Поздрави за тия, дето „демокрацията им отне много“
Казах „ поздрави “, а не „ по-здрави “, стига си мислихте нелепости.
Какво означаваме през днешния ден? Бананите по магазините? Не. Тоест, да, само че освен. Както и плажуването в Гърция и разходките из Европа. Та, да… означаваме ги и тях, несъмнено. Без тях сме добитък.
Но не ги означаваме единствено тях. Отбелязваме първата крачка от един нов живот, който обаче евентуално ще е изпълним за след едно-две генерации.
Другарите решиха, че една „ замяна “ ще им е преференциална, само че въпреки всичко с рухването на комунизма си се направи първата крачка към същинската, цялостна независимост. Някой ден. Не в този момент, само че някой ден.
Ако зависеше от тях, нямаше да го вършат, само че господарите им от москва го написаха на сюжет и започнаха мизерния си „ либерален “ филм. Подмениха Комунистическа партия на Съветския съюз и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с олигарси и мафия.
Техните прислужници тук направиха copy/paste. Че имаха ли избор? …
И отново те и техните деца взеха властта. Назначиха ги – кой за банкер, кой за политик, кой за предприемач, кой за мафиот, кой за началник на полицията. Даже на някои от политиците им подредиха да се преструват на съперници. Получи им се, де.
Затъпиха така и така затъпения от 45 години иго народ с чалга, боязън и апетит. Другарите от Държавна сигурност плюскаха на софрите на демокрацията, до момента в който ние се редяхме на опашки с купони. Другарите изядоха яденето и ни връчиха сметката.
За похлупак, споделиха, че демокрацията била отговорна за това, че те са изплюскали всичко на масата.
После обявиха, че демокрацията им е лишила доста.
И хората повярваха, че демокрацията им била отговорна, а не другарите.
По-лошото е, че повярваха, че тука изобщо сме имали народна власт. А то си беше… е… и си остава един сюжет на другарите, Държавна сигурност, Централен комитет, съветските облизвачи и „ мутрите “, назначени от ченгетата. Или другояче казано:
Управляват ни хора с прякори, назначени от хора с псевдоними.
- Каква е разликата сред гордите българи, които са в окови – с отнета свобода; и на*каните шумкари, цялостни със боязън, ненавист и въшки?
- Една пушка, дадена от руснаците.
Но каквото и да вършат, рухването на препиканата им Берлинска стена постави началото на нещо, което не могат да спрат. Могат да забавят (и се оправят доста добре с това), само че не могат да спрат вечно.
И това нещо е свободата.
Не се тормозете. Копейките са довреме, свободата е безконечна. И да я няма през днешния ден, ще я има на следващия ден. Все ще разсънят хората. Другите, идващите генерации. Не може един народ да е постоянно добре или постоянно зле.
Както споделяше Брандън Лий в „ Гарванът “: „ Не може постоянно да вали “.
Все в миналото ще спре.
И войната в Украйна ще свърши. И копейките ще свършат. И слънцето ще изгрее.
А в този момент – два поздрава (кой от кой по-здрави) за другарите, дето демокрацията им отне…
Ще ги поздравим с Бийтълс. Знаем какъв брой доста ги нервират и какъв брой им се желае отново да затварят за слушане на битълсите. Ама няма! Иска им се и в „ Белене “ да пращат за вицове. Ама няма! Лагерите ги няма. Мавзолеят го няма. Бийтълс обаче издадоха нова ария. И още ги има.
А в края на октомври пък и Ролинг Стоунс издадоха албум…
А мавзолеят го няма…
Първо обаче ще ги поздравим другарите с един текст на починалия Димитър Воев. Казва се „ Патриотична ария “ и всичко в нея освен е правилно, само че е и пророческо. Годината е 1992-ра, а текстът е:
Плътно до своето рамо си ти,
златни нашивки и голи гърди.
С бич дирижираш грозни деца,
със стиснати зъби те пеят в този момент:
Ние сме болен продукт
на своето време и вашия труд.
Градски устроени празни ориси,
със смъкнати гащи, навели глави.
От позор.
Човек със спортен екип грухти през града,
с пълен пръст ме сочи на свойта свиня
и те общително на гибел ме осъждат,
а своето семе в „ Москвича “ развъждат.
Аз съм едно малко перде
и ти в случай че искаш, ела да сме две.
Така на прозореца ще стоим закачени,
за да закрием всички вътрешни проблеми.
Ленски и Болев останаха единствено на камък,
славеят на Славейков паниран е по-сладък,
а ваш'то сърце се разтваря в чиния
за „ сръбско “, „ хеви метал “ и гроздова ракия.
...
Мавзолеят го няма, Бийтълс обаче издадоха нова ария. И още ги има.
Последвайте канала на
Какво означаваме през днешния ден? Бананите по магазините? Не. Тоест, да, само че освен. Както и плажуването в Гърция и разходките из Европа. Та, да… означаваме ги и тях, несъмнено. Без тях сме добитък.
Но не ги означаваме единствено тях. Отбелязваме първата крачка от един нов живот, който обаче евентуално ще е изпълним за след едно-две генерации.
Другарите решиха, че една „ замяна “ ще им е преференциална, само че въпреки всичко с рухването на комунизма си се направи първата крачка към същинската, цялостна независимост. Някой ден. Не в този момент, само че някой ден.
Ако зависеше от тях, нямаше да го вършат, само че господарите им от москва го написаха на сюжет и започнаха мизерния си „ либерален “ филм. Подмениха Комунистическа партия на Съветския съюз и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с олигарси и мафия.
Техните прислужници тук направиха copy/paste. Че имаха ли избор? …
И отново те и техните деца взеха властта. Назначиха ги – кой за банкер, кой за политик, кой за предприемач, кой за мафиот, кой за началник на полицията. Даже на някои от политиците им подредиха да се преструват на съперници. Получи им се, де.
Затъпиха така и така затъпения от 45 години иго народ с чалга, боязън и апетит. Другарите от Държавна сигурност плюскаха на софрите на демокрацията, до момента в който ние се редяхме на опашки с купони. Другарите изядоха яденето и ни връчиха сметката.
За похлупак, споделиха, че демокрацията била отговорна за това, че те са изплюскали всичко на масата.
После обявиха, че демокрацията им е лишила доста.
И хората повярваха, че демокрацията им била отговорна, а не другарите.
По-лошото е, че повярваха, че тука изобщо сме имали народна власт. А то си беше… е… и си остава един сюжет на другарите, Държавна сигурност, Централен комитет, съветските облизвачи и „ мутрите “, назначени от ченгетата. Или другояче казано:
Управляват ни хора с прякори, назначени от хора с псевдоними.
- Каква е разликата сред гордите българи, които са в окови – с отнета свобода; и на*каните шумкари, цялостни със боязън, ненавист и въшки?
- Една пушка, дадена от руснаците.
Но каквото и да вършат, рухването на препиканата им Берлинска стена постави началото на нещо, което не могат да спрат. Могат да забавят (и се оправят доста добре с това), само че не могат да спрат вечно.
И това нещо е свободата.
Не се тормозете. Копейките са довреме, свободата е безконечна. И да я няма през днешния ден, ще я има на следващия ден. Все ще разсънят хората. Другите, идващите генерации. Не може един народ да е постоянно добре или постоянно зле.
Както споделяше Брандън Лий в „ Гарванът “: „ Не може постоянно да вали “.
Все в миналото ще спре.
И войната в Украйна ще свърши. И копейките ще свършат. И слънцето ще изгрее.
А в този момент – два поздрава (кой от кой по-здрави) за другарите, дето демокрацията им отне…
Ще ги поздравим с Бийтълс. Знаем какъв брой доста ги нервират и какъв брой им се желае отново да затварят за слушане на битълсите. Ама няма! Иска им се и в „ Белене “ да пращат за вицове. Ама няма! Лагерите ги няма. Мавзолеят го няма. Бийтълс обаче издадоха нова ария. И още ги има.
А в края на октомври пък и Ролинг Стоунс издадоха албум…
А мавзолеят го няма…
Първо обаче ще ги поздравим другарите с един текст на починалия Димитър Воев. Казва се „ Патриотична ария “ и всичко в нея освен е правилно, само че е и пророческо. Годината е 1992-ра, а текстът е:
Плътно до своето рамо си ти,
златни нашивки и голи гърди.
С бич дирижираш грозни деца,
със стиснати зъби те пеят в този момент:
Ние сме болен продукт
на своето време и вашия труд.
Градски устроени празни ориси,
със смъкнати гащи, навели глави.
От позор.
Човек със спортен екип грухти през града,
с пълен пръст ме сочи на свойта свиня
и те общително на гибел ме осъждат,
а своето семе в „ Москвича “ развъждат.
Аз съм едно малко перде
и ти в случай че искаш, ела да сме две.
Така на прозореца ще стоим закачени,
за да закрием всички вътрешни проблеми.
Ленски и Болев останаха единствено на камък,
славеят на Славейков паниран е по-сладък,
а ваш'то сърце се разтваря в чиния
за „ сръбско “, „ хеви метал “ и гроздова ракия.
...
Мавзолеят го няма, Бийтълс обаче издадоха нова ария. И още ги има.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ