bTV Репортерите: Нашенци
Казват, че България е и там, където тупти и едно българско сърце. В Албания има цели села.
Наричат Връбник „ първото българско село в Албания”. Родното място на баба Дана е част от Санстефанска България, след Берлинския контракт обаче остава отвън рамките на българската страна. Последвалите войни прекрояват границите и телената мрежа вечно разделя както ниви и дворове, по този начин и цели фамилии.
Днес в три области в Албания звучи българска тирада.
Димитър Николов е измежду главните „ виновни” за признаването на българите като едно от деветте малцинства в Албания. Баща му, революционерът Никола Пандовски, през 1939 година от името на 70 къщи от Връбник подписва писмо до кралица Йоана с молба за отбрана на българската общност в Албания.
„ Селото е доста остаряло. 1800 година – остаряло село, българско село и всекога се приказва на български. Ние нямаме никаква непозната дума влезнала, ние си държиме нашите традиции – и езикот, и обичаите”, споделя Николов.
-->
Във Връбник през днешния ден има 75 къщи и три църкви. Службите са на локалния акцент, а Библията е българско издание. Най-старата черква „ Свети Георги” по време на режима на Енвер Ходжа, като множеството молитвени домове в Албания, е превърната в сушилня. По-късно локалното население я възвръща.
В годините след Втората международна война обаче България не помни за нашите хора в Албания и се развива мощна активност по асимилация на българското население.
„ Комунистическият режим тука беше доста неприятен. Да ги чуваш обичаите, да ги чуваш тия документи, кои ги имаше баща ми дом - то беше рисково, за все един документ може да отидеш 25 години затвор, а тия са чувани, за какво той се смета българин. То е голема работа не можеш да ги кажеш во това време”, спомня си Димитър.
Опитите за претопяване на българското съзнание по-силно личат в региона Мала Преспа, където от десетилетия се развива дейна активност по македонизация на популацията.
По времето на цар Самуил регионът е културно и духовно средище. И до през днешния ден са непокътнати многото скални и пещерни църкви в региона. Сред тях е тази на остров Мали град. Скрит в средата на езерото, православният храм остава недокоснат от четиринадесети век до през днешния ден.
Отец Алекс Темелко пази ключа за светия храм. Някога църквата „ Света Богородица” е била място за усамотение и аскетски живот, през днешния ден е оповестена за културен монумент на Албания. „ Този надпис значи, че се е построила църката от божия раб Бойко и неговата жена Евдокия – значи та била църчинка. Ко секоя черква що е живопис фрескописана и е цел живот на наш бог Исус Христос по този начин е написана со тия настани и ние ко видиме тука имаме централни основни църкви фрескописи на наший бог Исус Христос, по локални светители и традиционални светители како свети Георги, Михаил и по този начин нататък”, споделя отец Темелко.
Отецът споделя, че служи на македонски и че самият той е македонец. От десетилетия в учебните заведения на деветте села на Мала Преспа се учи македонски език, само че не и български.
Яни Никола обаче е от преспанците, които намерено декларират българското си родословие. От дете слуша разказите за прародител си. „ Казва се Пандо Стефанов и е бил деен деятел по битката за освобождението на Македония, подпомагал е българските революционери в битката за освобождението на региона Преспа дружно с други дейци от Костурско – Илия Дегалов беше в неговата чета”, споделя тя.
Завършва право в България. В момента Яни Никола е докторант към Благоевградския университет.
„ През 1945 година под натиска на тогавашна Югославия в Мала Преспа е прието македонско малцинство и са пристигнали македонски учители. Част от жителите имат българско съзнание, другата – македонско. В момента общината се владее от македонската партия и хората са подвластни от тях и е мъчно да се дефинират самите те какви са”, споделя Яни.
Според формалното броене през 2011 година в Албания няма етнически българи, липсва обаче и рубрика „ българин”. Въпреки това, когато при започване на октомври при приемането на закона за отбрана на малцинствата в Албания бързо би трябвало да съберат подписи, с цел да се признае и българското плътно население, единствено за няколко дни над 1500 души от Мала Преспа, Връбник и Корча се декларират като исторически българи.
„ С тия подписи дадохме молба в държавната организация на Албания, в министерство на вътрешните работи. Тия не мислеха що има българи в Албания, а там имаше и представник от Македония и те споделяха що ние сме македонци, но не, споделям, ние сме българи! Македонците дано си се сметат македонци, но ние сме българи и сакаме да си бараме наше право”, споделя Димитър Николов.
В регионалния град Корча спонтанната класна стая е дребна, с цел да събере всички жалещи да се научат на литературен език.
Юлиян Костреци преподава български, литература и история от 4 години. Среща се с учениците най-малко два пъти в седмицата. Уроците са по план на българското министерство на образованието. В началото стартират с две паралелки в Корча и Билища, за последните две години се усилват двойно.
„ Те съвсем всички имат български корени, имат предпочитание да учат в България и съвсем всеки има родственик, който сега учи в България. Знаят, макар че не всички споделят на всеослушание, че са българи. Имат потребност да учат литературен език, тъй като те знаят един остарял акцент на старобългарския, който има заемки от албанския език и както загатна един от моите възпитаници – имат правописни неточности примерно”, споделя учителят.
Самият Юлиян късно открива корените си. До тийнейджърските си години не приказва български език. „ На 14-15 напълно инцидентно чух дядо ми да приказва на български, което ме учуди и когато го попитах от кое място знае, той ми сподели, че това е майчиният му език”, спомня си той.
Започва да се учи от дядо си и да чете български учебници. Завършва българска лингвистика в Софийския университет, записва и магистратура, още веднъж в България.
„ Хората към този момент няма за какво да се опасяват да се назовават българи в Албания и има кой да им има вяра! При броене на популацията преди 7 години, когато писахме в графата националност българин в края на резултатите нямаше нито един българин, ние да вземем за пример в нашия дом трима се писахме българи”, спомня си Юлиан.
„ Сегош ние имаме по-голема работа – ние треба да организираме да се знае нашите традиции, да се знае история на нашето българско, да се търсят доста работи во културата, во историята, во обичаите, тия всите да се документират и наверно да се знае, че во Албания живеят българи, кои не ги сменае нито държавниянство, нито език”, счита Димитър.
Наричат Връбник „ първото българско село в Албания”. Родното място на баба Дана е част от Санстефанска България, след Берлинския контракт обаче остава отвън рамките на българската страна. Последвалите войни прекрояват границите и телената мрежа вечно разделя както ниви и дворове, по този начин и цели фамилии.
Днес в три области в Албания звучи българска тирада.
Димитър Николов е измежду главните „ виновни” за признаването на българите като едно от деветте малцинства в Албания. Баща му, революционерът Никола Пандовски, през 1939 година от името на 70 къщи от Връбник подписва писмо до кралица Йоана с молба за отбрана на българската общност в Албания.
„ Селото е доста остаряло. 1800 година – остаряло село, българско село и всекога се приказва на български. Ние нямаме никаква непозната дума влезнала, ние си държиме нашите традиции – и езикот, и обичаите”, споделя Николов.
-->
Във Връбник през днешния ден има 75 къщи и три църкви. Службите са на локалния акцент, а Библията е българско издание. Най-старата черква „ Свети Георги” по време на режима на Енвер Ходжа, като множеството молитвени домове в Албания, е превърната в сушилня. По-късно локалното население я възвръща.
В годините след Втората международна война обаче България не помни за нашите хора в Албания и се развива мощна активност по асимилация на българското население.
„ Комунистическият режим тука беше доста неприятен. Да ги чуваш обичаите, да ги чуваш тия документи, кои ги имаше баща ми дом - то беше рисково, за все един документ може да отидеш 25 години затвор, а тия са чувани, за какво той се смета българин. То е голема работа не можеш да ги кажеш во това време”, спомня си Димитър.
Опитите за претопяване на българското съзнание по-силно личат в региона Мала Преспа, където от десетилетия се развива дейна активност по македонизация на популацията.
По времето на цар Самуил регионът е културно и духовно средище. И до през днешния ден са непокътнати многото скални и пещерни църкви в региона. Сред тях е тази на остров Мали град. Скрит в средата на езерото, православният храм остава недокоснат от четиринадесети век до през днешния ден.
Отец Алекс Темелко пази ключа за светия храм. Някога църквата „ Света Богородица” е била място за усамотение и аскетски живот, през днешния ден е оповестена за културен монумент на Албания. „ Този надпис значи, че се е построила църката от божия раб Бойко и неговата жена Евдокия – значи та била църчинка. Ко секоя черква що е живопис фрескописана и е цел живот на наш бог Исус Христос по този начин е написана со тия настани и ние ко видиме тука имаме централни основни църкви фрескописи на наший бог Исус Христос, по локални светители и традиционални светители како свети Георги, Михаил и по този начин нататък”, споделя отец Темелко.
Отецът споделя, че служи на македонски и че самият той е македонец. От десетилетия в учебните заведения на деветте села на Мала Преспа се учи македонски език, само че не и български.
Яни Никола обаче е от преспанците, които намерено декларират българското си родословие. От дете слуша разказите за прародител си. „ Казва се Пандо Стефанов и е бил деен деятел по битката за освобождението на Македония, подпомагал е българските революционери в битката за освобождението на региона Преспа дружно с други дейци от Костурско – Илия Дегалов беше в неговата чета”, споделя тя.
Завършва право в България. В момента Яни Никола е докторант към Благоевградския университет.
„ През 1945 година под натиска на тогавашна Югославия в Мала Преспа е прието македонско малцинство и са пристигнали македонски учители. Част от жителите имат българско съзнание, другата – македонско. В момента общината се владее от македонската партия и хората са подвластни от тях и е мъчно да се дефинират самите те какви са”, споделя Яни.
Според формалното броене през 2011 година в Албания няма етнически българи, липсва обаче и рубрика „ българин”. Въпреки това, когато при започване на октомври при приемането на закона за отбрана на малцинствата в Албания бързо би трябвало да съберат подписи, с цел да се признае и българското плътно население, единствено за няколко дни над 1500 души от Мала Преспа, Връбник и Корча се декларират като исторически българи.
„ С тия подписи дадохме молба в държавната организация на Албания, в министерство на вътрешните работи. Тия не мислеха що има българи в Албания, а там имаше и представник от Македония и те споделяха що ние сме македонци, но не, споделям, ние сме българи! Македонците дано си се сметат македонци, но ние сме българи и сакаме да си бараме наше право”, споделя Димитър Николов.
В регионалния град Корча спонтанната класна стая е дребна, с цел да събере всички жалещи да се научат на литературен език.
Юлиян Костреци преподава български, литература и история от 4 години. Среща се с учениците най-малко два пъти в седмицата. Уроците са по план на българското министерство на образованието. В началото стартират с две паралелки в Корча и Билища, за последните две години се усилват двойно.
„ Те съвсем всички имат български корени, имат предпочитание да учат в България и съвсем всеки има родственик, който сега учи в България. Знаят, макар че не всички споделят на всеослушание, че са българи. Имат потребност да учат литературен език, тъй като те знаят един остарял акцент на старобългарския, който има заемки от албанския език и както загатна един от моите възпитаници – имат правописни неточности примерно”, споделя учителят.
Самият Юлиян късно открива корените си. До тийнейджърските си години не приказва български език. „ На 14-15 напълно инцидентно чух дядо ми да приказва на български, което ме учуди и когато го попитах от кое място знае, той ми сподели, че това е майчиният му език”, спомня си той.
Започва да се учи от дядо си и да чете български учебници. Завършва българска лингвистика в Софийския университет, записва и магистратура, още веднъж в България.
„ Хората към този момент няма за какво да се опасяват да се назовават българи в Албания и има кой да им има вяра! При броене на популацията преди 7 години, когато писахме в графата националност българин в края на резултатите нямаше нито един българин, ние да вземем за пример в нашия дом трима се писахме българи”, спомня си Юлиан.
„ Сегош ние имаме по-голема работа – ние треба да организираме да се знае нашите традиции, да се знае история на нашето българско, да се търсят доста работи во културата, во историята, во обичаите, тия всите да се документират и наверно да се знае, че во Албания живеят българи, кои не ги сменае нито държавниянство, нито език”, счита Димитър.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ