Имаш ли спестени пари да ми услужиш?
Казваме: " Бели пари за черни дни ", макар че актуалните монети в обращение от дълго време не са сребърни, т.е. бели. Но в наши дни не са малко хората, които мъчно съумяват да отделят встрани от приходите пари за непредвидени разноски - внезапно негоден ледник (вече отвън гаранция), не дай Бог - болест или някаква изключителна обстановка, при която би трябвало да се заплати неотложно известна сума. Почти всеки е изпадал в сходно състояние, нали?
Умее ли и има ли опция съвременникът ни да скътава пари или разчита на бързи заеми? Винаги ме кара да се замисля над този въпрос една телевизионна реклама, в която млад мъж измежду бял ден се разхожда по пижама в двора си, а гласът зад камера твърди за него, че не знае по какъв начин да се оправи с микровълновата или не схваща за какво жена му все паркира погрешно, само че чудесно знае по какъв начин да преживее до заплата, т.е. с бърз заем.
После се запитвам: " Щом заплатата не му стига, с какви пари ще изплаща този заем? ", " Дали осъзнава какво е " да се простираш съгласно чергата си ", или какво е финансова дисциплинираност на семейството/домакинството? "... Спомням си филм, в който Робърт де Ниро играеше " кротнал се " и покрил се със фамилията си някогашен мафиот, който все съветваше децата си да заделят една трета от приходите, с цел да посрещнат непредвидени разноски.
За мнозина наши съвременници, изключително по-младите, планирането за бъдещето остава на назад във времето по отношение на ръководството на всекидневните разноски. В края на краищата има сметки за заплащане, храни за пазаруване, пътувания, на които да се поглезим, когато ни пристигна настроението. Финансовото обмисляне е частично въпрос на дисциплинираност.
Няма две отзиви, че
в България приходите са ниски
и не подхождат на високите цени на стоките, а възходящите разноски за живот оставят по-малко благоприятни условия за вложения. От КНСБ оповестиха наблюдението на септемврийските цени на 21 артикули в дребната потребителска кошница. Оказва се, че брашно, ориз, прясно мляко, олио у нас са по-скъпи, в сравнение с в Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния, а близо една трета от стоките в кошницата са измежду най-високите в Европейски Съюз, откриват синдикалните специалисти. Трудно се икономисва в такава парадоксална обстановка, въпреки преди време да се споделяше, че българинът е пестелив човек. Дори по време на зрелия социализъм, роди ли се дете, откриваха му спестовна брошура и роднините внасяха пари. Е, в средата на 90-те години " големите " суми осъмнаха като равноценност на една-две десетолевки и двайстолевки, само че това е друго.
В наши дни се оказва, че освен средностатистическият българин не може да разчита на скътани пари за непредвидени разходи.
Какво е ситуацията в Европа
През последните няколко години европейците се борят с сложни финансови действителности - от възходящите разноски за живот до забавящия се напредък на заплатите. Така бюджетите на семействата стават толкоз стегнати, че равнищата на инвестиции спадат в целия континент. Според специалисти в цяла Европа цените на наемите, силата и питателните артикули се повишават внезапно, до момента в който заплатите не са в крайник с това повишаване. По данни на Евростат през 2022 година хората
в Европейски Съюз са спестявали приблизително 12,7%
от разполагаемия си приход, което е доста по-малко, в сравнение с през 2021 година (16,4%) и е по-близо до стойностите отпреди пандемията. Най-високите брутни равнища на икономисване през упоменатата година са регистрирани в Германия (19,9%), Нидерландия (19,4%) и Люксембург (18,1%). Спестяване под 10% е имало в 12 страни на Европейски Съюз, като в Полша и Гърция равнищата са били негативни.
Около 80% от интервюираните 6300 души от Франция, Италия, Испания, Германия и Австрия определят
всекидневните разноски като най-голям приоритет
открива изследване на N26, извършено предходната година. Този приоритет е най-голям измежду испанците (85%) и италианците (84%), а най-нисък измежду германците (73%). За запитаните италианци, испанци и французи изплащането на заем се класира по-високо в листата с цели. За разлика от тях, в Австрия и Германия единствено 38% и 36% от интервюираните споделят, че дългът заема огромен дял от месечния им бюджет.
Проучването открива, че както регистрират по-високи разноски, също по този начин
европейците икономисват с високи темпове
Приблизително трима от петима интервюирани споделят, че спестяванията са забележителна част от бюджета им, без значение дали заделят пари или употребяват лихвоносни спестовни артикули. За доста европейци в петте показани страни, въпреки спестяването да е висок приоритет, вложението не е.
Европейска комисия с нова тактика за ориентиране на спестяванията
През март т.г. комисията одобри нова тактика за ориентиране на спестяванията към продуктивни вложения. Оттам разясняват, че задачата е да се увеличи присъединяване на жителите на Европейски Съюз на финансовите пазари посредством повече благоприятни условия за вложения и усъвършенствана финансова просветеност, което да докара до увеличение на тяхното богатство и стимулиране на стопанската система на Европейски Съюз.
70% от спестяванията на семействата в Европейски Съюз са банкови депозити. Това възлиза на към 10 трилиона евро. Те са сигурни и леснодостъпни, само че нормално генерират по-ниска рентабилност, в сравнение с вложенията на финансовите пазари.
Увеличаването на вложенията на финансовите пазари подкрепя стопанската система.
В Съединени американски щати спестяванията са " съвсем невъзможни "
Една трета от американците нямат фонд за незабавни случаи, 29% не биха могли да си разрешат непредвиден разход над 400 $, а междинните спестявания на жителите от Страната на неограничените благоприятни условия за непредвидени и непредвидени разноски са 500 $. Това откри неотдавнашно ново изследване на доставчика на пенсионни проекти Empower.
Около 63% от американците настояват, че възходящите разноски за живот са затруднили построяването и поддържането на фондове за незабавни случаи, като над половината са безапелационни, че спестявания за незабавни случаи са „ съвсем невъзможни “ в сегашния стопански климат. Над 42% от интервюираните сред 3 и 5 юни 2025 година декларират, че спестяванията им няма да им оказват помощ, в случай че изгубят работата си, което, съгласно коментара на Empower, е " възходящ боязън, поради възприеманата тромавост на пазара на труда в Съединени американски щати, продължаващото повишаване на изкуствения разсъдък и несигурността, въведена от новите цени, оповестени тази година от администрацията на Тръмп ". По-малко от една трета не имат вяра, че биха се справили с непредвидени разноски през идната година. Един на петима американци (18%) споделя, че спестяванията им биха покрили по-малко от месец разноски.
Как действат другите генерации?
Общо американците икономисват приблизително 500 щ.д.
Поколението Z (родените сред 1995 година и 2012 година ): 400 щ.д. Четвърт от тях споделят, че към момента нямат спестявания за незабавни случаи, само че 33% са работили с финансов експерт, който да им помогне да стартират.
Поколението Y или милениалите (родени сред 1981 и 1996 г.): 300 щ.д. Трима от 10 са се съветвали със експерт за спестявания и се концентрират върху построяването на дълготрайна сигурност.
X (родени сред 1965 и 1980 г.): 500 щ.д. Най-вероятното потомство, което ще каже, че не може да си разреши непредвиден разход от 400 щ.д. (35%).
Бейби бумъри (родени сред 1946 и 1964 г.): 2000 щ.д. Те считат, че биха могли да се оправят с разход за незабавни случаи над 10 000 $.
Около 37% от американците съхраняват своя незабавен фонд в елементарна спестовна сметка. Една четвърт - в разплащателна сметка (23%), а един от петима държи пари за незабавни случаи вкъщи, като това число стига до 27% измежду поколението Z.
Ами у нас? /> Знаем, че в множеството случаи (досега) сънародникът има най-голямо доверие или в " бурканбанк ", или в " поддюшекбанк ", само че в подготовка за еврото от ден на ден българи влагат парите си в същински банки. Навярно по тази причина вложенията са стигнали рекордните 96,3 милиарда лева, като единствено за месец са нарастнали с 1,8 милиарда лева Междувременно някои банки оферират промоционални условия за внасяне на пари в брой или на банкомат без такси. От предходни изследвания знаем, че огромна част от депозитите на сънародниците ни са 1000 и малко повече лв. и въпросните псевдодепозити в действителност са импортираните им по карта хонорари или пенсии, а
към 70% нямат спестявания
Или най-малко публично. Иначе от кое място се вземат хилядарки, с цел да хвърлят от балкона на алоизмамниците?
Все отново, съгласно последното изследване на организация " Тренд " спестяващите се усилват от 22% през предходната година до 25% през тази. Навярно повода е навлизането на еврото.
От друга страна, изследването демонстрира, че немалка част от българите нямат задоволително финансови знания за методите на икономисване, а всеки 10-и е изцяло неинформиран. Даже се твърди, че финансовата просветеност на българина е с 58% по-ниска от тази на останалите европейци.
Кой какъв брой заделя?
От изследователския център откриват, че 41% от българите могат да заделят едвам до 10% от прихода си, което е санитарният най-малко.
Малко над една трета икономисват сред 10-20%.
Между 20 и 30% от прихода си отделят 14% от запитаните.
Само 2% от българите си разрешават да заделят над 40% от приходите си.
Според специалистите най-разумно е да се икономисват 30% от приходите (като в оня екшън с Де Ниро).
Подобно на американците и множеството европейци и у нас младите до 29 година не заделят толкоз, колкото 40-60-годишните. Едва ли е изненадващо - и ние като студенти казвахме, че " от сън и спестовна брошура мемоари няма ". Младите, изключително без семейство и деца, избират да харчат парите си за занимания, а и надали приходите им са толкоз високи, колкото на по-възрастните. По-тревожното е, че над 120 хиляди души сред 18 и 30 година са с непогасени заеми.
Явно изкушени от лесния достъп до " едни пари " и в желанието си за занимания или владение да вземем за пример на супертелефон или нещо такова, въпреки и без финансова просветеност, младите все по-често протягат ръка към бързи заеми. А връщането им, както наскоро правосъден реализатор показва, по никакъв начин не е бързо и безболезнено. Вероятно не е толкоз мъчно човек да употребява вградените в уеб сайтове за бързи заеми калкулатори, с цел да разбере, че при изтеглени 1000 лева да вземем за пример, би трябвало да върне към 1500, а забавянето може да коства даже двойна сума за връщане. Затова подрастващите и младите би трябвало да бъдат научени, че бързият заем е последното, до което човек да прибегне, когато е финансово обезпокоен. Между другото, данни на Евростат сочат, че размерът на бързите заеми у нас се е нараснал с 20% през предходната година.
Почти три четвърти от българите не могат да икономисват (Източник: Тренд)
Брутен коефициент на икономисване на семействата (Източник: Евростат)
80% имат пари като за " ден за ден ", 57% от европейците икономисват (Източник:N26 )
Умее ли и има ли опция съвременникът ни да скътава пари или разчита на бързи заеми? Винаги ме кара да се замисля над този въпрос една телевизионна реклама, в която млад мъж измежду бял ден се разхожда по пижама в двора си, а гласът зад камера твърди за него, че не знае по какъв начин да се оправи с микровълновата или не схваща за какво жена му все паркира погрешно, само че чудесно знае по какъв начин да преживее до заплата, т.е. с бърз заем.
После се запитвам: " Щом заплатата не му стига, с какви пари ще изплаща този заем? ", " Дали осъзнава какво е " да се простираш съгласно чергата си ", или какво е финансова дисциплинираност на семейството/домакинството? "... Спомням си филм, в който Робърт де Ниро играеше " кротнал се " и покрил се със фамилията си някогашен мафиот, който все съветваше децата си да заделят една трета от приходите, с цел да посрещнат непредвидени разноски.
За мнозина наши съвременници, изключително по-младите, планирането за бъдещето остава на назад във времето по отношение на ръководството на всекидневните разноски. В края на краищата има сметки за заплащане, храни за пазаруване, пътувания, на които да се поглезим, когато ни пристигна настроението. Финансовото обмисляне е частично въпрос на дисциплинираност.
Няма две отзиви, че
в България приходите са ниски
и не подхождат на високите цени на стоките, а възходящите разноски за живот оставят по-малко благоприятни условия за вложения. От КНСБ оповестиха наблюдението на септемврийските цени на 21 артикули в дребната потребителска кошница. Оказва се, че брашно, ориз, прясно мляко, олио у нас са по-скъпи, в сравнение с в Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния, а близо една трета от стоките в кошницата са измежду най-високите в Европейски Съюз, откриват синдикалните специалисти. Трудно се икономисва в такава парадоксална обстановка, въпреки преди време да се споделяше, че българинът е пестелив човек. Дори по време на зрелия социализъм, роди ли се дете, откриваха му спестовна брошура и роднините внасяха пари. Е, в средата на 90-те години " големите " суми осъмнаха като равноценност на една-две десетолевки и двайстолевки, само че това е друго.
В наши дни се оказва, че освен средностатистическият българин не може да разчита на скътани пари за непредвидени разходи.
Какво е ситуацията в Европа
През последните няколко години европейците се борят с сложни финансови действителности - от възходящите разноски за живот до забавящия се напредък на заплатите. Така бюджетите на семействата стават толкоз стегнати, че равнищата на инвестиции спадат в целия континент. Според специалисти в цяла Европа цените на наемите, силата и питателните артикули се повишават внезапно, до момента в който заплатите не са в крайник с това повишаване. По данни на Евростат през 2022 година хората
в Европейски Съюз са спестявали приблизително 12,7%
от разполагаемия си приход, което е доста по-малко, в сравнение с през 2021 година (16,4%) и е по-близо до стойностите отпреди пандемията. Най-високите брутни равнища на икономисване през упоменатата година са регистрирани в Германия (19,9%), Нидерландия (19,4%) и Люксембург (18,1%). Спестяване под 10% е имало в 12 страни на Европейски Съюз, като в Полша и Гърция равнищата са били негативни.
Около 80% от интервюираните 6300 души от Франция, Италия, Испания, Германия и Австрия определят
всекидневните разноски като най-голям приоритет
открива изследване на N26, извършено предходната година. Този приоритет е най-голям измежду испанците (85%) и италианците (84%), а най-нисък измежду германците (73%). За запитаните италианци, испанци и французи изплащането на заем се класира по-високо в листата с цели. За разлика от тях, в Австрия и Германия единствено 38% и 36% от интервюираните споделят, че дългът заема огромен дял от месечния им бюджет.
Проучването открива, че както регистрират по-високи разноски, също по този начин
европейците икономисват с високи темпове
Приблизително трима от петима интервюирани споделят, че спестяванията са забележителна част от бюджета им, без значение дали заделят пари или употребяват лихвоносни спестовни артикули. За доста европейци в петте показани страни, въпреки спестяването да е висок приоритет, вложението не е.
Европейска комисия с нова тактика за ориентиране на спестяванията
През март т.г. комисията одобри нова тактика за ориентиране на спестяванията към продуктивни вложения. Оттам разясняват, че задачата е да се увеличи присъединяване на жителите на Европейски Съюз на финансовите пазари посредством повече благоприятни условия за вложения и усъвършенствана финансова просветеност, което да докара до увеличение на тяхното богатство и стимулиране на стопанската система на Европейски Съюз.
70% от спестяванията на семействата в Европейски Съюз са банкови депозити. Това възлиза на към 10 трилиона евро. Те са сигурни и леснодостъпни, само че нормално генерират по-ниска рентабилност, в сравнение с вложенията на финансовите пазари.
Увеличаването на вложенията на финансовите пазари подкрепя стопанската система.
В Съединени американски щати спестяванията са " съвсем невъзможни "
Една трета от американците нямат фонд за незабавни случаи, 29% не биха могли да си разрешат непредвиден разход над 400 $, а междинните спестявания на жителите от Страната на неограничените благоприятни условия за непредвидени и непредвидени разноски са 500 $. Това откри неотдавнашно ново изследване на доставчика на пенсионни проекти Empower.
Около 63% от американците настояват, че възходящите разноски за живот са затруднили построяването и поддържането на фондове за незабавни случаи, като над половината са безапелационни, че спестявания за незабавни случаи са „ съвсем невъзможни “ в сегашния стопански климат. Над 42% от интервюираните сред 3 и 5 юни 2025 година декларират, че спестяванията им няма да им оказват помощ, в случай че изгубят работата си, което, съгласно коментара на Empower, е " възходящ боязън, поради възприеманата тромавост на пазара на труда в Съединени американски щати, продължаващото повишаване на изкуствения разсъдък и несигурността, въведена от новите цени, оповестени тази година от администрацията на Тръмп ". По-малко от една трета не имат вяра, че биха се справили с непредвидени разноски през идната година. Един на петима американци (18%) споделя, че спестяванията им биха покрили по-малко от месец разноски.
Как действат другите генерации?
Общо американците икономисват приблизително 500 щ.д.
Поколението Z (родените сред 1995 година и 2012 година ): 400 щ.д. Четвърт от тях споделят, че към момента нямат спестявания за незабавни случаи, само че 33% са работили с финансов експерт, който да им помогне да стартират.
Поколението Y или милениалите (родени сред 1981 и 1996 г.): 300 щ.д. Трима от 10 са се съветвали със експерт за спестявания и се концентрират върху построяването на дълготрайна сигурност.
X (родени сред 1965 и 1980 г.): 500 щ.д. Най-вероятното потомство, което ще каже, че не може да си разреши непредвиден разход от 400 щ.д. (35%).
Бейби бумъри (родени сред 1946 и 1964 г.): 2000 щ.д. Те считат, че биха могли да се оправят с разход за незабавни случаи над 10 000 $.
Около 37% от американците съхраняват своя незабавен фонд в елементарна спестовна сметка. Една четвърт - в разплащателна сметка (23%), а един от петима държи пари за незабавни случаи вкъщи, като това число стига до 27% измежду поколението Z.
Ами у нас? /> Знаем, че в множеството случаи (досега) сънародникът има най-голямо доверие или в " бурканбанк ", или в " поддюшекбанк ", само че в подготовка за еврото от ден на ден българи влагат парите си в същински банки. Навярно по тази причина вложенията са стигнали рекордните 96,3 милиарда лева, като единствено за месец са нарастнали с 1,8 милиарда лева Междувременно някои банки оферират промоционални условия за внасяне на пари в брой или на банкомат без такси. От предходни изследвания знаем, че огромна част от депозитите на сънародниците ни са 1000 и малко повече лв. и въпросните псевдодепозити в действителност са импортираните им по карта хонорари или пенсии, а
към 70% нямат спестявания
Или най-малко публично. Иначе от кое място се вземат хилядарки, с цел да хвърлят от балкона на алоизмамниците?
Все отново, съгласно последното изследване на организация " Тренд " спестяващите се усилват от 22% през предходната година до 25% през тази. Навярно повода е навлизането на еврото.
От друга страна, изследването демонстрира, че немалка част от българите нямат задоволително финансови знания за методите на икономисване, а всеки 10-и е изцяло неинформиран. Даже се твърди, че финансовата просветеност на българина е с 58% по-ниска от тази на останалите европейци.
Кой какъв брой заделя?
От изследователския център откриват, че 41% от българите могат да заделят едвам до 10% от прихода си, което е санитарният най-малко.
Малко над една трета икономисват сред 10-20%.
Между 20 и 30% от прихода си отделят 14% от запитаните.
Само 2% от българите си разрешават да заделят над 40% от приходите си.
Според специалистите най-разумно е да се икономисват 30% от приходите (като в оня екшън с Де Ниро).
Подобно на американците и множеството европейци и у нас младите до 29 година не заделят толкоз, колкото 40-60-годишните. Едва ли е изненадващо - и ние като студенти казвахме, че " от сън и спестовна брошура мемоари няма ". Младите, изключително без семейство и деца, избират да харчат парите си за занимания, а и надали приходите им са толкоз високи, колкото на по-възрастните. По-тревожното е, че над 120 хиляди души сред 18 и 30 година са с непогасени заеми.
Явно изкушени от лесния достъп до " едни пари " и в желанието си за занимания или владение да вземем за пример на супертелефон или нещо такова, въпреки и без финансова просветеност, младите все по-често протягат ръка към бързи заеми. А връщането им, както наскоро правосъден реализатор показва, по никакъв начин не е бързо и безболезнено. Вероятно не е толкоз мъчно човек да употребява вградените в уеб сайтове за бързи заеми калкулатори, с цел да разбере, че при изтеглени 1000 лева да вземем за пример, би трябвало да върне към 1500, а забавянето може да коства даже двойна сума за връщане. Затова подрастващите и младите би трябвало да бъдат научени, че бързият заем е последното, до което човек да прибегне, когато е финансово обезпокоен. Между другото, данни на Евростат сочат, че размерът на бързите заеми у нас се е нараснал с 20% през предходната година.
Почти три четвърти от българите не могат да икономисват (Източник: Тренд)
Брутен коефициент на икономисване на семействата (Източник: Евростат)
80% имат пари като за " ден за ден ", 57% от европейците икономисват (Източник:N26 )
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ