Брюксел - щедър, а Гешев - радост!
Казал го е народът - "Каквото човек самичък си направи, и Господ след това не може да му помогне! "
Поне от 20 година естествените медии и естествените неправителствени организации (колкото и да звучи необичайно, в България към момента има и такива "животни ") предизвестяват жителите на така наречен политически хайлайф да не си играят на законодатели и да не се гаврят с правото и правораздаването.
Или казано на елементарен български език - да не си мислят, че историята стартира от тях, а царуването им е постоянно.
За никого не е загадка, че България влезе в Европейския съюз без да дава отговор даже на половин изискване за пълноправно участие. Формална хармонизация на националната нормативна уредба с общностното право, тъпо сходство на правосъдна промяна, тотална политическа взаимозависимост на правосъдната система от прищевките на ръководещите партии и техните подмолни спонсори.
Това са единствено част от аргументите, заради които България пристъпи прага на Общия европейски дом с мониторинговия воденичен камък на шията, прочут като Механизъм за съдействие и инспекция.
Истината е, че това си беше чист компромис. Или по-скоро - договорка: вие ни пускате в Европейски Съюз, ние си мълчим по въпроса къде потънаха най-малко половината от 250-те милиона евро, вложени от Брюксел в промяната на правосъдната власт по време на предприсъединителния развой.
Днес, 13 години по-късно, резултатите са повече от явни.
Богатите европейски страни по никакъв метод не желаят да хрантутят повече по-малките, по-бедните и по-крадливите си "посестрими ". Но, тъй като хората там са възпитани и в никакъв случай не скачат трупешката върху главите на падналите от власт свои съперници, никой няма да ни уточни с пръст и да каже "България не заслужаваше да влезе в Европейския съюз, само че еди кой си взе един куфар с пари и уреди въпроса! "
Никой няма и да ни изгони, тъй като тогава на брюкселци ще им се наложи да обяснят аргументите, заради които България хем е подложена на мониторинг поради провалената правосъдна промяна, хем се употребява със същите финансови богатства (около 24 милиарда евро за първите два програмни интервала - 2007-2014 година и 2014-2020 г.), като естествените страни членки.
Приказката обаче върви към своя край. Дебатите в Европейската комисия и в Европейския парламент на тематика "Достъп до средствата в еврофондовете против потвърдено господство на закона " - също.
Крайният резултат е прочут: наближава денят, в който Брюксел публично ще приключи порочната процедура на платената преданост и ще стартира да "раздава " заеми, а не безплатни дарове. Случи ли се това, на клетия български народ ще му се стъжни. Защото нито ръководещите, нито техните политически съперници имат даже най-смътна визия по какъв начин тъкмо ще ръководят благата ни родина без европейските милиарди.
И, с цел да схванат най-малко по-възрастните какво тъкмо ни чака, обстановката е... втора перестройка.
Трудно е с две-три фрази да обобщим какво ни чака, в случай че здравият разсъдък в Брюксел надделее и безконтролното (на практика) разпределяне на "безплатни " милиарди секне. Още по-трудно става, в случай че притурим в сметките и изискването "Доказвате господство на закона - приемане нужните ви пари! " Защото в България господство има, само че... естествени и настоящи закони няма.
Според формалната статистика, към днешна дата у нас работят към 360 закона. На пръв взор - обикновено количество. Ненормалното стартира оттук насетне, тъй като за вярното им използване съществуват... над 13 000 подзаконови нормативни акта - правилници, постановления, наредби, цени, заповеди и така нататък А още по-ненормалното е, че най-малко половината от тези подзаконови нормативни акта анулират или подменят както наличието на законите, по този начин и на конституцията.
Резултатът го откриваме там, където... така наречен способени ведомства не желаят да го открият. По данни на Международния валутен фонд, най-малко през интервала 2017-2019 година делът на сивата стопанска система в България е към 36% от брутния вътрешен артикул (БВП) годишно. Казано на най-прост език, това значи следното: гърчим се и се унижаваме пред Брюксел за по 30 милиарда евро на петилетка, а през пръстите и под носа на страната изтичат по... 15 милиарда евро годишно!
В "разходната калкулация " би трябвало да прибавим още по 3.5 милиарда лева на година, които страната харчи за прехрана на Министерство на вътрешните работи, органите на правосъдната власт, ДАНС, Национална агенция за приходите, Агенция "Митници " и другите знайни и незнайни пазители на държавните и публични ползи.
И къде, в последна сметка, е Киро на кирия?
За по-малко от седем месеца Иван Гешев престана да бъде наслада! Не за друго, а тъй като сбъдна фантазиите на всички свои прародители... по едно и също време: прокуратурата към този момент не е юрист на страната, а неин едноличен стопанин.
Неуязвими няма, недосегаеми - също!
Непокорните милионери, които от десетилетия приемахме като нещо обещано ни свише, усетиха дебелия. Някои от тях съумяха да спасят огризките от бизнесите си, други дадоха фира и избраха изгнанието, а трети непосредствено прегърнаха поговорката "По-добре богат и здрав, в сравнение с безпаричен и болен! "
Чудно обаче, за какво ли чувството за корупция към момента надвива над чувството за правдивост?
Защото тука е по този начин - нищо не е такова, каквото наподобява! Досущ както в паметния сериал на Дейвид Линч - "Туин пийкс ".
Ей го, на - на 8 юли преторианската армия на Гешев във Висшия правосъден съвет, позната като Прокурорска гилдия, категорично предизвести политическия хайлайф и ръководителите на страната, че за прокуратурата може да се приказва единствено негласно. Жестомимичните преводи също са неразрешени.
На 9 юли юли сутринта, екипи на прокуратурата и полицията нападнаха и превзеха президентството, размахвайки не едно, а две правосъдни позволения за обиск. Атаката бе извършена по всички прави на Холивуд - коли с буркани, завардени входове, въоръжени униформени, сурови брадати видове в цивилни дрешки...
В същото време, основният прокурор и основният секретар на Министерство на вътрешните работи бяха в Габрово и добродушно обясняваха на тамошните публицисти какъв брой е значимо битовата престъпност да бъде смазана един път вечно. И какъв брой политиците бъркат, когато се закачат с прокуратурата:
"Опитът на един, към този момент неуспешен политик, да щурмува Зимния замък, е несполучлив към този миг заради няколко аргументи. Най-малкото това не е Зимния замък, вътре не е Каренин, той е с гумена лодка, а не с "Аврора ". Явно се пробва да откри работническо-селска власт. Дали ще успее, не мога да ви кажа! "
С тези няколко палави фрази, основният прокурор Иван Гешев заключи така наречен дебаркиране на Христо Иванов на някогашния плаж до бургаските сараи на Доган в парк "Росенец ".
Думам ти дъще, сещай се снахо, козирувай... свате!
Поне от 20 година естествените медии и естествените неправителствени организации (колкото и да звучи необичайно, в България към момента има и такива "животни ") предизвестяват жителите на така наречен политически хайлайф да не си играят на законодатели и да не се гаврят с правото и правораздаването.
Или казано на елементарен български език - да не си мислят, че историята стартира от тях, а царуването им е постоянно.
За никого не е загадка, че България влезе в Европейския съюз без да дава отговор даже на половин изискване за пълноправно участие. Формална хармонизация на националната нормативна уредба с общностното право, тъпо сходство на правосъдна промяна, тотална политическа взаимозависимост на правосъдната система от прищевките на ръководещите партии и техните подмолни спонсори.
Това са единствено част от аргументите, заради които България пристъпи прага на Общия европейски дом с мониторинговия воденичен камък на шията, прочут като Механизъм за съдействие и инспекция.
Истината е, че това си беше чист компромис. Или по-скоро - договорка: вие ни пускате в Европейски Съюз, ние си мълчим по въпроса къде потънаха най-малко половината от 250-те милиона евро, вложени от Брюксел в промяната на правосъдната власт по време на предприсъединителния развой.
Днес, 13 години по-късно, резултатите са повече от явни.
Богатите европейски страни по никакъв метод не желаят да хрантутят повече по-малките, по-бедните и по-крадливите си "посестрими ". Но, тъй като хората там са възпитани и в никакъв случай не скачат трупешката върху главите на падналите от власт свои съперници, никой няма да ни уточни с пръст и да каже "България не заслужаваше да влезе в Европейския съюз, само че еди кой си взе един куфар с пари и уреди въпроса! "
Никой няма и да ни изгони, тъй като тогава на брюкселци ще им се наложи да обяснят аргументите, заради които България хем е подложена на мониторинг поради провалената правосъдна промяна, хем се употребява със същите финансови богатства (около 24 милиарда евро за първите два програмни интервала - 2007-2014 година и 2014-2020 г.), като естествените страни членки.
Приказката обаче върви към своя край. Дебатите в Европейската комисия и в Европейския парламент на тематика "Достъп до средствата в еврофондовете против потвърдено господство на закона " - също.
Крайният резултат е прочут: наближава денят, в който Брюксел публично ще приключи порочната процедура на платената преданост и ще стартира да "раздава " заеми, а не безплатни дарове. Случи ли се това, на клетия български народ ще му се стъжни. Защото нито ръководещите, нито техните политически съперници имат даже най-смътна визия по какъв начин тъкмо ще ръководят благата ни родина без европейските милиарди.
И, с цел да схванат най-малко по-възрастните какво тъкмо ни чака, обстановката е... втора перестройка.
Трудно е с две-три фрази да обобщим какво ни чака, в случай че здравият разсъдък в Брюксел надделее и безконтролното (на практика) разпределяне на "безплатни " милиарди секне. Още по-трудно става, в случай че притурим в сметките и изискването "Доказвате господство на закона - приемане нужните ви пари! " Защото в България господство има, само че... естествени и настоящи закони няма.
Според формалната статистика, към днешна дата у нас работят към 360 закона. На пръв взор - обикновено количество. Ненормалното стартира оттук насетне, тъй като за вярното им използване съществуват... над 13 000 подзаконови нормативни акта - правилници, постановления, наредби, цени, заповеди и така нататък А още по-ненормалното е, че най-малко половината от тези подзаконови нормативни акта анулират или подменят както наличието на законите, по този начин и на конституцията.
Резултатът го откриваме там, където... така наречен способени ведомства не желаят да го открият. По данни на Международния валутен фонд, най-малко през интервала 2017-2019 година делът на сивата стопанска система в България е към 36% от брутния вътрешен артикул (БВП) годишно. Казано на най-прост език, това значи следното: гърчим се и се унижаваме пред Брюксел за по 30 милиарда евро на петилетка, а през пръстите и под носа на страната изтичат по... 15 милиарда евро годишно!
В "разходната калкулация " би трябвало да прибавим още по 3.5 милиарда лева на година, които страната харчи за прехрана на Министерство на вътрешните работи, органите на правосъдната власт, ДАНС, Национална агенция за приходите, Агенция "Митници " и другите знайни и незнайни пазители на държавните и публични ползи.
И къде, в последна сметка, е Киро на кирия?
За по-малко от седем месеца Иван Гешев престана да бъде наслада! Не за друго, а тъй като сбъдна фантазиите на всички свои прародители... по едно и също време: прокуратурата към този момент не е юрист на страната, а неин едноличен стопанин.
Неуязвими няма, недосегаеми - също!
Непокорните милионери, които от десетилетия приемахме като нещо обещано ни свише, усетиха дебелия. Някои от тях съумяха да спасят огризките от бизнесите си, други дадоха фира и избраха изгнанието, а трети непосредствено прегърнаха поговорката "По-добре богат и здрав, в сравнение с безпаричен и болен! "
Чудно обаче, за какво ли чувството за корупция към момента надвива над чувството за правдивост?
Защото тука е по този начин - нищо не е такова, каквото наподобява! Досущ както в паметния сериал на Дейвид Линч - "Туин пийкс ".
Ей го, на - на 8 юли преторианската армия на Гешев във Висшия правосъден съвет, позната като Прокурорска гилдия, категорично предизвести политическия хайлайф и ръководителите на страната, че за прокуратурата може да се приказва единствено негласно. Жестомимичните преводи също са неразрешени.
На 9 юли юли сутринта, екипи на прокуратурата и полицията нападнаха и превзеха президентството, размахвайки не едно, а две правосъдни позволения за обиск. Атаката бе извършена по всички прави на Холивуд - коли с буркани, завардени входове, въоръжени униформени, сурови брадати видове в цивилни дрешки...
В същото време, основният прокурор и основният секретар на Министерство на вътрешните работи бяха в Габрово и добродушно обясняваха на тамошните публицисти какъв брой е значимо битовата престъпност да бъде смазана един път вечно. И какъв брой политиците бъркат, когато се закачат с прокуратурата:
"Опитът на един, към този момент неуспешен политик, да щурмува Зимния замък, е несполучлив към този миг заради няколко аргументи. Най-малкото това не е Зимния замък, вътре не е Каренин, той е с гумена лодка, а не с "Аврора ". Явно се пробва да откри работническо-селска власт. Дали ще успее, не мога да ви кажа! "
С тези няколко палави фрази, основният прокурор Иван Гешев заключи така наречен дебаркиране на Христо Иванов на някогашния плаж до бургаските сараи на Доган в парк "Росенец ".
Думам ти дъще, сещай се снахо, козирувай... свате!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ