Казвам се Никола и съм на 58. Както и да

Казвам се Никола и съм на 58. Както и да го погледнеш, към този момент съм във втората половина на живота си и дните ми минават все по-бързо. От години не мога да дремя обикновено и нощем се събуждам от мемоари и кошмари. Тогава ставам, запалвам цигара и все се връщам в деня, в който срещнах Мария. Тогава тя беше на 16, а аз – на 26. Идваше постоянно в офиса при вуйчо си – мой другар и сътрудник. Влюбих се в нея безпаметно, само че не смеех и да мисля, че сред нас може да се получи нещо, тъй като тя беше още дете. Знаех, че харесва водача Димо, по тази причина все гледа да пристигна сякаш при вуйчо си, само че с вярата да засече Димо.
Той, за разлика от мен, очевидно нямаше никакви угризения и се възползва от нея – от невинността й, от младостта и неналичието на опит.

Понякога го чувах да се хвали пред другари, че е блъснал оная, дребната – племенницата на инженерчето, и кръвта ми кипваше от гняв. Веднъж не се сдържах и го попитах дали я обича. А той ми се изсмя. После сподели, че не я обича, само че би трябвало да е вманиачен да я отпрати, щом тя сама му се натиска. Не смеех нищо да кажа пред сътрудника си, само че и той скоро научи за тази връзка и побесня. Каза на сестра си и стана огромен скандал, за който в града ни се приказва дълго. Родителите на Мария й не разрешиха да се вижда с Димо, тя обаче вечер се измъкваше от у дома и отново тичаше при него. Всичко това го знаех от самата Мария. Тя реши, че единствено аз я разбирам, и ми споделяше всичките си секрети, без да знае какъв брой ме наранява.

А на мен ми се искаше да пребия оня глупак водача, само че не смеех да направя нищо. Ако го бях сторил, Мария щеше да се отдръпне от мен, а аз не можех да понеса да изгубя другарството й.
Така минаха две години. Мария приключи гимназията и на бала си предложения мен да й бъда джентълмен. Бях благополучен, само че тя ми се видя някак бледа и посърнала. Още същата вечер разбрах повода – беше бременна от Димо. Той обаче й споделил, че няма никакво желание да се дами и да гледа деца. Настоял тя да направи аборт. Мария отишла на доктор, само че й обяснили, че този аборт някой ден може да я лиши въобще от опцията в миналото да стане майка. А Димо декларирал, че това си е неин проблем. После я уведомил, че отпътува, без да каже къде. И в действителност – на другия ден липсващ. Бях забелязал, че водача го няма от няколко дни на работа, само че мислех, че е в отпуска, а то ето каква била работата! В неговото бягство видях своя късмет да бъда с момичето, което обичах. Предложих на Мария да се оженим и да призная детето й за свое, с цел да я спася от гнева на родителите й и от клюките в града. Тя се разплака, след това се хвърли на врата ми и ми благодари. Оженихме се след месец. До раждането на детето и няколко месеца по-късно с Мария спяхме в обособени стаи. Не я допирах, въпреки да бях неин брачен партньор. Исках тя да направи първата крачка. И когато към този момент бях изгубил вяра това да се случи, една вечер Мария пристигна и се мушна в леглото при мен. Любихме се дълго и нежно, а след това тя заспа на гърдите ми. Галех я в съня й и едвам сдържах сълзите си, тъй като най-сетне и тя ме беше обикнала. Поне по този начин мислех тогава. А за момченцето й бях подготвен да дам живота си. За мен той беше мой наследник и постоянно щеше да си остане подобен.

Отпразнувахме първия рожден ден на Влади, след това втория, а малко преди той да навърши 3, Мария избяга. Напусна ме, заряза ме дружно с детето. Остави ми записка, в която ме молеше да й простя и ме заклеваше да се грижа добре за Влади. Тя заминавала с Димо, който към момента обичала. Той обаче не желал детето, нищо че било негова плът и кръв. Не му трябвал непотребен товар. Прочетох това писмо несъмнено хиляда пъти. Научих наизуст всяка запетайка в него. И отново ми беше мъчно да го проумея. Що за жена, що за майка можеше да постъпи по този начин? Трябваше обаче да работя доста бързо. Знаех, че скоро слухът, че Мария ме е напуснала, ще плъзне в града и двамата с дребния Влади щяхме да бъдем подложени на унищожителни злословия. Не желаех той да пораства в среда, в която ще подмятат зад тила му, че майка му е курва, че е избягала с различен. Още същата вечер се обадих на собствен другар в София, който от дълго време искаше да отида в столицата да работя за него. Той ми сподели, че ме чака там до седмица. Обеща да помогне и с жилището, и с детската градина за момчето. Набързо проведох продажбата на жилището си и след седмица към този момент бях в София, където щях да се смеся с хилядите хора, да стана един от тях и никой нямаше да любознания и да си вре носа в персоналния ми живот.

На всички споделях, че брачната половинка ми е умряла, и по този начин се избавях от непотребни въпроси. Влади също порасна с мисълта, че майка му е умряла, когато е бил напълно дребен, и не повдигаше въобще въпроса за нея. А когато поотрасна и изиска да идем на гроба й, не ми оставаше нищо друго, с изключение на да затвърдя лъжата. Поразходих се един ден из Централните гробища, открих безлюден гроб и поръчах монумент с измислени имена. Когато го сложиха, започнах да повеждам Влади там, като все се надявах Господ и този неизвестен нещастник, пропуснат от роднините си, да ми простят кощунството. Отдадох целия си живот на Влади и друга жена не погледнах. Сякаш самичък повярвах, че брачната половинка ми е умряла, и не можех да я заменя с друга. Днес синът ми е на 30 – юрист, със семейство и свое дете. Боготвори ме и за всичко се допитва до мен. Все упорства да се оженя, с цел да не съм самичък, но аз не мога. Това значи да стартира да неистина още един човек. А към този момент не желая. На няколко пъти бях на ръба да кажа на Влади истината за майка му, само че не знам по какъв начин и дали въобще ще я понесе. Ако му я кажа, ще срутя целия му свят, той ще ме намрази и ще тръгне да търси Мария. Не съм сигурен обаче дали в случай че я откри, това, което ще види, ще му хареса. И не знам по какъв начин тя ще му изясни за какво го е изоставила. Затова може би е по-добре да продължа да подкрепям лъжата и тайната да си иде с мен. Но тя от ден на ден ми тежи. Боже, по какъв начин ми тежи!
Никола
Инфо: Лична драма