Казваме, че някои хора са чучулиги, а други са сови.

Казваме, че някои хора са чучулиги, а други са сови. Но не всеки попада добре в тези две категории, считат учените, и ново изследване, оповестено в Personality and Individual Differences демонстрира, че в действителност има голям брой разнообразни „ хронотипове “, които дефинират интензивността и почивката на индивида.

Хронотиповете са поведенческите прояви на циркадните ритми, които претърпяваме денем и нощта. В прочут смисъл те са вашият вътрешен физически часовник, който ви оказва помощ да определите дали сте по-активни заран или вечер.

Будното положение обаче не е чак толкоз просто разграничено, колкото допускат тези стандарти и някои доказателства демонстрират, че различни хронотипове съществуват и отвън чучулигите и совите.

„ Изследването на обособени хронобиологични и хронопсихологични разлики е фокусирано най-вече върху утринните и вечерните хронотипове “, изяснява откривателят на човешката физиология Дмитрий С. Свешников от Руския университет на дружбата на народите (РУДН). " Въпреки това, последните изследвания демонстрират, че съществуващата подредба би трябвало да бъде преразгледана и разширена. "

В новото си изследване Свешников и сътрудници откриватели интервюират съвсем 2 300 участници, множеството от които са студенти. Участниците са помолени да оценят личния си хронотип въз основа на набор от шест вероятни вида, разпознати в предходни изследвания, извършени от някои от откривателите в екипа.

За да потвърдят самооценките, участниците попълнят редица общоприети проби и въпросници, употребявани от откривателите на съня, предопределени да оценят равнището на унесеност или жизненост на участниците в разнообразни (а от време на време и произволни) часове през целия ден.

Въз основа на резултатите наподобява, че по-голямата част от участниците са се разпознали с шестте хипотетични хронотипа, препоръчани от откривателите, като единствено 5% от хората в проучването не са се разпознали с никой от тях.

Шестте хронотипа - които откривателите в този момент считат за „ изцяло доказани “ по силата на резултатите - включват откритите утринни и вечерни видове, дружно с четирите нови хронотипа: мощно деен вид, дневен приспивен вид, дневен деен вид и умерено деен вид.

По отношение на бодростта и енергийните равнища, утринните видове имат висока жизненост заран, която продължава да се намалява до междинни равнища в средата на деня, след което спада до ниски равнища вечер.

За разлика от тях, вечерните типове демонстрират ниска жизненост заран, която се покачва до междинни равнища в средата на деня, след което се покачва до високи равнища през нощта.

Четирите нови хронотипа демонстрират разнообразни модели: мощно дейните видове демонстрират висока жизненост през целия ден; дневните сънливи видове стартират високо заран, потъват ниско в средата на деня, по-късно се издигат до междинни равнища на края на деня; дневните дейни видове стартират ниско, минават през висок пик в средата на деня, след което приключват деня с нараснала бодрост; до момента в който умерено дейните видове изпитват ниски енергийни равнища през целия ден.

Интересно е, че единствено малко повече от една трета (37%) от хората в изследването в действителност са се разпознали като чучулиги или сови (съответно 13% и 24%), макар че си коства да се означи, че точно тези 24% вечерно дейни са най-разпространения хронотип сред участниците.

От новите хронотипове, обхващащи 58% от изследваните хора, 18% се дефинират като сънливи денем, 16% са умерено дейни, 15% са дейни денем и единствено 9% считат, че са мощно дейни през целия ден.

Трябва да се има поради, че това е относително малко изследване на фона на огромния проучен мащаб, само че екипът декларира, че бъдещите проучвания, употребяващи разнообразни типове пробни способи, би трябвало да могат да ни кажат повече за това по какъв начин действат тези шест хронотипа при хората.