МИС МАРПЪЛ ОТ „НА 200 ОЧИ“ ПО BTV, КОЯТО ЛИЧНО БЕ ИЗБРОДИРАЛА „ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ“ ВЪРХУ ЛУКСОЗНАТА СИ ДАНТЕЛЕНА РОКЛЯ, НО ПРЕСТАНА ДА Я НОСИ, СЛЕД КАТО ДВАМА ТУРИСТИ ОБЪРКАХА ВЪРХУ ГЪРБА И ИСУС ХРИСТОС С ХРИСТО ИВАНОВ
Казаха й един път, че експертизата е графична, а не графологична, само че Мис Марпъл от предаването „ На 200 очи ” по bTV продължи да търси своите толкоз буйно мечтани улики, напълно пренебрегвайки обстоятелствата и смисъла, като едни досадни приложения, основани само за да провалят нейното без значение аналогово журналистическо следствие.
За всички обаче към този момент бе пределно ясно, че Мис Марпъл твърдо бе решила да разнищи този замърсен чувал от секрети въздействия и гнусни подмолни политически интриги – до последното му конче! А, повярвайте, Мис Марпъл разбираше от конци. За мнозина бе загадка, само че околните й добре знаеха, че в самотните вечери на турски сериали и вагинална сухота, Мис Марпъл обожаваше да бродира. Тя, да вземем за пример, персонално бе избродирала „ Тайната вечеря ” върху една своя първокласна дантелената рокля, само че в следствие пък престана да я носи пред аудитория, откакто двама инцидентни туристи объркаха върху гърба й Исус Христос с Христо Иванов. А пък й цялата тази религиозна тематика от дълго време бе почнала да й наподобява прекомерно декадентски, изключително поради обстоятелството, че самата тя живееше във време, в което половината свят бе твърдо уверен, че френският президент е жена, а жена му – мъж.
И в този ред на мисли, изобщо не бе необичайно или инцидентно това, което се случи довечера. Удавянето й бе неизбежно, даже Мис Марпъл от самото начало да бе стояла със затворена уста. Вълната бе толкоз мощна, а Мис Марпъл – толкоз нежна в своята нежна бродирана рокля, че нямаше по какъв начин интелектуалният вихър от Вълчев и Христов да не отнесе бедната женица към дебнещите я остри подводни рифове, макар очилата, които, добивайки зелена сила от слънчевите лъчи, въпреки всичко съумяха да я задържат известно време над повърхността.
Тъжен, само че обективен бе краят на Мис Марпъл. Историята й ще се помни от още най-малко дузина генерации напред, а светлият й благороден облик най-вероятно занапред ще краси не един или два интернационалните нюзрума. Скромен портрет от стената. На една деликатна стара жена. Рисунка. Молив. Графологична експертиза на един загубен, само че безобразно хубав разум.
Васил Петев
За всички обаче към този момент бе пределно ясно, че Мис Марпъл твърдо бе решила да разнищи този замърсен чувал от секрети въздействия и гнусни подмолни политически интриги – до последното му конче! А, повярвайте, Мис Марпъл разбираше от конци. За мнозина бе загадка, само че околните й добре знаеха, че в самотните вечери на турски сериали и вагинална сухота, Мис Марпъл обожаваше да бродира. Тя, да вземем за пример, персонално бе избродирала „ Тайната вечеря ” върху една своя първокласна дантелената рокля, само че в следствие пък престана да я носи пред аудитория, откакто двама инцидентни туристи объркаха върху гърба й Исус Христос с Христо Иванов. А пък й цялата тази религиозна тематика от дълго време бе почнала да й наподобява прекомерно декадентски, изключително поради обстоятелството, че самата тя живееше във време, в което половината свят бе твърдо уверен, че френският президент е жена, а жена му – мъж.
И в този ред на мисли, изобщо не бе необичайно или инцидентно това, което се случи довечера. Удавянето й бе неизбежно, даже Мис Марпъл от самото начало да бе стояла със затворена уста. Вълната бе толкоз мощна, а Мис Марпъл – толкоз нежна в своята нежна бродирана рокля, че нямаше по какъв начин интелектуалният вихър от Вълчев и Христов да не отнесе бедната женица към дебнещите я остри подводни рифове, макар очилата, които, добивайки зелена сила от слънчевите лъчи, въпреки всичко съумяха да я задържат известно време над повърхността.
Тъжен, само че обективен бе краят на Мис Марпъл. Историята й ще се помни от още най-малко дузина генерации напред, а светлият й благороден облик най-вероятно занапред ще краси не един или два интернационалните нюзрума. Скромен портрет от стената. На една деликатна стара жена. Рисунка. Молив. Графологична експертиза на един загубен, само че безобразно хубав разум.
Васил Петев
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ