Казва за себе си, че е дете на любовта. С

Казва за себе си, че е дете на любовта. С обич, труд и темперамент извървява пътя от Ихтиман до Масачузетс с високо вдигната глава.

Успехи, медали, самопризнание – за Димитър Златанов като че ли към този момент е казано всичко. Но в рубриката ни „ 45 години първенци “, отдадена на Москва`80, той връща лентата обратно – за пътя, фамилията и съотборниците, без които успехите са невъзможни.

От Ихтиман до Масачузетс

Димитър Златанов е роден на 9 ноември 1948 година в Ихтиман. Той е първият българин във волейболната Зала на славата в Масачузетс. Нападател №1 в света за 1970 година Избран е за волейболист №1 на България за ХХ век е измежду най-хубавите 25 волейболисти в света за предишния век.

От 1968 година играе за ЦСКА, с който е 9 пъти първенец на България. През 1969 година става европейски клубен първенец, а през 1976-а е притежател на КНК. Сребърен медалист от международното състезание н София през 1970 година Участник на три олимпиади - 1968, 1972 и 1980. Знаменосец е в Мюнхен и сребърен медалист от Москва.
През 1981 година е първенец на Италия с Робе си Капа от Торино. Първият български волейболист, който играе в Япония.

Като треньор на ЦСКА е 4-кратен първенец на България, а като помощник-треньор на Васил Симов в националния тим печели бронз на Евро 1983 в Берлин.

През 2011 година е почетен с медал " Стара планина " I степен.

Отбор от злато

" Естествено олимпийският орден е най-ценният, макар че не е златен, е най-запомнящ. Цялото събитие беше най-хубавото състезание в света! Няма да подценя и медала от международното състезание през 1970 година и това, че бях най-хубав нападател тогава и няма да подценя Европейската купа през 69-та година с ЦСКА. Но олимпиадата..., е нещо друго! Още повече, че това беше моят край в националния тим ", споделя пред bTV Златанов.

Треньор в Москва е Тодор Пиперков, а достойнството на България пазят: Димитър Златанов, Димитър Димитров, Стоян Гунчев, Христо Стоянов, Цано Цанов, Стефан Димитров, Каспар Симеонов, Емил Вълчев, Христо Илиев, Йордан Ангелов, Митко Тодоров и Петко Петков.

" Квалификацията беше в зала " Универсиада ". Конкуренцията беше доста огромна - Южна Корея, Румъния, Югославия, Полша бяха тимовете, които желаеха да се класират. Бихме всички и се класирахме за олимпийските игри, като преди да стигнем до тази подготовка имаше много турбуленции в нашия народен тим. Имаше доста неприятни представяния. На международното в Рим 1978 година – десети, доста неприятно показване на европейското през 1979 година в Париж – отново десети.

Просто бяхме в една дупка и не знаехме дали ще излезем от нея, дали ще стане или няма... Тогава с треньора Тодор Пиперков съумяхме да се класираме ", споделя Златанов, който тогава е разтресен и от персонална драма - през ноември 1979 година при трагичен случай умира по-малкият наследник на сестра му - Йордан.

Олимпийският шампионат

Започваме с победа над Куба - 3:1. Ключова роля тук изиграва Христо Илиев, който влиза като запаса в края на един от геймовете, с цел да укрепи блокадата. Последователно прави две единични блокади и по този начин печелим частта. След това бием поредно Бразилия, Чехословакия и Италия. На полуфинал сме с настоящият олимпийски първенец Полша.

" Неочаквано за всички тогава по това време! Победихме Полша, олимпийският първенец от Монреал. Имаше задявка или хвърлена ръкавица сред поляци и руснаци, тъй като поляците им откраднаха две шампионати. 74-та в Мексико станаха международни първенци и по-късно на олимпийските игри в Монреал. Руснаците желаеха да си го върнат и се гласяха за край с Полша. Обаче какво стана!? Ние поляците ги бихме 3:0 и внезапно вместо Полша домакините получиха България на финала. Дружината тогава не очакваше такава игра от нас, мислеха единствено за финала. Изненадахме ги и се получи ", спомня си пред камерата на bTV топ нападателят в тези години.

Бойкотът

Игрите са бойкотирани от над 50 страни. Инициатор е Съединени американски щати, а повода - митинг против присъединяване на Съюз на съветските социалистически републики във войната в Афганистан. Не вземат участие още Канада, Федерална Република Германия, Китай, Аржентина, ОАЕ, Кения, Саудитска Арабия, Сомалия и други. " В спортове като леката атлетика и плуването протестът може да е оказал въздействие, само че не и във волейбола, където шампионатът си беше оспорван и в него участваха най-силните тимове в света.

Върнахме се в България. Титулярите и треньорът Пиперков бяхме наградени с по една лада, а останалите - с парични награди. Карах ладата съвсем две години по-късно ", написа Златанов в книгата си " Да докоснеш върха ".

А пред камерата ни продължава: " Нашето показване на олимпийски игри постоянно е било положително. Като стартираме от времето, когато волейболът става олимпийски спорт. Първо сме пети, по-късно в Мексико - шести, в Мюнхен - четвърти. За Монреал не успяхме да се класираме поради наши неразбории и в Москва станахме втори. Това беше добра наклонност. В Москва всички бяхме към 2 метра, като се изключи разпределителите – Митко Димитров и Стоян Гунчев. Нещото, което ние съумяхме да създадем, е да създадем колектив. Независимо от неудачните представяния през годините, ние успяхме да ги преодолеем и най-после да създадем колектив, който изключи клубните ползи. Целта беше изведена преди всичко – националният тим да се показа на равнище! Това беше силата, която ни сплоти и най-после всички забравихме нещата, които можеха да ни пречат.

1:1 и 13:15..

Труден трети гейм на финала със Съюз на съветските социалистически републики. Резултатът беше 1:1 и 13:15... Не се отказахме и продължихме да играем. След това дори и четвъртият беше оспорван. Атмосферата беше идеална, получи се прекрасен мач. Нямаше никакъв боязън! Приехме го супер обикновено, мач като всички останали. Винаги беше мъчно против руснаците. Сигурно е могло да ги победим, щом им взехме гейм, можехме и два да им вземем... "

А ето какво написа Асен Минчев в книгата си " Спортът - достижения, кавги, секрети... ", издадена 2011 година



" Най-ярък спомен за директните ми репортажи от Москва съм запазил от залата за волейбол в " Лужники ", където на полуфиналите нашите национали победиха предходния олимпийски първенец Полша, и то с безапелационното 3:0 гейма. Тази победи ни обезпечи сребърните медали, само че дадохме огромна жертва с тежката травма на главния ни разпределител Димитър Димитров. На финала със Съюз на съветските социалистически републики го замести Стоян Гунчев. Отстъпихме с 1:3. Цано Цанов е най-универсалният ни волейболист в тези години. Освен него, оптимални оценки трябват и за другите от главния състав - Ангелов, Тодоров и Димитров, отпред с капитана Златанов. Той изпъкна като същински водач и изцяло оправда прозвището си - Лъва, като не трябва да се не помни приносът и на останалите в тима. "

Наказание след едно кино...

Връщаме се в 1977 година и едно наказване поради кино... " Участвахме с националния тим на една Универсиада и имахме лагер в Тетевен. Беше лятото, тренирахме заран и вечер, по-късно вечеря, малко свободно време и 10:30 лягане. Там нямаше какво друго да се прави, с изключение на да отидем на кино. Вечерният ни час беше 10:30, филмът приключи 10:35 и имахме 5 минути път. Прибираме се във хотела, с 10 минути забавяне, и там ни чакаха кибиците. Така им викахме на тези, които стояха по терасите. Чакаха да видят по какъв начин ще ни санкционират, тъй като сме нарушили режима.

А времето идеално, една луна, виждаше се идеално, като бял ден. Тогава аз споделих: „ Имам едно предложение. Сега да проведем утрешната подготовка, която е от 10 сутринта! “, Всички се стъписаха. " Горе в Балкана имаше една Хайдушка поляна, два километра над Тетевен. Събираме се всички, обличаме се, хващаме пътеката и се качваме горе да изпеем химна. "

Всички започнаха: „ Ама по какъв начин по този начин, ние сме по пижами, мрачно е... “. Треньорът ни сподели да се наредим и ние тръгнахме. Качихме се всички в 1:30 ч. през нощта и изпяхме химна на поляната.

След това, виж ти, финалът на Универсиадата в зала " Христо Ботев " го играхме в 1 часа. Кой тогава ти е мислил, че финалът ще бъде в 1 часа...!? Тогава бихме Южна Корея с 3:1 ", приключва Златанов.

Най-голямата опора и в този момент на Димитър Златанов е фамилията. Внукът му Мануел се стяга за следващо международно състезание с екипа на Италия.

" Естествено, че съм горделив! Носи името " Златанов " – познато име във международния волейбол, освен от мен, само че и поради сина ми Христо и неговите триумфи. Сега внукът продължава тази наша фамилна традиция. Надявам се е продължава по същия метод! "

Детето на любовта, за което нямаше секрети край мрежата. Такъв е бил Димитър Златанов. Такъв е и през днешния ден!

btvsport.bg