, които към момента се опитвали да се задържат на повърхността, почнали да се местят на по-високо, в Холандия и Британските острови. Догърленд липсващ изцяло до 5000г.пр.Хр.

3. Стоунхендж е бил дребна част от огромна мрежа паметници

Стоунхендж е едно от местата, за които всеки е чувал, само че съвсем нищо не схваща – нещо като стоковата борса в Ню Йорк. Представлява монумент на 5000 години, употребен като гробище или античен календар или нещо такова. Загадъчен е и наподобява готино, само че в последна сметка си е просто една камара камъни посред поле.

Вярно, че му липсват някои елементи, само че въпреки всичко можем да си представим по какъв начин е изглеждал в миналото.

Истината е, че всяко ново изобретение по отношение на Стоунхендж го прави още по-загадъчен. Вече знаем, че първоначално е изглеждал ето по този начин:

Но по-нови открития демонстрират, че има най-малко още 17 неолитни светилища, заровени в района. През 2014г археолози приключват 4-годишно изследване с радарна технология и откриват следи, оставени от дърво, камъни и канали, някои последващи същия модел като Стоунхендж. Това значи, че Стоунхендж е единствено част от голям, необятен километри комплекс, употребен за ритуали.

Година по-късно е направена още по-голяма находка: Останките от 90 великански камъка, подредени в „ C ” форма, заровени на 3.5км от Стоунхендж. Стената Дурингтън, както е наречена, има обиколка 1.5км и е в съседство с още по-големия трап, наименуван Курсус.

В двата края на Курсус има две огромни ями – източната е подравнена с „ авенюто “, което е водило до Стоунхендж, до момента в който западната води с камъка, наименуван Петата. Авенюто и Петата са подравнени идеално със светлината от Слънцето, надлежно при изгрев и залез, по време на лятното слънцестоене. Това си е внушително инженерно достижение за хора, които са миришели извънредно. За стената Дурингтън пък се счита, че в миналото е била част от постройка, в която е била одирана плътта по време на погребални ритуали.

2. Амазонската джунгла е била дом на големи градове

Какво си представяте, когато приказваме за племената в Амазония? Тръби със стрелички и части плат, вместо облекла, нали? Малки кирпичени колиби и набези от ягуари? Няколко огромни пирамиди, където откачени жреци са обезглавявали хора?

Лесно е да приемем Амазония като непроходима джунгла, обитаема от изолирани племена, тъй като в общи линии е това през днешния ден. Но археолозите от ден на ден се убеждават, че в Амазония е имало огромни градове с общо население 50 милиона души.

Нови улики сочат, че в края на 15-и век, Амазония е била толкоз развита, колкото Европа. Сложна мрежа от пътища е свързвала градовете, а жителите не са били благородни диваци, носещи сандали и пушещи трева – те са унищожили стотици хиляди декари гори, с цел да създадат място за ферми. Модерната Амазония, която считаме за чиста, девствена дъждовна гора, в действителност значително е израснала отначало върху обработваема земя.

Технически знаем за това още от идването на първите испански откриватели в Южна Америка през 16-и век, само че техните отчети за огромни бели градове, наподобяващи извънредно доста на тези вкъщи, са посрещнати много скептично от другите европейци, които по-късно попаднали единствено на джунгли и диваци. Причината за регресията е това, което е прецакало общо взето всеки локален американец: бледоликите.

Когато европейците придошли, огромна част от амазонците били покосени от непознатите им заболявания. Природата бързо си върнала своето и по-късните откриватели разкрили само доста по-примитивно население, за което считаме, че съставлява цялата амазонска просвета. Едва след комплицирани изследвания с радари и изкопни действия, изгубената цивилизация е почнала да става ясно.

1. Пещерняците са били по-умни, в сравнение с смятате

Ако желаете да кажете на някого, че е малоумен, тъп и изостанал от модерния свят, наречете го пещерняк. Далечните ни прародители са синоним на елементарни, грухтящи полумаймуни, които са били прекомерно заети да се удрят по главите, вместо да осъзнаят, че пещерите не са били хубави места за живеене. А виждали ли сте пещерни рисунки? Едно дете може да се оправи по-добре!

Няма по какъв начин да грешите повече. Първо, евентуално въобще не са живеели в пещери. Първите археолози просто са създали това съмнение, откакто са почнали да откриват остарели кости и рисунки, непокътнати милиони години в пещери. Днес обаче има доказателства, че ранните хора са водили живот надалеч от пещерите и доста рядко са обитавали в такива. Пещерите, за които сме считали, че са били населявани, в действителност може да са били деликатно приготвени гробници, което изяснява скелетите и рисунките в тях.

Освен това няма добра причина да мислим, че предшествениците ни са били по-глупави от нас – сетете се за това идващия път, когато изтървете телефона си в тоалетната. Смята се, че неандерталците са употребявали комплицирани способи за лов, с цел да излъжат мамутите да падат в клисури, което демонстрира, че са разполагали с техники за връзка и напредничаво обмисляне. Има доказателства, че са знаели и по какъв начин да вършат катран (черното нещо, което се употребява за изолираност и гориво за факли), който на хомо сапиенс им е лишило до края на Средновековието да стартират да създават всеобщо.

Антрополозите също по този начин считат, че хомо еректус са имали технологията да строят и направляват морски лодки. При всичко това е доста малко евентуално „ пещерняците “ да са комуникирали като маймуни. Преди 15 000 са имали толкоз комплициран език, че някои от думите им към момента се употребяват и през днешния ден.

Находки, като скелети на 1-2 милиона години с развалени зъби и кости, показващи че евентуално са ходели и са се хранели мъчно без помощ, са доказателства за алтруизъм. С други думи, тези хора са умрели доста по-възрастни, в сравнение с се допуска, че биха могли да оцелеят сами. Това сочи, че приятелите и роднините им са се грижели за тях или най-малкото са употребявали мъдростта им. Древните са пренасяли обичаните си хора в непрекъсната заплаха и са им давали дребното скъпи запаси, с които са разполагали, с цел да ги поддържат живи.