Казвам се Елена Веточка – това не е фамилно име,

Казвам се Елена Веточка – това не е фамилно име, а псевдонимът ми, родителите ми ме назоваха по този начин в детството.
Родена съм в малко село в северната част на Румъния, само че на четиринадесет години отпътувах да пребивавам в огромен град, написа pochivkata.blitz.bg.
На осемнадесет години получих работа като лаборант в кардиологична болница, учих по едно и също време и хематология, само че не приключих, тъй като индивидът, който срещнах (той, апропо, е татко на трите ми деца, само че повече за това по-късно), предложи да заминем за Германия.
Всъщност мислех да продължа образованието си, надявайки се, че ще изградя кариера, само че някак си тези мои планове бързо се разпаднаха …
Румъния, както всички знаят, е бедна страна, има малко благоприятни условия там, толкоз доста румънци се разпръснаха по света в търсене на по-добър живот.
В Германия не останахме дълго и се преместихме във Англия, където се надявахме да реализираме нещо и да успеем.

Настанихме се в Лондон и скоро съумях да намеря работа като готвач в локалната синагога. Помагах на готвача със сервирането и в процеса на работа открих, че обичам да си играя с храната.
Не да сготвям, а да декорирам, да класифицирам всичко красиво, т.е. да играя – в креативен, сценичен, естетически смисъл (това беше доста, доста потребно за мен – след доста години към този момент в друга държава).
Но скоро трябваше да напусна синагогата: моят другар нямаше работа с работа в Лондон и още веднъж, единствено по-късно повече от година, трябваше да си тръгнем.
Този път разопаковахме чантите си в Дъблин. Щях да се върна в университета, само че скоро разбрах, че съм бременна. След време към този момент бях майка на три сина. Въпросът с образованието ми беше отсрочен, а и нямахме пари, трябваше да измисля по какъв начин да живеем.

Разбира се, в случай че имате дете, не можете да кажете, че не вършиме нищо. Напротив, имате ужасно доста работа. Имах три деца и в това време печелех пари, без да напущам дома.
Как? Отворих компания за гладене в жилището си. Клиентите ми носеха чисто долни дрехи и аз го гладех. Моето мини дружество беше доста сполучливо, само че работех извънредно доста.
Покрай работата ми разговарях с хора, гледах ги, слушах ги.

Например, един път, по времето на някаква рецесия, клиентите ми доста понижиха и аз се замислих по какъв начин да понижа цените.
Но един от клиентите ми, който всяка седмица носеше невероятни снежнобяли ризи, сподели: „ Не мислете даже! Не би трябвало да понижавате, а да повишавате цените, тъй че тези, които в действителност се интересуват от вас и ценят работата ви, да останат с вас. “ Така и направих – и той беше прав!
Най-добрите клиенти останаха с мен, а всички свободни места скоро бяха заети от нови клиенти. Накратко всичко беше наред, като се изключи персоналния ми живот – връзките с бащата на децата ми станаха все по-лоши и по-лоши … В резултат на това се разделихме.
Сега, поглеждайки обратно, разбирам каква беше грешката ми – забравих за себе си. Думата „ имаме потребност “ удуши думата „ желая “ за мен. Възстанових се, само че когато се претеглих на кантара, изпаднах в смут – 144 кг.

И в тази обстановка, в един миг разбрах: с цел да не се изгубя изцяло, би трябвало да работя. Бях мощно подкрепена в този миг от най-големия си наследник: той одобри моята позиция и по време на раздялата с татко си доста ме поддържа.
Тогава претърпях интервенция за понижаване на стомаха, изгубих 60 кг и постепенно започнах да трансформирам живота си.
Скоро получих поддръжка от ирландското държавно управление за самотни родители и съумях да се запиша в университет и да завърша курс, почнал в Румъния.
Напрегнах се, спестих повече пари, извиках момчетата и се реалокирах във Франция, в Ница.
Защо още веднъж излетях и отпътувах за непозната страна без работа и език? За какво? Разбира се, в името на децата и тяхното бъдеще. И за себе си! Моите момчета и аз сме същински екип.

Горещата кръв тече в тях, както и в мен, те са откриватели по природа, обичат да учат, да четат и имат свръхестествен податливост към езиците. Но главното е, че и те като мен имат живи, буйни, артистични души.
Всички сме оптимисти и имаме вяра в своя късмет. Е, в действителност, в началото нашият проект беше да дойдем за една образователна година, да се насладим на Франция, именития Лазурен бряг с нейната просвета, цветове, кухня.
И тогава да се върнем, тъй като децата ми са жители на Ирландия. Но всички се влюбихме тъкмо в това.

Лазурният бряг е място на изобретателни хора, неслучайно художниците са идвали тук когато и да е, самата атмосфера там ви кара да развивате нови и нови хрумвания.
Затова скоро се развълнувах от това, което ми хрумна: взех решение да провеждам занимателни пикници с невероятни гледки за туристи.
Факт е, че обичам средновековни села по върховете на засадени с маслини хълмове, чувствам самодоволство и успокоение в старите, изгорени от слънце площади, мирис на малини, на утринния пазар, нежните цветя от тиквички, които деликатно слагам в кошницата, кайсии, репички, сирене...
И в действителност желаех да споделя тези усеща с моите посетители. Както споделям, предлагам на хората не просто пикник измежду природата, а незабравимо прекарване, прекарване, което ще се помни цялостен живот!
Всъщност наподобява по този начин: възнамерявам меню, закупувам артикули, получавам упътвания и поканвам всички да се причислят към мен. Цената на присъединяване е от 100 евро.

За да привлека клиенти на моите пикници и да опиша на света за моя бизнес, аз стартирах акаунт в Instagram, наименуван ElenasMoments, т.е. „ Моментите на Елена “.
Никога не съм правила нещо сходно, само че в Ница всичко се оказа доста просто и вълнуващо.
Обичам да сготвям и да декорирам храната, ва класифицирам масата, а след това фотографирам – вследствие на това 26 хиляди души към този момент наблюдават моите изявления! И множеството клиенти идват при мен оттова.
За моите пикници особено закупих антикварен френски автомобил Citroen 2CV, същият, като от известния филм с Луи Де Фунес „ Полицаите от Сен Тропе “.

Десетки хора към този момент са посетили моите пикници – руснаци, поляци, британци, германци.
Винаги е нещо извънредно, фотогенично – по този начин, че фотосите след пътуването да останат спиращи дъха!
Инфо: Марица