Казват, че била калпава хартията. Аз пък казвам, че в

" Казват, че била калпава хартията. Аз пък споделям, че в Европа машинно гласоподаване няма ", съобщи математикът
От 1991 година до през днешния ден десницата печели София. Днес обаче градската десница се е трансформирала в градска левица. След 29 октомври в столичния общински съвет на власт ще бъде лява коалиция, за пръв път след 1991 година, предвижда пред  проф. Михаил Константинов.

Попитан за какво изборите са оставени на две частни компании той дава отговор по следния метод: Българската изборна администрация не пожела да вземе машинното гласоподаване под собствен надзор. Дали заради липса на потенциал, дали по други аргументи - не знам.

- Професор Константинов, за първи път на локалните избори на 29 октомври ще се гласоподава машинно. Какви са опасенията ви?
- Не е за първи път - към този момент гласувахме смесено на предварителните кметски избори в Благоевград. Но в действителност за пръв път ще се гласоподава смесено, с хартия и с машини, на национални локални избори, където някъде ще има до 5 типа гласувания по едно и също време. Опасявам се да не би ЦИК още веднъж да направи нелепостта да накара членовете на СИК да сумират гласовете от машинното и от хартиеното гласоподаване.

Освен това законовият период от 7 дни сред първи и втори тур на възможните балотажи за кметове може да се окаже непълен за препрограмиране на машините за гласоподаване. За благополучие, за всеки гласоподавател е планувана опция да гласоподава и с хартия. Препоръчвам на всички да внимават с преференциите. Когато на локални избори се появиха преференциите (2015 година и 2019 г.), недействителните гласове за съветници скочиха от 3% на 15%.

- Кои ще са най-рисковите региони?
- Рискови в техническо отношение ще бъдат изборите там, където комисиите са по-слабо готови. И където машините произведат по-голям % сбъркани бюлетини, примерно чисто бели, както към този момент видяхме на доста места. Казват, че била калпава хартията. Аз пък споделям, че в Европа машинно гласоподаване няма, с изключение на единствено в град Брюксел. А където имаше, да вземем за пример в Холандия и в Ирландия, го отстраниха. А в Германия дори го не разрешиха с решение на техния Конституционен съд.

Нашият Конституционен съд обаче пусна това гласоподаване с претекста, че машините създават хартиени разписки, които могат да се преброят от хора. Това обаче нашата изборна администрация в никакъв случай не го осъществя в планувания размер и по този начин наруши личните си указания и тези на Конституционния съд. Не знам тъкмо за какво стана по този начин, само че имам някои съмнения.

- В София, Пловдив, Варна ще има по пет избора. Как ще става това с машините, няма ли да е комплицирано за гласоподавателите?
- Ще се гласоподава с до четири бюлетини най-много, само че на бюлетината за общински съветници ще се гласоподава, по избор на гласоподавателя, и с преференции. Така че да, някъде ще има до пет гласувания: за кмет на община, за кмет на регион, за кмет на кметство, за общински съветници и за желание (или преференция) към съответен претендент за консултант.

- Как ще се отрази намаляването на общинските съветници, където има понижаване на популацията съгласно данните от последното броене?
- Там, където има по-съществено понижаване на популацията по непрекъснат адрес, ще има и понижаване на броя на общинските съветници. В огромните общини (София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и т. н.) смяна не чакам да има. Ако се понижи броят на съветниците в някоя община, ще се понижи и броят на извоюваните мандати от някои (или от всички) партии. Обаче общинските изборни квоти няма да се трансформират значително: понижава знаменателят на една дроб (броят съветници), само че понижава и числителят (броят на действителните гласове).

- Апелирахте членовете на СИК да не се занимават с преброяване. По-голямо доверие ли имате на компютрите?
- Апелирах да не караме членовете на СИК да събират числата от машинното и от хартиеното гласоподаване, тъй като те това в огромна степен не го могат. И да, естествено, че имам безусловно доверие в способността на компютрите да събират цифри. В някакви граници, несъмнено. Поначало компютрите са машини за събиране на цифри, записани в двоична бройна система. Там разпоредбите са ясни: имаме 0 + 0 = 0, 1 + 0 = 0 + 1 = 1 и 1 + 1 = 0 (и 1 „ на разум “). Прости правила, точни сметки.

- Ще се забави ли обработването на резултатите и очаквате ли доста неточности?
- Ако СИК не събират цифри и в случай че секционните комисии са поне по-подготвени (или в случай че най-малко си прочетат инструкциите, напечатани върху секционните протоколи, че постоянно и това не го вършат!), грешките ще са в границите на естественото.

- Възможно ли е да се повтори пъкълът „ Арена Армеец “ 2015 година?
- Възможно е всичко, което не опонира на законите на физиката. Това беше смешка. А в този момент по-сериозно: да не дава Господ! За задачата секционните изборни комисии би трябвало да си прочетат инструкциите с схващане и да си попълнят черновите на протоколите. И да не събират цифри по никакъв мотив!

- По закон предизборната акция стартира месец преди вота, а ППДБ към този момент два месеца пропагандират в София. Това не е ли нарушаване на закона? 
- Бил съм 20 години член и заместник-председател на ЦИК и този въпрос постоянно е възниквал преди избори. Трудно е да се потвърди нарушаване, още повече, че регистрацията на партиите и обединенията за локалния избор не е почнала. Така най-малкото не е ясно кого би трябвало да накажете, в случай че това е нарушаване. Така че осъдени няма да има. Нека, прочие, и другите обединения да си пропагандират несмущаемо. И тях няма да ги санкционират.

- Защо този път толкоз рано стартира акцията, какъв е залогът?
- Залогът постоянно е бил власт и пари. Но на тези, които прекарват живота си в борба за власт и пари желая да припомня, че на катафалката ремарке няма. И друго желая да припомня, а точно, че всеки човек е смъртен. Внезапно смъртен, както е споделил великият съветски публицист Михаил Булгаков и както животът непрестанно ни демонстрира.

- Политологът Стойчо Стойчев предвижда пред „ Труд news “, че ГЕРБ не могат да вземат София, Пловдив и Варна. А тъкмо там са мощни ППДБ и съгласно него електорална борба няма да има и обединението ще оцелее. Прав ли е?
- Може и да се окаже прав. Поне за една от тези три общини ще познае. А другояче в София претендентът на десницата проф. Вили Лилков и другият претендент с проблематичен Държавна сигурност генезис Васил Терзиев ще създадат борбата за кмет в действителност забавна. Преди издигането на тези претенденти ППДБ изглеждаха безпроблемно. Сега към този момент не наподобяват толкоз.

- Защо, съгласно вас ГЕРБ-СДС не бързат с оповестяване на кандидат-кметове?
- По разнообразни аргументи. Някъде се притесняват да не им омаскарят претендента за кмет. Другаде още не са решили кого да повдигнат. Все отново, има повече от 40 дни до крайния период за оповестяване на кандидатурите.

- Местните избори ще трансформират ли политическата карта на България?
- Местните избори постоянно трансформират политическата карта на съответната страна. България не прави изключение. Причините са доста и са добре известни. В прочут смисъл локалните избори са най-важните.

- Може ли да чакаме резултатите от локалните избори да се трансформират и на парламентарните?
- Директно не. Но спечелилите в София, Пловдив и Варна (Бургас е явен, там печели ГЕРБ посредством известния си кмет Димитър Николов) ще окажат индиректно въздействие на парламентарния избор. Има и едно остаряло предписание, че който завоюва София, не е изгубил локалните избори. От 1991 година до през днешния ден десницата печели София. Днес обаче градската десница се е трансформирала в градска левица, та не знам.

- По-голямо или по-малко е въздействието на бизнес партиите в локалната власт?
- По-скоро е непрекъснато през годините. То се среща най към този момент по общините, където има огромни морски и планински курорти. Целта е общинските препоръки да се овладеят от бизнес партиите, с цел да се бетонира и доунищожи природата на България. Спомням си едни локални избори в община Несебър, където е курортът „ Слънчев бряг “. Там завоюваха всякакви партии с имена като „ Море “, „ Заедно за Несебър “ и други сходни. Системните партии въобще ги нямаше в определения общински съвет. В резултат Несебър се трансформира във втората най-голяма по население община през лятото.

- Известно ли ви е по какъв начин се назначават членовете на СИК в чужбина, вършат ли се някакви инспекции на хората?
- Обикновено членовете на СИК в чужбина се назначават по предложение и със подпомагане на локалните български общности. Както е било и с така наречен „ съветски шпиони “ от български генезис от последния скандал във Англия. Същевременно не ми е известно да се вършат някакви инспекции на претендентите за членове на СИК в чужбина.

- Има опасения, че седем дни няма да са задоволителни за инсталиране на нови е-бюлетини за балотажа. Възможно ли е да не се смогне с пренастройването на машините?
- Възможно е. Освен това не са 7 дни, а доста по-малко. Възможно е някои балотажи да са на кантар и чак към сряда-четвъртък след изборите да стане ясно кои са участниците. Затова е нужна смяна в Изборния кодекс, съгласно която интервалът сред двата тура на кметските избори, където има подобен, да стане 14 вместо 7 дни.

- По-голям или по-малък е рискът от следен избор на локалните избори?
- По-голям е, несъмнено. Най-голям е купеният избор точно на локални избори, тъй като резултатът от едни кметски избори нормално зависи от дребен брой гласове. Следват парламентарните избори по брой купени гласове. Най-малко се купуват гласове на европейски и президентски избори, за тях на никой не му пука.

- В отчет на ЦИК от преди седмица има самопризнание, че изборите ни са напълно в ръцете на частни компании - „ Смарматик “ и „ Сиела норма “. Има ли вид за спиране на това въздействие и какъв е той?
- Българската изборна администрация не пожела да вземе машинното гласоподаване под собствен надзор. Дали заради липса на потенциал, дали по други аргументи - не знам. Питайте ги тях за какво аутсорснаха цялата технология на машинното гласоподаване на частни компании. Няма да се уморя да дублирам, че в Европа машинно гласоподаване няма. Е, има, само че тъкмо в 1% от случаите (Брюксел).

И не е правилно, че у нас недействителните гласове са доста. Много са единствено на изборите за общински съветници поради преференциите след 2015 година Преди това и на тези избори недействителните гласове си бяха в границите на 3-4%. Българските гласоподаватели не умеят да гласоподават вярно с преференции на локални избори. Това е.

- Може ли да извършите прогноза за съотношението на политическите сили в най-големия общински съвет - този на София след 29 октомври?
- Очевидно ППДБ дружно със „ Спаси София “ ще имат болшинство в множеството от 61 общински съветници в Столична община. А какъв брой тъкмо ще е това болшинство, няма значение, тъй като в общинските препоръки няма квалифицирани болшинства. Така че в София на власт ще бъде лява коалиция в общинския съвет, за пръв път след 1991 година А и за пръв път в историята на Третата българска страна. То и в други огромни европейски градове ръководят леви и дори троцкистки болшинства. Ако не вкарат зорлем джендърията в учебните заведения и в детските градини, няма ужасно. От нас зависи. Но - и това ще мине, както викаха бабите ми, светла им памет! 

- Ако Васил Терзиев и Вили Лилков стигнат до балотаж, кой е ще е спечелилият?
- Не знам, за жалост. Бъдещето още не се е състояло, то ще бъде такова, каквото го създадем ние с нашите дейности и бездействия. Както постоянно е било и както ще бъде. Все ми се желае в София да продължи да ръководи демокрацията, а не сенките от предишното. Независимо от резултата на балотажа, желая персонално да благодаря на проф. Вили Лилков за това, че ми даде опция да гласоподавам не с омерзение, а на драго сърце, за кмет на родния си град!

Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 година в София. През 1986 година става лекар по математика в Института по математика и механика към Българска академия на науките. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 година

Член на Централните изборни комисии за парламентарни, европейски, президентски и локални избори от 1991 до 2011 година Почетен посетител и преподавател в университети в Англия, Германия и Франция. Съветник на Организацията за сигурност и съдействие в Европа; помощник на Международната фондация за изборни системи; координатор на Европейски Съюз за България по електронно гласоподаване. Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Автор на 600 научни труда и 40 книги по математика и доктрина на ръководството.