Иванка Димитрова - една българка, кандидат за депутат от партията на Марин льо Пен
" Казвам се Иванка Димитрова. Родена съм в България. Имам българско поданство. От 32 години пребивавам във Франция, откъдето също имам поданство. Там съм работила към 15 години в системата на образованието. В момента работя и като преводач на правосъдната система във Франция. Тъй като имам повече свободно време, от няколко години се занимавам по-активно с политическа активност. Включих се в редиците на партията на Марин Льо Пен, защото след дълги наблюдения взех решение, че в тази партия намирам идеалите, на които постоянно съм била последовател ".
Това описа пред ни през април 2022 година единствената тогава българка, издигната за кандидат-депутат от партията на Марин Льо Пен " Национален фронт " (сега " Национален общ брой ", бел. ред.).
Тя счита, че в настоящия подтекст – политически, обществен освен във Франция, само че и в Европа, би трябвало да се направи смяна във възгледите на ръководещите, посредством които да се поеме по-друг курс от настоящия изцяло демократичен, глобализационен, който не регистрира характерните детайли на всяка народност и традициите на всеки народ.
„ За мен както българските, по този начин и френските обичаи са доста значими. Те би трябвало да бъдат непокътнати. Това е и главната причина, заради която се включих в тази партия “, споделя Иванка Димитрова.
- Каква позиция заемате в партията на Марин Льо Пен, г-жо Димитрова?
- От една година имам ниско равнище на служба в самата партия, отговорник съм на един кантон, което дава отговор на равнището на тукашната община. Тази година в партията предложиха кандидатурата ми за депутатските избори на 12 и 19 юни. В момента интензивно развъртвам президентската акция, защото в неделя е вторият кръг на изборите. След което започваме работа по парламентарните избори. В България вие сте първите които научавате, че аз, една българка, ще се явя като кандидат-депутат на изборите във Франция - към момента не сме оповестили публично имената си.
- Какви са възможностите?
- Реални, не плътни, само че действителни. Много зависи от конфигурацията, която ще се получи след втори кръг на парламентарните избори. На президентските избори също имаме действителни шансове и доста се надявам, че ще победим.
- Е, да бъдем реалисти, разликата с Макрон в действителност е дребна, само че няма да разрешат на Марин Льо Пен да победи.
- Да, по този начин е. Но може би след втория тур френският народ ще разреши да се даде на партията на Льо Пен малко повече представителност в Народното събрание. Защото при 10 милиона гласа на предишните избори преди 5 години, партията на Льо Пен получи 6 места при 577 места в Народното събрание. Такава е системата там. Тя е елиминационна, не пропорционална. Затова е по-трудно, само че се надяваме тази година да имаме допустимо най-мощна парламентарна група.
- От какъв брой депутати?
- За да има парламентарна група, би трябвало да има минимум 15 души от една и съща партия.
- Тоест, очаквате вие да бъдете една от тези 15 депутати във френския парламент?
- Да. В региона, в който аз се кандидатирам, триумфът доста зависи от конфигурацията. Мисля, че имам действителни шансове да стигна до втори тур - би трябвало да се получат най-малко 12,5% не от тези, които са дали своят вот, а общо гласоподавателите. Ако претендентът ги няма на първи тур, то първите двама се класират за балотаж.
- Как се приема във Франция, че българка кандидатства за народен представител в техния парламент?
- Нямат проблем. Французите са доста необятно скроени хора. В Народното събрание има доста хора с различен генезис. Родината е там, където са родени децата ти. А моите три деца са родени във Франция. Едновременно с това обичам и жаля за родината си България. Затова и съм в политиката, желая на моите деца и на децата на другите, да остане татковина с естествени условия за живот. Каквото мога аз да допринеса, колкото и да е малко, то въпреки всичко е камък в постройката, която се строи.
- А децата поддържат ли ви?
- Абсолютно, да. Съпругът ми също. Най-големият ми наследник е на 30 години и е инженер по информатика. По-малкият е кинезитерапевт, приключи в България. А последният – в този момент ще кандидатства в университета, най-хубавият във Франция, за подготовка на външнотърговски дипломатически фрагменти.
- Лесно ли беше вписването ви във френското общество преди 32 години?
- Не бих споделила. Мисля, че вписването на всеки човек в среда, в която не е расъл, е сложна – дали това ще е в друга страна или дори в същата, когато се преместиш от един район в различен, постоянно има едно адаптиране, напасване, което трае няколко години. За мен не беше елементарно, тъй като аз съм доброжелателна, в никакъв случай не съм се възползвала от финансовите привилегии, които имат мигрантите, постоянно съм работила и съм се опитвала да се впиша в техните правила на живот, които са доста разнообразни от нашите. Това ми е коствало доста. Моите деца са възпитани в обич към родината си Франция и с памет за корена си България.
- Знаят ли български език?
- Да, и тримата. Много постоянно си идват в България.
- Какво счита френското общество за войната в Украйна?
- Французите са загрижени за компликациите, които срещат украинците в естествения си живот - не се пробват да се простират по-нататък, да вършат политически разбор на тази война, нито за началото, нито за развиването ѝ. Опитваме се да сме допустимо най-хуманни и с каквото може да помогнем на тези, които страдат в този момент, и с каквото можем да помогнем войната да завърши най-бързо. Във войната няма печеливши, има изгубили.
- Има ли разделяне във връзка с войната, както е в България?
- В формалните изказвания няма такова разделяне. В обществото хората си задават въпроси, само че те са на персонално, на персонално равнище. Разбира се, основават си облици на Зеленски и Путин с рецензии и с утвърждения повече за единия, по-малко за другия. Но са сериозни и към двамата.
- Марин Льо Пен споделя, че Франция би трябвало да е еднообразно отдалечена от великите сили сега. Това ли е печелившата тактика?
- Русия е голяма мощ, споделя Марин Льо Пен - големите сили, каквито през днешния ден са Русия, Съединени американски щати, Китай, са единици, с които би трябвало да бъдем на идентична отдалеченост. Не бива да се привилегирова тази или онази от силите. Това, което политически целим в нашата партия, е да се реализира дотам самостоятелност на Франция, която е механически екипирана и доста мощна, че тя да бъде страна, която да може да контролира геополитически процеси. В партията на Марин Льо Пен е водещо мнението, че Франция би трябвало да резервира взаимното почитание с всички сили, като се регистрират позитивните и негативните детайли с идентична мярка към едните и към другите.
- Има ли удари под кръста в процеса на акцията?
- В момента извънредно доста са ударите против Марин Льо Пен. Всява се боязън у хората, в случай че тя победи. Един от огромните вестници във Франция излезе със публикация: „ Ако изберете Марин Льо Пен, внимавайте, тъй като на другия ден ще се пуснат 45 атомни бомби като тази над Хирошима през ВСВ. Тя ще държи копчето на нуклеарното оръжие ”. Всява се боязън. Самата Марин Льо Пен, откогато пое управлението на партията, леко промени курса ѝ. Това към този момент не е партия за провокации, както беше по времето на татко ѝ. Това към този момент е партия, която има за цел да стане всенародна и да води политика, която да бъде в услуга на французите, без значение от техния генезис, изповедание и статус. Нейната политика цели французите да намерят пълноправие, да намерят достъп до политиката, тъй като те са извънредно отстранени от политическия живот. Със сегашните способи, които се употребяват в политическата агитация, ние избираме някого и по-късно той има цялостното право да прави, каквото желае. Парламентът нормално се избира незабавно след президента, при което президентът има болшинство. Макрон имаше смазващо болшинство и Народното събрание в тези в 5 години се трансформира в едно регистрационно равнище
- В България го назоваваме „ гумен щемпел “.
- Същото е и във Франция.
- Какъв знак ще даде фактът, че Макрон евентуално ще завоюва втори мандат като президент?
- Това значи, че Франция ще продължи да се разсънва. Може би това е последният ѝ късмет да вкара поведенческо държание, което да бъде ориентирано към хората като цяло. Много сложни още 5 години ще преживеем, в случай че още веднъж изберат Макрон, тъй като неговата демократична политика има и положителни страни, само че за френския народ и за народите в Европа тази политика не е добра. България като европейска страна ще бъде принудена да се подчинява на решенията, които се взимат в Европа. И тези решения, идвайки от Макрон, са доста глобалистични, ще обиден и България. Тя ще продължи да бъде одобрявана като страна от последния европейски вагон
- Предстои ли ви тежка акция?
- Много тежка е и сега. След като премине еуфорията от изборите, започваме медийна акция. Най-трудната част е убеждаването на хората, те са с предразсъдъци от това, което чуват. Те не чуват теореми, които да се потвърждават, а аксиоми - това е по този начин, не ми задавайте въпроси. Моята работа е да убедя хората, че аксиомата не е вярна.




