Казусът Каталуния е полезен – той ни дава възможност да

Казусът " Каталуния " е потребен – той ни дава опция да забележим образно какво съставлява различната визия за Европейски Съюз – така наречен " Европа на отечествата ". Евроскептиците измислиха този термин, с цел да не наподобяват просто деструктивни, а да имат и те " положителна " визия за нещата. Каталонският опит е нейно онагледяване.

Аргументът за тази различна визия е елементарен – хората имат доверие най-много на своите близки. Затова всеки разчита първо на себе си, след това на фамилията, рода и нацията. Когато има рецесия, родово-националното взема превес. Така е било, по този начин и ще бъде.

Бъдещето е подготовка на предишното.

" Европа на отечествата " в този смисъл е политическата реабилитация на рода. Тя най-вероятно би изглеждала по един от следните способи:

Вариант 1

Каталуния и страната на баските ще са самостоятелни. Това ще докара до избрани териториални искания към Франция, както и до пререкания дали новите страни да бъдат признати за членове на Европейски Съюз. Съгласие по този въпрос няма да има.

Англия ще възвърне цялостния си суверенитет и ще се трансформира в сполучлива офшорна дестинация за (китайски, само че не само) капитали.

Ирландия ще се сплоти, което ще докара до възобновление на споровете сред републиканци и юнионисти, като тези спорове могат да бъдат и въоръжени.

Шотландия ще е идната евентуална плочка от доминото. Макар шотландците да са дали на света здравия разсъдък и политическата спестовност, та могат въпреки всичко да размислят. Но натискът да не останат обратно в една Европа на отечествата ще е огромен.

Италия ще се раздели на Северна и Южна, като посред им ще се опъне телена ограда (макар и с надалеч по-елегантен дизайн), с цел да бъдат спрени мигрантите от Африка. Неапол и Папската страна ще си оспорват върховенството върху Южна Италия, а Флоренция ще се разгласи за самостоятелна република, която ще минава ту на страната на Рим, ту на страната на Милано. Сиена ще я последва, само че ще оспорва върховенството на Флоренция в Тоскана. Болоня ще се разгласи за комуна…

Белгия най-сетне ще се разпадне на Фландрия и Валония, като Брюксел ще остане самостоятелен град (от рода на Данциг/Гданск) с обезпечен статут от Европейски Съюз и НАТО. В Централна Европа ще се утвърди моделът на чистата национална страна: Австрия, Чехия, Унгария, Словения и Полша към този момент са де факто страни без малцинства. За да запазят този си статут, те ще се оградят и със общоприети телени огради, изключително по посока на Балканите, Украйна и Русия. Унгария ще се огради отвред, с изключение на откъм Словакия, където има доста унгарско малцинство. Словакия ще е краткотрайно и несигурно изключение от модела.

Трансилвания ще организира безнадеждни референдуми за самостоятелност, с които румънските управляващи елементарно ще се разправят. Това обаче ще нагнетява напрежение сред Букурещ и Будапеща.

Картината е ясна даже без да си развихряме въображението на Балканите. Тук границите, които към този момент са в сърцата на вождовете, могат да стартират да се появяват и на политическата карта. Като цяло Източна Европа ще замязя на тарелка с апетитни хапки, с които ще закусват " районните сили " – Германия, Русия и Турция. Дори Виена ще минава от едни ръце в други.

Поради тази заплаха дребните страни ще стартират да мислят за военни съюзи и секрети сделки с " великите сили ". Балканските страни ще търсят обединяване против мощта на Турция. Вишеградци ще гонят баланс сред Русия и Германия, като се кланят поредно на изток и на запад и напомнят по какъв начин са избавили Европа от турците през XVII век…

Външната политика ще е единствено част от смяната в Европа на отечествата обаче. Вътрешната политика също ще е радикално друга. Родовият принцип ще се наложи и разглезености като политическа уместност и възбрана на словото на омразата няма да има. Напротив, ще е належащо вътрешни предатели и външни врагове обществено да се разтерзават и громят. С една дума, освен вицепремиерите, само че и министър председателите и президентите ще могат свободно и безкрайно да леят ненавист към роми, хомосексуални и каквито и да е било малцинства, разнообразни от етническото болшинство.

Някои страни ще са по-добре от други в това отношение и ще запазят по-голяма степен на цивилизованост. Други ще се срутен до неподозирани дълбини. Колкото по на изток, толкоз по-надолу.

И по този начин ще е в положителните времена преди Войната…

Вариант 2

Това е апокалиптична панорама, която въпреки и евентуална, не е единствената допустима. Уил Кимлика – канадският мъдрец на мултикултурализма – отделя огромно внимание на демократичната сецесия и твърди, че по принцип в нея няма нищо неприятно. Общностите би трябвало да са свободни да вземат решение дали да останат дружно, или да са суверенни. А има и образци на " кадифени разводи " като този сред Чехия и Словакия. В този смисъл " Европа на отечествата " не е антидемократичен блян – в противен случай, той е толкоз либерален, колкото и настоящето статукво, а и колкото една бъдеща интегрирана, федерална Европа.

Възможно е да си представим също по този начин по какъв начин всички " отечества " в Европа, съумели да се обособят в историческите си граници – действителни или мислени, стартират да си сътрудничат по-добре, в сравнение с го вършат в този момент. Започнат да дават по-ефективни решения на проблеми като световна конкурентоспособност, миграция, районни несъответствия и така нататък

Възможно е, само че е малко евентуално – а и липсват исторически прецеденти в поддръжка на сходна теза. Необходимата успеваемост и съдействие биха били доста по-трудни и непостижими, в сравнение с при настоящето положение на нещата. Защото в " Европа на отечествата " до момента изгражданите общи институции – Европейски Съюз, НАТО, Съвет на Европа – ще останат изпразнени от наличие черупки. На тяхно място занапред ще би трябвало да се гради – било то нови институции или двустранни съглашения. Като ще би трябвало занапред да се търси единодушие не сред 28, а може би сред 35. Дори еврозоната да се резервира като някакво ядро на Европейски Съюз към Германия, то няма да е нищо повече от проекция на икономическата мощност на тази страна, в случай че не е подплатено с общи политически институции и форми на взаимно взимане на решения.

Често пъти бранителите на " Европа на отечествата " заемат позата на " реалисти ". Ако имат вяра в позитивите на вид 2 обаче, те могат да повярват в безусловно всичко.

Вариант 3

Може би пък става дума просто за маневра, посредством която избрани патриотично-консервативни елити желаят да дойдат на власт, без да трансформират нищо значително. От тази позиция " Европа на отечествата " е просто реторика, която разрешава на хора като Ангел Джамбазки, Валери Симеонов и Волен Сидеров да влязат в държавното управление и властта.

Моделът " Курц " в Австрия е може би същото в по-мек вид. След влизането във властта, сходен вид политици в действителност играят проевропейска или неутрална игра и съблюдават като цяло общата линия. Те внасят някои реторически, а може би даже и политически промени, само че повече козметични, в сравнение с основни: някоя и друга стена, да вземем за пример.

В новата си книга " След Европа " Иван Кръстев даже загатва, че от време на време демократичната народна власт може да бъде избавена от непредвидени обединения – както комунисти и някогашни франкисти са предотвратили боен прелом в Испания по време на прехода ѝ към народна власт. По прилика и евроскептиците могат да се окажат непредвидени спасители на обединена Европа и един ден Сидеров и Джамбазки да бъдат тачени измежду нейните отци-основатели.

От гледната точка на вид 3 Каталуния е отрицателен образец – вместо да употребяват реториката за " Европа на отечествата " единствено инструментално, с цел да дойдат на власт, каталонските елити отидоха прекомерно надалеч и започнаха да я възприемат като действителност. Така станаха по-малко лицемерни, само че доста по-опасни.

***
Историята обича да си прави смешки и има необичайно възприятие за комизъм. Едно е несъмнено – Каталуня не може да бъде въображаема отвън по-общата идеология на " Европа на отечествата ".