Има ли сценарий за оръжейните дружества Емко и Дунарит
Казусите, свързани със ориста на оръжейните предприятия " Емко " и " Дунарит ", разясниха в ефира на " Хоризонт " журналистът Емилия Милчева и Чавдар Червенков - военачалник от запаса, който е някогашен началник на военното разузнаване, а сега е анализатор в Центъра за проучване на демокрацията.
Като акцентира, че у нас не са изключително доста предприятията, които имат толкоз положителни финансови резултати и обезпечават претовареност на забележителен брой хора като оръжейните сдружения, Емилия Милчева означи, че прави усещане интензивността на страната да ревизира и вследствие на открити проблеми да лишава лицензи, какъвто е казусът с " Емко ":
В България не останаха толкоз доста предприятия, които да работят добре (и макар своите задължения, тъй като няма дружество, което да няма дългове) да записват облага и да дават толкоз огромна претовареност.
Само за " Дунарит " ще загатна, че в него работят 1300 индивида, което значи 1300 фамилии, които разчитат на него.
Но би трябвало да се означи, че целият оръжеен бизнес в безспорен напредък поради военните спорове, които не стихват - и в Северна Африка, и Близкия Изток, и в Далечния Изток. Само за предходната година износът на оръжейна продукция от България е повишен 60%, което е много съществено.
Това е извънредно любопитно, както и фактът, че внезапно българската власт се задейства за това какво става и кой по какъв начин съхранява боеприпасите си - вярно или погрешно. Искам единствено да кажа, че в случай че това беше жанр и на държание на българските институции - т.е. да следват прецизно, да управляват, това нямаше да изненада никого.
Според Милчева има проект във връзка с оръжейните предприятия, който може да има връзка и с проблема за активите на Цветан Василев:
Затова си задаваме въпроси, само че преди да ги зададем аз мисля, че един служащ от " Дунарит " самичък откри отговор като сподели: " Абе, работата е страната да го вземе тоя цех и да го даде на " наш човек ". Всъщност зад това просто изречение се крие една доста комплицирана скица от юридически покупко-продажби, от опити на страната, в това число през Национална агенция за приходите, в това число през Междуведомствения съвет за надзор на търговията с оръжия, да блокира работата на едно дружество.
Макар че господин Караниколов сподели, че не обича тази дума, само че в последна сметка, когато страната придобие едно частно дружество, това е национализация - нещо което се е случвало и след девети септември. Впрочем и самият " Дунарит " е бил такова дружество, той е произвеждал барут, това е фабрика с над 100 години история, приватизирана през 2005-а година по време на държавното управление на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи от една компания с присъединяване на господин Цветан Василев.
Може да се развие хипотезата, че евентуално страната в лицето на актуалната власт се пробва да попречи на това господин Цветан Василев, който е обвинен у нас и се намира в Сърбия, да бъде захранван с финансови средства от компании, които са негова благосъстоятелност.
Ген. Червенков означи, че оръжейните предприятия към този момент са доста по-атрактивни от икономическа позиция и осъществят доста по-сериозни облаги, в сравнение с преди години, когато са приватизирани:
В края на 90-те години, когато стартира приватизацията на Военнопромишления комплекс, страната се отърва от тези предприятия, които бяха закъсали - с огромни задължения, неплатени отговорности, тъй като тогава в Европа и в света в региона на сигурността всичко вървеше добре, бъдещето беше " розово " и тези предприятия нямаха бъдеще - по този начин изглеждаше. Сега конюнктурата се промени и от няколко години търсенето на евтини, лесни за приложимост, практични оръжия, каквито ние към момента произвеждаме, се увеличи неведнъж, тези предприятия " разцъфтяха " и на някой май му се прииска да се намеси в разпределението на облагата. Така ми наподобява на мен....
Тази скица с " Дунарит " е толкоз комплицирана - там са намесени една такава поредност от компании, притежатели, прехвърляния на задължения, изкупуване./..../, тъй че коства ми се, че създателите на схемата самите те се объркаха, сподели още Червенков като добави:
Този бизнес сега върви доста добре. По някои данни България е изнесла през предходната година продукция за един милиард лв., което не се беше случвало от доста години.
Но този бизнес е извънредно внимателен и характерен - това не е като продажбата на домати и краставици. Тук нещата се основават извънредно доста на познанства, лични връзки и на доверие. Така че промяната на благосъстоятелност и появяването на нови лица не е никаква гаранция, че това дружество ще продължи да работи по този начин сполучливо и да пласира продукцията си или може да му се случи противоположното....
Ролята на страната е да основава условия тези бизнеси да работят добре, а не да им пречи, акцентира още ген. Червенков.
Целия диалог може да чуете от звуковия файл.
Като акцентира, че у нас не са изключително доста предприятията, които имат толкоз положителни финансови резултати и обезпечават претовареност на забележителен брой хора като оръжейните сдружения, Емилия Милчева означи, че прави усещане интензивността на страната да ревизира и вследствие на открити проблеми да лишава лицензи, какъвто е казусът с " Емко ":
В България не останаха толкоз доста предприятия, които да работят добре (и макар своите задължения, тъй като няма дружество, което да няма дългове) да записват облага и да дават толкоз огромна претовареност.
Само за " Дунарит " ще загатна, че в него работят 1300 индивида, което значи 1300 фамилии, които разчитат на него.
Но би трябвало да се означи, че целият оръжеен бизнес в безспорен напредък поради военните спорове, които не стихват - и в Северна Африка, и Близкия Изток, и в Далечния Изток. Само за предходната година износът на оръжейна продукция от България е повишен 60%, което е много съществено.
Това е извънредно любопитно, както и фактът, че внезапно българската власт се задейства за това какво става и кой по какъв начин съхранява боеприпасите си - вярно или погрешно. Искам единствено да кажа, че в случай че това беше жанр и на държание на българските институции - т.е. да следват прецизно, да управляват, това нямаше да изненада никого.
Според Милчева има проект във връзка с оръжейните предприятия, който може да има връзка и с проблема за активите на Цветан Василев:
Затова си задаваме въпроси, само че преди да ги зададем аз мисля, че един служащ от " Дунарит " самичък откри отговор като сподели: " Абе, работата е страната да го вземе тоя цех и да го даде на " наш човек ". Всъщност зад това просто изречение се крие една доста комплицирана скица от юридически покупко-продажби, от опити на страната, в това число през Национална агенция за приходите, в това число през Междуведомствения съвет за надзор на търговията с оръжия, да блокира работата на едно дружество.
Макар че господин Караниколов сподели, че не обича тази дума, само че в последна сметка, когато страната придобие едно частно дружество, това е национализация - нещо което се е случвало и след девети септември. Впрочем и самият " Дунарит " е бил такова дружество, той е произвеждал барут, това е фабрика с над 100 години история, приватизирана през 2005-а година по време на държавното управление на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи от една компания с присъединяване на господин Цветан Василев.
Може да се развие хипотезата, че евентуално страната в лицето на актуалната власт се пробва да попречи на това господин Цветан Василев, който е обвинен у нас и се намира в Сърбия, да бъде захранван с финансови средства от компании, които са негова благосъстоятелност.
Ген. Червенков означи, че оръжейните предприятия към този момент са доста по-атрактивни от икономическа позиция и осъществят доста по-сериозни облаги, в сравнение с преди години, когато са приватизирани:
В края на 90-те години, когато стартира приватизацията на Военнопромишления комплекс, страната се отърва от тези предприятия, които бяха закъсали - с огромни задължения, неплатени отговорности, тъй като тогава в Европа и в света в региона на сигурността всичко вървеше добре, бъдещето беше " розово " и тези предприятия нямаха бъдеще - по този начин изглеждаше. Сега конюнктурата се промени и от няколко години търсенето на евтини, лесни за приложимост, практични оръжия, каквито ние към момента произвеждаме, се увеличи неведнъж, тези предприятия " разцъфтяха " и на някой май му се прииска да се намеси в разпределението на облагата. Така ми наподобява на мен....
Тази скица с " Дунарит " е толкоз комплицирана - там са намесени една такава поредност от компании, притежатели, прехвърляния на задължения, изкупуване./..../, тъй че коства ми се, че създателите на схемата самите те се объркаха, сподели още Червенков като добави:
Този бизнес сега върви доста добре. По някои данни България е изнесла през предходната година продукция за един милиард лв., което не се беше случвало от доста години.
Но този бизнес е извънредно внимателен и характерен - това не е като продажбата на домати и краставици. Тук нещата се основават извънредно доста на познанства, лични връзки и на доверие. Така че промяната на благосъстоятелност и появяването на нови лица не е никаква гаранция, че това дружество ще продължи да работи по този начин сполучливо и да пласира продукцията си или може да му се случи противоположното....
Ролята на страната е да основава условия тези бизнеси да работят добре, а не да им пречи, акцентира още ген. Червенков.
Целия диалог може да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ