Казанлъчанин прекара рождения си ден под отломките в Турция, търсейки оцелели
Казанлъчанинът Тодор Иванов прекара съвсем седмица измежду и под отломките от трагичните трусове в Турция, с цел да търси оживели. Той бе там от 9 до 14 февруари, като част от екипа на Пещерно избавяне България, с чиято помощ бе извадена оживяла жена, прекарала повече от 168 часа затрупана, оповестява Kazanlak.Com.
Тодор е на 36 години, които навърши преди броени дни, на терен, по време на доброволческата акция. Семеен, татко на момченце, работи в областта на строителството. В интеврю за медията той показва, че видяното там е било ужасно и няма с какво да го съпостави.
Какво е да рискуваш живота си и да влезеш в изцяло срутена постройка, с цел да търсиш оживели попитахме самия Тодор, който късно нощес се прибра от Турция, вижте в изявлението му:
Здравей, Тодор! Радваме се, че към този момент си у дома при фамилията си. От по кое време си пещерняк и по какъв начин се възпламени по този рисков спорт?
Аз съм от такова семейство, родителите ми са пещерняци и те самите са се срещнали в клуба, в който и аз съм член в град Дряново. Просто стана естествено. Аз съм родом от Дряново, само че по стичане на събитията пристигнах да пребивавам в Казанлък.
Как реши да се включиш като доброволец в Турция?
Видях, че екипа на Пещерно избавяне България провежда група за Турция и просто се записах. Общо бяхме към 15 индивида, като от Казанлък бях единствено аз. Искам единствено да прибавя, че нашата организация е напълно доброволна и всички сме с персонална екипировка. Нямаме безусловно никакво спонсориране от никой, даже и от страната. Тръгнахме кой с каквото има общо взето. Благодарение на съдействието на Националната асоциация на доброволците в Република България и на нейния ръководител, която ни оказа помощ доста с превоза, успяхме да стигнем до едно от най-разрушените места - Град Атакия в област Хатай
Как би описал видяното там?
Просто нямам думи, беше извънредно, всичко е сринато, блокове, къщи – безусловно нищо не е останало. Няма по какъв начин да го опиша, не съм виждал нищо сходно с което да го сравня. Просто все едно е паднала бомба, ужасно е! Иначе въпреки това в потърпевшите градове има доста филантропична помощ. Организацията е много сериозна, непрекъснато се разнася вода, храна, всичко належащо. Както на избавените, по този начин и на доброволците и спасителите.
Всъщност вашият екип е влизал под отломките, безусловно, с цел да търси живи хора. Успяхте ли да извадите оживял?
Нашата група съумя да избави една жена, за която и другите медии оповестиха, че след 168 часа под отломките бе извадена жива от българския екип.
Изпитваше ли боязън, когато влизаше под отломките или адреналина бе това, което те възпираше да мислиш за страха?
Няма по какъв начин да не се страхуваш, изключително когато влезеш и видиш по какъв начин четвъртия етаж на постройката се намира на равнището на гърдите ти. Все отново много огромна част от нас имаме деца, дами, близки… Нямаш време да мислиш доста, само че ти си отишъл за това. Всички бяхме наясно, че нещо може да се случи.
Имаше един миг, бяхме на следващия обект и до момента в който имахме сътрудници вътре в постройката, която бе килната на една страна и подпряна с 4 големи крана и екскаватор, удари земетресение с магнитут 2.7, а епицентъра му бе на 1 км. от нас. Усетихме го много съществено. Подадохме характерния за пещерняците сигнал, с цел да чуем нашия сътрудник, а от вътрешната страна тишина. В този миг всички без да се замислим тръгнахме във вътрешността, когато в същия миг той се появи. Беше излязъл от друго място. За шанс нямаше потърпевши, напряко ни олекна.
Това първата избавителна акция ли е за теб, взел участие ли си в нещо сходно досега?
За благополучие или злощастие съм взел участие. Преди години помагахме на водолази да извадят тялото на удавен " иманяр " от една водна пещера. За шанс или не, имам някакъв опит в сходни обстановки.
Тодор е на 36 години, които навърши преди броени дни, на терен, по време на доброволческата акция. Семеен, татко на момченце, работи в областта на строителството. В интеврю за медията той показва, че видяното там е било ужасно и няма с какво да го съпостави.
Какво е да рискуваш живота си и да влезеш в изцяло срутена постройка, с цел да търсиш оживели попитахме самия Тодор, който късно нощес се прибра от Турция, вижте в изявлението му:
Здравей, Тодор! Радваме се, че към този момент си у дома при фамилията си. От по кое време си пещерняк и по какъв начин се възпламени по този рисков спорт?
Аз съм от такова семейство, родителите ми са пещерняци и те самите са се срещнали в клуба, в който и аз съм член в град Дряново. Просто стана естествено. Аз съм родом от Дряново, само че по стичане на събитията пристигнах да пребивавам в Казанлък.
Как реши да се включиш като доброволец в Турция?
Видях, че екипа на Пещерно избавяне България провежда група за Турция и просто се записах. Общо бяхме към 15 индивида, като от Казанлък бях единствено аз. Искам единствено да прибавя, че нашата организация е напълно доброволна и всички сме с персонална екипировка. Нямаме безусловно никакво спонсориране от никой, даже и от страната. Тръгнахме кой с каквото има общо взето. Благодарение на съдействието на Националната асоциация на доброволците в Република България и на нейния ръководител, която ни оказа помощ доста с превоза, успяхме да стигнем до едно от най-разрушените места - Град Атакия в област Хатай
Как би описал видяното там?
Просто нямам думи, беше извънредно, всичко е сринато, блокове, къщи – безусловно нищо не е останало. Няма по какъв начин да го опиша, не съм виждал нищо сходно с което да го сравня. Просто все едно е паднала бомба, ужасно е! Иначе въпреки това в потърпевшите градове има доста филантропична помощ. Организацията е много сериозна, непрекъснато се разнася вода, храна, всичко належащо. Както на избавените, по този начин и на доброволците и спасителите.
Всъщност вашият екип е влизал под отломките, безусловно, с цел да търси живи хора. Успяхте ли да извадите оживял?
Нашата група съумя да избави една жена, за която и другите медии оповестиха, че след 168 часа под отломките бе извадена жива от българския екип.
Изпитваше ли боязън, когато влизаше под отломките или адреналина бе това, което те възпираше да мислиш за страха?
Няма по какъв начин да не се страхуваш, изключително когато влезеш и видиш по какъв начин четвъртия етаж на постройката се намира на равнището на гърдите ти. Все отново много огромна част от нас имаме деца, дами, близки… Нямаш време да мислиш доста, само че ти си отишъл за това. Всички бяхме наясно, че нещо може да се случи.
Имаше един миг, бяхме на следващия обект и до момента в който имахме сътрудници вътре в постройката, която бе килната на една страна и подпряна с 4 големи крана и екскаватор, удари земетресение с магнитут 2.7, а епицентъра му бе на 1 км. от нас. Усетихме го много съществено. Подадохме характерния за пещерняците сигнал, с цел да чуем нашия сътрудник, а от вътрешната страна тишина. В този миг всички без да се замислим тръгнахме във вътрешността, когато в същия миг той се появи. Беше излязъл от друго място. За шанс нямаше потърпевши, напряко ни олекна.
Това първата избавителна акция ли е за теб, взел участие ли си в нещо сходно досега?
За благополучие или злощастие съм взел участие. Преди години помагахме на водолази да извадят тялото на удавен " иманяр " от една водна пещера. За шанс или не, имам някакъв опит в сходни обстановки.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ