Казвам се Светла, на 32 години, имам съпруг, деца, голяма

Казвам се Светла, на 32 години, имам брачен партньор, деца, огромна къща и скъпа кола. Днес мога да си разреша да си купя всичко, което пожелая, само че имаше време, когато износвах облеклата на брат си. Нека стартира историята си през цялото време. Майка ми доста мощно мечтаела да има наследник и когато родила брат ми Артем, насладата на родителите ми била безкрайна. След раждането на брат ми, за първи път татко ми протегнал ръка към алкохола. От този ден си намирал разнообразни мотиви да се напива, а от време на време злоупотребявал дотам, че не можел да се прибере вкъщи. Налагало се майка ми да го влачи по улиците безусловно на тил. На другата заран татко ми й желал амнистия, обещавайки, че повече няма да пие, само че единствено след два дни още веднъж се търкалял в някоя локва. Много скоро майка ми забременяла с мен. За страдание, за разлика от брат ми, аз съм била нежелано дете. Спомням си какъв брой постоянно ме оставяше да си легна гладна и по какъв начин завиждах на девойките, които имаха красиви рокли и обувки, до момента в който аз носех скъсани галоши. В най-големия мраз майка ми ме изпращаше съвсем боса да диря татко си по улиците, че да не дава Господ, можел да замръзне някъде. Свои облекла също нямах и по насила износвах ризите и панталоните на брат си. Няколко години по-късно татко ми умря от пиянство, а след гибелта му майка ми напълно спря да ми обръща внимание. Понякога не ме пускаше да преспивам в къщата и се постановяваше да нощувам в кошарата при животните. Въпреки всички неволи, полагах огромни старания да се възпитавам, тъй като знаех, че единствено по този начин ще се измъкна от нищетата. Упоритият ми труд беше увенчан с триумф и приключих учебно заведение със златен орден. За страдание, не отидох на връчването на дипломите, тъй като нямах уместно облекло. Постъпих да изучавам в университета на държавна прехрана и приключих с алена тапия. Докато учех, икономисвах всяка една стотинка, а облекла купувах от магазин за втора ръка. Продуктите ми бяха с изминал период на валидност, а от време на време, когато нямах никакви пари, ровех в кофите за отпадък. От дълго време не знаех нищо за майка си и брат ми, само че от познати разбрах, че Артем е напуснал селото, тъй като не желал да живее като родителите ни. След дипломирането се върнах в родния си край и незабавно ме наеха като счетоводителка. Заплатата беше прилична, от време на време получавах бонуси, само че мизерията ме научи да не разходвам непотребни пари. Мечтаех да се устроя в града и там да си намеря работа. В визиите си се виждах щастливо омъжена за човек, който беше безпределно влюбен в мен. Така копнеех за обич. Цял живот бях лишавана от майчини милувки и ласки, и само чувах проклятия и хули. Но до момента в който фантазиите ми се осъществен, трябваше да пребивавам с майка си. Двете в никакъв случай не се хранехме дружно и всички разноски по семейството деляхме на половина. И когато най-сетне събрах средства за дребен апартамент, скрих парите на несъмнено място и незабавно се залових да диря уместно жилище в града. За мой шанс, още на другия ден срещнах другарка от университета, с чиято помощ съумях да получа работа на добра позиция в влиятелна компания. Наложи се да се върна в родния си край, с цел да си събера багажа, само че когато потърсих скритите пари, от тях нямаше никаква диря. Оказа се, че личната ми майка е взела парите ми, които години наред спестявах с цената на доста ограничения, с цел да ги даде на брат ми за отмора в Израел. Не знам какво бих правила, в случай че приятелката ми не ми се притече за следващ път на помощ. Тя ме приюти и ме подпомагаше финансово и морално, до момента в който съумея да си стъпя на краката. Изминаха няколко години. Вече съм на 32 години, имам брачен партньор, деца, огромна къща и скъпа кола. Преди дни ми се обади брат ми и ми заяви, че майка ми е доста болна и има потребност от лекуване. За страдание той бил доста ангажиран и нямал време да се погрижи за нея. Може да ви прозвучи жестоко, само че му отговорих, че по никакъв начин не ми пука за нейното здраве и даже да почине, няма да стъпя на гроба й. Вие, вероятно, ще ме укорите, само че не мога да постъпя по различен метод. Тази жена в никакъв случай не ме приласка, не ме погали като майка, нито ми направи плитка. Да, в този момент имам шоколад, не дълбая към този момент във варелите, само че до момента в който съм жива не желая да видя никой от кръвните си родственици. Каквото посееш – това ще пожънеш!