Колко струва един крал? Историята на Ричард Лъвското сърце
Казват, че бил неприятен крал, само че ослепителен боец. Ричард I Лъвското сърце символизира визията за обективен монарх, съвършен рицар и прочут кръстоносец. Каква е историческата истина?
Една галерия в немския град Шпайер споделя историята на британския крал Ричард I Лъвското сърце от династията на Плантагенетите. Името му е обгърнато в митове и от дълго време е станало нарицателно. Монархът, управлявал сред 1189 и 1199 година, е обвързван с визията за обективен крал, съвършен рицар и прочут кръстоносец. Историята на живота и делата му, както и митовете за тях, са залегнали в основата на доста романи, филми и мюзикъли.
Да се отсее историческата истина от легендите за Ричард, наименуван по-късно Лъвското сърце, не е по никакъв начин лесна задача дори и за историците. Резултатите от техните изследвания могат да се видят в този момент в Историческия музей на немския град Шпайер, където е показана неповторима галерия: " Ричард Лъвското сърце - крал, рицар, заложник ". Това е първата обширна експозиция в континентална Европа, отдадена на британския крал.
Средновековен Пиар
Ричард Лъвското сърце е бил крал на Англия в продължение на 10 години, в самата страна обаче е прекарал едвам шест месеца от живота си. Как по този начин съумява за относително малко време да се трансформира в една от най-известните фигури на Средновековието?
Името му се загатва паралелно с имената на такива популярни управници като Карл Велики и Фридрих Барбароса, които фактически са определяли хода на европейската история. Докато Ричард I. Всъщност е бил " неприятен “ крал, тъй като поставял персоналните си ползи и жаждата си за популярност над ползите на кралството, настояват историците.
Ричард интензивно градял личния си имидж. Обкръжил се с безчет трубадури, които възпявали рицарските му добродетели. Прозвището Лъвското сърце, възхваляващо храбростта му, той получава още приживе. Другото, надалеч по-неизвестно, название на Ричард - „ Първо да, след това не “ - демонстрира, че е бил неуверен и постоянно е променял мнението си.
На всичкото от горната страна Ричард Лъвското сърце положил значително старания да потвърждава, че е роднина на именития крал Артур. По време на ръководството на Ричард I била открита гробница, за която се твърдяло, че съхранява тленните остатъци на крал Артур и неговата жена. Историците са уверени, че тази находка е била фалшификат, само че съвременниците на Ричард I. били мощно впечатлени от нея. Един от неговите летописци даже твърди, че Ричард Лъвското сърце пазел меча на крал Артур - именития Екскалибур.
Guliver/Getty Images, списък
Легенди и истина
Популярността си Ричард Лъвското сърце дължи също по този начин и на друга именита фигура от Средновековието – тази на благородния бандит и настойник на бедните Робин Худ. Трябва да отбележим, че този воин, легендата за който генерации наред се предава от уста на уста, няма съответен исторически първообраз. От 16 век нататък, т.е. няколко епохи след гибелта на Ричард Лъвското сърце, подвизите на Робин Худ почнали да се свързват с интервала на ръководство на този монарх. В визиите на идващите генерации Ричард почнал да минава за доблестен и обективен рицар, настойник на Робин Худ.
Да се върнем обаче към обстоятелствата, тъй като те са не по-малко любопитни от легендите. Ричард I е взел участие в Третия кръстоносен поход. През октомври 1192 година, когато се завръща от Светите земи, той попада в Австрия. Отношенията му с австрийския херцог Леополд обаче били неприятни и затова пътуването било рисково. Затова Ричард и спътниците му се представяли за странници. Но за разлика от бедните пилигрими, те разполагали с доста пари. Това привлякло вниманието към британските рицари, които били разобличени и арестувани.
През февруари 1193 година Леополд предал британския монарх на немския крал и император на Свещената римска империя Хайнрих VI от династията Хоенщауфен. Ричард прекарал в плен 15 месеца в разнообразни градове в Германия, в това число в Шпайер, Майнц и Вормс. През март 1193 година бил изправен на съд. Обвиненията против него били съществени: твърдяло се, че е оскърбил знамето на австрийския херцог и е изоставил Светите земи в ръцете на мюсюлманите, сключвайки мир със султан Саладин.
Откуп за краля
За освобождението на Ричард е пожелан откуп от над 100 хиляди марки, което по това време съответствало на 23 тона сребро. Сумата била три пъти по-голяма от годишния приход на цялото британското кралство и била най-големият откуп, желан до тогава за някого. За да събере нужната сума, в Англия бил въведен специфичен подоходен данък - четвъртината от всички приходи, събрани били и спомагателни вноски от манастирите, като сребърните литургически предмети били претопени. В началото на 1194 година откупът бил заплатен и крал Ричард се върнал в родината си.
Guliver/Getty Images, списък
След пет години той починал - на 41-годишна възраст. Умел стрелец го уцелил с арбалета си при обсадата на палат във Франция. Стрелата попаднала в рамото на краля. Тя била отстранена, само че гангрената била неизлечима. Кралят завещал да погребат тялото му в абатство Фонтевро, а сърцето му - в Нотр Дам в град Руан. Ричард Лъвското сърце не оставил потомци: бракът му бил бездетен. На брачната половинка си съвсем не отделял време, тъй като военните каузи го интересували доста повече.
Една галерия в немския град Шпайер споделя историята на британския крал Ричард I Лъвското сърце от династията на Плантагенетите. Името му е обгърнато в митове и от дълго време е станало нарицателно. Монархът, управлявал сред 1189 и 1199 година, е обвързван с визията за обективен крал, съвършен рицар и прочут кръстоносец. Историята на живота и делата му, както и митовете за тях, са залегнали в основата на доста романи, филми и мюзикъли.
Да се отсее историческата истина от легендите за Ричард, наименуван по-късно Лъвското сърце, не е по никакъв начин лесна задача дори и за историците. Резултатите от техните изследвания могат да се видят в този момент в Историческия музей на немския град Шпайер, където е показана неповторима галерия: " Ричард Лъвското сърце - крал, рицар, заложник ". Това е първата обширна експозиция в континентална Европа, отдадена на британския крал.
Средновековен Пиар
Ричард Лъвското сърце е бил крал на Англия в продължение на 10 години, в самата страна обаче е прекарал едвам шест месеца от живота си. Как по този начин съумява за относително малко време да се трансформира в една от най-известните фигури на Средновековието?
Името му се загатва паралелно с имената на такива популярни управници като Карл Велики и Фридрих Барбароса, които фактически са определяли хода на европейската история. Докато Ричард I. Всъщност е бил " неприятен “ крал, тъй като поставял персоналните си ползи и жаждата си за популярност над ползите на кралството, настояват историците.
Ричард интензивно градял личния си имидж. Обкръжил се с безчет трубадури, които възпявали рицарските му добродетели. Прозвището Лъвското сърце, възхваляващо храбростта му, той получава още приживе. Другото, надалеч по-неизвестно, название на Ричард - „ Първо да, след това не “ - демонстрира, че е бил неуверен и постоянно е променял мнението си.
На всичкото от горната страна Ричард Лъвското сърце положил значително старания да потвърждава, че е роднина на именития крал Артур. По време на ръководството на Ричард I била открита гробница, за която се твърдяло, че съхранява тленните остатъци на крал Артур и неговата жена. Историците са уверени, че тази находка е била фалшификат, само че съвременниците на Ричард I. били мощно впечатлени от нея. Един от неговите летописци даже твърди, че Ричард Лъвското сърце пазел меча на крал Артур - именития Екскалибур.
Guliver/Getty Images, списък Легенди и истина
Популярността си Ричард Лъвското сърце дължи също по този начин и на друга именита фигура от Средновековието – тази на благородния бандит и настойник на бедните Робин Худ. Трябва да отбележим, че този воин, легендата за който генерации наред се предава от уста на уста, няма съответен исторически първообраз. От 16 век нататък, т.е. няколко епохи след гибелта на Ричард Лъвското сърце, подвизите на Робин Худ почнали да се свързват с интервала на ръководство на този монарх. В визиите на идващите генерации Ричард почнал да минава за доблестен и обективен рицар, настойник на Робин Худ.
Да се върнем обаче към обстоятелствата, тъй като те са не по-малко любопитни от легендите. Ричард I е взел участие в Третия кръстоносен поход. През октомври 1192 година, когато се завръща от Светите земи, той попада в Австрия. Отношенията му с австрийския херцог Леополд обаче били неприятни и затова пътуването било рисково. Затова Ричард и спътниците му се представяли за странници. Но за разлика от бедните пилигрими, те разполагали с доста пари. Това привлякло вниманието към британските рицари, които били разобличени и арестувани.
През февруари 1193 година Леополд предал британския монарх на немския крал и император на Свещената римска империя Хайнрих VI от династията Хоенщауфен. Ричард прекарал в плен 15 месеца в разнообразни градове в Германия, в това число в Шпайер, Майнц и Вормс. През март 1193 година бил изправен на съд. Обвиненията против него били съществени: твърдяло се, че е оскърбил знамето на австрийския херцог и е изоставил Светите земи в ръцете на мюсюлманите, сключвайки мир със султан Саладин.
Откуп за краля
За освобождението на Ричард е пожелан откуп от над 100 хиляди марки, което по това време съответствало на 23 тона сребро. Сумата била три пъти по-голяма от годишния приход на цялото британското кралство и била най-големият откуп, желан до тогава за някого. За да събере нужната сума, в Англия бил въведен специфичен подоходен данък - четвъртината от всички приходи, събрани били и спомагателни вноски от манастирите, като сребърните литургически предмети били претопени. В началото на 1194 година откупът бил заплатен и крал Ричард се върнал в родината си.
Guliver/Getty Images, списък След пет години той починал - на 41-годишна възраст. Умел стрелец го уцелил с арбалета си при обсадата на палат във Франция. Стрелата попаднала в рамото на краля. Тя била отстранена, само че гангрената била неизлечима. Кралят завещал да погребат тялото му в абатство Фонтевро, а сърцето му - в Нотр Дам в град Руан. Ричард Лъвското сърце не оставил потомци: бракът му бил бездетен. На брачната половинка си съвсем не отделял време, тъй като военните каузи го интересували доста повече.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ