Всички срещу дрогата. Как близки на зависими търсят изход и помощ от експерти
Казвам се Калоян Каменов и съм подвластен, на 33 години съм и от близо 5 години в моя живот има непорочност и трезвеност. Зад гърба си имам 6 опита за лекуване. Така стартира ревюто си гост-лекторът в срещата на общността, образувана към Фейсбук групата " Един за всички, всички против дрогата ". В качеството си на старши съветник в ТЦ " Св. Илия " в град Габрово и зам.-управител на фондация " Общност в помощ на подвластните " Каменов изнася лекция на тематика " Етапи на пристрастяване и стадии на възобновяване ".
Лекторът подхожда към тематиката през персоналната си история. История, която стартира, когато той е на 13, с марихуана, а по-късно се трансформира в история на използването на голям брой наркотични субстанции, подсилването на резултата им с алкохол и като че ли това е малко - хазарт. Става дума за 15-годишен път, в чийто край той среща нормалността, само че преди този момент губи татко си, доверието на майка си, вероятностите за бъдещето си – професионално и персонално, здравето си и най-важно – себе си.
" Не съм си давал сметка какъв брой значима е работата с страстите. Това е най-голямата предварителна защита за грозната фаза на зависимостта ", изяснява той и акцентира, че началото на пристрастяването е обвързвано с прочувствената болежка.
Прекият път за спряване с болката съгласно Каменов и илюзията, че опиатите дават доста – излаз от прочувственото положение, без да вземат нищо, трансформира използването в корист, а по-късно според.
Той завършва своята лекция, с която среща аудиторията с стадиите на пристрастяване и възобновяване, с обнадеждаващото " възобновяване е допустимо " и тезата за основното значение на околните за процеса на възобновяване.
Във втората дискусионна част на неделната среща към Каменов се обръщат майки на подвластни синове или дъщери, сътрудници на пристрастени съпруги или съпрузи. Някои разпознават околните си в лектора и желаят да споделят, други желаят да почерпят от опита му.
Въпросите най-често се отнасят до това по какъв начин околните биха могли да стимулират подвластния да постъпи за лекуване, какъв брой време е належащо той да прекара в лечебен център след избран брой години на приложимост, с цел да не се върне към веществото. Някои разказват държанието на своя непосредствен и пробват да схванат, надяват се Каменов да преведе какво значи и дали въпросният човек е подготвен да се лекува.
" Близките сме подценявани, фокусът е върху подвластния. Всъщност ние сме средата, която може да го върне там. Ако не сме готови, бързо се стига до срив и рецидив ", споделя една от участничките в полемиката.
Човекът зад инициативата
Владимир Стойков, уредникът на срещите, няма персонална история със зависимостите, не е и терапевт, а просто човек с идея. Идеята за нея е стимулирана от три близки срещи със зависимостите.
Като дете Стойков живеел в Пловдив дружно с родителите си и двете си сестри. Играел пред блока със сестра си и по спомен към оня миг бил 5-6 годишен. По улицата се задала лакатушеща се мъжка фигура. Мъжът се доближил и се обърнал към сестрата на Стойков с " Биляно, ела тук ", а в гласа му звучала опасност. 10-годишното момиче не се казвало Биляна. Децата побягнали.
" Никога до оня миг не бях изпитвал подобен вкаменяващ боязън. Знаехме кой е мъжът. Беше наш комшия от долния етаж - пияч, алкохолик. Елена, с която той се припозна в сестра ми, беше личната му щерка. Очевидно беше на градус ", разкза в диалог с Mediapool Стойков.
Не си спомня какъв брой дълго са се спотайвали със сестра му, преди да съберат кураж да се насочат към дома, само че споделя, че двамата се оглеждали по целия път към входа на блока. Съседка съпроводила уплашените деца до жилището им.
" Така добих визия какво е да живееш под един покрив с човек, чиято взаимозависимост слага живота ти в заплаха ", отбелязва той.
Втората среща на Владимир с тематиката за зависимостите се случва в Ловеч, когато той е в 5. клас. Отново със сестра си той посещава " Изложба на наркоманите ".
" Кокаин, морфин, амфетамини. Какво е това - плодове или зеленчуци? Дотам се простираха познанията ми за опиатите по това време. Спомням си, че подходих с любознание ", описа той.
Стойков се среща с това по какъв начин наподобяват обособените субстанции, техния химичен състав, резултата им върху организма и различен вид обща информация:
" Тогава за първи път в живота ми видях тайник. Спомням си, бяха изложили една книга, част от страниците ѝ бяха изрязани под формата на правоъгълник и вътре бе подложен плик. Предполагам, че хероин е било ".
Действието се развива през 2001 година, когато главният информативен поток се популяризира чрез обичайните медии. Изложени отрязъци от вестници, в които се оповестява за разнообразни акции на ГДБОП, приказват за залавяне на наркотрафиканти и осуетени опити за контрабанда на опиати. Най-силно въздействие върху Стойков обаче оказват две писма, написани от 15-годишни девойки, подвластни от опиати, адресирани до техните майки.
" Писмата бяха написани малко преди да сложат завършек на живота си. В тях даваха пояснения за своите дейности. Бях толкоз обиден от прочетеното, че известно време не можех да мисля за нищо друго, с изключение на за тези писма. Беше извънредно. Към оня миг тези девойки са били малко по-големи от мен ", описа Стойков.
Третата среща на Стойков и зависимостите се реализира в Исландия. Там на място за отдих и отмора той се среща с жена, 38-годишна. С нея се намират на приказка, историята зад една от татуировките на дамата се оказва мъчителна, обвързвана с " предходния ѝ живот ".
" В " живота, оставен зад тила ѝ " била подвластна от опиати. За мен това беше шокираща информация. В допълнение описа, че неотдавна сестра ѝ умряла от свръхдоза. Към оня миг полагала грижи за племенника си, който тръгнал по пътя на майка си. Оказа се, че този проблем се възпроизвежда в поколенията, в случай че не се реши ", описа Стойков за срещата си лице в лице с наркотичната взаимозависимост.
" Един за всички, всички против дрогата "
Благотворителността от години има място в живота на Стойков. Всеки негов рожден ден по традиция е отдаден на идея. Вместо дарове, гостите подаряват сума за определена самодейност, препоръчана от Стойков. В това число дарения за лекуване на заболели хора, институции, които поставят грижи за сираци, бездомни и жертви на домашно принуждение.
През 2019 година телевизионно предаване за комуна, го замисля дали да не направи нещо за подвластните. След малко изследване в интернет той се свързва с ръководителя на общността. Събраните по-късно средства подарява, с цел да се лекуват хора, които другояче не биха могли да си го разрешат. Покрай организирането на събитието той се среща с хора, ангажирани да оказват помощ на подвластните.
" Месец и половина по-късно пристигна COVID-19 и животът се промени. Обичайните действия завършиха и бях затворен у дома. За да уплътня свободното си време, се записах в разнообразни Facebook групи и следях изявленията. Направи ми усещане, че в една от групите имаше доста дами, майки на подвластни момчета и девойки, които споделяха историите си. От техните изявления можех да съзра отчаянието и безизходицата, в която се намират. Просто не знаеха къде да потърсят помощ ", изясни Стойков.
Това довежда до първата среща, която Владимир Стойков провежда през ноември 2020 година и с която слага началото на своята самодейност " Един за всички, всички против дрогата ". На тази първа среща той кани членове на въпросната фейсбук група, която го е въодушевила в началото. Първият посетител представител била ръководителка на християнска комуна, чиито резиденти се устоят с трудотерапия.
Тя споделя за активността си, както и съответни истории, след което дава опция на аудиторията да вземе присъединяване, да опише история или да зададе въпрос. Успехът на срещата надминава упованията на своя уредник. Днес, 5 години по-късно Стойков модерира Facebook група с над 1 000 членове, където споделя с тях материали, които биха били потребни за общността, и провежда срещи със своята публика всяка неделя онлайн, с посетители, първо с теоретична част, а след това - събеседване.
" Има някаква неразработена ниша в обществото. Липсва някой, който да свърже, да построи мост сред хората, които са наранени от казуса - подвластните и хората, които биха могли да оказват помощ професионално. Става думи за психолози, психотерапевти, някогашни подвластни, ръководители на лечебни общности и впрочем ", разяснява Стойков.
Най-големият проблем първоначално се оказва да намира лектори. Зад него не стои организация, не разполага и с бюджет. Говорителите, които кани, не получават заплащане за включването си в срещите. Все отново обаче мнозина откликват на поканите му, в това число чиновници на реда на управителни позиции и учени, които изследват материята.
Повечето хора, които се включват в лекците, са близки на подвластни. По принцип всеки е добре пристигнал. Най-много срещи са отдадени на зависимостите към алкохол, дрога и хазарт. Едни желаят да схванат по-добре близкия си човек, други да научат какви опасности крие държанието на подвластния, а трети - да намерят прийом да оказват помощ.
" Най-честият въпрос може би е по какъв начин да бъде стимулиран подвластният непосредствен - наследник, щерка, брачен партньор или брачна половинка - да потърси лекуване. В полемиките хората споделят между тях кое е проработило при техния случай и какви са били връзките ", счита уредникът на срещите.
Според създателя на самодейността човек, който демонстрира интерес би могъл да се окаже решителен фактор за оправянето на близкия му с казуса:
" В резултат от срещите ни едно момче, което беше с доста тежка хазартна взаимозависимост и по думите на майка му бе проиграло нещо от сорта на 200 хиляди лв., спря. Всичко това след дългогодишна взаимозависимост. Майката беше изцяло обезверена, постоянно се разплакваше в срещите, които проведох, само че беше постоянна. Свързах я със експерти, които биха могли да оказват помощ. Тя стартира терапия, синът ѝ също. Повече от година е чист и майка му просто не може да изрази насладата си от това. Тя към момента се включва в срещите и предизвиква други майки на подвластни, че излаз има ", споделя Стойков.
По думите на създателя на самодейността в такива случаи околните могат както да саботират процеса на изцеление, по този начин и да го подкрепят. Една от най-честите неточности, които околните могат да създадат, е да продължат да обезпечават комфорта на подвластния, да заплащат задълженията му и така нататък
" Това не е помощ, а щета. Отделянето и отводът от грижа могат да бъдат решителния фактор за подвластното лице да осъзнае казуса си и единствено да потърси лекуване ", отбелязва той.
Според него в този път е извънредно значимо околните да попаднат в общественост, която да ги поддържа, да даде препоръки от позиция на опит и да сътвори чувството, че има и други хора със сходни проблеми.
" Това са хора, които биха могли да те схванат и да показват съпричастност, защото малко или доста плавате в обща лодка и тогава човек схваща, че не е самичък в казуса си ", споделя Стойков.
Лекторът подхожда към тематиката през персоналната си история. История, която стартира, когато той е на 13, с марихуана, а по-късно се трансформира в история на използването на голям брой наркотични субстанции, подсилването на резултата им с алкохол и като че ли това е малко - хазарт. Става дума за 15-годишен път, в чийто край той среща нормалността, само че преди този момент губи татко си, доверието на майка си, вероятностите за бъдещето си – професионално и персонално, здравето си и най-важно – себе си.
" Не съм си давал сметка какъв брой значима е работата с страстите. Това е най-голямата предварителна защита за грозната фаза на зависимостта ", изяснява той и акцентира, че началото на пристрастяването е обвързвано с прочувствената болежка.
Прекият път за спряване с болката съгласно Каменов и илюзията, че опиатите дават доста – излаз от прочувственото положение, без да вземат нищо, трансформира използването в корист, а по-късно според.
Той завършва своята лекция, с която среща аудиторията с стадиите на пристрастяване и възобновяване, с обнадеждаващото " възобновяване е допустимо " и тезата за основното значение на околните за процеса на възобновяване.
Във втората дискусионна част на неделната среща към Каменов се обръщат майки на подвластни синове или дъщери, сътрудници на пристрастени съпруги или съпрузи. Някои разпознават околните си в лектора и желаят да споделят, други желаят да почерпят от опита му.
Въпросите най-често се отнасят до това по какъв начин околните биха могли да стимулират подвластния да постъпи за лекуване, какъв брой време е належащо той да прекара в лечебен център след избран брой години на приложимост, с цел да не се върне към веществото. Някои разказват държанието на своя непосредствен и пробват да схванат, надяват се Каменов да преведе какво значи и дали въпросният човек е подготвен да се лекува.
" Близките сме подценявани, фокусът е върху подвластния. Всъщност ние сме средата, която може да го върне там. Ако не сме готови, бързо се стига до срив и рецидив ", споделя една от участничките в полемиката.
Човекът зад инициативата
Владимир Стойков, уредникът на срещите, няма персонална история със зависимостите, не е и терапевт, а просто човек с идея. Идеята за нея е стимулирана от три близки срещи със зависимостите.
Като дете Стойков живеел в Пловдив дружно с родителите си и двете си сестри. Играел пред блока със сестра си и по спомен към оня миг бил 5-6 годишен. По улицата се задала лакатушеща се мъжка фигура. Мъжът се доближил и се обърнал към сестрата на Стойков с " Биляно, ела тук ", а в гласа му звучала опасност. 10-годишното момиче не се казвало Биляна. Децата побягнали.
" Никога до оня миг не бях изпитвал подобен вкаменяващ боязън. Знаехме кой е мъжът. Беше наш комшия от долния етаж - пияч, алкохолик. Елена, с която той се припозна в сестра ми, беше личната му щерка. Очевидно беше на градус ", разкза в диалог с Mediapool Стойков.
Не си спомня какъв брой дълго са се спотайвали със сестра му, преди да съберат кураж да се насочат към дома, само че споделя, че двамата се оглеждали по целия път към входа на блока. Съседка съпроводила уплашените деца до жилището им.
" Така добих визия какво е да живееш под един покрив с човек, чиято взаимозависимост слага живота ти в заплаха ", отбелязва той.
Втората среща на Владимир с тематиката за зависимостите се случва в Ловеч, когато той е в 5. клас. Отново със сестра си той посещава " Изложба на наркоманите ".
" Кокаин, морфин, амфетамини. Какво е това - плодове или зеленчуци? Дотам се простираха познанията ми за опиатите по това време. Спомням си, че подходих с любознание ", описа той.
Стойков се среща с това по какъв начин наподобяват обособените субстанции, техния химичен състав, резултата им върху организма и различен вид обща информация:
" Тогава за първи път в живота ми видях тайник. Спомням си, бяха изложили една книга, част от страниците ѝ бяха изрязани под формата на правоъгълник и вътре бе подложен плик. Предполагам, че хероин е било ".
Действието се развива през 2001 година, когато главният информативен поток се популяризира чрез обичайните медии. Изложени отрязъци от вестници, в които се оповестява за разнообразни акции на ГДБОП, приказват за залавяне на наркотрафиканти и осуетени опити за контрабанда на опиати. Най-силно въздействие върху Стойков обаче оказват две писма, написани от 15-годишни девойки, подвластни от опиати, адресирани до техните майки.
" Писмата бяха написани малко преди да сложат завършек на живота си. В тях даваха пояснения за своите дейности. Бях толкоз обиден от прочетеното, че известно време не можех да мисля за нищо друго, с изключение на за тези писма. Беше извънредно. Към оня миг тези девойки са били малко по-големи от мен ", описа Стойков.
Третата среща на Стойков и зависимостите се реализира в Исландия. Там на място за отдих и отмора той се среща с жена, 38-годишна. С нея се намират на приказка, историята зад една от татуировките на дамата се оказва мъчителна, обвързвана с " предходния ѝ живот ".
" В " живота, оставен зад тила ѝ " била подвластна от опиати. За мен това беше шокираща информация. В допълнение описа, че неотдавна сестра ѝ умряла от свръхдоза. Към оня миг полагала грижи за племенника си, който тръгнал по пътя на майка си. Оказа се, че този проблем се възпроизвежда в поколенията, в случай че не се реши ", описа Стойков за срещата си лице в лице с наркотичната взаимозависимост.
" Един за всички, всички против дрогата "
Благотворителността от години има място в живота на Стойков. Всеки негов рожден ден по традиция е отдаден на идея. Вместо дарове, гостите подаряват сума за определена самодейност, препоръчана от Стойков. В това число дарения за лекуване на заболели хора, институции, които поставят грижи за сираци, бездомни и жертви на домашно принуждение.
През 2019 година телевизионно предаване за комуна, го замисля дали да не направи нещо за подвластните. След малко изследване в интернет той се свързва с ръководителя на общността. Събраните по-късно средства подарява, с цел да се лекуват хора, които другояче не биха могли да си го разрешат. Покрай организирането на събитието той се среща с хора, ангажирани да оказват помощ на подвластните.
" Месец и половина по-късно пристигна COVID-19 и животът се промени. Обичайните действия завършиха и бях затворен у дома. За да уплътня свободното си време, се записах в разнообразни Facebook групи и следях изявленията. Направи ми усещане, че в една от групите имаше доста дами, майки на подвластни момчета и девойки, които споделяха историите си. От техните изявления можех да съзра отчаянието и безизходицата, в която се намират. Просто не знаеха къде да потърсят помощ ", изясни Стойков.
Това довежда до първата среща, която Владимир Стойков провежда през ноември 2020 година и с която слага началото на своята самодейност " Един за всички, всички против дрогата ". На тази първа среща той кани членове на въпросната фейсбук група, която го е въодушевила в началото. Първият посетител представител била ръководителка на християнска комуна, чиито резиденти се устоят с трудотерапия.
Тя споделя за активността си, както и съответни истории, след което дава опция на аудиторията да вземе присъединяване, да опише история или да зададе въпрос. Успехът на срещата надминава упованията на своя уредник. Днес, 5 години по-късно Стойков модерира Facebook група с над 1 000 членове, където споделя с тях материали, които биха били потребни за общността, и провежда срещи със своята публика всяка неделя онлайн, с посетители, първо с теоретична част, а след това - събеседване.
" Има някаква неразработена ниша в обществото. Липсва някой, който да свърже, да построи мост сред хората, които са наранени от казуса - подвластните и хората, които биха могли да оказват помощ професионално. Става думи за психолози, психотерапевти, някогашни подвластни, ръководители на лечебни общности и впрочем ", разяснява Стойков.
Най-големият проблем първоначално се оказва да намира лектори. Зад него не стои организация, не разполага и с бюджет. Говорителите, които кани, не получават заплащане за включването си в срещите. Все отново обаче мнозина откликват на поканите му, в това число чиновници на реда на управителни позиции и учени, които изследват материята.
Повечето хора, които се включват в лекците, са близки на подвластни. По принцип всеки е добре пристигнал. Най-много срещи са отдадени на зависимостите към алкохол, дрога и хазарт. Едни желаят да схванат по-добре близкия си човек, други да научат какви опасности крие държанието на подвластния, а трети - да намерят прийом да оказват помощ.
" Най-честият въпрос може би е по какъв начин да бъде стимулиран подвластният непосредствен - наследник, щерка, брачен партньор или брачна половинка - да потърси лекуване. В полемиките хората споделят между тях кое е проработило при техния случай и какви са били връзките ", счита уредникът на срещите.
Според създателя на самодейността човек, който демонстрира интерес би могъл да се окаже решителен фактор за оправянето на близкия му с казуса:
" В резултат от срещите ни едно момче, което беше с доста тежка хазартна взаимозависимост и по думите на майка му бе проиграло нещо от сорта на 200 хиляди лв., спря. Всичко това след дългогодишна взаимозависимост. Майката беше изцяло обезверена, постоянно се разплакваше в срещите, които проведох, само че беше постоянна. Свързах я със експерти, които биха могли да оказват помощ. Тя стартира терапия, синът ѝ също. Повече от година е чист и майка му просто не може да изрази насладата си от това. Тя към момента се включва в срещите и предизвиква други майки на подвластни, че излаз има ", споделя Стойков.
По думите на създателя на самодейността в такива случаи околните могат както да саботират процеса на изцеление, по този начин и да го подкрепят. Една от най-честите неточности, които околните могат да създадат, е да продължат да обезпечават комфорта на подвластния, да заплащат задълженията му и така нататък
" Това не е помощ, а щета. Отделянето и отводът от грижа могат да бъдат решителния фактор за подвластното лице да осъзнае казуса си и единствено да потърси лекуване ", отбелязва той.
Според него в този път е извънредно значимо околните да попаднат в общественост, която да ги поддържа, да даде препоръки от позиция на опит и да сътвори чувството, че има и други хора със сходни проблеми.
" Това са хора, които биха могли да те схванат и да показват съпричастност, защото малко или доста плавате в обща лодка и тогава човек схваща, че не е самичък в казуса си ", споделя Стойков.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ