“Казвам се Октомври. И съм тъжна. Есенна съм някак. По душа. Правя

“Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците ужасно многодъждни.
После сядам на небето и мълча.

Късам жълтите листа с ръце от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А пък през днешния ден
много ми се желае да узная
Той обича ли ме... Или не.)

Тук – таме окачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, като че ли, призори.
И затрупвам раменете си с мъгли.

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Влюбена до полуда във Април.
Няма по какъв начин сезонно да се свържем...
Извинете ме...
Ще завали. ”





Автор на картината: Леонид Афремов