Съдбата си знае: Бившият ми ме биеше пред децата, сега обаче палачинката се обърна
Казвам се Яна, на 54 години и имам две деца от предходен брак. Елегантна и образована съм, с добре платена работа и преди да се омъжа за повторно, не знаех, че на този свят може да има изроди като мъжа, който избрах за брачен партньор. Признавам си, че преди сватбата подозирах за избухливия му манталитет, само че не чаках да бъде принудител. Можех умерено да се грижа и сама за двете си деца, само че все пак взех решение да се омъжа за Павел. Тогава мислех, че като самотна майка ще бъде по-малко уважавана и смятах, че в случай че имам брачен партньор, животът ми ще бъде по-пълноценен.
Но след сватбата Павел малко по-малко стартира да лимитира моята самостоятелност. Принуди ме да напусна предходната си работа, с цел да работя в неговия офис. Взимаше цялата ми заплата и ми отпускаше пари единствено за храна. С времето сътвори атмосфера на неприязън и последователно роднините и приятелите ми стопираха да идват вкъщи. Никога не ми помагаше в семейството, само че за сметка на това трябваше да удовлетворявам всеки негов каприз.
Ако не беше удовлетворен от работата ми, Павел ме пребиваше като куче. Една вечер по този начин ме блъсна, че паднах на земята. Ударът беше толкоз нечовечен, че се разплаках от болежка, само че вместо да ми помогне, той стартира да ме рита с крайници. Пищях от болежка и изтощение, а в другата стая децата ми ридаеха от боязън. След този побой прекарах две седмици в болничното заведение, без да мога да се изправя от леглото. Бяха ми счупени ребрата. И макар нечовешкия тормоз, на който бях подложена, сглупих и не подадох недоволство против Павел. Лекарите ме питаха кой ме нарани по този начин, а аз извръщах глава и мълчах настойчиво. Понякога ме биеше и без причина: просто по този начин – за наслаждение. Веднъж се забавих на връщане от магазина и още щом се прибрах, със мощен удар мъжът ми ме повали на земята. На другия ден се оправда, че ме набил от притеснение…
Избягах от него, когато едвам не изгубих живота си в опит да предпазя сина си от това страшилище. Защото с времето той стартира да протяга ръка и на децата ми. Това преля чашата на търпението ми! Изминаха няколко години от развода ни. Преди месец научих, че Павел е потърпевш в злополука и в този момент е в инвалидна количка. Съдбата се погрижи да получи това, което заслужава! Въпреки нещастието му, не изпитвам и грам страдание към него. Той не съществува в моя свят. Съжалявам единствено, че години наред търпях да малтретира мен и децата ни. Как попаднах в този капан, по този начин и не разбрах.
Инфо: Лична драма
